Решение по дело №1870/2017 на Окръжен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 241                                                         11.07.2018г.                          гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                   Първо гражданско отделение

Единадесети юни две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар :  Ани Цветанова

 

като разгледа докладваното от съдията-докладчик Дарина Костова гр. д. № 1870 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от   „Крис – Мари – 2008“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Шейново“ №8, ет.1, представлявано от управителя В. Я. Я., чрез адв. Светла Христова Гонкова- Трайкова, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ №29 – Адвокатско дружество „Трайков и Гонкова“ против С.Т.М., ЕГН ********** от гр. С., ул. „О.“ №**  и А.П.М., ЕГН ********** от с. Р., ул. „Р.“ № **  за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 35 775,90лв., представляваща причинени на ищеца имуществени вреди от животни, собственост на ответниците, ведно със законната лихва от 27.10.2017г. – датата на последното влизане на животните в блоковете с люцерна. Претендират се и направените по делото разноски.

Твърди се, че животни, собственост на ответниците са причинили вреда на посевите с люцерна - собственост на ищците, като се претендира обезщетяване на причинените имуществени вреди.  С молба от 11.06.2018год. е уточнена исковата претенция без да е променен размера на същата , като се уточнява, че от претендираните имуществени вреди в размер на 35775,90лв., 25657,95лв. е претендираното обезщетение за реално претърпени загуби, а 10117,95лв. е претендираното обезщетение за пропуснати ползи.

Ответниците , редовно уведомени с препис от исковата молба и приложенията, както и за направеното уточнение в открито съдебно заседание, на което са присъствали лично и са изразили становище чрез процесуалния си представител,  в срока за отговор са подали отговори на исковата молба, в които оспорват предявените искове по основание и размер. Твърдят, че не е налице виновно противоправно поведение от тяхна страна, както и че не са настъпили твърдените от ищеца вреди . Претендират разноски.

Съдът, като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на спора, намира, че обективно съединените искове са допустими.

Съдът като взе пред вид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове по   чл. 50 във вр.с чл. 51 , вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Крис – Мари – 2008“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Шейново“ №8, ет.1, представлявано от управителя В. Я. Я., чрез адв. Светла Христова Гонкова- Трайкова, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ №29 – Адвокатско дружество „Трайков и Гонкова“ против С.Т.М., ЕГН ********** от гр. С., ул. „О.“ №**  и А.П.М., ЕГН ********** с. Р., ул. „Р.“ № **  за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 35 775,90лв., представляваща причинени на ищеца имуществени вреди от животни, собственост на С.М.Т. и под надзора на А.П.М. върху посеви люцелна , засяти на 156.500дка в БЗС № 61042-273-3-2 и БЗС № 61042-291-1-3 в землището на с.Равадиново, общ.Созопол, от които 25657,95лв.- реално претърпени вреди и 10117,95лв. – пропуснати ползи, ведно със законната лихва от 27.10.2017г. – датата на последното влизане на животните в блоковете с люцерна. Претендират се и направените разноски по делото.

От представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства : карти на БЗС, заявления за подпомагане от 06.06.2017год., протокол №726 от 15.11.2017год. , заповеди № РД 11-450/02.10.2017год.  и № РД 11-491/01.10.2015на Директор на ОД „Земеделие“ гр.Бургас, извадки от динамичните регистри – карта на възстановената собственост с посочени бенефициенти по БЗС, както и от приетата комплесна съдебно агро-техническа и икономическа експертиза се установява следното :

Ищецът „Крис – Мари – 2008“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Шейново“ №8, ет.1, представлявано от управителя В. Я. Я. обработва земеделски земи в землището на с. Равадиново, ЕКАТТЕ: 61042, общ. Созопол, които стопанисва на правно основание. През пролетта на 2016г., в част от обработваните площи, дружеството засадило фуражна култура – люцерна, включително и в блокове на земеделското стопанство: БЗС№ 61042-2/3-2-2 на площ от 81.800дка; БЗС №61042-291-1-3 на площ 74.700дка / процесните посеви с люцерна/. Върху описаните блокове с люцерна дружеството поело ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ ПРСР 2014-2020 и същите са били обект на подпомагане по общо заявление УНР 493946 за кампания 2017г.

Не се спори, че към 2016 год и до 27.10.2017год. ответницата С.М. е притежавала животновъден обект 81460120, с регистрирани 414 броя животни, от които 97 бр. говеда, 291бр. овце и 26 бр. кози. Не се оспорва и че вторият ответник – А.П.М. е подпомагал първата ответница в животновъдната дейност.

От събраните гласни доказателства и от представените материали по ДП 373/2017год. се установи, че нееднократно в процесните посеви, представители на ищеца са намирали животните на ответниците, които А.М. пускал на свободно на паша.

