Определение по дело №1892/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 413
Дата: 4 февруари 2019 г.
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20183101001892
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./……01.2018г., гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 31.01.2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Хекимова

в.ч.т.д. № 1892 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Постъпило е възражение от К.В.К., ЕГН  **********, с пост.адрес гр.Варна, с. Любен Каравелово, чрез адв.П.Т., ВАК срещу заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 11657/2018г. на ВРС. Твърди се, че молителят е узнал за издадената заповед на 28.08.2018г., при разговор по телефона. В обстоятелствената част на възражението се сочи наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се излагат твърдения, че поканата за доброволно изпълнение по изп.дело №20188950401377 е връчена на ненадлежен представител на длъжника, като при това в нея липсва индивидуализация на заповедта за незабавно изпълнение, която се твърди да е била връчена като приложение. Отправено е доказателствено искане за допускане на двама свидетели за установяване на изложените във възражението твърдения относно момента на фактическо узнаване за издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 11657/2018г. на ВРС.

Ответникът по подаденото възражение – Ж.С.М., заявител по ч.гр.д. № 11657/2018г. на ВРС, чрез адв.Д.В., ВАК, е депозирал писмен отговор в дадения му срок, с който изразява становище за липса на предпоставките по чл.423 от ГПК поради редовно осъществена процедура по връчване на издадената заповед за незабавно изпълнение.

По молба на К.В.К. са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел с оглед установяване момента на фактическо узнаване от страна на длъжника за издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 11657/2018г. на ВРС.

Въз основа на изложеното, съдът намира следното:

По допустимостта на производството:

За да е допустимо производството въз основа на възражение  по чл.423 от ГПК, е необходимо същото да е предявено в едномесечен срок от момента на узнаване на заповедта за изпълнение.

Определеният в чл.423, ал.1 от ГПК срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, тъй като с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо.

Срокът тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, който е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. В настоящия случай се твърди, че длъжникът е отсъствал от страната през периода, когато майка му в качеството на пълномощник е получила покана за доброволно изпълнение по изп.дело №20188950401377. Твърди се, че през периода от 10.08.2018г. до 28.08.2018г. майка му не е била в състояние да се свърже с него и едва на 28.08.2018г., когато връзката била възстановена, го е уведомила за полученото от нея като пълномощник съобщение.

От показанията на разпитания свидетел М.Й.Д. се установява, че е братовчед на длъжника и поддържат регулярна връзка, поради което към средата на август 2018г. майката на К. се обадила на свидетеля и го помолила да опита да се свърже с К., който се намирал в Англия и тя не можела да осъществи контакт с него. Свидетелят, който по това време също бил в чужбина, звънял безуспешно на К. в продължение на няколко дни, но не успял да се свърже и се притеснил да не му се е случило нещо. К. се обадил на свидетеля към края на август, при което той му казал да се свърже с майка си, която се притеснявала, че не е успяла да му съобщи за получените от нея документи.

От  свидетелските показания, кредитирани от съда с оглед на тяхната непосредственост и непротиворечивост, се установява, че фактически длъжникът е узнал за получената от майка му ПДИ най-рано към края на август. Без оглед евентуалната редовност на процедурата по чл.47 от ГПК, молбата по чл.423 от ГПК следва да се счете за своевременно подадена, доколкото не са ангажирани и доказателства за по-ранно фактическо узнаване за издадената заповед.

Видно от приложеното ч.гр.д. №11657/2018г. на ВРС, по заявление на кредитора Ж.С.М. е била издадена заповед за изпълнение №5852/01.08.2018г. по чл.417 от ГПК срещу К.В.К., ЕГН  **********, с пост.адрес грарна, с. Любен Каравелово. Със съобщение по реда на чл.418, ал.5 от ГПК ЧСИ Л.Станев, рег.№895, е уведомил съда, че по изп.дело №20188950401377, образувано въз основа на изп.листи, издадени по ч.гр.дела, вкл. и процесното, е връчена на длъжника ПДИ чрез пълномощник – майка на длъжника Ангелина Д.а. Към съобщението е приложена разписка от 13.08.2018г. и пълномощно от К.К. за Ангелина Д.а.

Разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл.414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като в тежест на възразилия е да установи твърдяното от него основание.

В случая се оспорва редовността на извършеното връчване въз основа на твърдения, че поканата за доброволно изпълнение по изп.дело №20188950401377 е връчена на ненадлежен представител на длъжника, като при това в нея липсва индивидуализация на заповедта за незабавно изпълнение, която се твърди да е била връчена като приложение. Видно от приложеното към съобщението от ЧСИ пълномощно, въз основа на което ПДИ е била получена от Ангелина Д.а, е общо, овластява упълномощения да представлява упълномощителя за извършване на широк кръг от правни и фактически действия, само някои от които са посочени изрично, вкл. и права, чието упражняване е обусловено от личната преценка на носителя им. Използваните в текста на пълномощното изрази, напр. „и навсякъде, където е необходимо“, „и др.“, „и др.под.“, както и изричната разпоредба, че пълномощното следва да се тълкува изцяло в полза на правата на упълномощения, налагат извода за неограничен обхват на упълномощителната власт, без значение, че някои конкретни органи не са изрично упоменати, както в случая ЧСИ. В подкрепа на това разбиране е и липсата на срок, както и предвидената възможност за упълномощаване, поради което твърдението за липса на представителна власт, на което се основава възражението, съдът намира неоснователно.

На следващо място подлежи на разглеждане твърдението за нередовност на връчването поради липса на връчена ведно с ПДИ заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по процесното ч.гр.дело №11657/2018г. Видно от текста на ПДИ, ведно с поканата на пълномощника на длъжника са връчени заповеди за изпълнение, издадени по конкретно изброени ч.гр.дела. Неправилно посоченото ед.число /заповед за незабавно изпълнение/ не е в състояние да доведе до извода, че е връчена една заповед, с оглед изрично изписаните номера на ч.гр.дела, по всяко от които е издадена заповед за изпълнение. Същото се отнася и до посочването в текста, че се връчва „заповед за незабавно изпълнение“, което действително не е дословно предаване на законовия текст, а именно заповед за изпълнение въз основа на документ, но по никакъв начин не препятства индивидуализацията на връчената заповед, която е определена в достатъчна степен с посочване номера на ч.гр.дело, по което е издадена.

Въз основа на изложеното съдът намира, че е налице редовно връчване на надлежно упълномощен представител на длъжника, към поканата за доброволно изпълнение е била приложена издадената по ч.гр.дело №11657/2018г. заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Не е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, поради което и възражението на длъжника К.К. не следва да бъде прието.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

НЕ ПРИЕМА възражението на К.В.К., ЕГН  **********, с пост.адрес гр.Варна, с. Любен Каравелово, чрез адв.П.Т., ВАК, подадено по реда на чл.423 ГПК, срещу издадена в полза на Ж.С.М. заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №5852/01.08.2018г. по ч.гр.д. № 11657/2018г. на ВРС.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от т.8 от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: