№ 174
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Нестор Сп. Спасов
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско
дело № 20225001000246 по описа за 2022 година
установи следното:
Предмет на делото е частна жалба с вх.№1170 от 11.02.2022 г., подадена
от адвокат В.П., срещу протоколно определение от 07.02.2022 г. по т.д.№
127/2014 г. на Окръжен съд Х., с което е постановено да му се изплати
възнаграждение в размер на 500 лв. от внесения от ищеца депозит за особен
представител.
Частният жалбоподател адвокат В.П. счита, че така определения
депозит противоречи на чл.36,ал.2 от ЗАдв., не е справедлив и обоснован,
както и съразмерен с извършената от него работа, като особен представител
на страна по делото. Излага подробни съображения, като моли да бъде
отменено и определено ново възнаграждение в съответствие с Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и извършената работа.
Срещу частната жалба са постъпили становища.
Ответникът Ю.Б. АД счита жалбата за недопустима, тъй като е подадена
срещу акт, който не подлежи на обжалване на този етап от производството, а
подлежи на преразглеждане и обжалване след постановяване на решение по
делото. Ако се приеме за допустима, то разгледана по същество е
неоснователна. Позовава се на прекомерност, както и посочва, че страната, за
която е назначен особения представител не отговаря за целия размер на дълга,
а за 1/3 от дълга - 11 422,56 евро от 38 073,52 евро предвид качеството и на
1
наследник на Г. П., наред с останалите му наследници. Следва да се отчете и
обстоятелството, че не е осъществявано процесуално представителство.
Ответникът Н.П., действаща за себе си и като ЕТ Г. – Г. П. – Н.П.,
счита, че обжалваното определение не може да бъде обжалвано, тъй като
може да бъде изменено от съда, който го е постановил по реда на чл.253 от
ГПК – вследствие изменение на обстоятелства, грешка или пропуск. В същото
време посочва, че има основания за изменението му, тъй като е внесено
възнаграждение за особения представител от ищеца в размер на 7 232 лв.,
съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като спрямо извършената работа и чл.9, ал.1 от наредбата му се дължи сумата
5 424 лв. – ¾ от 7 232 лв.
Ответникът М.С. не е взела отношение по частната жалба.
Пловдивският апелативен съд, след като разгледа делото, както и във
връзка с изложените в частната жалба оплаквания и становище на ответника,
приема за установено следното:
Частната жалба се отнася до определено възнаграждение на особен
представител след освобождаването му по настоящото дело и прекратяване
на участието му с протоколно определение от 07.02.2022 г.
В чл.47,ал.6 от ГПК е уредено назначаването на особен представител от
съда. То е за сметка разноските на ищеца, а възнаграждението му се определя
от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът
на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид
работа съгласно чл.36,ал.2 от ЗАдв., но не по-малко от ½ от него.
В същото време следва да се отчете общото правило, че адвокатът има
право на възнаграждение за своя труд, което негово право е прогласено в
чл.36,ал.1 от ЗАдв. Това негово право е възмездно и дължимо.
В случая правото на възнаграждение на особения представител възниква
от назначаването му с определение на съда. С този акт се определя също и
размерът на възнаграждението му, който следва да е съобразен с посочените
по-горе чл.47,ал.6 от ГПК и наредба. Определеното възнаграждение се внася
от ищеца, тъй като е на разноски на ищеца. То е част от разноските на ищеца.
По принцип разноските се дължат при приключване на делото и зависят от
резултата. Така, ако решението е в полза на ищеца, той ще има правото да
2
получи заплатеното възнаграждение за особен представител, като част от
разноските. В обратния случай – не. В същото време чл.81 от ГПК
разпорежда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С прекратяване на
особеното представителство с определение на съда преди приключване на
делото, даже преди провеждане на първото съдебно заседание по делото, за
назначения особен представител делото приключва. За извършената от
момента на назначаването до момента на прекратяването работа му се дължи
възнаграждение. В закона не е посочен специално точен момент, в който
следва да му се заплати това възнаграждение, но следва да се приеме, че това
е моментът, в който е прекратено представителството. С определението за
възнаграждение на особения представител се разрешава материално правен
спор, свързан с предмета на съдебното производство. При положение, че
възнаграждението е възмездно и винаги дължимо, както и на основание чл.81
от ГПК, то е изискуемо за особения представител към момента на
прекратяване на представителството. По отношение на страните, то ще бъде
постановено в полза на една от тях в зависимост от резултата по делото.
С оглед гореизложеното, имайки предвид, че възнаграждението за особен
представител е включено в разноските, които подлежат на изменение по
чл.248 от ГПК и на обжалване, както и характера на производството, следва
да се приеме, че обжалваното определение попада в хипотезата на
чл.274,ал.1,т.2 от ГПК – в случаите изрично посочени в закона, и подлежи на
въззивно обжалване. Не е необходимо то да се изплаща с постановяване на
съдебното решение по делото, като частната жалба не е преждевременна.
Същата не е и просрочена. Подадена е от особения представител, чиито
правомощия са прекратени с акт на съда, т.е. от надлежна страна. Ето защо,
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.
Установява се, че адвокат В.П. е бил назначен за особен представител на
ответницата Н.П. с определение на съда от 23.07.2015 г., като в това си
качество е подал отговор срещу исковата молба, както и допълнителен
отговор.
Впоследствие посочената страна е упълномощила адвокат Б.Д. на
27.11.2015 г., а след това - адвокат М.Г.. С молба от 14.03.2016 г. адвокат П.
3
е поискал изплащане на възнаграждение, поради обстоятелството, че вече е
упълномощен друг адвокат от страната, като съдът е отложил изплащането на
възнаграждение, поради спиране на производство. Изплащането на
възнаграждение е постановено с обжалваното определение от 07.02.2022 г. –
500 лв., за които е издаден разходен касов ордер на същия ден, която сума е
част от внесеното възнаграждение на особен представител в размер на 7 232
лв.
Адвокатът – особен представител има право на възнаграждение за своя
труд. Размерът му се определя в съответствие с чл.47,ал.6 от ГПК и
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът на
възнаграждението може да бъде и под минималния размер за съответния вид
работа, но не по-малко от ½ от него.
Окръжният съд е определил възнаграждението за особен представител на
основание чл.7 от цитираната наредба, но не се е стигнало до процесуално
представителство в открито съдебно заседание, поради упълномощаване на
други адвокати, като за това особения представител следва да се счита
уведомен на 14.03.2016 г., когато е подал молба за изплащане на
възнаграждение. Той е бил уведомен и по телефона, че не следва да се явява
по делото на 10.09.2019 г.
Съгласно извършената работа – изготвен писмен отговор срещу исковата
молба и допълнителен отговор, както и чл.9,ал.1 от цитираната наредба,
възнаграждението е ¾ от възнаграждението по чл.7, но не по-малко от 500 лв.
Ето защо, в този случай се дължи възнаграждение от определеното и внесено
възнаграждение 7 232 лв., а именно ¾ от него, съответстващо на 5 424 лв.
Възнаграждението се отнася до осъдителен иск, произтичащ от договор за
банков кредит, предявен срещу наследниците на кредитополучателя. С оглед
предмета на делото, няма основание възнаграждението да е под минималния
размер, определен в наредбата. На особения представител се дължи
възнаграждение в размер на 5 424 лв.
Не до този извод е достигнал окръжният съд, като е определил
възнаграждение в размер на 500 лв. Ето защо, частната жалба се явява
основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено, като се
определи възнаграждение в размер на 5 424 лв., което следва да бъде
4
изплатено от внесения депозит.
С оглед обстоятелството, че е насрочено открито съдебно заседание на
16.05.2022 г., че на страните са изпратени призовки за съдебното заседание и
за да не се отлага делото, същото следва да се върне на окръжния съд за
провеждане на съдебното заседание. След провеждането му да се върне
обратно за прилагане на съобщенията за върнатите призовки.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното протоколно определение от 07.02.2022 г. по
т.д.№ 127/2014 г. на Окръжен съд Х., с което е разпоредено да се изплати
възнаграждение в размер на 500 лв. от внесения от ищеца депозит за особен
представител, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за особения представител адвокат В.П.
за извършената от него работа по търг.дело №127/2014 г. в размер на 5 424
лв., която сума следва да бъде изплатена от внесения депозит.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
След изпращане на съобщенията делото да се върне на окръжния съд
за провеждане на насроченото съдебно заседание на 16.05.2022 г. съгласно
мотивната част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5