РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.05.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Председател:
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 13529/2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове от Л.И.Ф., Г.Г.Г. - В. и Д.Г.Г. - Кръстева,
както следва:
1) срещу М.П.Б. - К., М.П.Б. и Е.М.К. иск с правно основание чл. 42, б. „Б“ от ЗН, вр. чл. 25 ал. 1 пр. 1 и 3 от ЗЗД за обявяване нищожността
на саморъчно завещание от 22.08.2002 г., оставено в полза на ответниците от И.Х.Ф., обявено с протокол от 12.02.2009 г.
на нотариус В.П., с рег. № 206 в НК, тъй като същото не е било написано
саморъчно от завещателя и не е било подписано от него;
2) срещу М.П.Б. – К., при условията на евентуалност, иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД (липса на предмет) за обявяване на
горепосоченото завещание за нищожно в частта, касаеща завещани в нейна полза
36/315 ид. ч. от реституирана мелница на наследниците на СД „Г.Д. Б.и синове“ в
гр. София, кв. „Хаджи Д.“***) срещу М.П.Б. – К. и М.П.Б., при условията на
евентуалност, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД (липса на
предмет) за обявяване на горепосоченото завещание за нищожно в частта, касаеща
завещани в тяхна полза 6/24 ид. ч. от реституирана мелница на СД „Г.Д. Б.и синове“, находяща се в гр. Лом, м.
„Долапа“, ул. „*****.
Първоначално исковата молба е била предявена от ищците Л.И.Ф., Г.Г.Г. – В. и Д.Г.Г. – К.пред СРС,
за което е било образувано гр.д. №6604/2019 г., впоследствие препратено по
подсъдност на СГС, като в хода на процеса (07.02.2022 г.) е починал първия ищец
и на негово място са конституирани наследниците му по закон – Б.В.Ф. и И.Л.Ф..
В хода на процеса (10.09.2021 г.) е починала и ответницата М.П.Б. – К.,
като на нейно място е конституиран нейният наследник по закон М.М.К., доколкото другият наследник - Е.М.К. към този момент
е участвала в процеса като първоначален ответник.
Първоначалните ищци твърдят, че са наследници по закон на чичо си И.Х.Ф.,
починал на 03.11.2008 г. С протокол от 12.02.2009 г. на нотариус рег. № 206, с
район на действие СРС, е обявено саморъчно завещание от 22.02.2002 г., оставено
от И.Х.Ф.. Със същото завещателят се разпорежда със собствените си недвижими
имоти: реституирана мелница на наследниците на СД „Г. Д. Б.и синове“ в гр.
София, кв. „Хаджи Д.“***; реституирана мелница на наследниците СД „Г. Д. Б.и
синове“ в гр. Лом, м. „Долапа“, ул. „******; 1/3 ид.
част от три магазина, придобити по ЗОСОИ, находящи се в гр. София, както и
незастроено дворно място в гр. Банкя, ул. „Бор“ с площ от 1630 кв. м.,
съставляващо имот № 1688 в кв. 70 по плана на вилна зона „Банкя“. Ответниците
са вписали завещанието в имотния регистър към Агенцията по вписванията на
30.12.2009 г.
Според ищците процесното саморъчно завещание е нищожно поради неспазване
на предвидената в закона форма – завещанието не е написано и подписано от самия
завещател.
При условията на евентуалност поддържат, че завещанието е нищожно на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД (липса на предмет) в частта, касаеща
разпореждането с 36/315 ид. ч. от реституирана мелница на наследниците на СД
„Г.Д. Б.и синове“ в гр. София, кв. „Хаджи Д.“*** и 6/24 ид.
ч. от реституирана мелница на СД „Г.Д. Б.и синове“, находяща
се в гр. Лом, м. „Долапа“, ул. „*****, тъй като тези имоти не са били
индивидуализирани надлежно в завещанието.
Сочат, че към датата на изготвяне на саморъчното завещание в патримониума на И.Х.Ф., по силата на наследство по
завещание от съпругата му Е.П.Ф., са били включени и следните недвижими имоти:
36/315 ид. части от застроено място, представляващо УПИ №859а, в кв. 9 по плана
на гр. София, местността „НПЗ Хаджи Д. – Малашевци“, с площ от 2940 кв. м. и
УПИ №859, находящо се в кв. „Хаджи Д.“***, заедно с построените в същото място:
Мелница на пет етажа със застроена площ от 357,90 кв. м.; Стоманобетонен силоз
на пет етажа, със застроена площ от 51,50 кв. м.; Масивен склад за брашно, със
застроена площ от 221,62 кв. м. и Жилищна сграда със застроена площ от 112,18
кв. м. Собствеността върху недвижимите имоти била възстановена на собствениците
и наследниците на СД „Г. Д. Б.и сие“, а правото на
собственост на Е.П.Ф. е било установено с н. а. № 184, т. ХІІІ, дело №
2696/1996 г., на първи нотариус при Софийски районен съд, в който имотите са
били подробно индивидуализирани. Недвижимите имоти, собственост на Е.П.Ф. в гр.
Лом, също са били индивидуализирани в решение от 25.03.1998 г. на Окръжен съд –
гр. Монтана, по гр. д. № 100/1996 г., влязло в сила на 25.07.2000 г.
Според ищците недвижимите имоти, описани в саморъчното завещание, не
съответствали на подробната индивидуализация на недвижимите имоти, описани
по-горе, а посочването им като „реституирана мелница на наследниците на СД „Г.
Д. Б.и синове“ в гр. София и в гр. Лом не установявало дали завещателят е
желаел да се разпореди изцяло с недвижимите имоти, описани в нотариалния акт на
Е.П.Ф., дали е желаел да се разпореди единствено със сградата - мелница в гр.
София или с всички описани в поземления имот сгради. Изтъква се, че с
нотариален акт от 25.06.2002 г., на И.Ф. е учредено право на ползване върху
тези имоти и същият е знаел непосредствено преди извършването на завещанието
тяхната индивидуализация. Предвид тази неяснота следвало да се приеме, че в
тази части завещанието се явявало нищожно поради липса на предмет.
В депозирания отговор ответницата М.П.Б. не оспорва обстоятелствата, че И.Х.Ф.
е починал на 03.11.2008 г. и е оставил в полза на ответниците саморъчно
завещание от 22.02.2002 г., обявено на 12.02.2009 г. на нотариус с рег. № 206
в НК, вписано в Имотния регистър на Агенция по вписванията на 30.12.2009
г. Неоснователни обаче били твърденията за нищожност на завещателното разпореждане,
тъй като завещанието било написано ръкописно и саморъчно от самия завещател,
подписано от него и съставено на посочената в него дата.
Възразява и срещу твърденията на ищците, че липсвала яснота относно предмета
на завещателното разпореждане. Били спазени изискванията предметът, който се
завещавал, да бъде известен или поне така да е описан в завещанието, че да може
да се определи чрез него кой и какъв предмет завещателят е искал да завещае. Реституираната
мелница в гр. София била конкретно описана в посочените и представени към
исковата молба Заповеди на кмета на Столична голяма община от 06.07.1994 г. и
13.01.1995 г., както и Удостоверение от ТОА „Подуяне“ – СГО от 14.07.1995 г.
Ясно била изразена волята на завещателя и по отношение на реституираната мелница
в гр. Лом, която била нанесена като имот в кадастралната карта и кадастралните
регистри на АГКК – гр. Монтана. И двата обекта, описани като реституирани
мелници, съществували реално, поради което могат ясно да бъдат определени и
разграничени. Същите не представляват родово определени вещи или абстрактно
описани такива, за да не може да се установи обекта на завещателното
разпореждане, нито пък се твърди, че съществуват други обекти – мелници, които
да са толкова сходни и идентични със завещаните. Евентуално следвало да се
приеме, че така извършеното описание не води до недействителност на
завещанието, а до грешка по смисъла на чл. 43, б. „Б“ от ЗН.
Постъпил е по реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК отговор от
ответницата М.П.Б. - К., в която са изложени аналогични възражения срещу исковата
молба.
Идентични са съображенията, изложени в отговора на исковата молба,
депозирана от Е.М.К., с които се оспорва предявения иск по чл. 42, б. „Б“ от ЗН.
По отношение релевираното в отговорите на исковите молби възражение за
придобиване на завещаните имоти по давност от ответниците, следва да бъде
споделено изразеното в проекта за доклад, обективиран в определение от
02.11.2020 г., становище от предходния председател на състава, че същото е
неотносимо към предмета на настоящия спор, касаещ валидността на завещателните
разпореждания, а не титулярството на правото на собственост на завещаните
имоти.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно удостоверение изх. № РОБ 16-УГ01-5719 от 17.10.2016
г., издадено от СО, р-н „Оборище“, И.Х.Ф. е починал на 03.11.2008 г., като е
оставил за свои наследници по закон първоначалните ищци Л.И.Ф., Г.Г.Г. и Д.Г.Г. – К.– първият се
явява наследник по право на заместване на своя баща И.Х.Ф. (починал на 21.08.2004
г.), който е брат на И.Х.Ф., а другите две ищци се явяват дъщери на Е.Х.Г.
(починала на 30.04.1997 г.), която е сестра на И.Х.Ф..
Според съдържанието на представеното на л. 156 от делото саморъчно
завещание от 22.08.2002 г., обявено с протокол рег. №556 от 12.02.2009 г., по
описа на нотариус В.П., рег. №206 в НК, И.Х.Ф. извършва завещателни
разпореждания в полза на М.П.Б. – К., М.П.Б. и Е.М.К., с недвижими
имоти, получени в наследство от съпругата му Е.П.Ф. по нейно завещание, обявено
на 05.08.2002 г., по нот. дело №1339/1995 г. на Сл. вп. при РС-София. Завещателят
е изразил като мотив за извършване на завещанието си - в знак на вярност и
дълбоко уважение към съпругата му Е.Ф.. Конкретните завещателни разпореждания
са със следния текст:
- завещавам на М.П.Б. – К., сестра на съпругата ми Е.К.Ф., за
положените усилия по възстановяване собствеността върху одържавените имоти на
фамилията Б.и в знак на благодарност за вниманието и грижите, които е полагала
за съпругата ми и за мен, 36/315 идеални части от следния недвижим имот:
Реституирана мелница на наследниците на СД „Г.Д. Б.и синове” в гр. София, кв.
„Хаджи Д.“***;
- завещавам на М.П.Б. – К. и М.П.Б., и двете сестри на
съпругата ми Е.П.Ф., 6/24 идеални части от следния недвижим имот: Реституирана
мелница на наследниците на СД „С.Г.Б.” в гр. Лом, м. „Долапа”, ул. „******.
- завещавам на М.П.Б.
и М.П.Б. – К., и двете сестри на съпругата ми Е.П.Ф., 1/3 идеална част от три
магазина, придобити по Закона за обезщетяване собствениците на одържавените
имоти, находящи се в гр. София: А/ Магазин, в партера на сградата на бул. „******,
южно от входа на сградата; Б/ Магазин в партера на сградата на бул. ******, на
ъгъла с ул. „Бяло море”; В/ Магазин в партера на сградата на бул. „******,
вдясно от входа на сградата.
- завещавам на Е.М.К. - дъщеря на М.П.Б.-К. в знак на
благодарност за оказваното внимание на съпругата ми Е.П.Ф. и на мен, както и с
оглед на обстоятелството, че бащата на съпругата ми П.Г.Б.е дарил на нейните
две по-големи племенници В.Г. П.и Е.Г.С.по едно място
в гр. Банкя - незастроено дворно място в гр. Банкя, ул. „Бор”, с площ 1630 кв. м.,
съставляващо имот № 1688 от кв. № 70 по плана на „Вилна зона Банкя”, предмет на
нот. акт № 84, т. XXV, нот. дело № 4426/1961г., на Първи нотариус при СНС.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да
бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на
датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да
бъде поставен след завещателните разпореждания. При оспорване завещанието като
нищожно на основание чл. 42, б. „Б“ от ЗН, вр. чл. 25 ал. 1 пр. 1 и 3 от ЗЗД, в
доказателствена тежест на ответниците като ползващи се от него е да установят,
че то е изцяло написано и подписано от техния завещател И.Х.Ф.. В тази връзка
са приети първоначална и повторна съдебно-почеркови експертизи, чиито
заключения са еднозначни, че ръкописният текст и подписът, положен от името на И.Х.Ф.
в процесното завещание, са изпълнени именно от това лице. Оспорването от страна
на ищците на експертизите с доводите, развити при приемането им в съдебно
заседание и в писмените бележки от
04.05.2022 г., съдът намира за неоснователни. Обстоятелството, че вещите лица
са използвали като сравнителен материал при изследване почерка на И.Х.Ф.
саморъчно завещание от 10.01.2007 г. и разписка за 1000 лева от 20.04.1981 г.,
както и че същите са частни диспозитивни документи, не разколебава изготвените
експертизи, тъй като изводите в двете СПЕ се базират и на други документи,
депозирани от завещателя пред различни институции: Молба до съдията по
вписванията при СРС от 25.11.2002 г.; Заявление за издаване на документ за
самоличност от 01.08.2005 г..; Молба до началника на ТВД-4 от 06.01.1998 г.;
Молба за обявяване на завещание до Служба по вписванията от 01.08.2002 г..;
Нотариално заверена декларация от 25.11.2002 г.
Изтъкната от ищците вариантност в почерка на определени
букви в молбата до Служба по вписванията за обявяване на завещание и в
нотариално заверената декларация, също не дискредитират двете заключения, тъй
като вещите лица посочват, че това разминаване е в рамките на нормалното от
експертна гледна точка, предвид обстоятелството, че почеркът на всяко едно лице
не може да бъде абсолютно идентичен във всеки един документ и се влияе от
различни обстоятелства. Съществено е, че експертите са установили вариантност
на почерка, която е в рамките на обичайната, като откриват идентични частни
признаци на почерка в завещанието и сравнителния материал, свързани с размери,
форма на движение, вид на свързване на отделните щрихи в буквите, поради което
и са категорични, че не се касае за съдържащ се в тези документи текст, положен
от различни лица, а за нормална вариативност на почерка на И.Х.Ф.. Следва да се
отбележи, че именно поради констатираната в първоначалната СПЕ вариантност в
почерка в някои от документите и въпреки че вещото лице В. я обяснява като
обичайна, съдът, с цел изясняване делото от фактическа страна, е допуснал
повторна експертиза, по която вещото лице Г. също е категорично, че тази вариантност
не съставлява основание да се приеме, че текстът на процесното завещание и този
в сравнителните документи е положен именно от И.Ф.. Относно доводите, че вещите
лица не са дали заключение датата в завещанието да е изписана именно от И.Ф.,
следва да се съобрази, че заключенията са изследвали текста на завещанието в
неговата цялост, което по необходимост включва и проверка на почерка при
изписване на датата, като не са констатирали разминаване в почерка, положен в
този документ и използвания сравнителен материал, което мотивира съда да
приеме, че и датата е изписана от посочения завещател.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че ответниците
са доказали, че са изпълнени изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, поради което
искът по чл. 42, б. „Б“ от ЗН следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По евентуалния иск по чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД за
нищожност на завещанието в частта, касаеща завещани в полза на М.П.Б. – К.
36/315 ид. ч. от реституирана мелница на наследниците на СД „Г.Д. Б.и синове“ в
гр. София, кв. „Хаджи Д.“***, и в частта, касаеща завещани в полза М.П.Б. – К.
и М.П.Б. 6/24 ид. ч. от реституирана мелница на СД
„Г.Д. Б.и синове“, находяща се в гр. Лом, м.