От събраните гласни доказателства – разпит на свидетелите на ищеца и на ответника се установи, че в процесните посеви са навлизали животни от вида на посочените в исковата молба, като не се твърди от нито една от страните да е имало диви животни, които да видени в процесните посеви. Съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че животните, които са пашували в посевите са собствени на първата ответница и под надзора на втория ответник със следните аргументи :

На първо място не са оспорва твърдението, че към процесния период ответницата е притежавала, а ответникът е надзиравал такива животни – по вид  и брой. Горното се потвърждава и от съдържанието изявленията на ответниците  по ДП №373/2017год. по описа на РУ-Созопол. На второ място обектът, в който са отглеждани животните се намира в непосредствена близост до процесните посеви и по този факт не се спори. Свидетелите и вещите лица , както и длъжностните лица в досъдебното производство твърдят, че обора на ответниците е в непосредствена близост до посевите и няма друг обор в непосредствена близост. От материалите по същата преписка се установява, че в тези посеви са пашували и животни на други лица, следователно причинените вреди не са резултат от действията единствено на ответниците. На трето място от свидетелските показания на св. П. се установява както, че процесните посеви са били засадени от ищеца през селскотопанската година 2015-2016, но и че животните на ответниците нееднократно са пашували в тези посеви и свидетелят се е обаждал по телефона на управителя на ищцовото дружество , за  да го предупреди. В същия смисъл са и свидетелските показания на св.К. , който обработва съседни посеви. Двамата свидетели установяват също, че люцерната е поникнала добре, но е била унищожена от постоянно пашуващите в нея животни на ответниците. Свидетелят П. – кмет на с.Равадиново, твърди, че животновъдите и земеделските производители, които работят в землището на селото имали уговорка да се оставят животните да пашуват навсякъде, като заявава, че той е казал на животновъдите в селото, включително на ответниците, че животните могат да пашуват навсякъде, включително в процесните посеви. Същият свидетел, въпреки определените му от ЗОСИ функции, заяви, че не знае къде се намират пасищата в землището на селото, но ще защитава животновъдите, защото това е поминъкът им. Заявява също, че са му се обаждали от ищцовото дружество за намиращи се в посевите им селскостопански животни, собствени на ответниците, но не са му казали точно в коя нива. Свидетелят В. също твърди, че в процесните посеви са пашували животни, но твърди, че таво са животни на цялото село.

От така описаните гласни доказателства може да се направи извод, че посевите са унищожени от пашувалите в тях животни, като това са не само животните на ответниците, но и на трети лица и това се е случвало при липса на каквито и да е действия по ЗОСИ, нито от страна на ищеца /до 09.11.2017г./, нито от страна на кмета на населеното място , който е знаел за конфликта и не е предприел действия. В резултат на подадени  два сигнала до РУ на МВР гр. Созопол срещу А.М. през м. ноември 2017година, на ответника е съставен протокол за предупреждение/л.439/. Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св.П., че ищецът е дал съгласие животни на всички животновъди в селото да пашуват в неговите посеви, доколкото няма писмени доказателства за това и предвид останалите посмени и гласни доказателства по делото, е крайно неправдоподобно да е било давано подобно съгласие

На 27.10.2017г. ищецът подал искане за констатиране състоянието на посева от люцерна в БЗС№61042-273-3-2 и БЗС№61042-291-1-3 до Кмета на община Созопол – заявление вх.№ 70-2600-656/08.11.2017г. и до Директора на ОД „Земеделие“ – гр. Бургас – заявление вх.№2436/09.11.2017г. В резултат на извършения оглед и проверка на място на посочените площи, с протокол № 726 от 15.11.2017г. за установяване на щети, причинени от неблагоприятно условие – други, а именно унищожени посеви от селскостопански животни, Комисията назначена със Заповед №РД 11-161/15.03.2017г. от Директора на ОД „Земеделие“ гр. Бургас, била констатирала опасване и отъпкване на посевите от люцерна. От представените заявление от 09.11.2017/л.274/, протокол №726/15.11.2017год. / л.275-278/ се установява, че към тази дата посевите приличат по-скоро на пасище, отколкото на посев и здравите насаждения са приблизително 30%, което потвърждава твърдението на ищеца. При последователното навлизане и пашуване в БЗС №61042-273-3-2 и БЗС №61042-291-1-3 през пролетта, лятото и есента на 2017г. /последно на 27.10.2017г./ насажденията от люцерна били отъпкани и опасани до степен на унищожаване на редовния посев на 70%.

Причинените щети от животните на М. засягат  цялата площ на блоковете с люцерна общо 156.500дка.  

Горните констатации са потвърдени от приетата комплексна съдебно-икономическа и агротехническа и експертиза. Вещите лица дават заключение за размера на разходите за отглеждане на посевите с люцерна на процесните 156,6дка и те са 21296,04лв., а прогнозната цена на прогнозния добив от процесните посеви, в случай , че не бяха унищожени би била 10117,95лв.

           

Исковете са с правни основания в чл. 50 във вр.с чл. 51 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Съдът намира предявените искове за частично основателни със следните аргументи :

Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за  вредите, произлезли от каквито и да са вещи, като отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

По делото се установи, че селскостопанските животни собственост на първата ответница и под надзора на втория ответник са пашували в процесните посеви на ищцовото дружество. Чрез приетата комплексна съдебно-икономическа е агротехническа експертиза и след отговорите на въпросите от вещото лице Г. , се установи, че е налице причинно следствена връзка между пашуването на животните и причинената вреда на посевите.  

Съгласно ППВС №7/59г. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната вина на пострадалия. Собственикът на вещта и лицата, под чийто надзор се намира същата не отговарят за вредите причинени с нея по изключителна вина на трето лице. Лицето, под чийто надзор се намира вещта не може да противопостави на увредения възражението, че вредата е в резултат на недостатъци на вещта, за които отговаря собственикът. В настоящия случай не се доказа да е налице друга причина за унищожаването на посевите освен пашуването, не се доказат изключителна вина на ищеца или на трето лице. Твърденията на ответниците в досъдебното производство, както и в настоящото производство , че не са знаели , че животните им са навлезли в посевите е ириливантно за отговорността им по чл.50 от ЗЗД.

За обезщетяване на вредите пострадалият може да се обърне както към собственика, така и към лицето, което е упражнявало надзор върху животните , които са причинили вредата

По отношение на вредите  и дължимото обезщетение, съдът съобрази следното:

Претендира се обезщетение в размер на 35 775,90лв., представляваща причинени на ищеца имуществени вреди от животни, собственост на С.М.Т. и под надзора на А.П.М. върху посеви люцелна , засяти на 156.500дка в БЗС № 61042-273-3-2 и БЗС № 61042-291-1-3 в землището на с.Равадиново, общ.Созопол, от които 25657,95лв.- реално претърпени вреди и 10117,95лв. – пропуснати ползи, ведно със законната лихва от 27.10.2017г. – датата на последното влизане на животните в блоковете с люцерна.

От събраните доказателства се установява, че към тази дата посевите приличат по-скоро на пасище, отколкото на посев и здравите насаждения са приблизително 30%, което потвърждава твърдението на ищеца. При последователното навлизане и пашуване в БЗС №61042-273-3-2 и БЗС №61042-291-1-3 през пролетта, лятото и есента на 2017г. /последно на 27.10.2017г./ насажденията от люцерна били отъпкани и опасани до степен на унищожаване на редовния посев на 70%.

Причинените щети от животните на М. засягат  цялата площ на блоковете с люцерна общо 156.500дка. 

Горните констатации са потвърдени от приетата комплексна съдебно-икономическа и агротехническа и експертиза. Вещите лица дават заключение за размера на разходите за отглеждане на посевите с люцерна на процесните 156,6дка и те са 21296,04лв., а прогнозната цена на прогнозния добив от процесните посеви, в случай , че не бяха унищожени би била 10117,95лв., в който размер съдът счита , че следва да уважи претенциите за обезщетение за имуществени вреди , респективно в частта на причинените загуби и на пропуснатите ползи.

 

С мотиви изложени по-горе , като последица от факта, че ответницата М. е собственик , а ответникът М. е упражнявал надзор на животните , причинили вредата и на основание чл.50 от ЗЗД, същите следва да понесат солидарно отговорността за причиненото непозволено увреждане.

По отношение на претендираните от страните разноски , съдът с оглед представените списъци за разноски, намира същите за доказани за ищеца в размер на 3591,21лв. , които следва да бъдат заплатени от ответниците по 1795,60лв.

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА С.Т.М., ЕГН ********** от гр. С., ул. „О.“ №** и А.П.М., ЕГН ********** с. Р., ул. „Р.“ № **, солидарно, да заплатят на „Крис – Мари – 2008“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Шейново“ №8, ет.1, представлявано от управителя В. Я. Я., чрез адв. Светла Христова Гонкова- Трайкова, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ №29 – Адвокатско дружество „Трайков и Гонкова“ сумата от  31 413,99лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от животни, собственост на С.М.Т. и под надзора на А.П.М. върху посеви люцелна , засяти на 156.500дка в БЗС № 61042-273-3-2 и БЗС № 61042-291-1-3 в землището на с.Равадиново, общ.Созопол, от които 21296,04лв.- реално претърпени загуби и 10117,95лв. – пропуснати ползи, ведно със законната лихва от 27.10.2017г. – датата на последното влизане на животните в блоковете с люцерна, както и разноски по делото в размер на по 1795,60лв. от всеки ответник , общо 3591,21лв. , като оставя без уважение претенцията над уважения размер. 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                            ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :