РЕШЕНИЕ
№ 1052
гр. Варна, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110203366 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от В. Д. Т., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №21-0819-002637 от
12.07.2021 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с
което за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, на въззивника е наложено административно
наказание „глоба“ в размер 200.00 лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Твърди, че обстоятелствата по
твърдяното нарушение са непълно и неправилно отразени, не изяснена фактическата
обстановка и авторството на нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че
нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата
без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 04.06.2021 г., малко след 00.00 ч. служители в сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР Варна - свидетелите А.К. – мл. автоконтрольор и П.Г. – мл. инспектор, посетили
настъпило ПТП в гр. Варна, на кръстовище при бул. „Трети март“ с бул. „Св. Елена“, където
установили л. а. „Фолксваген Голф“, рег.№*, ударен фронтално в задна лява гума на
1
навлязъл в кръстовището откъм бул. „Св. Елена“ автобус „Мерцедес“, рег.№*, чиято предна
част била спряна в лявата лента за движение на двулентовото еднопосочно платно на бул.
„Трети март“ в посока кв. „Възраждане“, а задната му част заемала перпендикулярно двете
ленти на платното на бул. „Трети март“ в посока кв. „Владислав Варненчик“. Съобразно
установеното разположение на участващите в ПТП превозни средства, наличните пътни
знаци и маркировка, и дадените обяснения от двамата водачи, посетилите произшествието
служители на сектор „Пътна полиция“ направили констатация, че водачът на л. а.
„Фолксваген Голф“ – въззивникът В. Т., се е движел по път с предимство, с което водачът на
пресичащия този път автобус „Мерцедес“ не се съобразил, както и че, водачът на л. а.
„Фолксваген Голф“ се е движел с несъобразена с пътните условия скорост и при навлизане в
кръстовището загубил контрол над автомобила, в резултат на което настъпило съответното
ПТП. Тези констатации били отразени и в съставения Протокол за ПТП рег.№660 от
04.06.2021 г., подписан от въззивника В. Т..
На същата дата свид. А. К. съставил и АУАН №392989 от 04.06.2021 г. за
нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП срещу въззивника, в който отразил, че „на 03.06.2021 г.
около 23.30 ч., в гр. Варна, по бул. „Трети март“, въззивникът управлявала л. а. „Фолксваген
Голф“, рег.№*, като по път с предимство се движи с несъобразена скорост с пътните
условия и на кръстовището с бул. „Св. Елена“ губи контрол върху автомобила, не може да
спре и блъска навлезлият в кръстовището автобус „Мерцедес“, рег.№*, в заден мост, без
спирачен път“. На 04.06.2021 г. АУАН бил надлежно предявен и връчен срещу подпис на
въззивника, който не отразил възражения. В законоустановения срок въззивникът отправил
срещу съставения акт възражение рег.№819000-28692 от 09.06.2021 г, разгледано от
комисия, назначена от Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, която
формирала становище за правомерност и законосъобразност на оспорения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал срещу въззивника
оспореното НП, с което приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и
правната квалификация на нарушението и наложил наказание „глоба“ в размер 200.00 лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите А. К., П. Г., А. В. и Д.
Г., така и от приобщените документи – НП №21-0819-002637 от 12.07.2021 г., АУАН
№392989 от 04.06.2021 г., сведение от Д. Г., Протокол от ПТП рег.№660 от 04.06.2021 г.,
докладна записка рег.№819р-17271 от 16.06.2021 г., докладна записка рег.№819р-17811 от
22.06.2021 г., справка рег.№819р-19708 от 09.07.2021 г., декларация от В. Т., справка за
нарушител В. Т., Заповед рег.№8121з-515 от 14.05.2018 г., Заповед рег.№8121з-825 от
19.07.2019 г. По същество, свидетелите А. К., П. Г. и Д. Г. не са възприели конкретния
механизъм на настъпване на произшествието, а твърденията на очевидеца А. В. са дадени от
лице, явяващо се дългогодишен съсед и приятел на въззивника и не са подкрепени от други,
конкретни и обективно установени данни по делото, поради което не може да бъдат
безрезервно кредитирани относно механизма на настъпване на произшествието.
2
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото
задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
група сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, съобразно Заповед рег.№8121з-515 от
14.05.2018 г. и Заповед №8121з-825 от 19.07.2019 г.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
При съставяне както на АУАН, така и на НП са допуснати идентични
нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото е налице неясно и
непълно посочване на обстоятелствата по извършване на твърдяното нарушение по чл.20,
ал.2 ЗДвП. И в двата документа относно начина на настъпване на ПТП е посочено само, че
въввизникът, като водач на л. а. „Фолксваген Голф“ рег.№*, поради несъобразена скорост с
пътните условия е ударил в задната част автобус „Мерцедес“, рег.№*, без да се посочва по
никакъв начин, с какви конкретни елементи на пътната обстановка в съответния участък,
въззивникът не е съобразил избраната скорост на движение, в резултат на което е настъпило
ПТП, нито пък, с каква скорост е установено и прието, да се е движел въззивника преди
настъпване на ПТП, каква е била допустимата скорост в съответния участък и каква би
следвало да е съобразената с конкретните елементи от пътната обстановка скорост, при
която произшествието не би настъпило. По същество, напълно неясно е от направеното в
АУАН и в НП описание, защо всъщност е прието, че ПТП е настъпило в резултат именно на
движение от въззивника с несъобразена скорост. Констатираните неточности и непълноти в
описанието на твърдяното нарушение, определено накърняват правото на защита за
въззивника като го затрудняват да узнае съществени елементи от неговия фактическия
състав и начина, по който същото се счита за осъществено, а своята защита лицето
реализира спрямо твърдените факти. Поради това, установеното процесуално нарушение се
явява съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения
административен акт:
Твърдяната като нарушена норма по чл.20, ал.2 ЗДвП съдържа изискване за
съобразяване на избраната от водача скорост на движение с конкретни елементи от пътната
обстановка - атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на
превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението и
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
3
препятствие. Същевременно, не само съдържащото се в АУАН и в НП описание на
обстоятелствата по осъществяване на нарушението е чисто декларативно, лаконично и
неясно, но и приобщените доказателства не съдържат обективно установени данни за
наличие на някаква конкретна особеност в пътната обстановка, която да налага
необходимост за съобразяване на избраната скорост на движение от въззивника в
съответния участък. Действително, наличните данни сочат действия по преминаване през
кръстовище по път с предимство от въззивника, но при липса на информация за някаква
съществена особеност от пътната обстановка, която да представлява предвидима опасност за
водача, самото преминаване през такова кръстовище не вменява задължение за
допълнително намаляване на скоростта, когато тя е в рамките на допустимата. Наред с това,
при липсата на проведен оглед на процесното ПТП не са налични данни и е невъзможно
едва в хода на съдебното производство да бъде установена скоростта на движение на
автомобила на въззивника и дори не може да се посочи, дали се е движел със скорост над
допустимата или в рамките на допустимата. В този смисъл, дори да бяха установени
обстоятелства, налагащи движение със съобразена с тях скорост (например – възприето от
въззивника приближаване на автобуса „Мерцедес“ към кръстовището, без да намалява
скоростта си на движение и без да спира на стоп-линия за изпълнение на задължението за
осигуряване на предимство или пък своевременно възприето от въззивника неправомерно
потегляне на автобуса „Мерцедес“ от стоп-линията, без да спази изискването за осигуряване
на предимство), няма как да се прецени, била ли е действително избраната от въззивника
скорост на движение, съобразена с пътната обстановка или не. При така изтъкнатите
констатации, твърдяното нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП се явява недоказано и процесното
НП е материално-правно неправилно и незаконосъобразно, поради което също подлежи на
отмяна.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.3 и ал.4 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
АПК и с оглед отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено
плащане, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за
възнаграждение на адвокат в претендирания размер 300.00 лв, който съответства на
установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №21-0819-002637 от 12.07.2021 г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с което за
нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, на В. Д. Т., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер 200.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2, вр. ал.5
ЗАНН.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Т., ЕГН **********, сумата
4
300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за разноски за възнаграждение
на адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5