№ 607
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
в присъствието на прокурора М. М.
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Гражданско дело №
20231800100573 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявен от В. Р. Т. срещу П. н. Р. Б. иск с
правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Ищецът В. Р. Т. твърди, че от 20.10.2013 г. търпи неимуществени
вреди поради нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в
разумен срок на досъдебно производство № 397/2013 г. по описа на
СО – СГП, пр. пр. № 10 239/2013 г. по описа на СГП, по което има
качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 2 НПК.
Твърди се в исковата молба, че на 20.10.2013 г. в гр. С., около 13.
00 часа, на бул. „Ш. п.“, срещу входа на Посолството на Р Румъния,
настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между моторно
превозно средство, управлявано от А. Д., и Р. К. Т., починал същия
ден около 23.00 часа, баща на ищеца. По случая било образувано
досъдебно производство № 397/2013 г. по описа на СО – СГП, пр. пр.
№ 10 239/2013 г. по описа на СГП, висящо и към настоящия момент.
С постановление от 10.06.2015 г. на прокурор при СГП
наказателното производство, образувано и водено срещу А. Д. за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, било
прекратено, тъй като А. Д. бил лице, ползващо се с дипломатически
имунитет. По жалба на ищеца и неговата майка, наследници по закон
на Р. К. Т., било образувано н. ч. д. № 3 195/2015 г. по описа на СГС,
1
по което с определение от 12.12.2015 г. съдът потвърдил
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство. Ищецът обжалвал определението на съда пред САС,
където било образувано в. н. ч. д. № 244/2016 г., по което с
Определение № 72/24.03.2016 г. въззивният съд (САС) отменил
определението от 12.12.2015 г., постановено по н. ч. д. № 3 195/2015 г.
по описа на СГС, и върнал делото на СГП за съобщаване на
постановлението за прекратяване и на родителя на починалия Р. К. Т.,
като постановил изпращане на делото за решаване в съда след
изпълнение на тази процедура. С определение от 25.04.2016 г.,
постановено по н. ч. д. № 1 807/2016 г. по описа на СГС, съдът
отменил постановлението от 10.06.2015 г. на прокурор при СГП за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 397/2013 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. №
10 239/2013 г. по описа на СГП, и върнал делото на СГП за
продължаване на процесуалноследствените действия.
С постановление от 15.12.2016 г. на прокурор при СГП
наказателното производство по досъдебно производство № 397/2013 г.
по описа на СО – СГП, пр. пр. № 10 239/2013 г. по описа на СГП, е
спряно на основание чл. 25, т. 3 НПК, тъй като деецът е лице с
имунитет, а е изготвена и следствена поръчка до Р Румъния за
изготвяне на предложение за сваляне на дипломатическия имунитет
на А. Д..
В отговор на молба до ответника, депозирана от ищеца на
02.06.2023 г. в деловодството на СГП, същият сочи, че едва на
05.05.2023 г., т.е. седем години след указанията на СГС, е изпратено
предложение до компетентните съдебни власти на Р Румъния за
трансфер на наказателното производство.
Ищецът твърди, че продължителността на досъдебното
производство е надхвърлила предвидените в чл. 234 НПК срокове,
като ответникът не е направил необходимото, за да обезпечи
ритмичното и своевременно извършване на необходимите следствени
действия.
Към момента на настъпване на ПТП ищецът бил на 32 години и
живеел самостоятелно. След смъртта на своя баща се преместил да
живее заедно със своята майка, като заедно се интересували от хода на
делото, което необосновано се бавело. Това им причинявало стрес,
накърнило чувството им за справедливост и създало опасения, че
виновното за ПТП лице ще остане ненаказано за извършеното.
Ищецът загубил доверие в институциите, призвани да бранят
2
правовия ред, чувствал се безсилен и безпомощен. Той се затворил в
себе си, спрял да общува с близки и приятели, изгубил съня си,
чувствал се потиснат, напрегнат и неспокоен. През 2020 г. започнал да
се оплаква от стягане в лявата ръка, сърдечната област, силно
главоболие в тилната област, често плачел. Посетил и психиатричен
кабинет, където след преглед му била поставена диагноза
„Конверзионно разстройство. Хипотрепресивен синдром“.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение за тези неимуществени вреди от
забавянето на делото, описани горе, в размер на 90 000 лева, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане
на дълга.
Ответникът П. н. Р. Б. в подадения в срока и по реда на чл. 131
ГПК писмен отговор оспорва иска. Счита, че не е налице причинна
връзка между вредите, които ищецът е търпял, и поведението на
ответника. Твърди, че всички действия по разследването са
извършвани своевременно и ритмично. Причина за забавяне на делото
било обстоятелството, че същото е с фактическа и правна сложност.
Счита, при условията на евентуалност, че размерът на претендираното
обезщетение е завишен.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК намира за установено от
фактическа страна следното.
Страните не спорят относно продължителността на
производството, от забавянето на което ищeцът твърди да е претърпял
вредите, за които претендира обезщетение.
От приложеното към настоящото дело в заверени преписи
досъдебно производство (ДП) рег. № 3152/2013 г. по описа на СлО –
СГП, пр. пр. № 10239/2013 г. на СГП, се установява, че същото е
образувано на 20.10.2013 г. с протокол за оглед на местопроизшествие
и разпит на свидетел от същата дата, като се води срещу А. Д. за това,
че на 20.10.2013 г. в гр. С., около 13. 00 часа, на бул. „Ш. п.“, срещу
входа на Посолството на Р Румъния, при управление на МПС – л.а.
„М. АСХ“ с рег. № ...., е нарушил правилата за движение по пътищата
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р. К. Т..
Установява се, че същия ден - на 20.10.2013 г. - Р. К. Т., чийто
наследник по закон (син) е ищецът, е починал (видно от справка в
НДБ „Население“, удостоверение за раждане и удостоверение за
наследници).
3
На 21.10.2013 г. към ДП били приобщени материали, изпратени от
СДВР, отдел “Пътна полиция“.
На 07.11.2013 г. бил проведен разпит на свидетел и изискана
информация от Център за спешна медицинска помощ в гр. С..
С писмо от 08.11.2013 г. на СГП към ДП били присъдединени
материали по ДП № ЗМ 2841/2013 г. по описа на 09 РУП – СДВР.
На 21.11.2013 г. били проведени разпити на двама свидетели, като
същия ден по делото постъпила изисканата на 07.11.2013 г.
медицинска документация.
На 25.11.2013 г. постъпила молба от ищеца за връщане на иззети
по ДП вещи, по която наблюдаващият се произнесъл на 11.12.2013
година.
На 09.12.2013 г. следовател при СО - СГП поискал от СГП да
отправи искане за продължаване срока на разследване с четири
месеца, считано от 20.12.2013 г., което било уважено на 01.01.2014
година.
На 12.02.2014 г. следовател при СО – СГП назначил съдебно-
медицинска експертиза с участие на две вещи лица, като определил
срок за изготвяне и представяне на заключението до 20.03.2014 г.,
което било изготвено в рамките на този срок.
С молба от 03.02.2014 г. ищецът и неговата майка М. Д. Т.,
действащи чрез повереници, поискали да участват в производството в
качеството си на пострадали от престъплението.
На 07.03.2014 г. следовател при СО – СГП изискал от „В.“ АД
справка за титуляра на абонатен номер ............., отговор по която
постъпил на 07.04.2014 година. Същият ден от М. н. в. р. била
изискана и информация за длъжността, на която Д. А. бил назначен в
посолството на Румъния, постъпила по делото на 24.03.2014 година. В
писмото е посочено, че Д. А. е бил аташе в посолството на Румъния,
като с нота № .-.... от посолството на Румъния в София, получена в
дирекция „Държавен протокол“ на 11.12.2013 г., посолството е
информирало, че Д. А. е приключил мандата си, отпътувал е за
Румъния и към настоящия момент няма дипломатически статут и не е
регистриран в състава на посолството, считано от 13.12.2013 година.
На 11.04.2014 г. е проведен разпит на свидетел, като на 14.04.2014
г. е назначена автотехническа експертиза, изготвена на 03.05.2014
година.
Междувременно сроковете за разследване за продължавани
нееднократно.
4
На 09.06.2014 г. е назначена допълнителна съдебномедицинска
експертиза, депозирана на 05.09.2014 г., когато към материалните по
делото е приобщена и съдебномедицинска експертиза на труп и
съдебнохимическа експертиза.
На 15.05.2014 г. разследването е предявено на поверениците на
ищеца и неговата майка в качеството им на пострадали.
Междувременно сроковете за разследване отново за
продължавани нееднократно.
На 11.03.2015 г. от ищеца е постъпила молба за препис от
документи, уважена на 23.03.2015 година.
На 27.05.2015 г. следователят изпратил ДП на СГП с мнение за
прекратяване на делото.
С постановление от 10.06.2015 г. на прокурор при СГП
наказателното производство, образувано и водено срещу А. Д. за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, било
прекратено, тъй като А. Д. бил лице, ползващо се с дипломатически
имунитет.
По жалба на ищеца и неговата майка било образувано н. ч. д. № 3
195/2015 г. по описа на СГС, по което с определение от 12.12.2015 г.
съдът потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство.
Ищецът обжалвал определението на съда пред САС, където било
образувано в. н. ч. д. № 244/2016 г., по което с Определение №
72/24.03.2016 г. въззивният съд отменил определението от 12.12.2015
г., постановено по н. ч. д. № 3 195/2015 г. по описа на СГС, и върнал
делото на СГП за съобщаване на постановлението за прекратяване и
на родителя на починалия Р. К. Т., като постановил изпращане на
делото за решаване в съда след изпълнение на тази процедура.
С определение от 25.04.2016 г., постановено по н. ч. д. №
1 807/2016 г. по описа на СГС, съдът отменил постановлението от
10.06.2015 г. на прокурор при СГП за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 397/2013 г. по описа на
СО – СГП, пр. пр. № 10 239/2013 г. по описа на СГП, и върнал делото
на СГП за продължаване на процесуалноследствените действия.
С постановление от 15.12.2016 г. на прокурор при СГП
наказателното производство по досъдебно производство № 397/2013 г.
по описа на СО – СГП, пр. пр. № 10 239/2013 г. по описа на СГП, е
спряно на основание чл. 25, т. 3 НПК, тъй като деецът е лице с
имунитет, а е изготвена и следствена поръчка до Р Румъния за
5
изготвяне на предложение за сваляне на дипломатическия имунитет
на А. Д..
С постановление от 10.10.2022 г. на прокурор при СГП
наказателното производство по процесното ДП е възобновено, срокът
за разследване е удължен, след което отново са събрани данни кои са
наследниците на Р. Т..
На 09.12.2022 г. като свидетел е разпитан и ищецът.
В отговор на молба до ответника, депозирана от ищеца на
02.06.2023 г. в деловодството на СГП, същият е уведомен, че на
05.05.2023 г. е изпратено предложение до компетентните съдебни
власти на Р Румъния за трансфер на наказателното производство.
С постановление от 20.10.2023 г. А. Д. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3 НК.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт, майката на ищеца е
починала на 16.08.2015 година.
От показанията на свидетеля М., които съдът като
безпротиворечиви и логични кредитира, се установява, че ищецът
изпитвал силни притеснения от забавяне на делото, като изгубил вяра
в правосъдието, което без причина не получил навреме. Като
последица от това ограничил общуването си с външния свят.
От заключението към съдебнопсихологическата експертиза,
изготвено от вещото лице З. – С. след беседа с ищеца, което съдът
като компетентно изготвено кредитира изцяло, и устните разяснения
на вещото лице в проведеното на 06.12.2023 г. открито съдебно
заседание се установява, че продължителността на производството по
повод смъртта на баща му се е отразило негативно на емоционалното
състояние на ищеца, в който към момента на изследването
доминирали чувства на негодувание, възмущение, ощететеност и
понесена несправедливост.
При тези факти от правна страна съдът прие следното.
Предявеният деликтен иск за заплащане на заместващо
обезщетение за причинените неимуществени вреди от нарушаването
на правото на пострадалия за разглеждане и приключване в разумен
срок на процесното досъдебно производство е основателен.
Процесното дело е било образувано на 20.10.2013 г. и към
момента - повече от 10 години, се намира в стадия на неговото
досъдебно производство. Фактите, обосноваващи обвинението, нито
са многобройни, нито трудноустановими, макар да предполагат
6
извършване на различни процесуално-следствени действия,
включително и такива в чужбина. Настоящият съдебен състав счита,
че тази относителна фактическа сложност на делото не може да
оправдае продължилото повече от 10 години досъдебно производство
за установяване на фактите, поради което е извършено нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
(съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС), което е в резултат на противоправното
деяние (бездействие) на органите на досъдебното производство. Не се
установяват причини от обективно естество, които да наложат
изключително дългата продължителност на делото.
Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок
е основен принцип в наказателното производство, като безспорно
задължението е на съда, но възможността то да бъде изпълнено следва
пряко от изпълнението на задължението на прокурора и
разследващите органи да осигурят провеждането на досъдебното
производство в предвидените в НПК срокове. Всички обсъдени факти
относно движението на процесното дело и на действията на
Прокуратурата, които са безспорни в настоящото производство, водят
до категоричния извод, че разследващите органи не са упражнили
своевременно своите правомощия (съвкупността от процесуалните
субективни права и правни задължения на органите на държавна
власт) за пълно и всестранно разследване, не са създали съответната
организация за приключване на разследването в разумни срокове, като
не са предприели в установените в НПК срокове дължимата преценка
за относимостта и необходимостта от събиране на всички
доказателствени средства за разкриване на обективната истина и
целите на разследването. Досъдебно производство с обща
продължителност над 10 години, при каквато и да е фактическа и
правна сложност, каквито и обяснения да има за забавянето му, не
може да е "проведено с дължимата грижа" (Cominggersoll SA v
Portugal 2000 и Решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г.
на ВКС, IV ГО).
При така приетите за установени правнорелевантни факти съдът
намира, че в случая досъдебното производство е надхвърлило
многократно разумния срок, а органите при Прокуратурата не са
осъществили необходимото, за да обезпечат своевременното
извършване на изискуемите процесуалноследствени действия.
Вследствие това противоправно поведение, изразяващо се в
бездействие, е нарушено правото на ищеца като пострадал от
престъпление за разглеждане и решаване на процесното дело в
7
разумен срок.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че според
практиката на ЕСПЧ обезпечаването на принципа за разглеждане на
делата в разумен срок цели съхраняване на доверието на
обществеността в правораздавателната система и възмездяване
чувството за справедливост на страните в процеса - както по
отношение на лицата, на които е повдигнато обвинение, така и по
отношение на пострадалите. Съществен критерий за определяне
разумната продължителност на делото е и "значението на делото за
лицето", което според практиката на ЕСПЧ не се преценява
единствено съобразно крайния резултат от производството, а често е
свързана с предмета на делото. При продължило в неразумни срокове
наказателно производство отговорността на държавата произтича от
обстоятелството, че процесът е иницииран по почин на държавното
обвинение, което разполага с достатъчен ресурс, за да организира
провеждането на наказателното преследване в разумен срок.
Правото да се получи справедливост е толкова по-интензивно
засегнато, колкото по-значими са накърнените от престъплението
права, т. е. критерият "значение на делото" за пострадалия ("залогът за
него") се явява ключов за спора. В настоящия случай ищецът е
пострадал от тежко резултатно престъпление, като деянието, макар
извършено по непредпазливост, е довело до смъртта на неговия баща.
От събраните по делото доказателства категорично се установява
настъпването на неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се в
разочарование, чувство на отчаяние и безнадеждност от излъганите
надежди и очаквания да получи справедливост. По тези съображения
съдът намира, че ищецът установи несъмнено пряката причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на органите на
П. н. Р. Б. и твърдените неимуществени вреди. По същество в този
смисъл е формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС с
Решение № 60265/20.12.2021 г. по гр. д. № 1701/2021 г., IV ГО и
Решение № 140/29.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2021 г., III г. о.,
ГК.
При определяне на претендираното заместващо обезщетението за
причинените на от противоправното поведение на органите на ПРБ
неимуществени вреди, вследствие нарушаване правото на разглеждане
и решаване на процесното дело в разумен срок, съдът взе предвид
характера на конкретното досъдебно производство, качеството на
ищеца по него пострадал от престъпление, поведението на
компетентните органи във фазата на досъдебното производство,
8
дълбоко накърненото чувство на справедливост, загубата на вяра в
институциит. При така изяснените правнорелевантни факти съдът
счита, че справедливият размер на заместващо обезщетение възлиза
на сумата от 15 000 лева. За разликата над този размер до
претендираните 90 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ
ответникът ПРБ следва да заплати на адвокат Я. А. – САК сумата от 1
750 лева – адвокатско възнаграждение, определено при условията на
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 10 лева –държавна такса по делото.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. н. Р. Б. да заплати на В. Р. Т., ЕГН: **********, на
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ сумата от 15 000 (петнадесет хиляди)
лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
притеснения, безпокойство, накърнено чувство за справедливост и
доверие в съдебната власт, от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на досъдебно производство № 397/2013 г. по описа на СО –
СГП, пр. пр. № 10239/2013 г. на СГП, в разумен срок, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
23.08.2023 г. – до окончателното погасяване на дълга, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над сумата от 15 000 лева до
пълния предявен размер от 90 000 лева.
ОСЪЖДА П. н. Р. Б. да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
вр. чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ на адвокат Я. А. – САК сумата от 1 750
(хиляда седемстотин и петдесет) лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. н. Р. Б. да заплати на В. Р. Т., ЕГН: **********, на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 10 (десет) лева –държавна
такса по делото
Решението подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните с препис.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
9
10