№ 12260
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110156686 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД срещу М. М. В..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане за конституиране на „Директ“ ЕООД като трето лице –
помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат твърдения за
наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на съдебното
решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за ищеца решение
същият да предяви регресни права срещу „Директ“ ЕООД.
Следва да бъде задължено „Директ“ ЕООД да представи посочените в исковата
молба документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в
процесния имот през исковия период.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, като съдът намира, че с оглед становището на ответника, не е необходимо
допускането им.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.
1
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 33069/2023 г., по описа на СРС, 178-ми
състав.
KОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Директ“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Директ“ ЕООД в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението за настоящото определение да представи намиращите се у него
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот
през исковия период, включително и изравнителните сметки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2024 г. от
11,12 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
искова молба срещу М. М. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както
следва: 4609,16 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 521,95 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2021 г. – 23.05.2023 г., 37,86 лв. – стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г. до окончателно изплащане
на сумата и 6,57 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. – 23.05.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.07.2023 г. по ч.гр.д.
33069/2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно
2
общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Директ“ ЕООД, съобразно сключения между посоченото дружество и
сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за
установени, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът сочи,
че не оспорва размера на претендираните суми, но релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва наличието на облигационни отношения, както и изпадането в
забава. Развива съображения в насока, че ищецът не е титуляр на вземането за услуга дялово
разпределение. Прави изрично искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи,
като сочи, че оспорва само основанието на което се претендират. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ е да докаже по делото пълно и главно наличието на
сключен между страните валиден договор, качеството потребител – собственик или
ползвател на топлоснабдения имот за ответника, точно изпълнение на договора от ищеца –
доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи по
делото пълно и главно изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и
размера на законната лихва за забава за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже наличието на факти при настъпването на които законът предвижда спиране и/или
прекъсване на давността в случай че твърди такива.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 от ГПК факти:
1/ че през процесния период ищцовото дружество е доставило топлинна енергия в
количеството и с качество посочено в исковата молба;
2/ че е извършена услуга дялово разпределение на стойност, посочена в исковата
молба;
3
3/ че размерът на обезщетенията за забава възлиза на претендирания от ищеца.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4