„Долапа“, ул. „*****, с доводи, че същите не били индивидуализирани, съдът намира
следното:
В практиката на Върховен касационен съд (решение № 855 от
11.12.2010 г. по гр. д. № 1497/2009 г.,І г.о. на ВКС, решение № 197 от
06.02.2017 г., по гр. д. №1085/2016 г., І г.о. на ВКС, решение № 154 от
29.06.2016 г. по гр.д. №549/2016 г., I г.о. на ВКС) е изяснено, че поради
характера на завещанието като едностранна сделка, по силата на чл. 44 от ЗЗД за
него се прилагат правилата на договорите. В чл. 20 от ЗЗД се съдържа общото
правило за тълкуване на договорите - да се търси действителната обща воля на
страните, като отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка
една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Това правило, съотнесено
към тълкуване на завещанието, означава да се търси действителната воля на
завещателя при всички останали указания в чл. 20 от ЗЗД. Съдебната практика
също така приема, че макар посочването на имуществото, предмет на
разпореждането, да представлява съществен елемент от съдържанието на
завещанието, доколкото законът не изисква в случаите, когато се завещава
определен недвижим имот, той да бъде посочен в завещанието с всички негови
индивидуализиращи белези (местонахождение, площ, съседи), достатъчно е
индивидуализацията да бъде извършена по такъв начин, който прави имота, предмет
на разпореждането, обективно определяем с оглед обстоятелствата във всеки
отделен случай, като волята на завещателя подлежи на тълкуване не само с оглед
употребените в завещанието думи и изрази, но и с оглед правилата на формалната
житейска логика. При възникнал спор относно това кой е завещаният имот, в
определени случаи волята на завещателя следва да бъде изведена не само от целта
на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността и взаимната връзка на
отделните клаузи една с друга и в смисъла, който произтича от целия текст на
завещанието, но и от характеристиките на самия имот, притежаван от завещателя.
Тълкуването не може да пренебрегне тези характеристики, тъй като се касае за
обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на завещателя. Следва
да се отчитат и други факти, които са от значение за изясняване на истинската
му воля.
В настоящия случай завещателят в точка първа от завещанието
е изразил воля да остави в наследство на М.П.Б. – К. 36/315 ид. ч. от
реституирана мелница на наследниците на СД „Г.Д. Б.и синове“ в гр. София, кв.
„Хаджи Д.“***, като според ищците непосочването чрез индивидуализиращите белези
на отделните обекти - сгради и на поземления имот създава неяснота относно това
дали и кои от недвижимите имоти се завещават.
За изясняване действителната воля на завещателят следва да
бъдат съобразени няколко обстоятелства, изрично упоменати в процесния документ.
Изразеният общ мотив за съставянето на цялото завещание е, че то се извършва в
знак на вярност и дълбоко уважение към съпругата на завещателя – Е.П.Ф.. Упоменато
е, че завещанието касае притежавани имоти, оставени на И.Ф. в наследство от
съпругата му по силата на съставено от нея завещание от 05.08.2002 г. Конкретното
завещателно разпореждане по т. 1 се извършва в полза на сестрата на съпругата
на завещателя – М.Б., а изразеният мотив е в знак на благодарност за грижите,
полагани от сестрата към двамата съпрузи и изтъкнатото от завещателя обстоятелство,
че именно М.Б. е положила усилия по възстановяване собствеността на
одържавените имоти на фамилия Бугарчеви.
От приложеното на л. 14 от делото на СРС завещание от 24.10.1995
г. се установява, че съпругата на И.Х.Ф. – Е.П.Ф. е извършила в негова полза
универсално завещание, като се е разпоредила в негова полза с цялото си
имущество.
Според нотариален акт №
184, т. ХІІІ, дело № 2696/1996 г., на първи нотариус при Софийски районен съд (приложен
в цялост на л. 66-68, СРС), Е.П.Ф., заедно с М.П.Б. – К. и М.П.Б., както и още
четири физически лица, са признати за собственици на застроено дворно място
УПИ №859а, кв. 9, по плана на гр. София, м-ст
НПЗ „Хаджи Д. - Малашевци“ с площ от 2940 кв.м., заедно с построените в същото
място: Мелница на пет етажа със застроена площ от 357,90 кв. м.; Стоманобетонен
силоз на пет етажа, със застроена площ от 51,50 кв. м.; Масивен склад за
брашно, със застроена площ от 221,62 кв. м. и Жилищна сграда със застроена площ
от 112,18 кв. м.
В заповед РД-57-929/06.07.1994 г., от кмета на Столична
голяма община е наредено да се отпишат от актовите книги за държавни и общински
недвижими имоти в ТОА Подуяне акт №2294 (2113)/25.09.1952 г. и да се предаде на
наследниците на собствениците и на собствениците от Събирателно дружество „Г.
Д. Б.и СИЕ“ владението на следния недвижим имот: Масивна сграда – мелница на
пет етажа с незастроено дворно място от около 2950 кв. м. на ул. „*****.
Със заповед РД-57-31/13.01.1995 г. на кмета на Столична
голяма община е допълнена горепосочената заповед като вместо „масивна сграда –
мелница на пет етажа с …“, да се чете „незастроено дворно място от около 2950
кв.м., обозначено на скицата със зелен контур и сгради: масивна мелнична сграда
на пет етажа, стоманобетонен силоз на пет етажа, масивен склад за брашно,
едноетажна жилищна сграда, съществуващи от периода преди национализацията и
означени със жълт цвят на скицата, като неразделна част от настоящата заповед
на ул. „*****“.
Съдържанието на горепосочените писмени доказателства
мотивират съда да приеме, че под употребения в завещанието израз „реституирана
мелница“ завещателят е изразил воля да завещание, както мелничната сграда, така
и всички останали постройки в поземления имот, включително и земята. Посочените
мотиви за извършване на завещателния акт са израз на силното желание И.Ф. да
облагодетелства най-близкият роднина на съпругата му – нейната сестра М.Б.,
която е полагала грижи за двамата съпрузи и е имала принос, според завещателя, за
възстановяването на тези имоти. Цялото завещание касае единствено имоти,
оставени в наследство на завещателя от неговата съпруга, които имоти самата тя
е придобила по наследство от своите роднини, на който те са били реституирани,
т.е. нито завещателят И.Ф., нито ищците като негови законни наследници, са
имали какъвто и да било принос в придобиването им. В този смисъл заявеното, че
се завещава мелницата, която е била „реституирана“, индикира, че волята е за
разпореждане с всичките оставени в наследство имоти на този адрес и
възстановени на фамилията на съпругата, при все че те са и функционално
свързани със самата мелнична сграда. Също така, следва да бъде съобразено, че в
българския език думата „мелница“, освен в тесен смисъл като сграда, в която се
извършва меленето на зърното, се употребява и в широк смисъл, особено в
разговорния език, за назоваване на цялото предприятие (комплекс) за мелене на
зърно като съвкупност от сгради и съоръжения с едно и също местоположение
(адрес) и в който именно смисъл следва да се схваща употребеният израз
„реституирана мелница“, като се отчита, че съставянето на саморъчното завещание
се изписва лично от завещателя и поначало не се изготвя от лице с юридическо
образование, каквото например е нотариусът, в случаите на изповядани пред него
сделки с недвижим имот. Ето защо е обяснима
използваната, чрез посочване единствено на административния адрес, кратка
индивидуализация на реституираното и завещано имущество. В пълно противоречие с
изразените силно уважение към съпругата на завещателя и голямата признателност
към нейната сестра за полаганите грижи и възстановяването именно на тези имоти,
би било да се възприеме, че завещателят е желаел да остави на сестрата на
съпругата си единствено мелничната сграда, а ищците да наследят останалите
постройки и земята, като се има предвид и че сестрите на Е.Ф. също са притежавали
идеални части от тези мелници като наследници на фамилия Бугарчеви.
Отчитайки значението на изразения дарствен мотив и характера
на имотите като реституирани на фамилията на съпругата на завещателя,
изтъкнатият в исковата молба факт, че отделните сгради, находящи се на този
адрес, са описани в нотариален акт от 25.06.2022 г., с който е учредено право
на ползване на И.Ф. от съпругата му и предполагат знание и възможност да ги
индивидуализира поотделно, е аргумент да се приеме, че се завещават всички реституирани
недвижими имоти на този адрес, тъй като, ако желанието му е било да изключи
някой от тях от завещанието, той би ги изброил подробно, а не използвайки общия
израз „реституирана мелница“. Допълнителен аргумент е фактът, че в заповед
РД-57-31/13.01.1995 г. на кмета на Столична голяма община, с която е допълнена
заповед РД-57-929/06.07.1994 г., е посочено, че „масивна сграда – мелница на
пет етажа с …“ следва да се чете като съвкупност от описаните в заповедта
сгради и земя, находящи се на адрес гр. София, ул. „*****, т.е. житейско логично
би било да се приеме при съвкупната преценка на представените документи, че в
представите на завещателя „реституирана мелница“ включва сградите и поземления
имот, върху които са построени, и които изпълняват функциите на мелница във
вече изяснения широк смисъл на тази дума.
Обстоятелството, че И.Ф. не е индивидуализирал имотите по кадастрални
данни е без правно значение за действителността на завещанието, тъй като
законът не поставя подобно изискване, щом от изразената му воля, включително
чрез нейното тълкуване, може да се направи извод за обема на завещателното
разпореждане.
Необходимо е да бъде отбелязано и, че не се съдържат твърдения в исковата
молба, с които да се отрича, че в действителност при откриване наследството на И.Ф.
в неговия патримониум са били налице възстановени мелници в посочените два
града, че такива обекти са съществували като сгради или че те не са били
единствените мелници в наследството на завещателя. Такива оспорвания не са
направени и в първото по делото съдебно заседание, след като на ищците е дадена
възможност да изразят становище по отговорите на исковата молба.
Съдът намира за преклудирани развитите
от ищците едва в писмените бележки от 04.05.2022 г. твърдения, че с решение №
8921 от 02.07.2018 г. на ВАС по адм.д. № 3800/ 2018 г., представено по делото
от ответника Е.М.К. с отговора ѝ на исковата молба, съдът със силата на
пресъдено нещо е признал, че към момента на откриване на наследството,
завещаният имот не е бил в патримониума на завещателя в пълния смисъл, а все
още е бил държавна собственост, от което следвало, че към момента на откриване
на наследството завещаният имот би могъл да бъде единствено възстановената към
тази дата сграда, представляваща мелница на три етажа. Както се посочи, подобни
твърдения не са въвеждани от ищците нито с исковата молба нито в хода на
съдебното дирене. Дори и подобно обстоятелство да бе установено, както самите
ищци излагат, мелничната сграда би била възстановена към датата на откриване на
наследството, в който случай изразът „реституирана мелница“ ще обхваща именно
само реституираното към този момент имущество, т.е. не би се касаело за липса
на индивидуализация на предмета на завещанието до степен, правеща невъзможно да
се установи кои са имотите, предмет на това завещателно разпореждане, и което
изключва соченото основание за нищожност – липса на предмет.
Твърдението на ищците, въведено за пръв път при провеждане на първите
устни състезание в о.с.з. от 08.02.2022 г. и поддържано при повторно
проведените устни състезания в о.с.з. от 18.04.2022 г., че към датата на
откриване на наследството през 2008 г., все още е било налице висящо
производство по ревандикационен иск спрямо комплекса на старата мелница в гр.
София, която е призната едва със съдебно решение, постановено през 2011 г.,
поради което мелницата не е била в патримониума на И.Ф.,
също са преклудирани. За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че дори
и да биха били приети за разглеждане тези твърдения и доказани, произтичащите
правни последици от такова съдебното решение не отричат съществуващо право на
собственост върху мелничното предприятие към датата на смъртта на завещателя. Аргумент
за това следва от обстоятелството, че уважаването на предявен ревандикационен иск
установява със сила на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост
на соченото от ищеца правно основание, от възникването му до приключването на
съдебното дирене, поради което не може да се направи извод, че преди да влезе в
сила такова съдебно решение, имотът не е бил собственост на И.Ф..
По аналогични на вече изложените по-горе съображения,
приложими при тълкуване волята на завещателя, следва да се приеме за
неоснователно твърдението на ищците за липса на индивидуализация и яснота
относно предмета на извършеното в полза на двете сестри на съпругата на
завещателя - М.П.Б. – К. и М.П.Б., и посочено в точка втора от завещанието,
завещано имущество, представляващо 6/24 ид. ч.
от реституирана мелница на СД „Г.Д. Б.и синове“, находяща се в гр. Лом, м. „Долапа“, ул. „*****.
С оглед правните изводи на съда, предявените главен и евентуални искове
се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
На ответниците М.М.К.
и Е.М.К. като наследници на М.П.Б. – К., следва да бъдат присъдени разноски от по
1250 лв., доколкото тяхната наследодателка и първоначален ответник е доказала заплатено
адвокатско възнаграждение от 2500 лв. (по приложени договори на л. 92 и л.
224). На М.К. следва да се присъди и сумата от 500 лв. (по приложен договор за
правна помощ на л. 256), а на Е.М.К. - и сумата 550 лв. (по приложени договори
на л. 222 и 223), които съставляват лично заплатени от тези двама ответници
разноски за адвокатско възнаграждение.
На ответника М.П.Б. следва да се присъдят сторени разноски за адвокатско възнаграждение,
в размер на 2500 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.В.Ф. с ЕГН **********
и И.Л.Ф. с ЕГН ********** (конституирани като наследници на починалия в хода на
делото първоначален ищец Л.И.Ф. с ЕГН **********), от Г.Г.Г.
- В. с ЕГН ********** и от Д.Г.Г.–К.с ЕГН **********,
и тримата със съдебен адрес ***, чрез адв. С. Ч., срещу
М.М.К. с ЕГН ********** и Е.М.К. с ЕГН **********
(конституирани като наследници на починалата в хода на процеса М.П.Б. – К. с
ЕГН **********), срещу Е.М.К. в лично качество като ответник, и двамата със
съдебен адрес ***, оф. 504, чрез адв. Т. Й., и срещу М.П.Б.
с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Н.
Х., иск с правно основание чл. 42, б. „Б“ от ЗН, вр. чл. 25 ал. 1 пр. 1
и 3 от ЗЗД за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 22.08.2002 г.,
оставено в полза на ответниците от И.Х.Ф., обявено с
протокол от 12.02.2009 г. на нотариус В.П., с рег. № 206 в НК, тъй като
същото не е било написано саморъчно от завещателя и не е било подписано от
него.
ОТХВЪРЛЯ предявения, при условията на евентуалност,
от Б.В.Ф. с ЕГН ********** и И.Л.Ф. с ЕГН ********** (като наследници на Л.И.Ф.
с ЕГН **********), от Г.Г.Г. - В. с ЕГН ********** и
от Д.Г.Г. - К.с ЕГН **********, срещу М.М.К. с ЕГН ********** и Е.М.К. с
ЕГН ********** (като наследници на М.П.Б. – К. с ЕГН **********), иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД (липса на предмет) за обявяване
на саморъчно завещание от 22.08.2002 г., оставено в полза на М.П.Б. – К. от И.Х.Ф.,
обявено с протокол от 12.02.2009 г. на нотариус В.П., с рег. № 206 при НК, завещание
за нищожно в частта, касаеща завещани в нейна полза 36/315 ид. ч. от
реституирана мелница на наследниците на СД „Г.Д. Б.и синове“ в гр. София, кв.
„Хаджи Д.“***.
ОТХВЪРЛЯ предявения, при условията на евентуалност,
от Б.В.Ф. с ЕГН ********** и И.Л.Ф. с ЕГН ********** (като наследници на Л.И.Ф.
с ЕГН **********), от Г.Г.Г. - В. с ЕГН ********** и
от Д.Г.Г. - К.с ЕГН **********, срещу М.М.К. с ЕГН ********** и Е.М.К. с
ЕГН ********** (като наследници на М.П.Б. – К. с ЕГН **********) и срещу М.П.Б.
с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД
(липса на предмет) за обявяване на горепосоченото завещание за нищожно в
частта, касаеща завещани в тяхна полза 6/24 ид. ч. от реституирана мелница на
СД „Г.Д. Б.и синове“, находяща се в гр. Лом, м.
„Долапа“, ул. „*****.
ОСЪЖДА Б.В.Ф. с ЕГН **********, И.Л.Ф. с ЕГН **********,
Г.Г.Г. - В. с ЕГН ********** и Д.Г.Г. - К.с ЕГН **********, да заплатя на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на всеки от ответниците съдебни разноски за заплатен адвокатски
хонорар, както следва:
- на М.М.К. с ЕГН ********** общо сумата от 1750 лв.;
- на Е.М.К. с ЕГН **********
общо сумата от 1800 лв.;
- на М.П.Б. с ЕГН ********** общо сумата от 2500 лв.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: