О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ гр. Стара Загора 21.05.2021 год.
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, шести състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при участието на
секретаря................................, като разгледа адм. дело №281 по
описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано
е по жалба на Р.Р.С.
*** против мълчалив отказ на Кмета на Община Стара Загора да отговори на негови
молби/жалби с вх.№10-09-25/08.03.2021 год. и 10-01-2615 от 19.04.201.21 год.
Съдът, като обсъди
представените по делото доказателства, и въз основа на извършена проверка на
допустимостта и законосъобразността на обжалваното решение, намира, че жалбата
е недопустима, поради липсата на правен интерес у жалбоподателят.
Правото на жалба възниква
и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки,
които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от
тези процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК / от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно,
е наличието на правен интерес от
оспорването.
Съображенията за това са
следните:
Липсата на правомерна и
лична заинтересованост обуславя недопустимостта на жалбата. Закона не дава
възможност да се обжалва един индивидуален административен акт, в случая когато
няма правен интерес. Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т. 4 АПК
е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане
на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това
доказателствената тежест се носи от оспорващия. В настоящия казус, правният
интерес е обусловен, съгласно съображенията изложени в жалбата, поради
качеството на наследник на наследодателя
И.М.А..
Съгласно разпоредбата на чл.24 от Закона за гражданската регистрация,
въз основа на регистъра на населението общинската администрация издава
удостоверения, като редът за издаване и образците на удостоверенията се утвърждават
с Наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с
министъра на правосъдието. В Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 год. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, е
регламентирано, че въз основа на регистъра на населението от кмета на общината,
на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от
общинската администрация, се издават удостоверения по утвърдени образци за
данните, поддържани по чл. 25 от Закона за гражданската регистрация, като
удостоверение за наследници се издава за удостоверяване на наследниците по
закон на починало лице /чл.2, чл.3 и чл.9 от Наредбата/. В конкретния случай
производството е започнало по искане за издаване на удостоверение за наследници
вх.№12-22-921/23.02.2021 год. от лицето Д.Р.Р.. Следователно като страни в това
производство се явяват заявителя и общинската администрация. Не е спорно между
страните, че по повод на така подаденото искане е издадено и удостоверение за
наследници №1155/24.02.2021 год., издадено от длъжностното лице Р.Р., служител
в Община Стара Загора.
Искането за издаване на
удостоверение за наследници е искане за извършване на административна услуга по
см. на §1, т.2 от ДР на Закона за администрацията и се свързва с издаването на
основание чл.24, ал.1 от ЗГР на удостоверителен административен акт, с който се
удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на
населеното място и посочени в същите наследници по закон на починало лице, за
което има съставен акт за смърт. За тази административна услуга на основание §8
от ПЗР на АПК се прилагат нормите за издаване и обжалване на индивидуални
административни актове. С оглед на което удостоверението за наследници е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, като по аргумент от
чл.107 от ЗГР, на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на
АПК, подлежи единствено отказът за издаване на такъв документ. В конкретния
случай е налице позитивен административен акт, който не подлежи на обжалване.
Впоследствие е подадена
жалба от Р.С. с вх.№10-09-5/08.03.2021 год. адресирана до Административен съд
Стара Загора срещу отказ на Община Стара Загора да отстрани грешки в
удостоверение за наследници на И.М.А. и молба/жалба вх.№10-01-2615/19.04.2021
год., подадена по електронен път, с която е поискано от страна на Кмета на
Община Стара Загора да бъдат отстранени допуснатите грешки в издаденото
удостоверение №1155/24.02.2021 год. и да бъде издадено ново такова с верни
данни. По повод на първата жалба е образувано адм. дело №156/2021 год. по описа
на Административен съд Стара Загора, по което е постановено определение от
12.04.2021 год., с което определение е оставена без разглеждане жалбата на Р.С.
като недопустима и е прекратено производството по делото.
На първо място съдът
намира, че в производството по издаването на удостоверението за наследници,
настоящият жалбоподател не е страна и няма правен интерес от оспорването на
издаденото удостоверение за наследници. Като такъв няма правен интерес и от
оспорване на съдържанието на самото удостоверение, поради което и
молбата/жалбата му до Кмета на Община Стара Загора се явява процесуално
недопустима, като подадена от лице нямащо правен интерес и е следвало да бъде
оставена без разглеждане.
Действително, по силата на
общата клауза на чл.120, ал.2 от КРБ е допусната обжалваемост пред съдилищата
на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси
на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. В тази връзка,
задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което
го атакува, като елементът „засягане“ е предпоставка за възникване на
процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл.120,
ал.2 от КРБ „засегнати“ в процесуалноправен аспект са онези лица, които са
носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в
чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочния административен акт. В
този смисъл негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в:
прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на
нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на
невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда
издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното
обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни
последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни
правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на
процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на
жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с
акта.
С оглед на гореизложеното
и липсата на негативни последици за жалбоподателят, следващи от оспореното
решение, съдът намира, че за Р.Р.С. липсва правен интерес от оспорването на
съдържанието на издаденото удостоверение за наследници.
На второ място, съдът
намира, че оспореният мълчалив отказ на Кмета на Община Стара Загора не може да
бъде формиран.
Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на
административния орган по искане, с което е бил сезиран, в определения законов
срок, се смята за мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на
посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено
искане за издаване на административен акт и от друга – бездействие на
административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по
искането, с което е сезиран. Съществуването на такова задължение е обусловено
от наличие на законово регламентирана компетентност /материална, териториална и
по степен/ за органа да разгледа и да се произнесе по подадената молба.
Следователно не всяко непроизнасяне на административния орган по искане, с
което е сезиран, може да бъде разглеждано като „мълчалив отказ” по см. на
чл.58, ал.1 от АПК. Законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне
в срок по въпрос, по отношение на който органът има правомощие да издаде
съответния административен акт. Само когато
искането е отправено до компетентен административен орган, липсата на
волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от
закона съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност.
Непроизнасянето на
горестоящия административен орган по жалба срещу издаден административен акт не
представлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1
от АПК, който да се оспорва в срока по чл.149, ал.2 или ал.3 от АПК и да бъде
годен за съдебен контрол по критериите на чл.146 от АПК.
В АПК не е предвидена такава правна фигура -
мълчалив отказ на горестоящ административен орган да се произнесе по жалба
срещу издаден административен акт на по-долу стоящ административен орган. До
този извод се стига и при систематичното тълкуване на разпоредбите - чл.58 и
чл.97, същите са в различни глави от АПК, а фикцията за мълчаливият отказ е
преди възможността за обжалване на индивидуалните административни актове по
административен ред. Единствено и само при издаването на индивидуални
административни актове е възможно да е налице формирането на мълчалив отказ.
Такъв е невъзможно да е налице при издаването на общите и нормативните
административни актове, а още по-малко при обжалването на индивидуалните административни
актове по административен ред. В разпоредбата на чл.97, ал.1 - 4 от АПК са регламентирани
правомощията на компетентния административен орган при постъпване на жалба в
производството по оспорване на административните актове по административен ред.
Според чл. 97, ал. 5 от АПК,
когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в
срока по ал.1, законосъобразността на административния акт, може да се оспори
чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на
оспорване по съдебен ред. В случая обаче изрично е заявено от страна на
жалбоподателя, че се обжалва мълчаливият отказ на Кмета на Община Стара Загора
да се произнесе по депозираната жалба против издаденото удостоверение за
наследници. Тъй като такъв мълчалив отказ не може да бъде формиран, следва, че
липсва годен за обжалване административен акт и съдебното производство е
недопустимо.
С оглед гореизложеното,
жалбата като подадена от лице, нямащо правен интерес от оспорването и срещу
годен за обжалване административен акт, се явява процесуално недопустима и като
такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото
прекратено.
По
тези съображения и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.Р.С. ***
против мълчалив отказ на Кмета на Община Стара Загора да отговори на негови
молби/жалби с вх.№10-09-25/08.03.2021 год. и 10-01-2615 от 19.04.201.21 год., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело №281/2021 год.
по описа на Административен съд Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Препис от определението да
се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: