Решение по дело №428/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началник група „Административно , отчет и анализ на ПТП и водачи“ към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора против Решение №145/19.04.2024г, постановено по АНД №171/24г по описа на РС Стара Загора в частта му за отмяна на Наказателно постановление №23-1228-004553/02.11.2023г издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора с наложено на М. Т. Т. административно наказание „глоба“ в размер на 200лв на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП за това, че на 27.08.2023г в 22.15ч в [населено място], по [улица]до №37 и в посока запад управлява лек автомобил Фолксваген с регистрационен номер [рег. номер], което е със свалени шумозаглушителни устройства, с което е нарушил чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП – управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство, определено като значителна неизправност.

С въззивната си жалба Т. твърди, че не е управлявал автомобила с неизправно шумозаглушително устройство и не е ясно как контролните органи са установили този факт, определен като значителна неизправност.

За да отмени НП № 23-1228-004553/02.11.2023г издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР в частта му с наложено на ответника по касация административно наказание глоба в размер на 200лв на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП, въззивният съд е приел, че то е издадено в нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, защото разпоредбата на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП е бланкетна, а поради това не пълна и е следвало да се посочи конкретна норма от Наредба №32/16.12.2011г на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както чл.10 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, където детайлно са изброени възможните технически неизправности на автомобилите, но там пък липсват конкретни правила за шумозаглушителните устройства. Не посочването на правната норма, която определя липсата на шумозаглушително устройство като значителна неизправност е съществено нарушение на правото на защита, защото не позволявана привлеченото към отговорност лице да узнае и правните причини, поради които са ангажира административно наказателната му отговорност. Нарушението на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН не може да се отстрани в съдебната фаза на административно наказателното производство и има за последица единствено отмяна на наказателното постановление. Поради това не е необходимо да се изследва дали липсата на шумозаглушително устройство, който отрицателен факт е възприет за доказан по делото, е значителна техническа неизправност, защото в наказателното постановление липсва конкретната разпоредбата, която го определя като основание за носене на административно наказателна отговорност. Квалификацията на неизправността като значителна, незначителна или опасна обуславя и размера на наказанието по чл. 179 ал.6 т.1, т.2 или т.3 от ЗДвП.

С касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон, защото в АУАН и в НП конкретно е посочен отрицателния факт, който определя моторното превозно като значително технически неизправно, а управлението му като основание за налагане на предвиденото за това деяние административно наказание. Установено е по делото и съдът е приел, че шумозаглушителните устройства са били свалени, съгласно показанията на свидетеля по акта и на актосъставителя, които лично са проверили дали са поставени. Шумо заглушителното устройство е така нареченото гърне, намиращо се в задната част на колата, чиято липса е видима, но освен това и нивото на шум от управлението на МПС без поставено шумозаглушително устройство няма правно значение. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление в частта му с наложена на ответника по касация глоба в размер на 200лв за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Претендира възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако е налице основание за присъждането му в полза на ответника.

Ответника М. Т. Т. в писмен отговор оспорва касационната жалба като твърди, че липсата на шумозаглушително устройство е установено визуално, а не с фонометър като водачът е спрян за проверка не по повод на шум. Няма протокол съставен за извършен оглед на автомобила, поради което твърди, че съставомерното, според касатора, фактическо обстоятелство не е доказан по съответния процесуален ред. Техническата изправност се установява от лица със специални знания, а управлявания автомобил е преминал успешно технически преглед, което опровергава обвинението за управление на технически неизправен автомобил. Иска от съда да приеме, че решението в обжалваната му част е постановено при правилно приложение на материалния закон и да бъде оставено в сила с присъждане на разноските по делото.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Решението е правилно по своя краен резултат, но по различни правни съображения от тези, които въззивния съд е посочил като основания за отмяна на наказателното постановление.

