Решение по дело №7924/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към решение от 12.01.2022г. постановено по АНД № 7924/
2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24
наказателен състав
Районна прокуратура- Пловдив е внесла с мотивирано постановление,
предложение обвиняемият Н. ОГН. ЕН., да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по чл.78а от НК
за това, че на 23.11.2021 г. в гр.Пловдив е управлявал моторно превозно
средство - л.а. марка „Фолксваген" модел „Голф" с рег.№ ***, без съответното
свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление - с Наказателно постановление НП №
21-1030- 006594/13.07.2021 г. връчено на 20.07.2021г., влязло в сила от
28.07.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор
„Пътна полиция" при ОДМВР-Пловдив- престъпление по чл.343в ал.2 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура, предвидена в глава 28 от НПК.
В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото
обвинение и моли обвиняемият да бъде признат за виновен и освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи
административно наказание „глоба“ в рамките на предвидения в закона
минимум.
В открито съдебно заседание, обвиняемият, редовно призован, се явява
лично. Сочи, че разбира обвинението. Признава се за виновен. Съжалява за
случилото се, като заявява, че повече няма да се повтори. Моли за по-малка
глоба.
В открито съдебно заседание, защитникът на обвиняемия сочи, че
подзащитният му бил извършил от обективна и субективна страна
престъплението, в което е обвинен. Присъединява се към казаното от
прокурора. Моли за глоба в минимален размер.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият Н. ОГН. ЕН. е роден на *** в ***, *** български
гражданин, без образование, пенсионер по болест, неженен, неосъждан, ЕГН:
**********.
Обвиняемият бил пенсионер по болест и не притежавал свидетелство за
управление на моторно превозно средство. С наказателно постановление №
21-1030-006594/13.07.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР-
Пловдив, сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-Пловдив, на обвиняемия било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева, за
1

това, че управлявал моторно превозно средство, без да притежава издадено
свидетелство за управление на моторно превозно средство. На 20.07.2021г.
горепосоченото наказателно постановление било връчено на обвиняемия,
като същото влязло в законна сила на 28.07.2021г. На 23.11.2021г. в
гр.Пловдив, въпреки, че бил неправоспособен водач, и мадар да бил
санкциониран за това по административен ред, обвиняемият отново
управлявал лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Голф" с рег.№ ***, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. На
същата дата в гр. Пловдив, свид. А.К. и свид. С.К.- *** при изпълнение на
служебните си задължения, спрели за проверка управлявания от обвиняемия
автомобил. При извършената проверка установили, че обвиняемият
управлява автомобила без да притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство. След извършена справка в дежурната част
установили, че обвиняемият не притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство и такова не му е издавано. Установено било, че на
обвиняемия му е бил съставян АУАН и издавано НП, за управление на
моторно превозно средство без свидетелство за управление за него, което НП
му било връчено и влязло в законна сила. За констатираното нарушение,
свид. Анна Кръстева съставила на обвиняемия, АУАН от 23.11.20201г., бл. №
192007, който бил подписан от обвиняемия без възражения. С АУАН били
иззети 2 броя регистрационни табели, както и свидетелство за регистрация на
МПС. Обвиняемият бил задържан със заповед за задържане с рег. № 3389з-
342/ 23.11.2021г., за срок от 24 часа, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. За
случая била уведомена Районна прокуратура- Пловдив, която образувала
настоящото наказателно производство.
От обясненията на обвиняемия дадени в хода на досъдебното
производство, а и в съдебното се установява, че той се признава за виновен за
престъплението, в което е обвинен. Сочи, че съжалява за случилото се. Сочи,
че преди време са го спрели полицаи, които са поискали шофьорската му
книжка, но той никога не е имал такава. За това са му съставили АУАН, на
който той се подписал. Сочи също, че бил пенсионер по болест. На първо
място следва да се посочи, че обясненията на обвиняемия имат двояка
функция- първо представляват защитна теза, чрез прокарване на защитна
версия и линия, и второ представляват годно гласно доказателствено
средство, за установяване на обективната истина по делото. Поради това,
съдът следва да цени обясненията на обвиняемия с голяма доза критичност и
да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като ги съпостави,
както поотделно, така и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът
намира, обясненията на обвиняемия за логични, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства. Това е така, тъй като обясненията на обвинямия се подкрепят
изцяло от показанията на свид. А.К. и свид. С.К., относно управлението на
МПС без свидетелство за управление на МПС, спирането му за проверка,
2

