РЕШЕНИЕ
№ 634
Варна, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
М. ГАНЕВА |
|
Членове: |
МАРИЯНА ШИРВАНЯН |
При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА
и с участието на прокурора СТОЯН ТОДОРОВ ЗАГОРОВ като
разгледа докладваното от съдия М. ГАНЕВА
кнахд № 642 / 2023
Производството
е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. АПК и е образувано по
касационна жалба на „Калитера“ ЕООД със седалище и адрес на управление -----------------представлявано
от управителя И.С.М. , подадена чрез адвокат М.Т. ***, срещу решение №
87/18.01.2023 г., постановено по нахд № 3426/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна.
В жалбата е изложено оплакване за неправилно приложение
на материалния закон , което е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Според касатора не е безспорно установено
извършването на административното нарушение. Отбелязването за предаване на
трудова книжка в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
едностранно волеизявление от страна на работника, което не може да бъде
единствено и годно доказателствено средство, имащо обвързваща съда
доказателствената сила, предвид тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г.
постановено по т. д. № 1/2019 г., ОСГК на ВКС. Оспорва се позицията на
решаващия съд за немаловажност на случая . Твърди се необоснованост на
атакувания съдебен акт, понеже правните изводи на ВРС не кореспондират със
събраните доказателства. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение .
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се
явява, не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки чрез процесуален
представител, с които поддържа жалба на подробно изложените в нея основания.
Ответникът – директор на дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, чрез процесуален представител Д. О., оспорва жалбата. Счита
постановеното от Районен съд – Варна решение за правилно и законосъобразно.
Релевира доводи, че разпоредбата на чл. 415в от КТ е неприложима в конкретния
случай. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за законосъобразност на оспореното решение и следва същото да бъде
оставено в сила.
Административен съд – гр. Варна, четвърти тричленен
състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуална допустима, тъй като
срочно е упражнено потестативното право на жалба от лице с активна процесуална
легитимация - страна в производството пред предходна съдебна инстанция.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна поради следните
съображения:
Производството пред Районен съд – Варна е било
образувано по жалба от „Калитера“ ЕООД срещу НП № 03-2202569 от 29.06.2022 г.
на директора на дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ – Варна , с което на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ във вр с чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж /НТКТС/ на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева, заради това, че в качеството на работодател не е
отбелязало в дневника за издаване на трудови книжки с дата и подпис връщането
на трудовата книжка на работника Г.С. при прекратяване на трудовото
правоотношение.
От фактическа страна ВРС е приел, че при проверка,
извършена от служители на ДИТ – Варна на „Калитера“ ЕООД, в качеството му на
работодател, е установено липса на дневника за издаване на трудови книжки на
дружеството , което включва и липса на отбелязване с дата и подпис в такъв
дневник на предаването на трудовата книжка по приложение № 1 от Наредбата, при
прекратяване на трудовото правоотношение на работника Г.С.. За констатираното
нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/,
който бил предявен и връчен на управляващия дружеството. В законоустановения
срок по чл. 44 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, но приети от
административнонаказващия орган за неоснователни. Въз основа на обективираните
в АУАН констатации, директорът на ДИТ - Варна издал оспореното НП.
За да потвърди НП , ВРС е преценил от правна страна , че
в хода на протеклото администраивнонаказателно производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като АУАН и НП съдържат
изискуемите реквизити по чл.42 и 57 от ЗАНН и същите са издадени при спазване
на сроковете по чл. 34 от цитирания нормативен акт. Нарушението, за чието
извършване е ангажирана отговорността на дружеството, е индивидуализирано в
степен, която позволява на санкционираното лице да разбере в какво е обвинен и
ефективно да организира защита си срещу него . Според районния съд анализът на
събраните в хода на производството писмени доказателства и свидетелски
показания обосновават извод за неспазване от страна на нарушителя на чл. 6, ал.
2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, поради което подлежи на
санкциониране по чл. 414 ал. 1 от КТ. В мотивите на съдебното решение има
аргументация в насока немаловажност на случая поради формалния характер на
правонарушението и отсъствие на по-ниска степен на обществена опасност на
деянието от идентични адм. нарушения .
Касационната инстанция счита обжалвания съдебен акт за
валиден, допустим и правилен, като при неговото постановяване са съобразени
относимите материалноправни разпоредби . В касационната жалба се твърди
необоснованост на обжалваното съдебно решение, но предвид разпоредбата на чл.
63в от ЗАНН, касационната проверка се осъществява по основанията в чл. 348 от НПК , след които не фигурира необоснованост.
При контрола на настоящия съдебен състав за спазване на
материалния закон от РС-Варна беше съобразено , че със заповед № 204 от
02.03.2022 г. считано от 03.03.2022 г. е прекратено трудовото правоотношение
между работника Г. Д. С. и „Калитера“ ЕООД.
Според нормативното предписание на чл.6, ал.1 от НТКТС
при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия
стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се
подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата
му.
С цел надлежното удостоверяване на тези данни според
алинея втора на същата правна норма при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка
на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно
срещу подпис на работника или служителя. Датата на предаване на трудовата
книжка от работодателя на работника или служителя се отбелязва в дневника за
издаване на трудови книжки по приложение № 1.
Цитираната правна регламентация свидетелства за
важността на навременното и точно документиране продължителността на трудовия
стаж в хипотезата на прекратяване на трудово правоотношение. Законодателят е
предписал, че връщането на трудовата книжка на работника трябва се удостовери
по два начина : чрез полагане на подпис на работника и чрез отразяване от
работодателя на датата на предаване на трудова книжка в нарочен дневник .
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за
трудовата дейност на всеки работник по арг. 347 от КТ и за да се избегнат
спорове между страните по трудово правоотношение относно спазване задължението
на работодателя за връщане на същата , след вписване на продължителността на
трудовия стаж, нормотворецът е въвел задължение за работодателя датата на
предаване на трудовата книжка да бъде документирано и в дневника за издадени
трудови книжки . При отсъствие на воден такъв дневник от „Калитера“ ЕООД е
налице неспазване на чл. 6, ал.2 от НТКТС, което подлежи на санкция по чл. 414,
ал.1 от КТ. Според действащата правна уредба в посочения дневник следва да се
вписват данни не само издадените от работодателя трудови книжки , но съща така
и за датите по предаване на трудови книжки от работодателя в случаите на
прекратени трудови правоотношения. В тази връзка с оглед двояката функция на
този дневник твърдението на касатора, че до момента на проверката не е издавал
трудови книжки и поради тази причина не е изготвил подобен дневник, не е годно
основание за освобождаване от отговорност, след като в този дневник трябва да
се документира и връщане на трудови книжки на работниците , още повече че той
не твърди, че до момента на проверката не е прекратявал трудови договори със
свои служители.
От съдържанието на заповедта по прекратяване на
трудовото правоотношение № 204/02.03.2022г., която е бланка , изготвена от
работодателя, има вписана информация за получена трудова книжка от работника,
чиято истиннност е удостоверена с подпис на работника . Твърдението в
касационната жалба, че работникът не е предоставил трудовата си книжка при
прекратяване на трудовото правоотношение се опровергава от цитираното
доказателствено средство и се заявява от работодателя , за да обслужи неговата
защитна теза в съдебната фаза на процеса и освен това не се доказва чрез
представяне на извлечение от същата , за да се провери дали липсва отбелязване
на прекратения трудов договор, което означава и непредставяне на трудовата
книжка от работника .
Оплакването на нарушителя за погрешно определена дата на
нарушението- 04.03.2022г. , е неоснователно , тъй като чл.6 , ал.2 от НТКТС
изисква вписване в дневника да се извърши към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение, което в случая е 03.03.2022г. т. е. работодателят
изпада в забава на 04.03.2022г. / след датата 03.03.2022г./.
Лишена от основателност е тезата на касатора за
маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН , тъй като предвид тълкувателно решение
№ 3/10.05.2011г. на ВАС специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на
„маловажно” административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В тази връзка , след като нарушителят не представя
доказателства да е отстранил нарушението веднага след неговото установяване
т.е. да е съставил дневник на издадени трудови книжки веднага след проверката
на контролните органи, не са налице законовите предпоставки по прилагане
привилегирования състав на чл. 415в от КТ.
В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол
не се констатира основателност на подадената касационна жалба и същата следва
да се остави без уважение.
При този изход на делото своевременно направеното искане
за присъждане на разноски от страна на ответника по касацията, следва да се
удовлетвори , като му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, съобразно чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/обн. ДВ,
бр. 5/2006 г. /.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2,
предложение първо от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен
съд Варна
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87/18.01.2023 г. по нахд. №
3426/2022 г. по описа на Районен съд гр. Варна.
ОСЪЖДА „Калитера“ ЕООД , ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. ----заплати на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, сума в
размер на 80 /осемдедсет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
|
Председател: |
М. ГАНЕВА |
|
|
Членове: |
МАРИЯНА ШИРВАНЯН |
Особено
мнение на съдия Марияна Ширванян
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ МАРИЯНА
ШИРВАНЯН
Не
съм съгласна със становището на болшинството от решаващият касационен
състав за неправилност на съдебния акт, респективно – законосъобразност на НП.
Намирам,
че последното е издадено в противоречие с изискванията за мотивираност на
същото заложени в ЗАНН. НП е издадено при наличие на нарушение във формата,
изразяващо се в липса на императивно изискуеми негови реквизити по арг. от
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно – пълно и ясно описание
на нарушението, както
и на обстоятелствата, при които е извършено. Не са посочени и доказателствата, които го потвърждават.
В
разглежданото НП са направени изводи, при липсата на пълното описание на
констатираните факти. Напр. направен е извод, че в дневника по приложение № 1
от Наредбата за трудовата книжка и трудовият стаж (Наредбата) не е отбелязано с
дата и подпис предаването на трудовата книжка след прекратяване на трудовото
правоотношение между дружеството и работника С.. Но не са изложени факти
относно издаването на такъв дневник, както и относно констатацията на АНО за
дата на извършване на нарушението. Видно от съдържанието на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, работникът е подписал следното „дата
на връчване 02.03.2022г. и получих трудовата си книжка“. От това
вписване следва, че работникът е получил трудовата си книжка на 02.03.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовият стаж „При прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на
работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу
подпис на работника или служителя. Датата на предаване на трудовата книжка от
работодателя на работника или служителя се отбелязва в дневника за издаване на
трудови книжки по приложение № 1.“
От анализа на тази разпоредба и по съображение, че не е предвиден допълнителен
срок в нея следва, че вписването в дневника по приложение 1 от Наредбата следва
да бъде извършено на деня на връщане на трудовата книжка.
Предвид
цитираната разпоредба и вписаната дата от работника като дата на получаване на
трудовата книжка неясно е как АНО е направил извод, че нарушението е извършено на
04.03.2022г., още повече че в обстоятелствената част на НП, абзац втори
като дата на предаване/ получаване на трудовата книжка от работника е посочена
датата 02.03.2022г. Изводът за дата на извършване на нарушението не се подкрепя
и от доказателствата по административнонаказателната преписка и от събраните в
хода на въззивното разглеждане на спора.
Описанието
на всички факти е необходимо с цел установяването на механизма на извършване на
административното нарушение, а в случай и за преценката за датата на извършване
на нарушението.
Липсата
на описание на фактите в НП е съществено нарушение на формата му и в този
аспект на процесуалните правила за издаването му.
НП
има правораздавателен характер[1]
(и това не се
променя в случаите, в които с него се налага имуществена санкция на
юридическите лица). С него се засяга по неблагоприятен начин правната сфера на
лицето, чиято административно наказателна отговорност е реализирана и в този
аспект са поставени в закона императивно изискванията по отношение на
производството по издаването му и формата му. Тези изисквания следва да се
спазват от АНО при упражняването на административно наказателните му
правомощия. Контролът на въззивния съд по отношение на НП е за спазването на
тези изисквания от АНО. Нарушението на формата на НП е винаги налице, когато
вместо да бъдат описани фактите, констатирани при проверката на контролните
органи и да бъдат посочени нарушените разпоредби и направени съответните изводи
за съставомерност на деянието, АНО описва в НП фактите бланкетно,
частично само чрез признаците закрепени в сочената като нарушена разпоредба,
както е постъпил и в разглеждания случай. А това поставя два въпроса: 1. дали
фактите са настъпили в съответствие с изводите на АНО? Тази проверка няма как
да бъде направена от съда поради липсата на описание на фактите в НП. И 2. Не
представлява ли липсата на пълно описание на фактите в НП нарушение на чл.6,
т.3, б. а от ЕКПЧ и като последица от това конфискацията на притежанията на
дружеството, каквото безспорно се явява налагането на имуществената санкция не
е ли в нарушение на чл.1, изр.второ от Протокол 1 към ЕКПЧ.
Както
вече беше посочено НП по същността си е правораздавателен акт и като такъв
следва да бъде надлежно мотивиран[2]. Изискването на мотиви е
свързано с една от спецификите при оспорването на НП – на
административнонаказващият орган е дадена възможност да защити пред въззивния
съд законосъобразността на НП. В производството пред районния съд в тежест на
АНО е да докаже, че правилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на наказаното лице[3].
Не
намирам за съответно на изискванията на ЗНА и чл.4, ал.1 от Конституцията на Р
България даденото от въззивния и касационния състав тълкуване на относимите към
деянието разпоредби на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Наредбата
е приета на основание чл.356 от КТ. В тази разпоредба е дадена компетентност на
Министерския съвет да издаде наредба по прилагането на Глава седемнадесета
на КТ, уреждаща институтите “Трудов стаж“ и „Трудова книжка“. В разпоредбите на
Глава седемнадесета
на КТ не е предвидено задължение на работодателите за издаване и водене на
дневник за издадени трудови книжки. Такова задължение не следва и от
международен договор (Конвенция на МОТ) което да е ратифицирано от Р България.
Предвиждането
на задължение, като разглежданото в настоящия спор, непредвидено в КТ или в
международен акт, ратифициран от Р България е в противоречие с чл.12 от ЗНА,
съгласно който „Актът по прилагане на закон може да урежда само
материята, за която е предвидено той да бъде издаден.“ Видно от делегиращата
разпоредба на чл.356 от КТ същата се отнася само до уреждането на материята на
два правни института – трудов стаж и трудова книжка, но не и до създаването на
нов – дневник с конкретни реквизити и изисквания към вписванията в него. Налага
се по арг. от чл.356 КТ вр. чл. 12 от ЗНА извод, че разпоредбата на чл.6, ал.2
от Наредбата за трудовата книжка и трудовият стаж, е приета без наличието на
компетентност, поради което не следва да бъде прилагана.
На
горните съображения намирам НП за незаконосъобразно.
[1]Така в С.,
Цв.; 1998, Административно наказване /материалноправни и процесуални проблеми/,
Софи-Р, София, стр.79: „7.2 Оттук следва да се разгледа и правната
характеристика на наказателното постановление.
То се издава при елементарно
състезателно производство. С него се решава един правен спор. Наказателното
постановление се издава при независимост и самостоятелност на органа и не
подлежи на оттегляне и пререшаване от него, или от друг висшестоящ орган. То
може да бъде контролирано само по съдебен ред.
Законът е предвидил и това, че
те влизат в сила и придобиват характерната за основните съдебни актове
устойчивост. Наказателните постановления след влизане в сила имат силата на
пресъдено нещо. Това е важна особеност на актовете, които са издадени в резултат
на спорно производство.“
[2] Ч., М.;
М., Г., 2021, Кратък лекционен курс по наказателнопроцесуално право, Сиела
Норма АД, София, стр.486: „В съдебната практика са установени изискванията към
мотивите на присъдата и е прието, че нарушенията на тези изисквания са
съществени процесуални нарушения. Първото изискване към мотивите е те да са
изчерпателни (пълни). Това означава, че съдът следва да аргументира защо дава
вяра на една група доказателствени материали, а друга група приема за
недостоверни; да посочи защо е приел, че обясненията на подсъдимия са
достоверни или недостоверни; да изложи аргументи защо приема, че извършеното
деяние е умишлено; с кои действия са причинени вредите, какъв е техният вид и
размер; кои факти и защо оценява като смекчаващи или утежняващи като мотиви или
подбуди за извършеното деяние. Порок в мотивите ще има и когато те съдържат
предположения или позовавания, противоречащи на закона, на светогледа,
идеологията, правосъзнанието, обществените, политическите и моралните принципи,
господстващи в нашето общество. Второто изискване е те да не са противоречиви.
В мотивите не може да се съдържат твърдения, които са взаимноизключващи се или
са алогични и непоследователни. Третото изискване е мотивите да не бъдат в
противоречие с диспозитива.
Липсата
на мотиви означава липса на част от присъдата. Няма мотиви и когато те са
неясни, непълни, противоречиви и от тях не може да се изведе волята на съда.
Липсата на мотиви
винаги води
до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане – това е
абсолютно процесуално нарушение (чл.348., ал.3, т.2, предл.1 НПК).“
[3]Сивков,
Цв.; 1998, Административно наказване /материалноправни и процесуални проблеми/,
Софи-Р, София, стр. 90: „Фаза на съдебно обжалване 9.2 Тежестта на доказване на
извършеното нарушение лежи върху органа, които е издал наказателното
постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено административно
нарушение, че то е извършено от определено лице и при определена форма на
вината (умисъл или непредпазливост). В сегашния административнонаказателен
процес на България действа презумпцията за невиновност на лицето, посочено от
съответния акт за констатиране на административно нарушение.“