РЕШЕНИЕ
№ 108/30.07.2019
година
В
името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно
отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Янко Янков
Членове: Живка Денева
Светослава Колева
при участието на секретаря Соня Дичева и прокурора Вилен Мичев,
разгледа ВНОХД №125 по описа за 2019 година, докладвано от съдия Живка Денева,
като намери следното:
Въззивното производство е образувано по жалба
на повереник на Д.Г.К., в качеството й на граждански ищец по делото. Оспорва се
ниския размер на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди,
резултат от деянието.
Постъпила е и въззивна жалба от адв. С.С., в
качеството му на защитник на подсъдимия П.Д.П., чрез която се оспорва явната
несправедливост на наложеното наказание. Търсените последици са за неговото
намаляване, както и на присъденото обезщетение.
Във въззивното съдебно заседание повереникът
поддържа въззивната жалба. Акцентира върху тежестта на извършеното деяние,
както и върху явното неглижиране при произнасянето по гражданския иск. Желае
размера на същия да бъде увеличен.
Въззивният прокурор пледира в полза на
основателността за изменение на присъдата в гражданската й част, както и за
липсата на основания за намаление на същата в наказателно-осъдителната й част
спрямо подсъдимия П..
В
пренията на въззивното съдебно заседание защитникът на подсъдимия
акцентира върху наличието на „твърде много на брой и по обем смекчаващи
вината обстоятелства“. Набляга се върху възрастта на подсъдимия, като се счита,
че така определената му санкция на практика се явява изключително тежка тъй
като води до пълното му изолиране до края на житейското развитие. Според
защитата гражданския иск не е доказан по основание.
В последната си дума, П. желае присъдата да
бъде намалена.
Варненският апелативен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
С обжалваната присъда състав на Окръжен съд –
Шумен е признал подсъдимия П.Д.П. за виновен в това, че на 24.09.2018 г. в гр.
Каспичан, обл. Шумен, умишлено умъртвил повече от
едно лице – четири лица: С. Г. П., В.Г.П., Г. П. В. и Г. Г. В.а
по особено мъчителен начин за убитите и с особена жестокост.
На основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т.
6, пр. 2 и 3, във вр. с чл. 115, вр.
чл. 58а от НК е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 30 години,
които да бъдат изтърпени в затвор при първоначален „строг“ режим. Подсъдимият е
бил признат за невиновен да е извършил деянието предумишлено – чл.116, ал.1,
т.9 от НК. Първоинстанционният съд е признал предварителното задържане,
произнесъл се е досежно гражданския иск,
направените по делото разноски, веществените доказателства по делото.
Първоинстанционното съдебно производство е
протекло в предпочетения от подсъдимия алтернативен процесуален ред по чл.372
ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК. В пределите на въззивния
контрол и съобразно указанията в т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК се констатира
изпълнение на фактическия състав на диференцираната процедура с оглед наличието
на цялостно признание на фактите, съгласие във връзка с изчерпателността на
доказателствената съвкупност и констатация на първоинстанционния съд за
обоснованост на самопризнанието. За настоящия въззивен съд съществува
задължение да реши делото въз основа на фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, която по реда на чл.373 ал.3 от НПК
е отразена в мотивите към присъдата по следния начин:
През 1964г., бащата на подсъдимия П.Д.П. - Д.
П. В., заедно с брат си Г. П. В. построили двуфамилна
къща в гр.Каспичан, на ул. „Г. С.Раковски“,
като Г. обитавал първия етаж, който бил с пощенски адрес - №3, а Д. В. – втория
етаж, с пощенски адрес - №3А. В къщата живеели Д. със съпругата си, синът му П.
– подсъдимия и дъщеря му М.Д.Ч.. След като постр.В.
се оженил за Г. Г. В.а /постр.В.а/
и техните деца – В.Г.П. /постр.П./ - род.1972г. и С. Г.
П. /постр.П./ - род.1970г. Докато живеели в общата
къща, двамата братя – Д. и Г. В.и са влизали в
конфликти, които бързо отшумявали. Макар и с три години по-малък, Г. В.
обикновено налагал волята си над Д.. Постепенно, това му въздействие се
разпростряло и над децата му.
Подсъдимият имал проблеми в училище. Често
получавал слаби оценки, за което баща му го биел. Случвало се, от страх, подс. П. да избяга от дома си при баба си в с.Синдел. Вкъщи Д. В. бил много строг и упражнявал системен
тормоз на жена си и двете си деца, като многократно им нанасял и побой.
Поради вродено заболяване, подсъдимият бил
освободен от военна служба и след завършване на средното си образование, след
конфликт с баща си, се преселил в гр.Димитровград,
по-късно – в гр.Смолян, където се родили двамата му
сина – Д. – през 1983г. и Стефан – 1988г.. През 1989г., при битов конфликт с
домоуправителя, подс.П., с нож го наранил в областта
на корема, поради което, за престъпление по чл.116, ал.І,
т.1, вр. с чл.115 и с чл.18, ал.І
от НК, бил осъден на 1г. и 6м. „лишаване от свобода“, изтърпяването на което
било отложено за срок от три години.
Майката на подсъдимия починала през 2010г.
След смъртта й, през 2012г. Д. В. прехвърлил на внука си Д. – свидетеля Д. П.
дела си от 2/3 от имота в гр.Каспичан, на ул.“Г.С.Раковски“ №3А. Няколко
месеца по-късно, подсъдимият дарил на сина си -св. Д.П. собствената си 1/6 от
имота.
В началото на 2015г. подсъдимият се
пенсионирал и се преместил да живее при
баща си в гр. Каспичан. Около месец след пристигането му, възникнал скандал
между него, баща му и чичо му – постр.В.. По този
повод била уведомена полицията и подс. П. и постр.В. били предупредени, да избягват конфликти помежду
си. След този конфликт, постр. Г. В. и подст. Г. В.а системно натяквали
на подсъдимия, че той няма място в тази къща, която не е негова, че следва да
се изнесе на квартира. Това ставало по инициатива на Г. В.а.
В гр. Каспичан подс.
П. водел затворен начин на живот. Контактувал рядко с хора, обикновено стоял заключен
вкъщи и не се показвал навън. Случвало се, да се обадят на сина му - св.Д. П., че не са виждали баща му от седмица и когато той
пристигне, да го намери заключен в къщата.
На 18, или 19.09.2018г. подсъдимият бил
поканен от свидетеля Ф.А.К.да му окаже помощ в
стопанството му в с.Каспичан. Докато му помагал,
подсъдимият споделил, че стринка му Г. постоянно го дразнела за имоти, като по
неин и на чичо си адрес, отправил закана „Аз ще им еба майката!“. При св.К., обвиняемият останал до събота – 22.09.2018г., когато
се прибрал под предлог, че ще минава инкасатора за отчитане на тока.
На 22.09.2018г. след обяд, на отрязано дърво
пред дома си, намиращ се в гр.Каспичан, ул.Г.С.Раковски“ №12, свидетеля Г. Б.Н.разговарял
със св.Р.К.Р., говорели за общи неща. Към тях се
присъединил подс. П., който повел разговора към това,
че пост. Г. В.а и синът й постр.
В. П. са обрали гроздето, на съседа от
№7 на същата улица. Малко преди това, постр. В. П. ***
– в съседство с тази на подсъдимия. Той реагирал остро с думите „Стринка ми не
се наяде, с В. обраха гроздето на сиромаха.“ При тези думи, св.Р.
забелязал, че П. се изнервил, започнал да трепери и видимо се ядосал. Това
било забелязано и от св.Н..
На 23.09.2018г., от дома си, намиращ се в
близост до двуфамилната къща, свидетелката В.Д.Ц. чула разправия на висок глас, при което
доловила думите „Вие ме скарахте, или искате да ме скарате и със сестра ми“
изречени отчетливо и по преценка на свидетелката, с яд. По-късно, нейна съседка
потвърдила, че по това време имало
разправия между П. и неговите роднини.
Денят
на 24.09.2018г. постр.
С. П. прекарала с дъщеря си – свидетелката М.В.Г. ***. Прибрали се в с. Мадара,
където живеела Г., в късния следобед. Пострадалата се качила на влака в
16:18ч., който пристигнал в гара Каспичан в 16: 29мин., за да отиде в домът на
родителите си. На гарата била видяна от свидетеля И.Д.А..
На 24.09.2018г. след обяд, подсъдимият седял
на пейката пред дома си. Бил употребил около 200-300гр. ракия. Край него минала
пострадалата Г. Г. В.а и му казала: „Махай се от
тука! Нямаш работа тука…“ Тези думи на стринка му го ядосали. Малко след това
подсъдимият влязъл в дома си, взел брадвичка, с дължина на сапа 36см, сложил я
в найлонова торбичка с надпис „Най-яката чантичка“ и се отправил към дома на
чичо си. Бил облечен с мъжка риза с хоризонтално райе, в черни, бели и зелени
цветове, обут в черен анцуг със сиви кантове, с връзка на кръста и навити
крачоли, черни чорапи и чехли с надпис „SPORT“ и „ЕURDOST“.
Вратата на двора на къщата, обитавана от
пострадалите била затворена, но незаключена. Отключена
била и входната врата на къщата. Минал през коридора на къщата и в стаята,
намираща се в дясно от коридора видял пострадалите Г. и Г. В.и. Двамата били прави, до леглото, което е
успоредно и до стената срещуположна на входната врата. С влизане в стаята, подсъдимият попитал, кога
ще спрат, да го гонят от къщата. Постр. В.
отговорила, че няма да го оставят на мира, но и че децата им след тях няма да
го оставят на мира. Тогава подсъдимият извадил брадвата и нанесъл на постр.В. удари в областта на главата и шията. Тя паднала по
гръб на леглото. С брадвата подсъдимият ударил в областта на главата и чичо си
и го съборил на леглото, след което продължил да нанася силни и
многобройни удари на двамата пострадали.
Те се опитвали да се предпазят с ръце. Един от ударите скъсал верижката на
ръчния часовник на постр.В.. Всичко това продължило
няколко минути, като подсъдимият нанесъл на Г. В. десет наранявания, като пет
от тях смъртоносни, а на Г. В. десет посечни рани в
областта на главата, лицето и шията и множество охлузвания и фрактури от второ
до шесто ребра в ляво, което довело до остра кръвозагуба и смърт. След като
умъртвил близките си подсъдимият
тръгнал, да излиза от къщата. В същото време постр.
С. П. пристигала от гара Каспичан, пред къщата срещнала брат си - постр. В. П. и двамата
влезли в дома на родителите си. Подсъдимият ги срещнал в коридора, когато постр.П. бил
непосредствено до вратата на стаята, в която са били телата на родителите му, а
постр.П. – на около 3 метра зад него – до входната
врата на коридора. Подсъдимият, без да
говори, нападнал пострадалия В.Г.П.,
като с брадвата му нанесъл удари по главата, от които той паднал на пода в
коридора. Веднага се насочил към пострадалата С. Г. П. и й нанесъл
четиринадесет наранявания с брадвата в областта на главата, лицето и шията и я
умъртвил. Върнал се при пострадалия В. П., който давал признаци на живот и
продължил да го удря с брадвата по главата, тялото и ръцете. След като убил
пострадалите, подсъдимият с брадвичката счупил телефоните на пост.П., който бил до ръката й, на В.и
– в стаята, където били техните трупове и още един, който видял в друга стая –
в дъното на коридора. Измил ръцете си
на мивката в стаята, в която били труповете на В.и и
излязъл от къщата, като заключил входната врата. Ключовете хвърлил под шкафчето
за обувки вдясно от вратата. Заключил и
вратата на двора, като закачил ключовете на обичайното им място – на пиронче от
вътрешната страна на колоната на входната врата, след което прескочил оградата,
събаряйки една от саксиите наредени на нея.
Подсъдимият се прибрал в дома си на
ул.“Г.С.Раковски“№3А, съблякъл дрехите, с които бил облечен и ги оставил в
пералнята, брадвичката сложил отново в жълтата найлонова торба, с която я
занесъл в дома на чичо си и сложил на етажерка в коридора. На същата етажерка
оставил и чехлите, а в тях – чорапите, с които бил обут. Заключил всички врати
на жилището както и вратата на стаята и останал вътре.
На 25.09.2018г., към 8-8.30ч. сутринта, св. М.Г.
пристигнала в имота на В.и. Вратата на двора била
заключена. Влязла в двора през вратата на гаража, но установила, че къщата е
заключена. Повикала и след като никой не й отворил, се върнала. На следващият
ден в Полицията постъпил сигнал, че никой не е виждал В.и
от два дни. Повикали св. Г., която
пристигнала на мястото заедно с живеещия на съпружески начала с нея А.Г.. Св.
Ганчев разбил входната врата на къщата и след като видели трупа на постр.П. в коридора, напуснали мястото и изчакали
оперативно-следствената група.
По време на огледа, на място пристигнал и
синът на подсъдимия - св. Д. Д.. Той разбил заключената врата на двора на
къщата в която живеел баща му, входната врата на къщата и вратата на стаята, в
която се намирал подс.П.. Той не оказал съпротива при
задържането, при проведената първоначална беседа от служители на полицията –
свидетелите Любомир Д. Николов и Васил
Емилов Василев подс. П. разказал за извършеното,
включително с какви дрехи бил облечен,
къде е оставил и къде се намирали в момента дрехите, чорапите, чехлите и
оръжието на престъплението.
Изложената фактическа
обстановка е възприета обосновано от първоинстанционния съд въз основа на
кореспондиращите със самопризнанието на подсъдимия П. при условията на чл.371
т.2 от НПК доказателства, въведени посредством показанията на свидетелите М.Г.,
П. Г., А.Г., Д. Д., Д.М., К.К., Л.Н., Ю.Д. – П., Р. Р., М.Ч., Г. Н., Д.Д., Ф. К.,
В.Ц., В.В., Д. М., Н.С., Т.К., С.С., обясненията дадени от подсъдимия П.П.; чрез протокол
за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум, диск с видеозапис;
извършените тройни съдебно-медицински
експертизи, тройна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
съдебно-медицинска експертиза
на веществени доказателства,
химическа експертиза, протоколи за доброволно предаване, за освидетелстване, за
вземане на сравнителни образци, справка за съдимост, писмени доказателства.
В пределите на установените фактически
положения окръжният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че
деянието на подсъдимия П. е съставомерно по чл.116,
ал.1, т. 4, пред. 3-то, т. 6, предл.2-ро и 3-то, вр.
чл.115 от НК, тъй като деецът по особено мъчителен начин за жертвите и с
особена жестокост е причинил смъртта на четири лица. Изложил е своите
съображение, защо оправдава подсъдимия по квалификацията – чл.116, ал.1, т.9 от НК.
Пряката причинна за тежкия резултат е
установена посредством намиращите се в пълен синхрон самопризнание на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, писмени и гласни доказателства от досъдебното
производство, както и заключенията по изготвените експертизи.
Няма спор по наличието на квалифициращите
признаци. Причинена е смърт на повече от едно лице. Квалификацията е в синхрон и с изискванията
на Т. р. № 72/84 год. на ОСНК, в което е посочено, че чл. 116, т. 4 НК се
прилага, когато умъртвяването на повече от едно лице е извършено с едно деяние.
Тук еднородната идеална съвкупност е въздигната в квалифициращ признак на
престъплението. Единството се обуславя от обстоятелствата, че деянието е едно и
че последиците от него се обхващат от умисъла на дееца. Характерно за
субективната страна е умисълът да е възникнал предварително, по време на
извършване убийството на първото лице или непосредствено след извършването му,
когато убийството на второто лице представлява продължение на едно
престъпление. Допълнение към хипотезата е разгледана в Р. № 70/85 год. на І н. о., в което се
посочва, че престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 от НК има и когато
първоначалният умисъл на дееца е бил да убие едного,
а решението да убие втори човек възникне в процеса на убийството на първия.
Деянието е извършено по особено мъчителен
начин за жертвите и с особена жестокост. В своята практика, Върховният касационен
съд застъпва становището, че това е начин, който причинява изключителни
страдания на жертвата - чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова,
която причинява особени страдания, с множество удари, чрез постепенно
задушаване и др. /ППВС № 2/57 год./. Преживените страдания носят белезите на
изключителност, необичайност по своето качество и обем, така че параметрите на
физически и душевни страдания са неприсъщи за обикновеното настъпване на
смъртта /Р. № 158/2008 год. на ІІ н. о./. За приложението на чл. 116, ал. 1, т.
6, пр. 3 от НК е необходимо да се
установи, че деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност
или садизъм, коравосърдечие и безчовечност. Този квалифициращ признак е налице,
когато по интензитет изпълнителната дейност явно надхвърля необходимото за
причиняване на смъртта и сочи на допълнително субективно отношение към
жертвата, съдържащо изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или
садизъм. При това съгласно Р. № 403/93 год. на І н. о., особената жестокост трябва
да е проявена към момента на извършване на убийството, а не да характеризира
дееца изобщо. Обективните данни са в пълен синхрон с възведените правни
квалификации, подкрепят се и от доказателствата по делото.
Жалбата на подсъдимия П., чрез адв. С.С. за
нарушение на чл.348 ал.5 т.т.1 и 2 пр.1
от НПК е неоснователна.
Твърди се, че наложеното наказание е явно
несправедливо.
Първоинстанционният съд е индивидуализирал
наказанието на дееца при приложението на чл.58а тъй като производството се
развива по реда на глава XXVII-а
от НПК/ тук е мястото да се отбележи, че нито в диспозитива към присъдата, нито
в мотивната част към същата съдът е отбелязал, че
приложението на чл.58а, следва да бъде във вр. с
чл.54 от НК. Не е коментирал и, че не са налице предпоставките за приложението
на чл.55 от НК. По делото не са налични изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до извод, че и най-лекото
предвидено наказание се явява несъразмерно тежко. Пропускът на първата
инстанция да стори това, обаче не е съществен по см. на чл.348 от НПК и да
обосновава извод за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд/. Забраната
за налагането на най-тежкото наказание „доживотен затвор без право на замяна“,
и хипотезата за замяна на наказанието „доживотен затвор“ с лишаване от свобода
от /15/20 до 30 години е спазена. Промяната е в синхрон и с изискванията на ТР
№ 2 от 19.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСНК.
Най-общо личността на дееца в аспекта на
чл.54 ал.2 от НК е очертана като такава с „не особено висока степен на
обществена опасност“. Тук е необходима бележка. Изключително високата степен на обществена опасност на деянието,
разкрива в частност и тази по отношение на дееца. Извършеното деяние е
изключително тежко, с оглед на неговите специфики. Свидетелството за съдимост
на дееца, очертава и предишна подобна проява, която обаче е спряла в стадия на
опита /л.41, л.111 от том III, по
ДП/. И макар деецът да е реабилитиран за извършеното престъпление, то
криминалното му минало е част от личностната му характеристика. Тези
обстоятелства не могат да бъдат пренебрегнати. Затова и според настоящият
състав изводът за „не особено висока степен на обществена опасност на дееца“
търпи корекция.
Първоинстанционният съд е ценил като
смекчаващи отговорността обстоятелства: направените от подсъдимия П.
самопризнания, сторено още в хода на досъдебното производство; съдействието,
което е оказал на органите; липсата на опит да избегне наказателно преследване;
чистото съдебно минало; отглеждал е сам децата си, полагал е доброволен труд/ доколкото обаче, този труд е бил последица
от условното му осъждане, изводът за „доброволност“ също може да бъде
коментиран/.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът е приел: лошите характеристични данни/
Бил склонен към фрустрационни реакции от пасивно –
защитен тип и прояви на тревожност и апатия, като в някои случаи се отключвало
гневно, агресивно отреагиране, в не особено значими
на пръв поглед ситуации./, особено високата степен на обществена опасност
на деянието. Причинена е смъртта на четирима души. На всеки един от тях са
нанесени многобройни наранявания, които по сила и интензитет надхвърлят
необходимото за причиняването смъртта на пострадалите. От друга страна,
съдебно-медицинската експертиза посочва, че нараняванията са с характеристика
на прижизнено причинени и че смъртта не е настъпила
мигновено. Т.е обективно всеки един от тях е изпитвал
неописуеми болки и страдания, най-вероятно са съзнавали и неизбежността на
настъпилата смърт.
Деянието е осъществено изпълвайки
изискванията на три квалифициращи признака. Във връзка с този факт, следва да
се спомене, че в Р. № 87/2004 год. на І н. о. е прието, че НК забранява
двойното отчитане на едно и също обстоятелство, веднъж - за възникване на
наказателната отговорност, втори път - за нейната индивидуализация. Забраната
обаче не е пречка за възникването на отговорността да бъде отчетена самата
наличност на повече квалифициращи обстоятелства. Съгласно Р. № 189/94 год. на І
н. о., пък материалния наказателен закон посочва само минимално изискуемите
обстоятелства за съставомерност на деянието.
Проявлението на същите обстоятелства над необходимото за съответната
квалификация се отчита при определяне на наказанието, или иначе казано няма
пречка наличието на повече от един, или два квалифициращи признака също да се
отчете в ущърб на подсъдимия. Първоинстанционният
съд е отчел и факта, че всяко едно от пострадалите лица е роднина на
подсъдимия, факт,който също не следва да бъде
подценяван.
Така, с оглед анализа на фактите, които имат
значение за отговорността на П., правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е достигнал до краен извод, че съответно и справедливо би се явило
наказанието „доживотен затвор“, което обаче, с оглед протеклата процедура е
заменено с наказанието лишаване от свобода в размер на 30 години.
С така определеното наказание въззивният съд
счита, че се постигат целите на индивидуалната и генерална превенция по чл.36
от НК. Изолирането на подсъдимия от обществото е абсолютно задължително предвид
всичко изложено по-горе. От една страна чрез изолирането на подсъдимия от
обществото ще му се даде лична възможност да се превъзпита към спазване на
законите, да се опита да изгради
ефективни самоконтролни механизми и да достигне до
уважение към нормативните правила и порядките на обществения живот/ а дали това
ще се случи, остава в зависимост от подс. П./. От
друга страна, наказанието на жалбоподателя, ефективно би въздействало на
останалите членове на обществото, склонни на подобни тежки противоправни прояви
в насока на предупреждение за строгостта на закона и неблагоприятните последици
от неспазването му.
Жалбата на частните обвинители е основателна.
Претендира се липсата на достатъчност при
произнасянето по гражданския иск.
Гражданският иск е допустим. Този факт
изхожда от наличието на легитимирана страна, тъй като с Тълкувателно решение №
1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, беше разширен кръга на лицата
имащи право да искат обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили
като резултат на деянието и към този кръг лица бяха добавени и братята и
сестрите на починалия, както и неговите възходящи и низходящи от втора степен.
Основателността на претенцията за обезщетяване
на неимуществени вреди от деянието на подсъдимия е установена през
положителните доказателствени констатации относно противоправното му поведение,
настъпилата вреда, причинната връзка и виновното му поведение.
Чрез писмени и гласни доказателства по делото
се навеждат доводи за установена дълбоката връзка приживе между гражданския
ищец и пострадалите. Съставът на първата инстанция е присъдил обезщетение в
размер на 5000 лв./пет хиляди/ лева за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането.
Този извод е неправилен.
Аргумент за присъдения размер, се съдържа в
недоказаната връзка между пострадалите и конституираната в качеството й на
граждански ищец по делото - Д.Г.К..
Вярно е, че не са представени доказателства в пълен обем за неразривната
привързаност на лицата. Но по аргумент от противното/ Per argumentum a contrario/, не
са налице и доказателства, които да изключват презумпцията за такива близки
отношения. Все пак пострадалата е била сестра на ищцата. Логично е да се
твърди, че между двете е съществувала
дълбока и неразривна връзка, също че от датата на увредата
гражданската ищца търпи морални страдания от загубата на сестра си, както и на
своите племенници. Тя е била лишена от възможността да получава близост от
своите родственици, такава, каквато е получавала преди деликта. Като се отчете
и загубата на морална подкрепа, то е видно че се касае до значителни в своята
степен вреди от неимуществен характер, чието обезщетяване следва да бъде
завишено от 5000/пет хиляди/ на
15 000/петнадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата
на увреждането. Присъдено в такъв размер, обезщетението би възмездило
причинените в резултат на деянието вреди, причинени на близката на
пострадалите. В този му размерът, искът би бил и справедлив и кореспондиращ с
изискванията на чл.52 ЗЗД, тъй като възмездява главно страданията или загубата
на морална опора и подкрепа, понесени вследствие на увреждането.
При извършената служебна
проверка въззивният състав не установи допуснати процесуални нарушения,
налагащи отмяна на присъдата, а само такива даващи основание на съда да измени
проверяваната присъда в гражданско-осъдителната й част, респ. и определената
държавна такса върху уважения граждански иск, като в останалата й част
присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на осн. чл.337, ал.3, вр. чл.338 от НПК въззивния съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда №3 от
20.02.2019г., постановена по НОХД№465/2018г. на Окръжен съд гр.Шумен
в нейната гражданско-осъдителна част, като:
УВЕЛИЧАВА размера на
присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди на Д.Г.К., ЕГН **********
от 5000/ пет хиляди лева/лв. на 15000/петнадесет хиляди лева/лв.
УВЕЛИЧАВА размера на
определената държавна такса върху уважения граждански иск на 600лв.
ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.П. да заплати на гражданския ищец Д.Г.К.
сумата от 800 лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
или протест пред ВКС, в петнадесет дневен срок от съобщаване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.