РЕШЕНИЕ
№ 2189
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20221110207728 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Лизингово-брокерска къща–Изира” ЕООД срещу наказателно
постановление /НП/ № Р-10-110/10.05.2022 г., издадено от заместник-председателя на
Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, с
което на основание чл. 644, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на жалбоподателя
са наложени две имуществени санкции в размер на по 1000 лева за нарушения на чл. 325, ал.
1 и на чл. 325, ал. 2 КЗ.
В подадената жалба твърди, че дружеството не е било поканено за съставяне на акт и такъв
е съставен в негово отсъствие в нарушение на ЗАНН и акт не му е бил връчен. Сочи, че не е
посочено в НП какво е било достатъчното време, което не е било предоставено. Изтъква, че
случаят е маловажен. Моли съда да отмени обжалваното НП.
Жалбоподателят не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмен вид
негов пълномощник развива доводите от жалбата. Добавя, че не е достатъчно като място на
нарушението да се посочи гр. София. Моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата. Излага подробни съображения в писмен вид. Моли съда да потвърди НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В изпълнение на заповед № З-23 от 19.11.02.2022г. на заместник-председателя на КФН,
ръководещ управление “Застрахователен надзор”, на 11.02.2022 г. св. М. – главен експерт в
КФН, извършила проверка в офис на застрахователния посредник „Лизингово-брокерска
къща–Изира” ЕООД в гр. С, ул. „Р п” № . За целта на проверката тя сключила
застрахователен договор за застраховка „У дома и щастлив” със ЗК „Уника” АД чрез
застрахователния посредник „Лизингово-брокерска къща–Изира” ЕООД. Заплатила и
първата вноска по договора. Преди сключването на застрахователния договор служителят на
застрахователния посредник „Лизингово-брокерска къща–Изира” ЕООД не предоставил на
свидетеля преддоговорна информация както следва:
1. обстоятелството, че е застрахователен брокер, съответно застрахователен агент, името и
адреса си, съответно наименованието, седалището и адреса на управление;
2. регистъра, в който е вписан, и начините, по които вписването може да се удостовери;
3. дали притежава пряко, или чрез свързани лица повече от 10 на сто от гласовете в общото
събрание или от капитала на застраховател;
4. дали застраховател, или предприятие майка на застраховател притежава пряко или чрез
свързани лица акции или дялове, представляващи повече от 10 на сто от гласовете в общото
събрание или от капитала на застрахователния брокер или застрахователния агент;
5. реда, по който могат да се подават жалби от ползватели на застрахователни услуги и
други заинтересовани лица срещу застрахователния брокер или застрахователния агент;
6. възможността за подаване на жалби срещу застрахователния посредник пред комисията и
други държавни органи, както и формите за извънсъдебно разглеждане на спорове, които са
на разположение на ползвателя на застрахователни услуги в Република България;
7. дали представлява ползвателя на застрахователни услуги, или действа от името и за
сметка на застраховател.
Също така, преди сключване на договора той не уведомил свидетеля и за това дали:
1. предоставя съвети в качеството си на застрахователен брокер относно
разпространяваните от него застрахователни продукти и дали предоставя съветите си в
качеството си на застрахователен брокер съгласно чл. 325а, ал. 5, или
2. има договорно задължение да извършва застрахователно посредничество изключително за
един или повече застрахователи, като в този случай застрахователният посредник му
предоставя имената на тези застрахователи, или
3. няма договорно задължение да извършва застрахователно посредничество изключително
за един или повече застрахователи и не предоставя съветите си съгласно чл. 325а, ал. 5, като
2
в този случай застрахователният посредник му предоставя имената на застрахователите, за
които може да извършва застрахователно посредничество;
4. естеството на възнаграждението, което получава във връзка със застрахователния
договор;
5. във връзка със застрахователния договор работи срещу:
а) такса – възнаграждението му се изплаща пряко от клиента;
б) комисиона от какъвто и да е вид в случаите, когато възнаграждението му е включено в
застрахователната премия;
в) друг вид възнаграждение, включително икономически ползи от всякакъв вид, предложени
или дадени във връзка със застрахователния договор;
г) съчетание на който и да е от видовете възнаграждение, посочени в букви "а", "б" или "в".
Св. М. се легитимирала и съставила констативен протокол за проверката. Това, че преди
сключване на застрахователния договор не е била предоставена горепосочената
информация, св. М. приела за нарушения на чл. 325, ал. 1 и чл. 325, ал. 2 КЗ, за което
съставила срещу дружеството - жалбоподател акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № Р-06-124/04.04.2022 г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
свидетеля, като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, като
същите изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на служебна проверка съдът констатира, че АУАН е издаден изцяло в
съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН; НП е издадено при спазване на процесуалните
и материалните изисквания на закона - съобразено е изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган заместник - председателя на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление „застрахователен надзор”
3
АУАН е издаден от компетентен орган - със заповед № З-313/23.11.2021 г. на заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „застрахователен
надзор” свидетелят е оправомощена да съставя АУАН за нарушения по КЗ.
Възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон са безпочвени.
АУАН е бил съставен в присъствие и предявен на лице, упълномощено за това – И Б Х.
Достатъчно е като място на нарушението да се посочи само населеното място, но в АУАН и
НП изрично е посочен и адресът на офиса на дружеството, в който е била извършена
проверката.
Не е нужно да се посочи какво се разбира под „достатъчно време”, доколкото изискването е
информацията да е била предоставена преди сключване на договора, а с НП се поддържа, че
такава изобщо не е била предоставена преди сключването му.
По същество:
Чл. 325, ал. 1 КЗ въвежда следното изискване: достатъчно време преди сключване на
застрахователен договор и ако е необходимо, при неговото изменение или подновяване
застрахователният посредник предоставя на ползвателя на застрахователни услуги най-
малко следната информация:
1. обстоятелството, че е застрахователен брокер, съответно застрахователен агент, името и
адреса си, съответно наименованието, седалището и адреса на управление;
2. регистъра, в който е вписан, и начините, по които вписването може да се удостовери;
3. дали притежава пряко, или чрез свързани лица повече от 10 на сто от гласовете в общото
събрание или от капитала на застраховател;
4. дали застраховател, или предприятие майка на застраховател притежава пряко или чрез
свързани лица акции или дялове, представляващи повече от 10 на сто от гласовете в общото
събрание или от капитала на застрахователния брокер или застрахователния агент;
5. реда, по който могат да се подават жалби от ползватели на застрахователни услуги и
други заинтересовани лица срещу застрахователния брокер или застрахователния агент;
6. възможността за подаване на жалби срещу застрахователния посредник пред комисията и
други държавни органи, както и формите за извънсъдебно разглеждане на спорове, които са
на разположение на ползвателя на застрахователни услуги в Република България;
7. дали представлява ползвателя на застрахователни услуги, или действа от името и за
сметка на застраховател.
Алинея 2 на същия член предвижда изискване достатъчно време преди сключване на
застрахователния договор застрахователният посредник да уведомява ползвателя на
застрахователни услуги и за това дали:
1. предоставя съвети в качеството си на застрахователен брокер относно
разпространяваните от него застрахователни продукти и дали предоставя съветите си в
4
качеството си на застрахователен брокер съгласно чл. 325а, ал. 5, или
2. има договорно задължение да извършва застрахователно посредничество изключително за
един или повече застрахователи, като в този случай застрахователният посредник му
предоставя имената на тези застрахователи, или
3. няма договорно задължение да извършва застрахователно посредничество изключително
за един или повече застрахователи и не предоставя съветите си съгласно чл. 325а, ал. 5, като
в този случай застрахователният посредник му предоставя имената на застрахователите, за
които може да извършва застрахователно посредничество;
4. естеството на възнаграждението, което получава във връзка със застрахователния
договор;
5. във връзка със застрахователния договор работи срещу:
а) такса – възнаграждението му се изплаща пряко от клиента;
б) комисиона от какъвто и да е вид в случаите, когато възнаграждението му е включено в
застрахователната премия;
в) друг вид възнаграждение, включително икономически ползи от всякакъв вид, предложени
или дадени във връзка със застрахователния договор;
г) съчетание на който и да е от видовете възнаграждение, посочени в букви "а", "б" или "в".
В процесния случай служителят на дружеството жалбоподател не е предоставил преди
сключване на застрахователния договор на св. М. горепосочената информация. С това
дружеството не е изпълнило задълженията си по чл. 325, ал. 1 КЗ и по чл. 325, ал. 2 КЗ и от
обективна страна е нарушило двете разпоредби.
Касае се за отговорност на юридическо лице, която е обективна и не следва да бъде
обсъждан въпроса за субективната страна на деянията.
Съдът намира, че маловажност не е налице, доколкото се касае за две отделни нарушения.
Освен това, казусът не разкрива отклонение от типичните случаи на този вид нарушение,
което да мотивира извод за по-ниска степен на обществена опасност
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ размерът на имуществената
санкция, която се налага за такова нарушение, е от 1 000 до 20 000 лева. В случая всяка
санкция е наложена в минимален размер и няма възможност за намаляването му.
По изложените по – горе съображения, съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено.
5
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт,
предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на КФН, следва да се присъди по
реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото следва да
се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ – в границите от 80 до 150 лева. Претендира се
възнаграждение без да се иска конкретен негов максимален размер. Съдът намира, че той
следва да е минимален, защото казусът е елементарен и от фактическа и от правна страна;
налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е. случаят не разкрива нищо ново, което
да наложи някаква особена допълнителна подготовка; представителството на наказващия
орган не е коствало особени усилия от фактическо и професионално естество, които да
обуславят по-високо възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № Р-10-110/10.05.2022г., издадено от заместник–председателя на
Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.
ОСЪЖДА „Лизингово-брокерска къща–Изира” ЕООД на основание 63д, ал. 4 ЗАНН да
заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение по делото, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението
за заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати
по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София –
град в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6