С наказателното постановление е наложена глоба в размер на 200лв за управление на технически неизправно МПС, което представлява неизпълнение на задължението за управление само на технически изправни моторни превозни средства, вменено на водачите с материално правната норма на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Административно наказателната разпоредба на чл.179 ал.6 от ЗДвП обявява за наказуемо не изпълнението на задължението на водачите по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП като определя конкретната форма на изпълнително деяние, фактическо обстоятелство, при чието съществуване управлението е нарушение на реда за държавно управление, вида на наказанието и неговия размер, според степента на засягане на защитения обект. Всички елементи по чл.6 от ЗАНН са описани в чл.179 ал.6 от ЗДвП, което изключва извода за бланкетен административно наказателен състав – субекта на отговорността, деянието, фактическите съставомерни обстоятелства, вида и размера на наказанието са посочени, поради което наказателно правната норма с нейната диспозиция, хипотеза изведена от диспозицията и санкцията е пълна и се съдържа в разпоредбата на чл.179 ал.6 от ЗАНН. Административно нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред за държавно управление – в случая този по чл. чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, извършено е виновно – при съзнаване на фактическите обстоятелства / реалния факт, не и неговото значение на изправност или не изправност по смисъла на нормата, защото знанието на закона не определя вината, нито незнанието я изключва/, по аргумент от чл. 11 ал.2 вр. с чл.14 ал.1 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, и е обявено за наказуемо. Ето защо не е необходимо правната квалификация на деянието да съдържа и подзаконовите разпоредби, които дават определение за техническа неизправност, значителна или опасна. Тези норми не са ред за държавно управление - задължение/забрана за поведение, за да бъдат вписвани като правно основание за налагане на административното наказание по силата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Защитата на привлеченото към отговорност лице е осигурена с посочване на фактическото обстоятелство, което според АНО представлява техническа неизправност и определя правно деянието – управление на МПС, като не спазване на реда за държавно управление по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и с вписването на административно наказателната разпоредба, чийто състав е осъществен виновно и поради това е основание да наложеното конкретно наказание.

Липсата на правна квалификация на деянието като административно нарушение, изискуема по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, не само защото е ограничило правото на нарушителя да разбере и правните причини за ангажиране на административно наказателната му отговорност, което му позволява да се защити и срещу тях. Главната цел на изискването по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН към съдържанието на наказателното постановление е спазване принципа на законността – да се наложи наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Не посочването на виновно нарушената административно наказателна разпоредба, както и непълнотата на фактическото обвинение, състояща се в отсъствието на онези факти, които определят деянието като не спазване на реда за държавно управление и на тези, които го конкретизират спрямо времето и пространството, са от категорията абсолютни процесуални нарушения, не само поради нарушено право на защита, но и защото: Въззивният съд не повдига обвинение нито фактическо, нито правно и не налага административно наказание, вън от случая по чл. 58а от ЗАНН, а поради това не може да определи за първи път правната квалификация, нито да установява и съобразява съставомерни факти, които не са повдигнати от АНО. Ето защо правилно въззивния съд е приел, че при несъответствие на съдържанието на НП с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН съдът дължи отмяната му. Когато съдържанието на НП съответства на изискванията на ЗАНН и не са налице други основания за неговата отмяна, но е допусната правна грешка – не правилно подвеждане на реалното / деянието и фактите/ под правното / онова административно нарушение по конкретна административно наказателна разпоредба, което те съставляват/, или не е претеглена съответно тежестта на наказанието спрямо тази на нарушението, съдът е длъжен да осигури принципа на законност като измени НП относно правното основание / това по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН/, а ако се налага вида и размера на наложеното наказание за виновно извършенотонарушение, при съобразяване на забраната за влошаване положението на нарушителя.

В настоящия случай спрямо описаните в АУАН и в НП деяние и фактическо обстоятелство, приети от АНО и съда като съществуващи, е приложен конкретен административно наказателен състав на чл.179 ал.6 от ЗДвП, който въздига деянието в административно нарушение. Съдът е следвало да провери за допусната от АНО правна грешка като подложи на правна оценка отрицателния факт на отсъствие на шумозаглушително устройство, по определението на чл.10 от Правилника за приложение на ЗДвП. Наредба №Н-32/16.12.2011г на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която има различен предмет на правна уредба е не относимо към фактите право. Съгласно чл.10 т.10 буква „б“ от Правилника за приложение на ЗДвП технически неизправно е онова МПС, чийто двигател има ниво на шум, което не съответства на предписаните нормативни стойности – причината за несъответствието на нивото на шум може да се дължи и на липсата на така нареченото „гърне“, но този отрицателен факт сам по себе си не фингира, нито презумира техническа неизправност на моторното превозно средство. Нивото на шум се измерва обективно, за да се сравни с допустимите пределни норми. Ето защо решението е правилно като краен резултат, но поради отсъствие на техническа неизправност, което отрича да е осъществен състава на чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП, чрез управление на моторното превозно средство на посочените дата, час и място от санкционираното лице. Ответника по касация е управлявал МПС, което не може да се определи като технически неизправно само поради липсата на поставено шумозаглушително устройство. Тази липса прави вероятно, но не и доказано, че шумът от двигателя може да надвишава нормативните стойности.

На ответника по касация се следва възнаграждение за един адвокат, но намалено до минималния размер от 400лв по чл.7 ал.2 т.1 вр. с чл.18 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради липса на фактическа и правна сложност по делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №145/19.04.2024г., постановено по АНД №171/24г. по описа на РС Стара Загора в частта му за отмяна на Наказателно постановление №23-1228-004553/02.11.2013г издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора с наложена на М. Т. Т. глоба в размер на 200лв на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на М. Т. Т. [ЕГН] сумата от 400лв /четиристотин/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД №428/24г. по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.