Решение по дело №68514/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6922
Дата: 16 април 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20221110168514
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6922
гр. ....., 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110168514 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

16.04.2024 г., гр......

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №68514 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, вр. чл. 150, вр.
чл. 139 от ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.
1
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от ....., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ....- Изп. директор, срещу
А. Ю. Б. и Г. Ю. Б., във връзка с указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, с която се
претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на
ответниците при условията на разделност, при ½ ид. ч. за всеки длъжник за доставена
топлинна енергия, /ТЕ/, за обект в гр...., аб. №...., за отчетен период от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№54981/2021г. по описа на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез
особен представител адв.Г. М. от САК, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни и недоказани. Посочва се, че не се уточнява начина за формиране сумите за
незаплатена ТЕ. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца са конституирани фирмите за
дялово разпределение, /ФДР/, ... и ... Първото дружество с молба от 16.02.2024г. посочва, че
не извършва дялово разпределение за процесния период. Второто дружество, чрез мл. адв.
.... от САК, представя документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, за
периода: м.05.2018г.- м.04.2020г., като за първия отопл. сезон е осигурен достъп до имота, за
отоплит. сезон 2019/2020г.- не е осигурен достъп до процесния имот. Представени са и 2 бр.
индивидуални справки за отопление и топла вода, с клиент Г. Ю. Б..
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба са преписи на НА за покупко- продажба на ид. част от
недвижим имот №......, том I, н.д. №118/2003г. на Нотариус .... рег. №...К, район на действие:
СРС, с който Г. Ю. Б. и А. Ю. Б. придобиват правото на собственост върху 1/9 ид.ч. от
процесния имот в ж.к. .... от съсобственика и сънаследник ....., както и на НА за учредяване
на договорна ипотека №......г., том I- 1, н.д. №47/2006г. на Нотариус ....., рег. №..., район на
действие: СРС, за учредяване на договорна ипотека върху процесния имот в полза на „..... от
двамата ответници.
Ищецът представя молба- декларация от 13.01.1998г. от Г. Ю. Б., за откриване на
партида на негово име за процесния апартамент.
По делото е допуснато и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно което в имота са монтирани 4 бр. радиатори, с дистанционни топлинни
разпределители и два захранващи тръбопровода с мощности от 518 Вт и от 205 Вт, по
отношение на които служебно по реда на т.6.9 от Наредба №16- 334 за топлоснабдяването е
начислена ТЕ. Начислена е и ТЕ за сградна инсталация на база пълен отопляем обем от 233
куб.м. Начислена е ТЕ за БГВ по данни на 2 бр. водомери за отоплит. сезон 2019/2020г., а за
отопл. сезон 2019/2020г.- по служебен отчет.
Съгласно прието заключение по ССч.Е, липсват данни за извършени плащания от
ответниците, при задължение от общо 4 284,91 лв. по партидата. Изчислени са задълженията
за мораторна лихва. Дава се заключение за погасено по давност задължение от 80,87 лв. по
фактури за ТЕ, за периода: м.05.2018г.- м.06.2018г., с оглед датата на съдебно сезиране и на
съотв. размер на погасено по давност задължение за мораторна лихва.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
2
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С Тълкувателно
решение №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното
законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между
ищеца и трето лице- ползвател. Партидата посочва задълженото лице за съответния имот,
като при ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи
титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ
потребител. С подаването на заявление за откриване на партида, от който момент се
индивидуализира насрещната страна по правоотношението, е налице сключване на
договорно правоотношение между страните за доставка на ТЕ до определен имот. Видно от
ангажираните доказателства по делото е, че ответникът Г. Ю. Б. надлежно е заявил искане до
ищеца в тази насока и следва да се счита за клиент на топлинното предприятие. В негова
тежест са и издадените фактури по делото. Няма данни за новонастъпило впоследствие
обстоятелство, което да променя задълженото за ТЕ лице. При наличие на надлежно
изпълнена процедура за посочването на такъв от единия ответниците е налице основание за
начисляването в негова тежест на задълженията за ТЕ. С оглед на горното, за напълно
неоснователни следва да се приемат предявените искови претенции срещу А. Ю. Б.,
доколкото вторият ответник се явява потребител на ТЕ на договорно основание по горния
абонатен номер.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на
ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда
на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни
актове. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени
качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу
осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за
доставената ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се
извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. Отчетената от
средствата за търговско измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя между отделните
имоти на база предоставени от фирмата за дялово разпределени прогнозни данни въз основа
на средния месечен разход между две отчитания. От своя страна ТЕ, отдадена от сградната
инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени в
съответната методика математически формули. Законът възлага в тежест на
топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени
средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния период и
надлежното й ценообразуване. Задължение на потребителя на услугата е да заплаща
стойността на потребената от него ТЕ.
В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност, поради което следва да се разгледа направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност, като претенцията на ищеца следва да се счита за
погасена по давност до размера от 80,87 лв., за задължения за главница и сума от 16,31 лв.,
за задължения за мораторна лихва, с оглед датата на съд. сезиране- 23.09.2021г. и
съобразяване на периода, през който не тече давност съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците“. Съгласно ТР №3/18.05.2012г.
по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика вземанията на
топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по
договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и падежиран характер на задължението,
са периодични плащания и се погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна
3
давност. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се
стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно
вземане не е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че
е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби
на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
като размерите на погасените по давност задължения са съобразно приетото заключение по
ССч.Е.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към фирмата за дялово
разпределение, респ. нейния подизпълнител, поради което не може да се приеме за
обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и
съответно възникването на право на регрес спрямо ответницата.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи от общо 500 лв., депозит за особен представител от общо 799 лв. и
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства. Отговорността за разноски
в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да
иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна
да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в
размер общо на 733,53 лв., съобразно съотв. част, за която е предявен иска спрямо него, като
за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от .......- Изп. директор, срещу А. Ю. Б., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 2 132,08 /две хиляди сто
тридесет и два лева и осем стотинки/ лв., представляваща задължение за доставена топлинна
енергия, за обект в гр........, аб. №...., за отчетен период: 01.05.2018г.- 30.04.2020г., сума от
326,87 /триста двадесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.- 09.09..2021г., сума от 27,80 /двадесет и
седем лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за
периода: 01.08.2018г.- 30.04.2020г. и сума от 5,67 /пет лева и шестдесет и седем стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.10.2018г.- 09.09.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №54981/2021г.
по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. Ю. Б., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ....... и .....- Изп. директори, съществува вземане за следните суми: сума от
общо 2 051,21 /две хиляди петдесет и един лева и двадесет и една стотинки/ лв.,
представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр........, аб. №...., за
отчетен период: 01.05.2018г.- 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда– 23.09.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, сума от 310,56 /триста и десет лева и петдесет и шест стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.- 09.09..2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №54981/2021г.
по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над уважената част до
4
пълния им предявен размер от 2 132,08 /две хиляди сто тридесет и два лева и осем стотинки/
лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект в
гр........, аб. №...., за отчетен период: 01.05.2018г.- 30.04.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 23.09.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, сума от 326,87 /триста двадесет и шест лева и
осемдесет и седем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2019г.- 09.09..2021г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......,
ул. „..“ №...., представлявано от ....... и .....- Изп. директори, срещу Г. Ю. Б., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 27,80 /двадесет
и седем лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за
периода: 01.08.2018г.- 30.04.2020г., сума от 5,67 /пет лева и шестдесет и седем стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.10.2018г.- 09.09.2021г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №54981/2021г. по
описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Ю. Б., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ....... и .....- Изп.
директори, сума в размер общо на 733,53 /седемстотин тридесет и три лева и петдесет и три
стотинки/ лв., представляваща разноски по исковото и по заповедното производства.
Решението е постановено при участието на ... и на ...., като трети лица- помагачи на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.


Районен съдия:



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5