Р Е Ш
Е Н И Е
№ 669
гр.Бургас,23.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1937 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Д.С.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Наказателно
постановление № 496123-F529832/20.02.2020г., издадено от директор на Дирекция
„Обслужване“ на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.181, ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена „Глоба” в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и
необоснованост. Посочва се, че въобще не е било извършено нарушение от страна
на жалбоподателя, което се обвързва с детайлен анализ на приложимите разпоредби.
Твърди се, че С. е бил наказан два пъти за едно и също нарушение, както и че
неправилно АУАН е бил съставен в негово отсъствие, а отделно от това
посочването на ал. 6 на чл. 125 ЗДДС води до объркване и неяснота. На следващо
място се твърди, че не е спазен срокът по чл. 34 ЗАНН. Застъпва се и че
неправилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност, като в случая санкцията е следвало да се наложи на ЕТ, а не на
физическото лице. Под евентуалност се пледира за приложение на чл. 28 ЗАНН и
квалифициране на нарушението като маловажно.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. В писмена молба
от пълномощник - адв. Вяра Видова – БАК се заявява, че жалбата се поддържа
изцяло по изложените в нея доводи.
За административнонаказващият
орган, се явява юрисконсулт Тодорова, надлежно упълномощена, която оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Пледира за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие
за доставяне (л.7 гръб) НП е връчено на жалбоподателя на 21.04.2020г., а
жалбата е депозирана чрез куриер на 27.04.2020г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
При проверка за
лицата, регистрирани по ЗДДС, които не са подали декларации или информация от
отчетните си регистри за месец АВГУСТ 2019г. св. Светлана Павлова-Стоянова –
инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, констатирала, че ЕТ „***– Д.С.“ с ЕИК: ***не е подал в срок до 14.09.2019г.
информация от отчетните си регистри за месец Август 2019г. Свидетелката
преценила, че с това си поведение задълженото лице е допуснало нарушение на чл.
125, ал.5 ЗДДС, поради което и на
18.09.2019г. изпратила до физическото лице Д.С. покана за подаване в ТД
на НАП – Бургас на информация от отчетните регистри и явяване в Дирекцията за
съставяне на АУАН. На 14.11.2019г. се явило упълномощено лице, в присъствието
на което свидетелката съставила АУАН с № F529832/14.12.2019г. срещу физическото лице
Д.С. за извършено от него нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС.
След връчване на АУАН административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също
счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл. 125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.181,
ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя „Глоба” в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства,
обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Горната фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от
компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Въпреки това,
съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е
опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно
наказателно постановление. Това е така по следните причини:
Няма спор, че задължено да подаде СД за съответния период е за регистрираното по ЗДДС лице /арг. от чл. 125 от ЗДДС/, което в случая е едноличният търговец ЕТ „***– Д.С.“ с ЕИК: *********, а не физическото лице Д.С.. Няма спор и че от 13.09.2019г. едноличният търговец е заличен от Търговския регистър. При това положение за настоящия състав остава неясно защо НП е издадено срещу физическото лице, а не срещу ЕТ. В тази връзка съдът не споделя доводите на св. П.С., че в случаите на едноличен търговец задължението за подаване на информация по ЗДДС лежи автоматично и върху физическото лице. Съгласно разпоредбата на чл.94 от ЗДДС, вписването на лицата в специалния регистър за целите на облагането с ДДС, е особено регистрационно производство, извършвано от органите на НАП, във връзка с което регистрираните лица получават отделен идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът „BG”. В този смисъл, ако се касае за регистрирано физическо лице, което не е търговец, същото би следвало да бъде идентифицирано като такова с ИН и ЕГН. По отношение на регистрационното производство ЗДДС разграничава регистрацията и идентифицирането на регистрираните лица, в качеството им само на физическо лице и в качеството им на физическо лице – едноличен търговец. Регистрационното производство по реда на ЗДДС се извършва от органите по приходите, за да бъде идентифициран еднозначно правният субект, който извършва облагаеми доставки и неговия статус във връзка с прилагането на данъчните режими за облагане на лицата с данък върху добавената стойност. Съгласно разпоредбата на ал.4 на параграф 1 на ДР на ППЗДДС, когато физическо лице получи при регистрацията си идентификационен номер по ДДС в качеството си на едноличен търговец и впоследствие се заличи от търговския регистър и за него са налице основанията за регистрация по закона, лицето е длъжно да се пререгистрира, като за него идентификационен номер по ДДС е единният граждански номер, съответно личният номер на чужденец, пред който е поставен знакът „BG”. В този смисъл, съдът счита, че при заличаване на едноличния търговец, качеството на регистрирано по ЗДДС лице НЕ ПРЕМИНАВА автоматично върху физическото лице. След заличаването на едноличния търговец, физическото лице не остава автоматично субект на създадените преди това правоотношения. Разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗДДС разграничава ясно и точно регистрирани физически лица, които не са търговци, от регистрирани лица-еднолични търговци и юридически лица, като визира и различна санкция за неизпълнение на задълженията по чл.125 от ЗДДС- „глоба” за регистрирани физически лица, които не са търговци и „имуществена санкция” за юридически лица и еднолични търговци.
Вярно е, че по принцип едноличният търговец не е нов правен субект, а с неговото възникване само се разширява правоспособността на физическото лице, поради което някои нормативни актове, за специфичните нужди, за които са създадени, не правят разграничение между физическото лице и едноличния търговец, което то представлява. Такова изрично разграничение, обаче, между субектите еднолични търговци и физически лица, които не са търговци, прави материалната санкционна норма, на която се позовава АНО - чл. 181 от ЗДДС, като предвижда налагане на различни по вид наказания за всеки от тях. Не е имало пречка АНО да наложи санкцията на действителния нарушител ЕТ, независимо от неговото заличаване, към последващ момент, от търговския регистър. Няма пречка, последващото изпълнение по установените задължения на заличения ЕТ, от дейността му преди заличаването или като следствие от нея, както и публичните такива, да се насочи към физическото лице, което е било собственик и представляващ предприятието на този ЕТ. Изрично в този смисъл е Решение № 182 от 23.02.2009 г. на АдмС - Стара Загора по к. н. а. д. № 167/2008 г.,
Поради всичко
това съдът счита, че в конкретния случай
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно издадено срещу
ненадлежен субект и като такова следва да се отмени изцяло, без да е необходимо
да се изследват останалите наведени от жалбоподателя доводи за
незаконосъобразност.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор,
принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя. Той обаче не е направил
искане за присъждането им, поради което и съдът не може служебно да се
произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
496123-F529832/20.02.2020г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ на
ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.181, ал.1 от ЗДДС на Д.С.С. с ЕГН: **********
е наложена „Глоба” в размер на 500 лева
за нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.