Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 19.06.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Десислава
Гюзелева …………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 178 по
описа за 2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно
производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 164 от 29.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 6654/2018 г., Плевенският районен съд е осъдил „***“
ЕООД, със седалище гр. Плевен, да заплати на „***“ ЕООД гр. Плевен сумата от
7 505,80 лв., представляваща задържана гаранция от 5% по т.16.3.1 от
договор от 06.10.2014 г. за изпълнение на СМР за обект : „Производствена сграда
за авто-електро оборудване“, находящ се в гр. Плевен,
ж.к. „***“, в поземлен имот с идентификатор 56722.655.220, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е отхвърлено като
неоснователно направеното от ответника „***“ ЕООД гр. Плевен възражение за
прихващане със сумата от 6 139,36 лв., от които 4 859,79 лв.
представляващи разходи за поправка на некачествено изпълнение СМР и
1 279,57 лв. представляващи обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода
от 12.12.2015 г. до 29.10.2018 г.
Постъпила е въззивна жалба срещу така
постановеното решение, подадена от „***“ ЕООД гр. Плевен, представлявано от
управителя Б.И., чрез пълномощника адв. Д.И. ***. С жалбата се поддържа довод,
че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при нарушения на
материалния закон и необоснованост, тъй като съдът е анализирал едностранчиво и неправилно
приобщените по делото доказателства и не е изяснил действителната воля на
страните по повод договорните отношения между тях. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на този довод. Претендира се отмяната на
първоинстанционното решение и уважаване на
предявеното от дружеството възражение за прихващане.
В съдебно заседание въззивната жалба
се поддържа от процесуалния представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба – „***“
ЕООД гр. Плевен счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение чрез пълномощника юрк. К.К.. Становището е обосновано в представения писмен отговор
на жалбата.
След съвкупна преценка на събрания
по делото доказателствен материал и като взе предвид доводите на страните,
въззивният съд намира разглеждането на въззивната жалба за процесуално
допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните
съображения:
От данните по делото е видно, че на
06.10.2104 г. между „***“ ЕООД гр. Плевен, като възложител, и „***“ ЕООД гр.
Плевен, като изпълнител, е бил сключен договор за изпълнение на СМР за обект„Производствена
сграда за авто-електро оборудване“, находящ се в гр.
Плевен, ж.к. „***“, в поземлен имот с идентификатор 56722.655.220. В Раздел IV договор са регламентирани редът и условията за плащане,
като е предвидено, че оставащите суми от 10% от платимите „Актове за разплащане
– обр.19“ се задържат като „гаранция за добро и
качествено изпълнение“ и се разплащат съгласно т.16.3. Съгласно т.16.3.1 сумите
в размер на 5% от платимите „Актове за разплащане – обр.19“
се възстановяват след получаване от възложителя на разрешение за ползване на
строежа, при наличието на конкретно посочените предпоставки. Оставащата сума от
5% от стойността на „Актове за разплащане – обр.19“
се трансформира като „гаранция за задължения в гаранционния срок“, която обезпечава
задълженията на изпълнителя да отстранява дефекти в рамките на гаранционните
срокове /т.16.3.2/. В т.16.3.3 са регламентирани условията, при кумулативното
наличие на които сумата в размер на 5%, задържана като „гаранция за задължения
в гаранционния срок“ се възстановява на изпълнителя.
С решение на Плевенски районен съд
от 28.06.2015 г., постановено по гр.д. № 2656/2016 г., влязло в законна сила на
25.07.2016 г., са отхвърлени като неоснователни искове, предявени от „***“ ЕООД
гр. Плевен срещу „***“ ЕООД гр. Плевен, съответно с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 7505,80 лв., представляваща 5% задържана гаранция по т.16.3.2
от Договор за изпълнение на СМР от 06.10.2014 г., и с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от 665 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 7505,80 лв. за периода 01.06.2015 г. до 14.04.2016 г.
Тези факти не са спорни между страните по настоящото дело.
Безспорно е също така, че
претендираната с предявения от ищеца „***“ ЕООД иск сума, задържана като
гаранция по процесния договор, която да му бъде възстановена на основание
т.16.3.1 от договора, е в размер на 7505,80 лв.
Установява се по безспорен начин въз
основа на писмените доказателства по делото, че са осъществени предпоставките
на т.16.3.1 за изплащане на гаранционната сума, а именно: производствената
сграда, предмет на процесния договор за изпълнение на СМР, е въведена в
експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-1871/17.12.2014 г. на
зам.началника на ДНСК; с писмо изх.№ 598/07.05.2015 г.на управителя на „***“
ЕООД ответното дружество е било поканено да възстанови на ищеца сумата от
7 505,80 лв., представляваща задържаната гаранция от 5% по т.16.3.1 в срок
от 15 работни дни, като е посочена банковата сметка, по която сумата да бъде
преведена.
Между страните не е спорно, че
плащане на процесната сума не е осъществено от страна на ответника в полза на ищеца.
Релевантният спорен въпрос в
настоящото въззивно производство е основателно ли се явява направеното от
ответника в първоинстанционното производство възражение за прихващане на претендираното
от ищеца вземане с вземане на ответника от ищеца в размер на сумата от
6 139,36 лв., от които 4 859,79 лв. – разходи за поправка на
некачествено изпълнени СМР от ищеца и 1 279,57 лв. – обезщетение по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД върху тази главница.
Установена е по делото изходяща от
възложителя кореспонденция във връзка с констатирани дефекти при изпълнението
на възложените СМР. Няма обаче данни да е бил съставен протокол за некачествено
извършените работи, съобразно регламента на т.13 от договора между страните.
Дори да се приеме, че възложителят е
отстранил за своя сметка дефекти при изпълнението на СМР по процесния договор,
като направените от него разходи за това са в размера на сумата, с която
претендира да бъде извършено прихващане с исковата сума, то съгласно т.14 от
договора той има право да удържи тези разходи от гаранционните суми за добро и
качествено изпълнение. Доколкото обаче с
влязло в сила съдебно решение е отхвърлен искът на изпълнителя за
възстановяване на гаранционната сума по т.16.1.2 от договора, която е в размер
на 7505,80 лв., то същата сума е останала в патримониума на възложителя и с нея
се компенсират напълно твърдените от него разходи за некачествено изпълнение.
При това положение въззивникът-ответник не разполага с вземане спрямо ищеца в
претендирания размер, което да бъде компенсирано с гаранционната сума по
т.16.3.1 от договора, което води до
неоснователност на направеното от него възражение за прихващане.
Предвид гореизложените съображения,
предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде
отхвърлено направеното от ответника възражение за прихващане.
Обжалваното решение на Плевенски
районен съд е правилно и подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 164 от
29.01.2019 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 6654/2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1, вр. с ал. 8 от ГПК „***“ ЕООД, с ЕИК ***, да заплати в
полза на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, сумата от 100 лв., представляваща деловодни
разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: