№ 179
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110208124 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. К. К., с ЕГН **********, с адрес /адрес/
чрез адв. Д. И. от САК, срещу Наказателно постановление /НП/ № 364642 от
29.07.2019 г., издадено от Д.П.Б. - заместник-кмет на Столична община, с
което на жалбоподателя, на основание чл.53 и чл.13, б. „б” от ЗАНН и чл.48
от Наредбата за реда и условията на пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО), е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ за
нарушение на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от
НРУПОГТТСО.
Жалбоподателят оспорва изцяло издаденото наказателното
постановление, като моли за неговата отмяна. Същият излага доводите си, че
процесът по връчване на наказателното постановление е опорочен и
неоснователно наказващият орган е приел, че същото е влязло в законна сила.
На следващо място жалбоподателят изразява несъгласието си с фактическите
1
констатации в АУАН и НП, като твърди, че изпълняващият дейността
контрольор по редовността на пътниците не е проверил валидността на
представената от него електронна карта. В тази връзка се акцентира, че
непредставянето на хартиен носител на издадената електронна карта не се
приравнява на нередовен превозен документ. Алтернативно се сочи, че са
налице достатъчно основания за определяне на процесния случай като
„маловажен“, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят -редовно призован за съдебно заседание, не се явява.
За него се явява адв. Д. И., която поддържа изложените в жалбата
съображения, моли наказателното постановление да бъде отменено, като
претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – заместник-кмет на Столична община, редовно
призована, се представлява от юрк. Ю.Вл., която оспорва жалбата, моли НП
да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 09.07.2019 г., свидетелят С. К. С. изпълнявал служебните си
задължения като контрольор по редовността на пътниците в „ЦГМ“ ЕАД. На
същата дата св.С. съставил акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 0364642 от 09.07.2019 г., срещу жалбоподателя Д. К.
К. с ЕГН : **********, за това че на 09.07.2019 г., в 11:20 часа, пътувала в гр.
София, в метро, с нередовен превозен документ – електронна карта № 933293
на МВР, без да представи книжен носител и отказала да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.
Нарушението било констатирано след спирка МС „Хан Кубрат”, посока МС
„Кн.Мария Луиза”, район: Метрополитен. В акта е отразено, че са били
нарушени разпоредбите на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.46, ал.1 и
чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление
2
/НП/ № 364642/2019 от 29.07.2019 г., от Д.П.Б. - заместник- кмет на Столична
община, с което на жалбоподателя на основание чл.53 и чл.13, б.”б” от ЗАНН
и чл.48 от Наредбата за реда и условията на пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО), е наложена
„глоба” в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.18, ал.1, т.1,
т.2 и т.3, във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля С. К. С., както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което е процесуално допустима. Съдът намира, че НП не е връчено на
жалбоподателя редовно, поради което не е влязло в сила и жалбата срещу
него следва да бъде разгледана по същество. Липсват представени
доказателства за надлежното връчване на наказателното постановление,
доколкото от приложените обратни разписки, не се извежда нито дата на
връчване на НП, нито лице, което е приело пратката. Ето защо жалбата следва
да се приеме за подадена в срок и да бъде разгледана по същество. Доколкото
съдът намира, че жалбата е допустима, то счита, че възраженията на жалб.Д.
К., в насока за допуснати съществени процесуални нарушения, поради
грешното изписването на бащиното и фамилното й име, върху пратката от
лицензирания пощенски оператор, съдът счете, че възражението е
неоснователно, тъй като и в НП, и АУАН, личните й данни са коректно
изписани и същата е идентифицирана и чрез единния й граждански номер.
На следващо място, съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
В разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН са предвидени
задължителните реквизити на АУАН и НП. Според чл.42, т.4 и т.5, респ.
3
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и законните
разпоредби, които са нарушени. Нормите изискват да е налице единство
между словесното описание на деянието и неговата правната (цифрова)
квалификация.
В процесния АУАН е отбелязано, че лицето пътува с нередовен
превозен документ, както и че отказва да закупи карта за еднократно
пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците. Самият
АУАН представлява типов формуляр, в който са вписани различни норми,
които биха могли да бъдат нарушени, като изрично е посочено: „вярното се
подчертава“, т.е. актосъставителят, следва да подчертае коя е нарушената
разпоредба за конкретния случай. В процесния АУАН, актосъставителят е
подчертал като нарушени, разпоредбите на чл.18, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.46,
ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО. В НП, издадено въз основа на АУАН, е
възприето подобно словесно описание на нарушението и правна
квалификация, като е прието, че лицето виновно е нарушило разпоредбите на
чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО. По този
начин съдът намира, че е създадена неяснота на административното
обвинение. Сочената за нарушена разпоредба на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
Наредбата, предвижда, че при пътуване с превозните средства на
обществения градски транспорт, пътниците са длъжни да спазват
разпоредбите на настоящата наредба, както и: „1. да притежават редовен
превозен документ при превоза и при слизането си в района на спирката на
наземния транспорт или в платената зона на метрото; 2. да предоставят
превозния си документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с
персонализирани електронни карти да показват документ за самоличност при
поискване; 3. при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците,
да слязат от превозното средство на следващата спирка и да предоставят на
контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.“
В чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Наредбата се съдържат три различни
хипотези, които регулират самостоятелни задължения на пътуващите в
градския транспорт, като нарушението на всяка една от тях, представлява
4
самостоятелно административно нарушение. В случая както в АУАН, така и в
НП, посочването и на трите хипотези на ал.1, т.1, т.2 и т.3 от чл.18 от
Наредбата, води до неяснота кое точно задължение е нарушено, а оттам и до
неяснота, за какво точно лицето е санкционирано. Липсата на достатъчно
точно описание на нарушението, както и изписването на пълната и точна
правна квалификация, безспорно ограничават правото на защита на
жалбоподателя, доколкото същият не може да разгърне в пълна степен своята
защита и да разбере с кое свое действие/бездействие е извършил вмененото
му нарушение.
На следващо място, неяснота възниква и относно нередовния превозен
документ, посочен в акта, с който жалбоподателят е пътувал, както и пълната
липса на конкретизирането му в НП. В чл.11 от Наредбата е разяснено кога
един превозен документ е редовен, а в §1, т.4, т.5, т.6, т.8 и т.9 от ДР от
Наредбата, са изброени различните видове превозни документи. В АУАН е
посочено, че жалбоподателят е пътувал с електронна карта № 933293 на МВР,
като не е представил книжен носител. В показанията на свидетеля С. също се
съдържат сведения, че актът е съставен на жалбоподателя за това, че е
пътувал с електронна карта на МВР, но не е представил хартиен носител на
същата.
В представената от въззиваемата страна, разпечатка от Автоматичната
система за таксуване на пътници в Метрополитен, е видно, че на 09.07.2019 г.,
в 11:12, електронна карта за градски транспорт с № 933293, е таксувана
успешно. От друга страна, в наказателното постановление, въобще не е
индивидуализиран нередовния превозен документ, с който е пътувал
жалбоподателят. При така установената липса на достатъчно точно описание
на вмененото нарушение, не става ясно, в какво се изразява нередовността на
превозния документ на жалбоподателя, доколкото в разпоредбата на чл.11,
както и изрично в чл.18 от Наредбата, не е посочено изискване към
притежателите на електронни карти да предоставят при проверка техен
хартиен носител, а единствено се посочва, че при поискване, следва да
представят документ за самоличност.
Ето защо съдът намира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
5
административно наказание е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази връзка оспореното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя адв.Д. И., за присъждане на
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 350 лв., на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 20.05.2021 г., възнаграждението за упълномощения
адвокат е заплатено в брой. Същото е договорено в размер, близък до
минималния според чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да се присъди,
още повече, че процесуалният представител на въззиваемата страна не е
направил възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 364642 от 29.07.2019 г.,
издадено от Д.П.Б. - заместник-кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя Д. К. К., с ЕГН **********, с адрес /адрес/ на основание чл.53
и чл.13, б. „б” от ЗАНН и чл.48 от Наредбата за реда и условията на пътуване
с обществения градски транспорт на територията на Столична община
(НРУПОГТТСО) /Наредбата/, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ за нарушение на чл.18, ал.1, т.1,
т.2 и т.3, във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на жалб.Д. К. К., с ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. „Екзарх Стефан“ № 31 сумата от 350 лв.
(триста и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
6
съд – София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7