№…………./……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на втори януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова въззивно
частно търговско дело №2087 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.
Образувано е въз основа на
определение №16667/16.12.2019г., постановено ГД №20536/2019г. по описа на
Районен съд - Варна, с което е повдигната препирня за подсъдност за определяне
на местно компетентен съд измежду Районен съд – гр. Варна и Районен съд – гр.
София.
Окръжен съд-Варна е оправомощен
да разреши спора за местна подсъдност между Районен съд-София и Районен
съд-Варна, съобразно разпоредбата на чл.122, изр. 2 от ГПК, като по-горен на Районен съд- Варна, който последен е отказал да разгледа делото с цитираното по-горе
определение.
По същество на
спора за подсъдност:
ЗД „БУЛ ИНС“ АД
е предявил иск пред Районен съд - гр. София с правно основание чл.500, ал. 1,
т. 1 от КЗ срещу А.Х.Ч., ЕГН **********, от гр.Долни Чифлик, за заплащане на
сума в размер на 710.76 лева, представляваща изплатено от ЗД „БУЛ ИНС“ АД обезщетение за имуществени вреди,
причинени от ответника като водач на МПС, който напуснал мястото на ПТП
/настъпило на 11.01.2017г./ преди идване органите на МВР, управляваното от
когото МПС било застраховано при ищеца по застраховка Гражданска отговорност. С
исковата молба са претендирани освен обезщетението и ликвидационни разноски в
размер на 15.00 лева, ведно със законните лихви върху
дължимото застрахователно обезщетение от завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Софийски районен съд, приемайки, че искът е предявен
срещу потребител, служебно, на основание чл. 118, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 3,
вр. чл.113 от ГПК, с определение №270687 от 11.11.2019г. прекратил
производството по предявената претенция по гр.дело №52427/2019г. и изпратил
делото на Районен съд - Варна, съобразявайки, че адресът на ответника А.Ч. е в
гр.Долни чифлик и попада в съдебния район на РС-Варна. Съдът служебно прекратил
производството, мотивирайки се със специалната норма на чл.113 ГПК относно
потребителите на застрахователни услуги.
С определение №16667/16.12.2019г.
РС-Варна по ГД
№20536/2019г. повдигнал препирня за подсъдност за определяне на местно
компетентен съд, изхождайки от обстоятелството, че ответникът – деликвент не
попада сред кръга от лица, посочени в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от КЗ, т.е.
не е ползвател на застрахователни услуги, оттам не е и потребител съгласно §13,
т. 1 от ДР на ЗЗП.
Настоящият въззивен състав счита за компетентен да разгледа иска Районен съд -гр. София поради следното:
Посредством предявения осъдителен иск
ищецът ангажира регресната отговорност на ответника, която е предвидена в
специалната разпоредба на чл.500, ал. 1, т. 1 от КЗ. Ищецът упражнява
предоставеното му по закон право на регрес срещу ответника в качеството на
водач, който виновно и противоправно е причинил вреди при управление на МПС в
пияно състояние. Разпоредбата на
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ
урежда правопораждащия фактически състав за възникване на регресно
правоотношение между застраховател и виновния водач. В случая, регресното
вземане се търси не въз основа на качеството на водача на МПС на „застраховано“
лице, респ. ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл.2, ал.2 от КЗ
въз основа на сключения застрахователен договор по посочената застрахователна
полица, а по силата на специално уредената в закона регресна отговорност.
Наличието на договор между застрахователя и водача, макар да е елемент от
фактическия състав на отговорността, не е предмет на иска, а преюдициално
правоотношение. В случая съдът намира, че няма основание да се признае на
ответника качество „потребител” по смисъл на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.113 ГПК, съответно не е налице предявен иск срещу потребител. /в редакцията на
разпоредбата от ДВ, бр.65/2018г./ Отговорността на ответника не е породена от
клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния
фактически състав на закона – чл.500 КЗ. В този смисъл, макар законът да му
признава качество „застрахован” във връзка с реализиране на деликтната му
отговорност спрямо увредения, респ. функционално обусловената от нея
отговорност на застрахователя на ГО, ответникът няма качеството потребител както
и ползувател на застрахователна услуга тъй като не черпи права и не отговаря
спрямо застрахователя по договора. Отговорността му се обуславя от други
предпоставки и на закона. Поради това и същия не попада в обхвата на пар.13,
т.1 от ДР на ЗЗП и пар.1 от ДР на КЗ – отм. От горното следва, че съдът не може
служебно /по свой почин/ да упражни преценка за наличие или не на местна
подсъдност по арг. от чл.119, ал.3 вр.чл.113 ГПК.
С оглед на изложеното, регресната отговорност по чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ на водача не
ангажира качеството му на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
поради което местната подсъдност се урежда по общото правило на чл.105 от ГПК,
а не по специалната норма на чл.113 от ГПК. Доколкото
не ответникът е направил възражение за неподсъдност на
делото пред Районен съд – София, последният неправилно е прекратил делото
служебно и го е изпратил на Районен съд – Варна.
Воден от горното и на основание чл. 122,
изр. 2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
МЕСТНО КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявените от ЗД„БУЛ ИНС“ АД
искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ срещу А.Х.Ч., от гр.Долни
чифлик, е Районен съд-гр.София.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Районен
съд-гр.София по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване по аргумент от т. 9, изр. последно от ТР от 9.12.2013 г. по тълк. д.
1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Препис от определението да се изпрати на Варненския районен съд за
сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: