№ 1137
гр. П***, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220102363 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД (с ново наименование „Йеттел
България“ ЕАД) чрез пълномощника адвокат Н. твърди, че на 14.07.2018 г. е
сключил с ответника К. К. А. допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359*** за срок от 24 месеца по план
„Т*** с допълнителни 6000 МВ“ със стандартен месечен абонамент в размер
на 30.99 лв. Твърди, че за отчетен период от 05.11.2018 г. до 04.02.2019 г.
ответникът не е заплатил абонаментни такси и използвани услуги на стойност
362.43 лв. В резултат от това твърди, че е начислил неустойка в размер на
77.46 лв., чийто размер не надвишава три месечни абонаментни такси. Твърди
също, че на 14.07.2018 г. между страните бил сключен договор за лизинг, с
който ищецът в качеството на лизингодател е предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка H*** Mate 10 *** за обща лизингова
цена в размер на 417.17 лв., дължима на 23 лизингови вноски, всяка от които
в размер на 13.79 лв. и първоначална вноска в размер на 100 лв. По договора
за лизинг ответникът дължал заплащане на сума в общ размер на 266.94 лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период от 05.11.2018 г. до
04.04.2019 г., както и сума в размер на 195.39 лв., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по договора за лизинг. Сочи, че срокът на договора за лизинг
бил изтекъл, а въпреки неизплатената лизингова цена предоставеното
устройство не било върнато на мобилния оператор. За посочените вземания
1
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1928/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това предявява иск за
съществуване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда до окончателното плащане. Претендира
присъждане на разноските в исковото производство. Претендира разноските в
исковото и заповедното производство. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът К. К. А. чрез особения си
представител адвокат Ф. намира исковете за допустими, но по същество ги
оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца за
неплащане на процесните суми, доколкото доказателства за това не са
приложени към исковата молба. Посочва, че наличието на издадени фактури,
обективиращи размера на определено вземане, не предполага основание за
уважаване на исковата претенция, тъй като отсъстват доказателства за
произхода и идентичността на фактурите с конкретен цифров носител. Сочи,
че ищецът не ангажира доказателства, че е изпълнявал договорните си
задължения за предоставяне на мобилни и фиксирани телефонни услуги,
телевизия и интернет, както и че е осигурил необходимото оборудване за
това. Оспорва твърденията на ищеца досежно сключване на договора за
мобилни услуги, допълнителното споразумение към договора за мобилни
услуги и договора за лизинг. Оспорва предоставянето от страна на ищеца на
услугите, предмет на договорите за мобилни услуги, както и предоставянето
на устройството, предмет на договора за лизинг. Оспорва подписите,
положени в посочените договори и допълнително споразумение, както и в
декларация-съгласие към договор за мобилни услуги от 27.11.2017 г.,
приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти от 27.11.2017 г., общи условия към договор за лизинг, приложение-
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
14.07.2018 г. и декларация-съгласие от 14.07.2018 г., като твърди, че не са на
ответника. Формулира доказателствени искания.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 27.11.2017 г. между „Теленор България“ ЕАД в качеството на
оператор и К. К. А. в качеството на потребител е сключен договор за мобилни
услуги, по силата на който операторът се е задължил да предостави на
потребителя мобилни услуги за номер 359*** с абонаментен план Тотал
24.99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС със стандартен
месечен абонамент в размер на 24.99 лв. на месец. С декларация-съгласие от
същата дата потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от Общите
условия, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва.
На 14.07.2018 г. между „Теленор България“ ЕАД и К. К. А. е сключено
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с което
2
потребителят е избрал да ползва абонаментен план Т*** с допълнителни
6 000 МВ със стандартен месечен абонамент в размер на 30.99 лв.
На същата дата между „Теленор България“ ЕАД в качеството на
лизингодател и К. К. А. в качеството на лизингополучател е сключен договор
за лизинг, с който лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство H*** модел
Mate 10 Lite Gold, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 417.17 лв., както следва: първоначална лизингова
вноска в размер на 100 лв., платима към датата на сключване на договора за
лизинг, и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 13.79
лв.
За предоставените мобилни услуги „Теленор България“ ЕАД е издал на
потребителя фактура № *********/05.12.2018 г. на стойност 314.26 лв. с ДДС
за отчетен период от 05.11.2018 г. до 04.12.2018 г., фактура №
**********/05.01.2019 г. на стойност 359.03 лв. с ДДС за отчетен период от
05.12.2018 г. до 04.01.2019 г. и фактура № **********/05.02.2019 г. на
стойност 403.80 лв. за отчетен период от 05.01.2019 г. до 04.02.2019 г.
Съгласно приетото по делото без възражения от страните заключение на
съдебно-почерковата експертиза подписите в договор за мобилни услуги от
27.11.2017 г. във всички позиции „Подпис на потребителя“, в декларация-
съгласие от 27.11.2017г. в позиция „Подпис на потребителя“, в приложение-
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
същата дата в позиция „Място за полагане подпис на абоната“, в
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер 359*** от 14.07.2018 г. на всички позиции означени
„Място за полагане на подписа на потребителя“, в договор за лизинг от
14.07.2018 г. в позиция „Лизингополучател“, в общите условия към договор
за лизинг в позиция „За лизингополучател подпис“, приложение- ценова
листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
14.07.2018 г. в позиция „Място за полагане подпис на абоната“ и в
декларация-съгласие от 14.07.2018 г. в позиция „Подпис на потребителя“ са
положени от едно и също лице, а именно К. К. А..
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, прието по
делото без възражения от страните, за периода от 05.11.2018 г. до 04.12.2018
г. от „Теленор България“ ЕАД са предоставени телекомуникационни услуги
на мобилен номер ***, чрез които е осъществено потребление на същите,
както следва: международни разговори – 343 минути, мобилен интернет –
3 806.26 МВ, разговори към други национални мобилни мрежи – 34 минути,
разговори към „Грижа за клиента“ – 13 минути, разговори с „Теленор“ – 644
минути, разговори с фиксирани мрежи – 3 минути.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно съединени
3
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от ТЗ за съществуване на вземания за незаплатена
стойност на ползвани мобилни услуги, неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, разликата между цената на
устройството без абонамент и заплатената преференциална цена и
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По иска за незаплатената стойност на ползваните мобилни услуги:
Основателността на този иск предполага между страните по делото да е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни
услуги, ищецът-оператор да е предоставил мобилни услуги на потребителя
през исковия период и да е настъпил уговореният срок за плащане.
Съществуването на тези правнорелевантни факти е безспорно
установено по делото от събраните писмени доказателства и приетите
заключения на съдебно-почерковата и съдебно-техническата експертизи,
които съдът цени като компетентни, обективни и обосновани.
Облигационното отношение между страните по договора за мобилни услуги е
било надлежно учредено, за което свидетелстват представените по делото и в
оригинал договор за мобилни услуги от 27.11.2017 г. и допълнителното
споразумение към него от 14.07.2018 г., които съгласно заключението на
съдебно-почерковата експертиза носят подписа на ответника. Ищецът е
изпълнил поетото с договора задължение да предостави на ответника
мобилни услуги, което обстоятелство се установява от издадените от ищеца
фактури за месечно потребление и от заключението на съдебно-техническата
експертиза, установяващо реалното потребление на мобилни услуги от
ответника. Поради това, с оглед обвързаността на страните от сключения
между тях договор, в тежест на ответника се е породило насрещното
задължение да заплати уговорената абонаментна цена и ползваните услуги.
Ответникът не твърди, нито сочи доказателства да е заплатил същите, поради
което в полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземане за
стойността на ползваните мобилни услуги.
По исковете за съществуване на вземане за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги и вземане за разликата между
цената на предоставеното устройство без абонамент и заплатената
преференциална цена:
За уважаване на тези искове в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване по делото предсрочното прекратяване
на договора за мобилни услуги по вина на ответника-потребител, на което се
позовава ищецът.
4
Съгласно сключения между страните на 27.11.2017 г. договор за
мобилни услуги, изменен с допълнителното споразумение към него от
14.07.2018 г., в случай на прекратяване на договора преди изтичане на
уговорения 24-месечен срок по вина или инициатива на потребителя или при
нарушения на задълженията му по договора или други документи, свързани с
него, в т.ч. приложимите Общи условия, потребителят дължи: неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
а когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато
съответства на оставащия срок на договора.
Заплащането на тези задължения е свързано с предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя или по
негова инициатива. По същество предсрочното прекратяване на договора
представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което
трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, тъй като
нито в договора за мобилни услуги, нито в Общите условия е предвиден друг
ред за разваляне на договора. В този смисъл разпоредбите на чл. 19б и чл. 75
от Общите условия не предвиждат едностранното прекратяване на сключен
индивидуален договор да настъпва автоматично поради изпадане на
потребителя в забава, а само дават право на оператора да прекрати договора.
Ищецът не твърди, нито по делото има доказателства ответникът да е
уведомен писмено за разваляне на договора за мобилни услуги преди
изтичането му на 14.07.2020 г. Исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответника чрез особения му представител също след изтичане на
този срок, поради което не могат да предизвикат правните последици на
развалянето. Следователно процесният договор за мобилни услуги не е
предсрочно прекратен, както твърди ищецът, следователно не е осъществен
фактическият състав, при който за потребителя ще възникне задължение да
заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договора и част от
разликата между стандартната цена на предоставеното устройство и
заплатената от потребителя преференциална цена. Поради това исковата
претенция за съществуване на тези вземания следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По иска за съществуване на вземане за неплатени лизингови вноски:
Основателността на този иск изисква между страните по делото да е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за лизинг,
ищецът-лизингодател да е предоставил на ответника-лизингополучател
лизинговата вещ за ползване и да е настъпил уговореният между страните
5
срок за плащане на лизинговите вноски.
По делото е установено, че сключеният между страните на 14.07.2018 г.
договор за лизинг е валиден и действителен, тъй като съгласно заключението
на съдебно-почерковата експертиза е подписан от ответника в качеството му
на лизингополучател, поради което е породил желаните от страните правни
последици. Ищецът в качеството си на лизингодател е изпълнил
задължението си да предостави на ответника за ползване лизинговата вещ –
устройство H*** модел Mate 10 Lite Gold, за което свидетелства клаузата на
чл. 4 от договора за лизинг, съгласно която с подписване на договора
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят е предал
лизинговото устройство във вид, годен за употреба, функциониращ изрядно и
съответстващ напълно на договорените технически характеристики и
комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта.
Предоставянето на лизинговата вещ е породило насрещното задължение на
лизингополучателя да заплати лизинговите вноски в уговорените размери и
срокове. Настъпил е крайният срок за заплащане на лизинговите вноски
съгласно погасителния план – 14.06.2020 г. Липсват доказателства ответникът
да е заплатил лизинговите вноски или да е върнал мобилното устройство в
срок от един месец след изтичане на срока на договора съгласно чл. 3, ал. 1 от
договора за лизинг. Поради това този иск се явява основателен и в полза на
ищеца следва да се признае съществуването на вземане за лизингови вноски в
общ размер на 266.94 лв.
С оглед изложеното предявените искове за съществуване на вземане за
неплатени абонаментни такси и ползвани услуги и неплатени лизингови
вноски следва да бъдат уважени като основателни, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане, а исковете за съществуване на вземане за неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и за част от
разликата между стандартната цена на предоставеното устройство и
заплатената преференциална цена следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сторените разноски в исковото и заповедното производство съобразно
уважената част от исковете.
В полза на ответника разноски не се присъждат, тъй като не е направено
искане за това, а и липсват доказателства за направата на такива.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК всяка от страните по делото следва да
бъде осъдена да заплати в полза на Районен съд – Пазарджик съответната част
от изплатеното на основание чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице по съдебно-почеркова експертиза, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от ТЗ, че К. К. А., ЕГН **********
от гр. П***, ул. „Г*** П***“ *** дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК *** седалище и
адрес на управление: гр. С***, ж.к. „М***“, Бизнес Парк С***, сграда 6,
представляван от пълномощника адвокат В. Н., сумата от 362.43 лв.,
представляваща незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период от 05.11.2018 г. до 04.02.2019 г., дължими на основание
договор за мобилни услуги от 27.11.2017 г. и допълнително споразумение
към него от 14.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.08.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 266.94 лв.,
представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период от 05.11.2018
г. до 04.04.2019 г. по договор за лизинг, сключен на 14.07.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 10.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1928/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „Йеттел
България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК
*** седалище и адрес на управление: гр. С***, ж.к. „М***“, Бизнес Парк
С***, сграда 6, представляван от пълномощника адвокат В. Н., против К. К.
А., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Г*** П***“ *** искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземане в размер на 77.46
лв., представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 27.11.2017 г. и допълнително споразумение към него от
14.07.2018 г., и вземане в размер на 195.39 лв., представляващо разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 1928/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. К. А., ЕГН **********
от гр. П***, ул. „Г*** П***“ *** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД (с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК *** седалище и
адрес на управление: гр. С***, ж.к. „М***“, Бизнес Парк С***, сграда 6,
представляван от пълномощника адвокат В. Н., разноски в исковото
производство в размер на 122.08 лв. държавна такса, 209.27 лв. депозит за
възнаграждение на особен представител, 174.39 лв. депозит за вещо лице и
251.13 лв. адвокатско възнаграждение, както и разноски в заповедното
производство в размер на 17.44 лв. държавна такса и 251.13 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 5 от
7
ГПК „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“
ЕАД), ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр. С***, ж.к. „М***“,
Бизнес Парк С***, сграда 6, представляван от пълномощника адвокат В. Н.,
да заплати в полза на Районен съд – Пазарджик разноски за възнаграждение
на вещо лице в размер на 65.02 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 5 от
ГПК К. К. А., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Г*** П***“ *** да заплати в
полза на Районен съд – Пазарджик разноски за възнаграждение на вещо лице
в размер на 149.98 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8