констатирането на нарушението, съставянето на АУАН и връчването му.
Обясненията на обвиняемия се подкрепят изцяло и от събраните по делото
писмени доказателствени средства- в това число, АУАН от 23.11.2021, както
и от влязлото в законна сила наказателно постановление № 21-1030-
006594/13.07.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР- Пловдив,
сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-Пловдив. Всъщност, обвинеямият не
отрича, че е управлявал моторно превозно средство, след като е бил наказан
по административен ред за това, не отрича и, че не е притежавал свидетелство
за управление на МПС. Ето защо, съдът намира, че обясненията на обвинямия
са годно гласно доказателствено средство и отговарят на обективната външна
действителност и случилото се в дейсвителността, дадени последователно,
логично и кореспондиращи с останали събрани по делото доказателства,
поради което им предава доказателствена тежест, като годно гласно
доказателствено средство.
От показанията на свид. А.К. и свид. С.К.- *** се установява, че
23.11.2021г. при изпълнение на служебните си задължения, спрели за
проверка управляваният от обвиняемия, лек автомобил марка „Фолксваген"
модел „Голф" с рег.№ ***. При извършената проверка установили, че
обвиняемият управлява автомобила без да притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство. След извършена справка е
дежурната част установили, че обвиняемият не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство и такова не му е издавано.
Установено било, че на обвиняемия му е бил съставян АУАН и издавано НП,
за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление
за него, което НП му било връчено и влязло в законна сила. За
констатираното нарушение, свид. Анна Кръстева съставила на обвиняемия,
АУАН от 23.11.2021г., бл. № 192007, който бил подписан от обвиняемия без
възражения. С АУАН били иззети 2 броя регистрационни табели, както и
свидетелство за регистрация на МПС. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите, тъй като същите са логични и последователни, вътрешно
непротиворечиви, незаинтересовани от изхода на делото, обективни и
взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване и
изцяло съответстващи на останалия, събран по делото доказателствен
материал, в това число и писмените доказателствени средства. Всъщност,
показанията им не се опровергават от други събрани по делото доказателства.
Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като
всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Не се установява
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И
това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе
посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък
3

се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от обвиняемия. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими и в
писмените доказателствени средства. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
престъпление и неговото авторство, времето, мястото и начинът на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
обвиняемия. Показанията им представляват придобити от тях преки и
непосредствени впечатления от случилото се. Същите описват с детайли
приетата от съда фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло
времето, мястото и начинът на изпълнение на престъплението. Не без
значение е и обстоятелството, че същите възпроизвеждат и извънпроцесуално
изявление на обвиняемия, че не притежава свидетелство за управление на
МПС, и никога не е притежавал такова. С тази правна преценка, за обективно
верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно
безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Ето защо, съдът им
предава доказателствена тежест.
Съдът, изгради своите фактически изводи, по несъмнен и категоричен
начин, въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 от НПК, и в хода на съдебното
производство, доказателства- обясненията на обвинямия, показанията на
свид. А.К. и свид. С.К., писмените доказателствени средства- справка за
съдимост, заповед за задържане от 23.11.2021г., АУАН от 23.11.2021г. бл. №
192007, наказателно постановление № 21-1030-006594/13.07.2021г., издадено
от Началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция" при
ОДМВР-Пловдив, справка нарушител водач, АУАН от 18.06.2021г,
характеристична справка, справка за лице, справка за регистрация, епикриза
и.з. № 22572/ 2273 от УМБАЛ „Пълмед“ ООД, експертно решение № 2014 от
071, от 03.06.2021г., както и другите писмени доказателствени средства.
В събраните доказателствени материали не се съдържат противоречия,
относно времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, както
и досежно неговия автор. Доказателствените източници еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление, поради което и по
аргумент на противното по чл. 305, ал.3 НПК, не се налага по-детайлното им
обсъждане.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Възприетата от съда несъмнено установена фактическа обстановка
сочи, че в случая сме изправени пред хипотеза на доказано обвинение по
категоричен и несъмнен начин. Извършените от обвиняемия действия
4

съдържат в себе си характеризиращите това престъпление белези от
обективна и субективна страна.
Обвиняемият, от обективна страна е извършил престъплението по чл.
343в ал.2 от НК, като на 23.11.2021 г. в гр.Пловдив е управлявал моторно
превозно средство - л.а. марка „Фолксваген" модел „Голф" с рег.№ ***, без
съответното свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление - с Наказателно постановление НП №
21-1030- 006594/13.07.2021 г. връчено на 20.07.2021г., влязло в сила от
28.07.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор
„Пътна полиция" при ОДМВР-Пловдив.
За съставомерността на престъплението от обективна страна е
достатъчно да са налице следните три условия: 1)деецът да е
неправоспособен водач на МПС; 2) да е наказан по административен ред за
управление на МПС без съответното свидетелство за правоуправление 3) да е
извършил същото деяние в едногодишен срок от влизане в сила на
наказателното постановление, с което му е наложено административното
наказание.
От приетата за установена фактическа обстановка се установява, че и
трите елемента от фактическия състав в настоящия случай са налице.
На 23.11.2021г. обвиняемият е бил неправоспособен водач на моторно
превозно средство. На същата дата, обвиняемият, е боравил с лостовете за
управление и е привел в движение лек автомобил марка „Фолксваген" модел
„Голф" с рег.№ ***, като се е движил с него по път отворен за обществено
ползване, като с това си свое действие е осъществил състава на управлението
на моторно превозно средство. Обвиняемият е управлявал моторното
превозно средство, без свидетелство за управление, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без свидетелство за управление, с наказателно постановление НП №
21-1030- 006594/13.07.2021 г., връчено на 20.07.2021г., влязло в сила от
28.07.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор
„Пътна полиция" при ОДМВР-Пловдив. Обвиняемият е управлявал
моторното превозно средство в едногодишен срок от наказването му по
административен ред, а именно наказателното постановление е влязло в
законна сила на 28.07.2021г., а обвиняемият е управлявал моторното превозно
средство на 23.11.2021г.
Престъплението по чл. 343в, ал.2 НК е на формално (просто)
извършване, като за довършеността му не се изисква настъпването на
допълнителен общественоопасен резултат и вредоносни последици, различни
от реализирането на изпълнителното му деяние. Като част от общоопасните
престъпления, престъплението засяга комплекс от обществени отношения,
включващи широк кръг от имуществени интереси, живота и здравето на
голям брой хора, както и правилата за движението по пътищата.
5

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343, ал.2 НК може да се
извърши само чрез активно действие- управление на МПС, като при
разкриване на съдържанието на понятието управление следва да се съобразят
задължителните указания дадени с Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д.
№ 8/1982г. на Пленума на ВС, съгласно които под управление на МПС се
разбират всички действия или бездействия с механизмите или приборите
на МПС-а или машини, независимо дали превозното средство или машина е в
покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за
настъпване на съставомерни последици.
Обвиняемият е наказателноотговорно физическо лице навършило 14
(четиринадесет) годишна възраст, разбира свойството и значението на
деянието и могъл да ръководи постъпките си, поради което следва да бъде
определен като годен субект на престъпление.
От субективна страна, обвиняемият е извършил престъплението при
форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. От
интелектуална страна е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал сигурното настъпване на общественоопасните последици. От
волева страна е искал и целял настъпването на общественоопасните
последици и вредоносния резултат, като с действията си е целял постигането
на точно определен конкретен резултат. За да определи формата на вината,
съдът обсъди не само субективното, психическо отношение на дееца към
деянието, но и всички налични обективни признаци, съпътстващи
извършването на деянието. Обвиняемият, предвид това, че АУАН и НП, с
което е бил наказан по административен ред са му надлежно и лично връчени,
е съзнавал, че няма право да управлява моторно превозно средство и е
неправоспособен водач, и въпреки това е привел в движение автомобила и го
е управлявал. Предвиждал е, че със забраненото за него управление на
моторното превозно средство ще настъпят и могат да настъпят вредоносни
събития както за него така и за трети лица, изразяващи се в увреждане
здравето и живота им. Съдържанието на умисъла съдът извлича и от
действията на самия обвиняем. Качил се е в автомобила напълно съзнателно,
привел го е в движение, знаейки, че е неправоспособен водач. Съдържанието
на умисъла се извлича и от изричното самопризнание на обвиняемия за
управлението на автомобила без свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Обвиняемият е искал и целял да управлява моторното
превозно средство. Всъщност, престъпленията на просто извършване се
извършват винаги и само при пряк умисъл, като за да е налице той, е
достатъчно деецът да е формирал съзнание за фактите, обуславящи
противоправния и общественоопасен характер на деянието и въпреки това да
го извърши. В този смисъл /Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. №
912/2004 г., II н. о. на ВКС, Решение № 354 от 12.10.2015 г. по н. д. № 1122 /
2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 106 от 01.10.2020 г. по н. д.
№ 344 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
79 от 08.05.2018 г. по н. д. № 318 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то
6

нак. отделение./Следва да бъде отбелязано и, че с оглед конкретиката на
престъпния състав по чл. 343в, ал.2 НК, за да се приеме, че деецът е
осъществил от субективна страна престъплението, е достатъчно да се
установи, че същият е знаел, че управлява моторно превозно средство без да
има такава правоспособност след като е наказан по административен ред, и
въпреки това да го е направил, което в контретния случай е установено по
категоричен и несъмнен начин.
Налице са кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на
чл.78а от НК, доколкото за извършеното от обвиняемия престъпление се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и глоба от
500.00 до 1200.00 лева, а именно- за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до 3 (три) години когато е умишлено или друго по-леко
наказание, обвиняемият видно от справката му за съдимост не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред, от престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди, не са налице и някои от предпоставките които
забранявят приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, посочени в чл.78а
ал.7 от НК.
Наказанието следва да съответства на конкретните особености на
извършеното престъпно посегателство и неговият извършител, така че
генералната и лична превенция на закона, посочени като цели на наказанието
в чл.36 от НК да бъдат постигнати в максимална степен. Извършеното от
обвиняемия престъпление е с ниска степен на обществена опасност на
деянието и на дееца. При индивидуализацията на наказанието съдът отчита
като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, инцидентния
характер на извършеното, данните за влошено здравословно състояние,
изричното самопризнание още от досъдебното производство, съдействие на
органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина,
критичност към извършеното, имущественото му състояние. Отегчаващи
вината обстоятелства са трудовата незаетост, средната възраст на обвинямия,
краткия период от време за извършеното деяние от наказването му по
административен ред. При баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, след като взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието съдът намира, че за
да се поправи и превъзпита обвиняемият към спазване на законите и добрите
нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото, най- подходящо,
адекватно, справедливо, целесъобразно, законосъобразно и съответно на
престъплението наказание е административно наказание „глоба“ в размер на
1000.00 лева. Този размер на глобата според настоящия състав в максимална
степен кореспондира на степента на обществена опасност на деянието и дееца
и отговаря на основното изискване за пропорционалност между използваната
държавна принуда и преследваните цели. При индивидуализиране на
7

административното наказание глоба на обвиняемия съдът съобрази вида и
характера на засегнатите обществени отношения, а именно тези свързани с
движението по пътищата отворени за обществено ползване, възможността за
застрашаване здравето и живота и на други лица, които се отличават не само с
особена обществена значимост, но и с потенциал за значително увреждане на
сериозни лични и обществени интереси при отклонение от предвидените
нормативи. Съдът съобрази и данните за личността на дееца. При преценка на
гореизложените обстоятелства настоящият състав споделя трайната практика
на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна
тежест. В този смисъл /Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС,
Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение №
208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г./
Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

8

Номер на акта:	102
Дата:	12 януари 2022 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия:	Габриел Росенов Русев

Дело:	20215330207924
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	6 декември 2021 г.

Решение по дело №7924/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите