№ 3592
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20241110202838 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. К. К. срещу наказателно постановление
№ 375/18.01.2024г. на Началника на 05 РУ - СДВР, с което за нарушение на
чл.64 ЗМВР на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв., на
основание чл.257, ал.1 ЗМВР. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно
постановление на 22.12.2023г., около 03,30 часа, в гр.София, на *********, И.
К. К. не изпълнил полицейско разпореждане да не се качва в служебния
автомобил на полицейските органи и след отправеното му предупреждение
съзнателно пречил на полицейския орган да изпълни задължението си по
служба.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
че констатациите не отговаряли на фактическите обстоятелства – на
жалбоподателя било разпоредено да се качи в полицейския автомобил, тъй
като бил задържан със заповед по чл.72 ЗМВР. Твърди, че била нарушена
процедурата по издаване на наказателното постановление – не му бил връчен
АУАН, въз основа на който било издадено наказателното постановление.
Прави твърдение, че по случая имало образувано досъдебно производство, по
1
което бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.325 НК,
което деяние по същество поглъщало обвинението за извършеното
административно нарушение. Прави възражение за прилагането на чл.28
ЗАНН като твърди за наличие на хипотезата на маловажния случай. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление №
375/18.01.2024г. на Началника на 05 РУ - СДВР като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба на посочените основания и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски – адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание. Представя
писмени бележки, с които оспорва депозираната жалба и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Не се оспорва от въззиваемата страна в настоящето производство
дали жалбата срещу наказателното постановление е депозирана в срок. В
случая жалбоподателят И. К. К. е упражнил законоустановеното си право да
сезира съда, като депозира въззивната жалба, поради което същата е
допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 22.12.2023г., около 03,00 часа, И. К. К. се намирал в гр.София, на
********* – опитвал се да влезе в жилищната сграда. От живущите бил
изпратен сигнал на тел.112 и поискано съдействие от дежурните полицаи при
05 РУ-СДВР. За проверка по сигнала били изпратени свидетелите А. Х. Й. и Д.
А. Г. – полицейски служители при 05 РУ-СДВР. В момента, в който
полицейският автомобил спрял пред входната врата на жилищната
кооперация, К. излизал от входа. Свидетелят Й. оставил жалбоподателя и
колегата си - свидетеля Г., - и влезнал в кооперацията, за да проведе
процесуално-следствени действия за изясняване на обстоятелствата по
2
сигнала за проверка. Докато свидетелят Й. разпитвал живущите в
кооперацията, между жалбоподателя и свидетеля Г. избухнал словесен
конфликт, прерастнал във вербална атака от страна на К. към полицейския
служител. Това наложило свидетелят Й. да прекъсне действията си по
изясняване на случая и да се притече на помощ на колегата си. Излизайки от
входа на жилищната сграда, видял, че по лявата ръка на свидетеля Г. имало
видими следи от физическо увреждане. И. К. К. бил задържан за срок от 24
часа, на основание чл.72, ал.1, т.2 и т.4 ЗМВР. В мотивите на заповедта за
задържане било посочено, че нарушителят не изпълнил полицейско
разпореждане и не представил документ за самоличност.
Свидетелят Й. съставил акт за установяване на административно
нарушение № 375/22.12.2023г. за извършено административно нарушение –за
това, че на 22.12.2023г., около 03,10 часа, в гр.София, на *********, при
издадено ясно законно разпореждане да не се качва в служебния автомобил,
лицето се опитало да се качи няколко пъти, като с действията си пречило на
полицейските органи да извършват задълженията си по служба, като
субсумирал нарушението под текста на чл.64, ал.1 ЗМВР. Актът бил връчен в
хипотезата на отказ. Жалбоподателят не се възползвал от възможността да
представи писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на
акта за установяване на административно нарушение било издадено
наказателно постановление № 375/18.01.2024г. от Началника на 05 РУ – СДВР
- за това, че на 22.12.2023г., около 03,30 часа, жалбоподателят не изпълнил
полицейско разпореждане да не се качва в служебния автомобил, лицето не го
изпълнява като с действията си съзнателно пречи на полицейските органи да
извършват задълженията си по служба. За констатираното нарушение на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100 лв., на основание чл.257,
ал.1 ЗМВР.
На същата дата с постановление на Софийска районна прокуратура И.
К. К. бил привлечен като обвиняем за това, че на 22.12.2023г., около 03,00
часа, в служебен автомобил на 05 РУ-СДВР, причинил на полицейски орган -
Д. А. Г. - полицай в група „ОРР“ при 05 РУ-СДВР, при изпълнение на
службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в дъговидно кръвонасядане
и оток на лявата предмишница в долната й трета – престъпление по чл.131,
ал.2, предл.4 вр. чл.130, ал.2 НК.
3
Както актът за установяване на административно нарушение, така и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма, съдържащи необходимите реквизити
по чл.42 и чл.57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете,
предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
По отношение на материалната законосъобразност съдът приема:
Съгласно разпоредбата на чл.64 ЗМВР полицейските органи могат да
издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции. Разпорежданията се издават устно или писмено. Наред с това
разпорежданията са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършване на очевидно за лицето престъпление или нарушение.
Правомощията на полицейските органи по чл.57, ал.1 и ал.2 ЗМВР са
уредени в глава V, раздел І на ЗМВР. Сред тях е отдаването на полицейски
разпореждания, предмет на уредба в чл.64 ЗМВР. Според чл.64, ал.1, изр.1
ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни
органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо
за изпълнение на възложените им функции. Второто изречение на същата
алинея урежда принципа, че полицейските разпореждания се издават писмено.
Според чл.64, ал.2 ЗМВР при невъзможност да се издадат писмено,
разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е
разбираем за лицата, за които се отнасят. Съгласно чл.64, ал.4
ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.
От анализа на посочените разпоредби е видно, че нормите на чл.64,
ал.1, изр.1 и ал.4 ЗМВР уреждат принципното правомощие на полицейските
служители по издаване на разпореждания, когато това е необходимо за
изпълнение на възложените им функции, които разпореждания са
задължителни за изпълнение. В останалите хипотези, чл.64 ЗМВР урежда
формата на разпорежданията – писмена по чл.64, ал.1, изр.2 ЗМВР, устна -
по чл.64, ал.2 ЗМВР и с конклудентни действия - по чл.64, ал.2 и ал.3 ЗМВР.
В конкретния случай не е спорно, че е издадено устно полицейско
разпореждане. От фактическа страна описанието на нарушението в АУАН е
4
безпротиворечиво – жалбоподателят не е изпълнил многократно устни
разпореждания от полицейските служители да не се качва в служебния
автомобил, като последствията от неизпълнението
административнонаказващият орган определя като действия, с които
нарушителят съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват
задълженията си по служба.
Със съставяне на АУАН по реда на чл.36, ал.1 ЗАНН се образува
администратвнонаказателното производство. Актът има констатираща и
обвинителна функция. Със съставянето му актосъставителят обективира
официалната си констатация за обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и го вменява във вина на лицето, сочено като нарушител.
Нормата на чл.42, т.3 и т.4 ЗАНН урежда задължение за коректно описание на
нарушението от фактическа страна – с всички елементи от фактическия състав
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като на това
фактическо описание следва да съответства правилна правна квалификация.
Сравнявайки обаче обстоятелствата по нарушението, посочени в акт
за установяване на административно нарушение № 375/22.12.2023г. и в
наказателно постановление № 375/18.01.2024г., съдът констатира, че е
посочено различно време за извършване на нарушението – в АУАН е
посочено, че нарушението е реализирано около 03,10 часа, а в НП - около
03,30 часа.
Според съдебната практика подобна неточност може да се преодолее
по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, стига от обстоятелствената част на съставения
акт да могат да се направят категорични изводи за обстоятелствата по чл.42,
т.1, т.3-6 ЗАНН.
Конкретният случай обаче не е такъв – налично е образувано
досъдебно производство за престъпление, извършено от жалбоподателя срещу
свидетел по акт за установяване на административно нарушение №
375/22.12.2023г., инкорпориран в обжалваното наказателно постановление.
Т.е. макар и деянията да са от различен вид – ангажиращи административната
и наказателната отговорност на дееца, фактическите обстоятелства следва да
бъдат обединени в хронологичен ред и да бъдат логически обвързани, дори и
в случай на перфектно проведена процедура и материална законосъобразност
на издаденото от началника на 05 РУ-СДВР наказателно постановление №
5
375/18.01.2024г.
Видно от свидетелските показания на А. Х. Й. и Д. А. Г.,
жалбоподателят е бил задържан на инкриминираната дата и място по ЗМВР.
Между кориците на досъдебно производство № ЗМ 2240/2023г. по описа на 05
РУ-СДВР, пр.пр.№ 54749/2023г. на Софийска районна прокуратура, се
съдържа Заповед за задържане на лице рег.№ 223зз-1679/22.12.2023г.,
издадена от Д. А. Г. – ст.полицай при 05 РУ-СДВР, в качеството на полицейски
орган, в която е отбелязано, че жалбоподателят е задържан на
инкриминираната дата в 03,00 часа.
Сравнявайки часовите характеристики на задържането по ЗМВР на И.
К. К. и на деянието – предмет на административно-наказателното
производство, съдът констатира, че К. е бил задържан преди да реализира
действията си, за които е ангажирана административната му отговорност
/03,10 часа, съгласно акт за установяване на административно нарушение №
375/22.12.2023г. и 03,30 часа – според наказателно постановление №
375/18.01.2024г./. При достоверност на твърденията на полицейските
служители и за явно нетрезвото състояние на И. К. К. по време на
задържането му, констатацията за неколкократни опити да влезе в
полицейския автомобил след като са му били поставени белезници следва да
се приеме не като съзнателни опити да пречи на полицейските служители да
изпълнят служебните си задължения, а като правомерно продължение от
негова страна на действията по задържането му от полицейските служители –
явно е, че е следвало да бъде отведен в сградата на 05 РУ-СДВР.
Т.е. хронологията на действията на полицейските служители, които са
едновременно актосъставител и свидетел по съставянето на акта за
установяване на административно нарушение № 375/22.12.2023г., водят до
извод за неправилно издадено устно разпореждане към задържания И. К. К. да
не се качва в служебния автомобил и по този начин да препятства
изпълнението на служебните задължения на полицейските органи.
Поради тези причини съдът намира, че наказателно постановление №
375/18.01.2024г. на Началника на 05 РУ - СДВР, като неправилно и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора и претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение, същата е основателна.
6
Представени са надлежни доказателства, от които е видно, че дължимите
разноски от страна на административнонаказващия орган са в размер на 400
лв. По отношение на направеното възражение за прекомерност на
направените по делото разноски за адвокат – същото е неоснователно –
размерът е минимално определения в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. Административнонаказващият орган следва да заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 375/18.01.2024г. на
Началника на 05 РУ - СДВР, с което на И. К. К. от гр.София, *********, за
нарушение на чл.64, ал.1 ЗМВР е наложена глоба в размер на 100 лв., на
основание чл.257, ал.1 ЗМВР.
ОСЪЖДА Началника на 05 РУ – СДВР да заплати на И. К. К. от
гр.София, *********, разноски по делото в размер на 400 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7