№ 3266
гр. Варна, 26.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. Митев
СъдебниСветла Едр. Градева
заседатели:Стефка Д. Г.ева
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
и прокурора Н. Н. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Г. Митев Наказателно дело от общ
характер № 20253110201693 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
На основание чл.271 ал.1 от НПК се извърши проверка дали са се явили
всички призовани лица.
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ВАРНА, редовно уведомена по чл.247в
от НПК, явява се прокурор Н. П..
ПОДСЪДИМИЯТ Ю. Н. Ф., редовно уведомен по чл.247в от НПК,
явява се лично, представлява се от упълномощения във фазата на досъдебното
производство защитник – адв. П. Б. Н. от Адвокатска колегия Варна, редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
ПОСТРАДАЛИЯТ Г. Ж. Н., редовно уведомен по чл.247в от НПК, явява
се лично, представлява се от адв. В. В. Г. от Адвокатска колегия Варна,
редовно упълномощен от фазата на досъдебното производство и приет от съда
от днес.
На основание чл.271 ал.9 от НПК съдът изслушва страните по въпроса
следва ли да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Г.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОСТРАДАЛИЯТ Н.: Да се даде ход.
АДВ. Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
1
ПОДС. Ф.: Да се даде ход.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
На основание чл.272 ал.1 от НПК председателят на състава проверява
самоличността на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ Ю. Н. Ф., роден на **** г. в гр. Провадия, живущ в
**********, българин, българско гражданство, със средно образование,
женен, неосъждан, работи, ЕГН **********.
На основание чл.272 ал.4 от НПК председателят на състава провери
връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК и констатира
следното:
Препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насрочване на
разпоредителното заседание са връчени на подс. Ю. Н. Ф. на 27.05.2025 г.,
уведомление за разпоредителното заседание е получено от Районна
прокуратура Варна на 14.05.2025 г., от пострадалия Г. Ж. Н. на 22.05.2025 г.
Спазен е седемдневния срок по чл.247б ал.3 от НПК от връчването на
съобщенията за даване на отговор по въпросите, които ще се обсъждат в
разпоредителното заседание и депозиране на искания.
На основание чл.274 ал.1 от НПК председателят на състава разясни на
страните правото им на отвод срещу членовете на състава, прокурора и
съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. Г.: Нямам искания за отводи.
АДВ. Н.: Нямам искания за отвод срещу членовете на състава и съдебния
секретар. По отношение на прокурора имаме искане за отвод. С оглед
обстоятелствата, които са аз ще ги цитирам и по-нататък по точките на
чл.248, но считам, че до голяма степен начина, по който прокурорът е
използвал термини в обвинителния акт, сочат за една категорична негова
фиксация по отношение на този подсъдим дотолкова, доколкото от една
страна обективните и субективните признаци на престъплението, за което
подсъдимият е предаден за виновен по основният състав чл.209 ал.1 от НК, с
квалифициращи признаци такива по чл.210 ал.1 т.5 от НК са ясно посочени в
НК, то във всички случаи термините, които са използвани от страна на
2
прокурора в обвинителния акт говорят за както казах една фиксация по
отношение личността на подсъдимия. Така например в обвинителния акт е
използвал думата лъжел. Това разбира се, този израз би могъл да бъде
използван в едно обвинение за клевета и за обида, но в никой случай няма
място в обстоятелствената част на обвинителния акт. По-нататък си служи с
израза „Обвиняемият Ф. заблуждавал Н. като мамел за дейността си.“. Също
така считам, че също за втори път на втора страница в последното изречение
долу също използва същата дума „Окончателно разбрал, че е бил измамен
след като Ф. влязъл в затвора да търпи присъда. Едва тогава стигнал до извода,
че Ф. го е мамил.“. Няма такъв израз в Наказателния кодекс дотолкова,
доколкото в законовата част на обвинението сам прокурора е посочил
„възбудил и поддържал заблуждение“. От тази гледна точка аз считам, че
наблюдаващият досъдебното производство прокурор и автора на
обвинителния акт, и представляващ районната прокуратура в това
производство, е до известна степен предубеден и заинтересован и по тази
причина правим искане за отвод, тъй като както казах в случая той изразява
една своя лична позиция ползвайки подобни термини, каквато позиция лична
няма място дотолкова, доколкото ясна е ролята на прокурора в наказателния
процес било на досъдебното било в съдебната фаза и подобно отношение било
то и в обвинителния акт, а това е сезиращият до съда документ и който
поставя началото на съдебното производство, такива изрази такива термини
сочещи на отношения лични към подсъдимия нямат място. Ето защо аз
считам, че прокурорът, който е автор на обвинителният акт – прокурор П.
следва да бъде отведен от настоящото производство във Варненския районен
съд.
АДВ. Г.: Уважаеми г-н Съдия, считам, че направеното искане от страна на
защитата е неоснователно. Термините, които колегата сочи - възбудил и
поддържал заблуждение са елемент от състава на престъплението измама и е
нормално да бъдат употребени в един обвинителен акт, както и термините –
лъжел, мамел, измамил, това са термини, които се съдържат във всеки един
обвинителен акт, когато става въпрос за извършена измама. Твърдението на
защитата, че прокурорът е предубеден намирам за неоснователно, както и
това, че явно защитникът и обвиняемият са недоволни, че прокурорът е
внесъл обвинителен акт е нормално, но не е основание за искане на отвод на
наблюдаващият делото прокурор. От наша страна няма искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Малко е трудно да говоря за самия себе си г-н
Председател. Докато се наблюдаваше делото съм бил абсолютно
безпристрастен и непредубеден към доказателства и събирането на
материали. С обвинителният акт на всекиго в съда е ясно, че изразявам своя
лична юридическа позиция квалифицирайки деянието. А споменатите
термини лъжел, мамел и т.н., са синоними на неказвал истината. Мога ли
навсякъде да използвам благозвучният термин неказвал истината. Вярно е, че
3
е по-остро написан обвинителният акт, но това е само и само да концентрирам
вниманието на съдебният състав в механизма на извършване на деянието. Не
се считам за предубеден към момент когато съм бил „dominos ibitis“ т.е.
господар на досъдебното производство. Ясно е, че с крайния прокурорски акт
изразявам становище и то е лицето да носи отговорност. Предоставям на съда.
АДВ. Н.: Още от встъпването си в този процес в момента, в който се
повдигна обвинение на моя подзащитен в кабинета на следователя присъства
и наблюдаващият прокурор. Да не говоря, че се наложи в присъствието на
прокурор, който е одобрил постановлението за привличане в качеството на
обвиняем бяха изписани обстоятелства, които са относими и към друг състав
квалифициран на престъплението, който се наложи в движение те да
коригират – следовател и прокурор. Разбирате ли? Това са подготвени
предварително обвинения без въобще да се обърне внимание и се наложи
наново да повдигнат такова, но не това е същественото. Същественото е, че
прокурорът тогава си позволи в мое присъствие да заяви на моя доверител, че
най-добре е да се признае за виновен, да му възстановява сумите, за които е
обвинен в измама. Ето защо аз считам, че и от този момент нататък си пролича
особеното отношение, защото в много случаи прокурори са присъствали при
повдигане на обвинение, сами са повдигали обвинение и т.н., но подобно
отношение за пръв път на мен ми се случва в моята дългогодишна практика.
ПРОКУРОРЪТ: Това, че всичките ви искания бяха уважавани…
Съдът отправя забележка към прокурора да спазва реда в залата.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното искане от защитника на
подсъдимия за отвод на прокурора и становищата на страните счита следното:
Основанията за отвод на прокурор са посочени в чл.47 ал.1 от НПК, който
препраща към чл.29 ал.1 т.1, 4-8 и ал.2 от НПК. В случая защитата на
подсъдимия се основава на чл.29 ал.2 от НПК, съгласно която следва да бъде
отведен прокурор, който поради други обстоятелства може да се счита
предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. По
основателността на отвода съгласно чл.47 ал.4 от НПК се произнася съдът,
който разглежда делото.
Основанията на защитата на подсъдимия за отвод на прокурора са
използвани според него недопустими термини в обвинителния акт спрямо
личността и действията на подсъдимия, като „лъжел, заблуждавал, мамел“,
откъдето може да се извлече изводи относно личността на подсъдимия и по
този начин защитата счита прокурора за предубеден, заинтересован,
пристрастен и изразяващ лична позиция, изразена в обвинителния акт и по
време на цялото досъдебно производство. Съдът счита, че посочените
основания за използвани термини в обвинителния акт не са съществени при
4
решаване на въпросите, които имат отношение при повдигане на обвинението,
представяне на доказателства и не водят по констатация, че внесения
обвинителен акт не отговаря на изискванията на НПК. Действително някои от
използваните термини не са включени като такива в обективните признаци на
престъплението по чл.209 и чл.210 от НК, но те са добили популярност в
разговорния и юридическия език, като включително и в текста на чл.210 от
НК се говори за измама. Така че използваните от прокурора термини в
обвинителния акт според съда не говорят за наличие на някаква
заинтересованост, пристрастност и внасяне на лично отношение и чувства от
прокурора върху подсъдимия. По тази причина съдът счита, че не са налице
условията за отвод на представителя на държавното обвинение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата на подсъдимия за
отвод на прокурора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ докладва:
- справка НБД Население на подс. Ф.;
- актуална справка за съдимост на подс. Ф.;
- писмо с изх. № 0890-49-035609/16.05.2025 г. от Уникредит Булбанк АД,
с приложена детайлна информация за извършени тегления на каса от Ю. Н. Ф.
за периода 12.09.2018 г. до 31.01.2019 г. от клонове на територията на гр.
Варна, с приложено извлечение;
- молба от адв. А. Д. за запознаване с материалите по делото, с приложено
пълномощно;
- становище от подс. Ф. с изразяване на възражения относно наличие на
съществени процесуални нарушения във връзка с въпросите предмет на
обсъждане в настоящото производство, с подробно изложение на възражения
и нарушения според него;
- пълномощно и договор за правна защита и съдействие на адв. В. Г. за
настоящото производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат и приложат.
АДВ. Г.: Да се приемат.
АДВ. Н.: Да се приемат.
СЪДЪТ счита, че докладваните доказателствени средства следва да
бъдат приобщени към материалите по делото, поради което
5
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл.283 от НПК ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите
по делото:
- справка НБД Население на подс. Ф.;
- актуална справка за съдимост на подс. Ф.;
- писмо с изх. № 0890-49-035609/16.05.2025 г. от Уникредит Булбанк АД,
с приложена детайлна информация за извършени тегления на каса от Ю. Н. Ф.
за периода 12.09.2018 г. до 31.01.2019 г. от клонове на територията на гр.
Варна, с приложено извлечение;
- молба от адв. А. Д. за запознаване с материалите по делото, с приложено
пълномощно;
- становище от подс. Ф. с изразяване на възражения относно наличие на
съществени процесуални нарушения във връзка с въпросите предмет на
обсъждане в настоящото производство, с подробно изложение на възражения
и нарушения според него;
- пълномощно и договор за правна защита и съдействие на адв. В. Г. за
настоящото производство.
На основание чл.274 ал.2 от НПК председателят на състава разясни на
страните процесуалните им права.
СЪДЪТ разясни на пострадалото лице и пълномощника му адвокат, че
като лице, претърпяло неимуществени вреди от престъплението, има
качеството на пострадал. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от НПК
пострадалите могат да предявят в съдебното производство граждански иск за
обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци, а според
чл.76 от НПК пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени
вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва
в съдебното производство като частен обвинител.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да представят становищата
по всички въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание съгласно
чл.248 ал.1 от НПК:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници;
6
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач
или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ: По първа точка – делото е подсъдно родово и
териториално на Варненския районен съд. Според мен няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебната
фаза и в обвинителният акт считам, че не сме допуснали отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, изложил съм факти и
обстоятелствата темпорално и ясно. Изложил съм механизма на извършване
на престъплението с двата диспозитива, кога са привеждани парите, сумите,
начина на заблуждение за това считам г-н Председател и госпожи съдебни
заседатели, че по тази най-щекотлива точка няма допуснато съществено
нарушение, въпреки даденото възражение от страна на подсъдимия. Налице
ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, т.е.
съкратено съдебно следствие пък и евентуално споразумение, това трябва да
каже защитата и съответно подсъдимия. Делото не считам, че следва да бъде
разглеждано при закрити врати. Моля да потвърдите взетата мярка за
процесуална принуда, която е към настоящия момент …, мисля, че беше
подписка. На този етап не правя искане за събиране на нови доказателства. Не
считам, че следва да има резервни съдии, съдебни заседатели, адвокати и
секретари. Моля с ваше определение да дадем ход по същество.
АДВ. Н.: Уважаеми г-н Председател, доколкото тези възражения по
чл.248 по-специално по т.3 от НПК са направени лично от подсъдимия, той
също има право на лична защита и аз съм длъжен да ги поддържам. Те разбира
се касаят обстоятелства, свързани с наши искания, правени на досъдебното
производство за събиране на нови доказателства, допълнителни такива, които
прокурорът е отказал със свое постановление, което е необжалваемо. На мен
7
ми е известно, че тези обстоятелства, които след като прокурорът е отказал,
изрична разпоредба има в НК, че само на това основание не може да се счита,
че е нарушено правото на защита, напротив прието е, че в рамките на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, ако намери за необходимо
тези искания могат да се направят отново и съдът да събере тези
доказателства в случай, че приеме, че те са относими и допустими. От тази
гледна точка аз поддържам и направените искания, въпреки всичко аз ще се
придържам така, както са посочени всяко едно от въпросите, които трябва да
се разискват. По точка 1 – делото е подсъдно на Варненският районен съд. Не
са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Аз искам да обърна внимание дали на досъдебното производство е
допуснато отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
които са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Аз
считам, че такова процесуално нарушение е допуснато и то в рамките на
посочените в разпоредбата на чл.246 от НПК – задължителни реквизити,
които и минимални изисквания към съдържание на обвинителния акт, които
трябва да се съдържат. Започнах с реквизитите на обвинителния акт относно
изразите, като основание за искане за отвод на прокурора. Те разбира се имат
своето отражение именно на плоскостта на тези задължителни минимални
изисквания, които законът е предвидил, свързани с обстоятелствата, които
трябва да се съдържат. В обстоятелствената част на обвинителният акт следва
да бъдат очертани фактите, които обуславят престъпната съставомерност на
посегателството, в което е обвинен подсъдимия, участието му в него, чрез
посочване на времето, мястото, изпълнителното деяние, механизма на
извършване, предмет, пострадало лице, вредоносни последици и релевиране
на обстоятелствата правно значими за субективните характеристики на тези
обективни данни в съзнанието на автора на престъплението, като се посочат и
доказателствата подкрепящи очертаната фактическа обстановка и да се
посочи наказателния закон чрез определяне правната квалификация на
деянието. Неизпълнението на тези задължения представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, защото не дава възможност на
подсъдимото лице да разбере в какво се обвинява, да знае обвинението в
неговата цялост и всички онези фактически данни свързани с претендираната
спрямо него наказателна отговорност, поради което при всяко положени това
8
води до ограничаване правата на обвиняемия в наказателното производство и
съставлява основание за връщане на делото в предходна фаза. Така е посочено
в тълкувателно решение № 2 от 2022 г. на Общото събрание на Наказателна
колегия на Върховен съд на Република България, Решение № 37 от 1993 г. на
второ наказателно отделение, решение № 300/1992 г. на първо наказателно
отделение на Върховният съд на Република България. Това е така, защото
както казах прокурорският акт определя параметрите на повдигнато
обвинение и решаващият орган е задължен с постановената присъда да
посочи дали подсъдимият е извършил посоченото в него престъпно
посегателство. Данните по настоящото дело дават основание за следните
изводи:
Фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт, които според прокурора разкриват елементи от обективна
и субективна страна на инкриминираното от него престъпление по чл.210 ал.1
т.5 вр.чл.209 ал.1 от НК и участието на подсъдимия в него са повече от
недостатъчни, което добре е видно от доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, които категорично опровергават фактическите
положения, предявени на подсъдимия с обвинителния акт.
Прокурорът не е направил необходимата разлика между умисъла като
елемент от субективната страна на престъплението и специалната цел на
дееца при осъществяването й.
Декларативното изписване на съставомерен признак от състава на
престъплението, без да се посочват доказателствата, от които се прави този
извод за наличието му е равносилно на липса на мотиви и обосновка на
прокурора за тази част от прокурорският акт, който е съществено процесуално
нарушение.
Никъде в обвинителният акт в неговата обстоятелствена част не е
посочена специалната цел като съставомерен признак от състава на чл.209 от
НК.
От тази гледна точка аз считам, че са нарушени именно разпоредбите на
чл.246 касателно обвинителният акт и неговото съдържание, така и
посоченото в началото на изложението ми тълкувателно решение № 2 от 2022
г. и допълнително посочените и по-специално тълкувателно решение точка 4.2
на Общото събрание на наказателната колегия и посочените от мен част от
9
решенията, има много такива в нашата практика, както във Върховен съд, така
и на настоящия Върховен касационен съд.
По точка четири, именно от тази гледна точка по точка 3 се прави искане
да върнете делото на прокурора за изправяне на този процесуален недостатък.
Точка 4 считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по
особените правила. Подзащитният ми желае делото да се гледа по общия ред с
разпит на всички свидетели и вещи лица, както и да даде обяснения.
Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, с
привличане на резервен съдия и съдебен заседател.
Мярката за процесуална принуда предвид обстоятелството, че делото е
водено в Софийска районна прокуратура, тука на разследване, след това е
преобразувано в следствие, в продължение на шест години този човек знае, че
срещу него се води и са извършени действия не в качеството на обвиняем и
той не е нарушил по никакъв начин призовка като свидетел или явяване като
обвиняем или подсъдим, така че няма основания за промяна на мярката за
процесуална принуда.
Имаме искане за събиране на нови доказателства. Такива искания ние във
всеки един момент можем да релевираме, но искането ни е доколкото това е
разпоредително заседание, по хода на съдебното следствие евентуално в
следващо съдебно заседание подсъдимият да даде обяснения преди разпита на
свидетелите и вещите лица. В този смисъл г-н Председател, аз ви моля за
вашето определение.
ПОДС. Ф.: Съгласен съм с всичко, което каза адвоката ми. Поддържам
писменото ми становище, което съм представил. Нямам искания по
доказателствата. Желая делото да се разгледа по общия ред.
АДВ. Г.: Уважаеми г-н Съдия, аз изцяло поддържам становището на
прокурора по всички точки, така че с оглед процесуална икономия няма да се
спирам на тях. Оспорвам твърденията на защитата, че са допуснати
съществени процесуални нарушения, които водят до нарушаване правото на
защита на обвиняемото лице. Считам, че такива не са допуснати, по-скоро от
защитата се извеждат доводи, които са по съществото на решаване на спора.
Също молим да бъдем конституирани като граждански ищци и частни
обвинители в настоящият процес.
10
ПОСТРАДАЛИЯТ Н.: Съгласен съм с адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Г-н Председател, госпожи съдебни заседатели, когато
слушах прочетените аргументи от страна на колегата Н. той на няколко пъти
употреби термина, че твърденията ми в обвинителният акт не били
подкрепени с доказателства, доказателствени твърдения, но в едно
разпоредително заседание всички много добре знаем, че не се гледат
доказателства, които са елемент по същество на съдебното следствие и за да
не бъда голословен ще цитирам ал.4 на чл.248 – в разпоредителното заседание
не се обсъждат нарушения свързани с допускането, събирането, проверката и
оценката на доказателствата и доказателствените средства. Първо цитираната
съдебна практика, макар и на Върховният съд не може да представлява
източник на право, тъй като с изключение на тълкувателното решение не
може да обвързва съда и съдебният състав, това първо. Второ, евентуално
доказателства ще бъдат разкрити и показани, изложени по-скоро пред вас в
хода на един бъдещ съдебен процес по същество. И в крайна сметка защитата
и обвиняемият влизат в някакво вътрешно противоречие – от една страна са
обидени и засегнати от това, че съм използвал остри термини в обвинителния
си акт, а от друга не го приемат като не казаха какво точно не им е ясно,
говориха за декларативност на изложените факти и обстоятелства в
обстоятелствената част на акта, но всички тези неща са подкрепени с писмени
и гласни доказателства от наша страна.
Съдът отправя забележка към прокурора.
АДВ. Н.: Очевидно и аз за пореден път разбирам, че този прокурор не
познава закона и нямам предвид това, което той твърди и никой не коментира
доказателства. Защото в обвинителният акт също трябва да намерят
доказателства, които подкрепят обвинението, да бъдат описани там, а не
коментар на доказателства по същество и то няма как да се прави в това
производство и това имам предвид и аз така горещо препоръчвам на колегата
да прочете тълкувателно решение № 2 от 2022 г. в точка 4.2 на Общото
събрание да разбере какво имам предвид.
Съдът отправя забележка към адв. Н. за придържане към добро
колегиално поведение.
СЪДЪТ, като взе предвид фазата на производството, а именно
разпоредително заседание, както и предвид становищата на страните, счита
следното:
Делото е подсъдно като такова на Районен съд Варна.
Няма към момента основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
11
Взетата мярка за неотклонение Подписка е адекватна съм момента и се
потвърждава от съдебният състав.
Няма нужда от ангажиране на допълнителни съдии, съдебни заседатели.
Към момента с оглед изявеното желание на защитника и подсъдимия не
са налице основания за разглеждане на по особените правила, както и при
закрити врати.
По отношение на точка 3 от чл.248 от НПК относно допуснато ли е на
досъдебното производство нарушение на процесуалните правила, съдът счита
следното:
С внесения на 25.04.2025 г. от прокурор П. обвинителен акт са внесени и
материалите от досъдебно производство № 180/2023 г. по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна. По този обвинителен акт на
същата дата е образувано и настоящото съдебно производство срещу Ю. Н. Ф.
по обвиненията според обвинителния акт, а именно:
За това, че: в периода от 12.09.2018 г. до 07.01.2019 г., в с. Доброглед, обл.
Варненска, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г. Ж. Н. и с това му
причинил имотна вреда в големи размери - 88 800.00 лева, както следва: на
12.09.2018 г. със сумата от 6 000 лева; на 05.10.2018 г. със сумата 15 000 лева;
на 07.11.2018 г. със сумата от 13 000 лева; на 09.11.2018 г. със сумата 6 500
лева; на 15.11.2018 г. със сумата от 30 000 лева и на 07.01.2019 г. със сумата 18
300 лева, превеждани по сметка № ************ в „Уникредит Булбанк", за
която имал пълномощно да се разпорежда - престъпление по чл.210 ал.1 т.5
вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
и за това, че: в периода от 23.10.2018 г. до края на месец януари 2019 г. в
гр. София и с. Доброглед, обл. Варненска, в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у Г. Ж. Н. и с това му причинил имотна вреда в големи размери,
като получил от него сумата от 36 000 лева в брой - престъпление по чл.210
ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Съдът установи, че на досъдебното производство са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимия и правата на пострадалия по
смисъла на чл.248 ал.1 т.3 от НПК. Нарушенията се коренят в депозирания
обвинителен акт, неотговарящ на изискванията, визирани в нормата на чл.246
ал.2 и ал.3 от НПК, доколкото съдържат вътрешни противоречия и непълноти.
На първо място съдът счита, че е допуснато такова съществено
отстранимо нарушение на процесуалните правила, като е нарушено правото
на обвиняемия да научи в какво престъпление е привлечен в това качество. Без
точното, ясно, прецизно фактическо и юридическо формулиране на
обвинението обвиняемият е лишен от възможността да научи и разбере в
какво престъпление е обвинен, като по този начин се нарушава правото му на
12
защита. В обвинителния акт не е аргументирано защо са повдигнати две
отделни обвинения за осъществени повече от две деяния, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. Налице е класически
случай на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК и е
необяснимо и неаргументирано повдигането на две аналогични обвинения за
един и същ инкриминиран период, чрез което изкуствено се разкъсва връзката
между отделните деяния на продължаваното престъпление. Единственият
видим разграничителен критерий за двете обвинения е, че по първото
обвинение паричните суми са преведени по банков път, а по второто
обвинение са дадени в брой. В обвинителният акт въобще не са изложени
аргументи защо прокурорът е квалифицирал деянието по чл.26 ал.1 от НК, за
кои деяния е приел, че е налице продължавано престъпление, на какъв
критерий, принцип и защо са повдигнати две обвинения. Това още при
привличането на Ф. в качеството на обвиняем е довело до нарушаване правото
му да разбере в извършването на какво или какви престъпления точно е
обвинен и това нарушение е пренесено в обвинителния акт, без да са посочени
ясни основания и критерии за повдигнатите обвинения.
Съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК и съгласно задължителното
за съдилищата тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по т.н.д. № 2/2002 г. на
Общото събрание на наказателната колегия на ВКС в обстоятелствената част
на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които
обуславят обективните и субективни признаци на престъплението, както и на
участието на обвиняемия в него.
На второ място: измамата е резултатно увреждащо престъпление, защото
законът изисква в следствие на акта на имуществено разпореждане да е
настъпила имотна вреда, т.е. е отрицателно изменение в имуществото на
пострадалия. Измамата е довършена, когато настъпи имотната вреда за
пострадалото лице и това е достатъчно за довършеността на престъплението,
поради което не е необходимо за дееца или за другиго да е настъпила имотна
облага. Така че е важно къде е настъпило извеждането на паричните суми от
сметките или владението на пострадалия, защото тогава е настъпила имотната
вреда за него. В обвинителния акт е посочено само за един от всички случаи
по първото обвинение, че паричната сума е изтеглена от обвиняемия от офис
на банка в гр. Варна, за останалите случаи не е посочено в кое населено място
са изтеглени паричните суми от Ф., за да се установи къде са осъществени
деянията, с оглед определяне подсъдността им. В първото обвинение е
посочено, че деянията са извършени в село Доброглед, обл. Варна, от сметка
на Уникредит Булбанк, но в това село явно няма офис на тази банка и е
невъзможно усвояването на паричните средства да е станало там. Местата,
където евентуално са били усвоени паричните средства от обвиняемия и
където е настъпила имотната вреда за пострадалия, са от категорията факти,
13
които имат пряко отношение към осъществения състав на престъплението
съгласно обвинението и изричното посочване на тези факти в обвинителния
акт - както в обстоятелствената, така и в диспозитивната част, е била
абсолютно задължително. Непосочването на тези факти е лишило
подсъдимият от възможността да научи в какво престъпление е обвинен и по
този начин е ограничило правото му на защита по смисъла на чл.249 ал.4 т.1
от НПК.
На трето място: обвинителният акт е внесен в Районен съд Варна
заедно с материалите по досъдебно производство № 180/2023 г. по описа на
Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна в 6 тома. След
запознаване с материалите от досъдебното производство съдът установи
следното:
Том 1 – от л.1 до л.115 съдържа преписка 445000-736/2019 г. по описа
на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна и ДП № 283/2019 г. по описа на РУ при
ОД на МВР Варна.
Преписка 445000-736/2019 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР
Варна се съдържа в т.1 л.33-64.
С разпореждане от 10.04.2019 г. на прокурор Г.М. от Районна
прокуратура Варна по преписка № 3558/2019 г./т.1 л.35/ по постъпила жалба
от Г. Ж. Н. срещу Ю. Н. Ф. е възложено извършването на проверка на
началника на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна и е образувана преписка
445000-736/2019 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна.
Проверката е приключена със справка 445р-6676/10.07.2019 г./т.1 л.64 от ДП/ с
мнение за изпращане на Районна прокуратура Варна след изпълнени указания.
С постановление от 29.08.2019 г./т.1 л.1/ на прокурор Г.М. от Районна
прокуратура Варна е образувано наказателно производство за престъпление
по чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и делото е изпратено за разследване в ОД на
МВР Варна, откъдето е изпратено в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна,
заведено е като досъдебно производство ДП № 283/2019 г. по описа на РУ
Аксаково при ОД на МВР Варна, което е възложено на разследващ полицай
Станислава Д./т.1 л.65 от ДП/ - посочва се номера на досъдебното
производство – 283/2019 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна.
Срокът на досъдебното производство е двумесечен и изтича на
29.10.2019 г. В последствие са изготвяне искания от разследващия полицай и
искания от наблюдаващия прокурор за удължаване срока за разследване по ДП
14
№ 283/2019 г./т.1 л.3-4, 7-8, 13-15, 17-19, 21-23, 25-27, 29-31 от ДП/, но
неизменно е удължаван срокът за разследване по ДП № 334/2019 г. по описа на
Сектор РПТ при ОД на МВР Варна/т.1 л.8, 12, 16, 20, 24, 28 от ДП/.
Така че в том 1 няма нито едно удължаване на срока на разследване на
ДП № 283/2019 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна.
Том 2 - ДП № 283/2019 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР
Варна – т.116-245.
Никъде в свидетелските показания не се споменава името на Ж.Д.Д..
Единствено в свидетелските показания на Г. Н. от 01.11.2019 г./т.1 л.68 от ДП/
е посочено лице с име Ж., но като Ж.П., който имал сключен договор за 400
дка лозя в село Ветрино и 406 дка лозя в село Аврен, който прекратил и след
това Ф. е сключил договор за аренда на същите лозя чрез Страхиня ЕООД.
Според Н. Ж.П. също е бил заблуден и измамен от Ф..
В протокола за разпит свидетел от 18.11.2019 г./т.1 л.69 от ДП/ Г. Н.
посочва, че Грейп Ланд ООД е фирмата, която е стопанисвала лозята преди
сключването на договор за аренда за тях със Страхиня ЕООД.
След справка в Търговски регистър е установено, че Грейп Ланд ООД е
дружество със седалище и адрес на управление в гр.Провадия и е с управител
Ж.Д.Д.. След изпращане на призовки на Д. е установено/докладни записки т.2
л.233 и л.234 от ДП/, че Д. е в чужбина.
С КИЛ № 445р-6129/2021 г. на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна и
телеграма № 16462/2021 г. на Главна дирекция Национална полиция при МВР
Ж.Д.Д. е обявен за общодържавно издирване с мярка „установяване на
адрес“/т.2 л.244 от ДП/.
ДП е приключено на 29.06.2021 г. с мнение за спиране/т.2 л.245 от ДП/.
В мнението за спиране е посочено единствено, че със свидетеля Ж.Д.Д.
е проведен телефонен разговор, при което той заявил, че се намира в чужбина.
Изготвена е европейска заповед за разследване – за разпит на Ж. Д. в
Испания/т.4 л.154 от ДП/ и на 02.07.2024 г. в Испания е проведен разпит в
качеството на свидетел на Ж. Д./т.6 л.22 от ДП/, в който той единствено
посочва, че познава Ю. Ф. и му е дал пълномощно за Грейн Ланд ООД.
В обвинителния акт въобще не е посочено лице Ж.Д.Д. и дали има
връзка с проведеното разследване, събитията и лицата, въпреки че неговото
издирване е довело до спиране на наказателното производство за срок от 9
месеца.
Том 3 – л.246-л.331, ДП № 283/2019 г. по описа на РУ Аксаково при ОД
на МВР Варна.
С постановление от 07.03.2022 г. на прокурор Г.М. наказателното
производство по ДП № 283/2019 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР
Варна е възобновено/т.3 л.246 от ДП/.
15
Едва в т.3 започва да се дава продължение на срока за разследване по
досъдебно производство № 283/2019 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на
МВР Варна/т.3 л.251 от ДП/.
След възобновяване на наказателното производство Ж.Д.Д. отново е
призован на адресите в р.Варна и с.Блъсково, като според докладната записка
на младши полицейски експерт М. от РУ Провадия при ОД на МВР Варна/т.3
л.260 от ДП/ при проведен разговор с кмета на с.Блъсково Д.И. същият е
споделил, че Д. излежава присъда в затвора в Германия.
С постановление на прокурор Н.П. от Районна прокуратура Варна от
25.10.2022 г./т.3 л.265 от ДП/ ДП № 283/2019 г. в 3 тома по описа на РУ
Аксаково при ОД на МВР Варна е изпратено на Софийска районна
прокуратура по компетентност. Прокурорът изложил мотиви, че в хода на
разследването е установено, че Г. Н. е извършвал парични преводи по банков
път от клонове на Първа инвестиционна банка и Уникредит в гр.София,
където било регистрирано и дружество Страхиня ЕООД и където живеел
Н./обстоятелства, които са били известни и при образуването на досъдебното
производство три години преди този прокурорски акт/ и преценил, че вредата
е нанесена на територията на гр.София.
Материалите са заведени като преписка № 47812/2022 г. по описа на
Софийска районна прокуратура, били са приети по компетентност с
постановление от 07.11.2022 г. на прокурор Е.К. от Софийска районна
прокуратура/т.3 л.262 от ДП/ и е възложено разследването на Столична
дирекция на вътрешните работи.
Заведено е като ДП № 5318/2022 г. по описа на СДВР/т.3 л.267 от ДП/.
ДП № 5318/2022 г. по описа на СДВР е приключено на 01.12.2022 г. с
писмено мнение на разследващ полицай Б.Б./т.3 л.272 от ДП/, че
престъплението е довършено в с.Доброглед, обл.Варна и материалите следва
да се изпратят на Районна прокуратура Варна.
С постановление от 05.12.2022 г. на прокурор Е.К. от Софийска районна
прокуратура/т.3 л.273 от ДП/ материалите по ДП № 5318/2022 г. по описа на
СДВР са изпратени на Районна прокуратура Варна по компетентност.
С постановление от 09.01.2023 г. на прокурор Н.П. от Районна
прокуратура Варна/т.3 л.275 от ДП/ материалите по делото са изпратени на РУ
Аксаково при ОД на МВР Варна за продължаване на разследването.
Изготвено е предложение от 04.09.2023 г. от прокурор Н.П. от Районна
прокуратура Варна разследването по делото да се възложи на следовател от
ОСлС при ВОП поради правна и фактическа сложност/т.4 л.4 от ДП/.
С постановление на окръжен прокурор на Окръжна прокуратура К.К. от
13.09.2023 г. за възлагане на разследването на Окръжен следствен отдел
гр.Варна при Окръжна прокуратура Варна/т.4 л.3 от ДП/.
Томове 4,5 и 6 съдържат материалите по ДП № 180/2023 г. по описа на
Окръжен следствен отдел гр.Варна при Окръжна прокуратура Варна, по което
16
сроковете са своевременно удължавани.
От изложеното се установява, че за периода от образуването на
наказателното производство на 29.08.2019 г. до възобновяване на
наказателното производство на 07.03.2022 г. в досъдебното производство не се
съдържат писмени доказателства за удължаване на срока за разследване по ДП
№ 283/2019 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна.
Съгласно чл.234 ал.1 от НПК разследването се извършва и делото се
праща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му
по силата на ал.3 от същия член при фактическа и правна сложност на делото
прокурорът може да удължи срока по ал. 1 до 4 месеца. Ако и този срок се
окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната
прокуратура или оправомощен от него прокурор може да го удължава по
искане на наблюдаващия прокурор. Срокът на всяко удължаване не може да
бъде повече от два месеца. А съгласно ал.7 на този член действия по
разследването, извършени извън сроковете по ал.1-3, не пораждат правни
последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при
постановяване на присъдата.
По този начин, като не са представени доказателства от Районна
прокуратура Варна за законосъобразно удължаване на срока за разследване
през посочения период са нарушени правата и на пострадалото лице, тъй като
предоставените от него документи и другите събрани през този период
доказателства не са приобщени според изискванията на НПК и не могат да се
ползват с доказателствена стойност. Следва Районна прокуратура Варна да
комплектува делото с писмени доказателства относно законосъобразното
удължаване на срока на разследване по досъдебно производство № 283/2019 г.
по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна.
Следва да се отбележи и това, че в обвинителният акт на две места - лист
3, абзац 5 и лист 3/гръб/ абзац 6, е посочено, че деянието е осъществено от
обвиняемия Ю. Ш. Ф., като съдът счита, че се касае за техническа грешка,
която следва да бъде отстранена от Районна прокуратура Варна.
По писменото становище на подсъдимия, представено преди настоящото
съдебно заседание в което е посочено, че са допуснати съществени
процесуални нарушения и се иска прекратяване на съдебното производство и
връщане на материалите на Районна прокуратура Варна:
1. Относно твърдението за нарушена местна подсъдност с оглед на факта,
че паричните преводи и предаването на паричните суми са осъществени
на територията на гр.София и че Районен съд Варна не е компетентен да
разглежда делото.
По-горе съдът изложи своите аргументи за характера на
престъплението по чл.209 ал.1 от НК, неговата довършеност и наличието на
доказателства за мястото на довършване на престъплението.
17
2. Относно твърдението за липса на доказателства за извършване на
престъпленията по повдигнатите обвинения съдът няма да вземе
отношение, тъй като съгласно чл.248 ал.4 от НПК в разпоредителното
заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането,
събирането, проверката и оценката на доказателствата и
доказателствените средства.
3. Относно възражението, че в обвинителния акт са отразени неверни
фактически твърдения, касаещи съдимостта на Ю. Ф., съдът счита, че
при квалификацията на престъплението и данните относно обществената
опасност на обвиняемия се вземат предвид актуалните данни към
момента на довършване на престъплението, а не към момента на
съставяне и внасяне на обвинителния акт, както и факта, че съгласно
чл.85 ал.1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в
бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане.
Относно направените в днешно съдебно заседание възражения от страна
на защитата относно пропуски и в обвинителния акт, съдът по-горе изложи
своето становище.
Относно възражението, че в обвинителния акт не са представени
достатъчно данни и събрани доказателства в подкрепа на обвинението, съдът
отново посочва разпоредбата на чл.248 ал.4 от НПК, че в това заседание не се
обсъждат допуснати нарушения по събирането на доказателствата.
По възражението на защитата на подсъдимия, че не е посочена никъде в
обвинителния акт специалната цел, която е съставомерна за това
престъпление, съдът констатира, че действително в обстоятелствената част на
обвинителния акт не е посочена и не е коментирана тази специална цел, но
същата е налице при повдигнатото обвинение в диспозитива на обвинителния
акт, където е посочено, че деянието е извършено с цел да набави за себе си
имотна облага.
Относно искането за нови доказателства от страна на защитата на
подсъдимия чрез даване на обяснения от подсъдимия това следва да стане в
следващо съдебно заседание и не е необходимо в момента произнасяне на съда
по това искане.
Относно исканията на процесуалния представител на пострадалото лице
за конституирането им като граждански ищец и частен обвинител до момента
на началото на разпоредителното заседание няма представена молба в тази
насока, съгласно разпоредбите на чл.85 ал.3 и чл.77 ал.3 от НПК на този етап
тези молби са недопустими и съдът ги оставя без разглеждане, само се
отразява факта, че в днешно съдебно заседание е направено искане от
пострадалото лице за съвместно разглеждане в наказателното производство на
18
граждански иск и конституирането му като граждански ищец и частен
обвинител.
Посочените от съда допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и правата на пострадалият налагат
прекратяване на съдебното производство и делото да бъде върнато на Районна
прокуратура Варна за отстраняването им.
С оглед изложеното и на основание чл.249 ал.2 вр.чл.248 ал.1 т.3 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА, че в хода на досъдебното производство са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия,
подробно изложени в обстоятелствената част на настоящото определение.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.249 ал.2 вр.чл.248 ал.1 т.3 от НПК
съдебното производство по НОХД № 1693/2025 г. по описа на Районен съд
Варна.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Варна за отстраняване на
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение
„Подписка“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда в частта по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК,
чл.248 ал.2 и по чл.249 ал.2 вр.чл.248 ал.1 т.3 от НПК подлежи на обжалване и
протест в седемдневен срок пред Окръжен съд Варна по реда на Глава 22 от
НПК.
След влизане в сила на определението делото да се върне на Районна
прокуратура Варна за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:17
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
19
2._______________________
Секретар: _______________________
20