РЕШЕНИЕ
№ 3054
гр. София, 07.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110212481 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Б. Д. М. ЕГН ********** обжалва наказателно постановление (НП) №
42-0001979/02.08.2021г. издадено от Ч. А.К.–Директор на Регионална
дирекция”Автомобилна администрация”София, с което е наложена глоба от
500/петстотин /лева - за нарушение по чл.18, т.4, пр.1 от Наредба № 34 от
06.12.1999г.на МТ.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание
твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по
1
същество е основателна.
На 05.02.2021г., служителите на Регионална дирекция”Автомобилна
администрация”София, сред които и свидетелят Д. Р. Б., участвали в
специализирана полицейска операция, за оказване на съдействие във връзка с
проверки относно мобилно приложение за поръчване на таксита”Максим”,
тъй като били налични сигнали от граждани, че шофьорите извършвали
превоз на пътници срещу заплащане, без да притежават нужните документи и
квалификации.Около 22:25 часа, в град София, проверяващите установили, че
по улица”8-ми декември”, срещу”ДКЦ-5-София”ЕООД, с посока на движение
от улица”Академик Стефан Младенов”, жалбоподателят Б. Д. М. управлявал
лек автомобил”***д”, с рег.№ *** РК, категория М1-собственост на Д. Б. М.,
извършвайки таксиметров превоз на двама пътници – К.Р.М. и К.Б.Н. срещу
заплащане на стойност 8,80 лева – сума заплатена при приключване на
превоза с маршрут – от „НДК” до ж.к.”Студентски град”.Проверяващите
констатирали, че водачът не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, като последното притежавано от него удостоверение
с № 427407, издадено на 09.05.2017г.било валидно до
09.05.2020г.Проверяващите установили този факт, след справка в
информационния масив на електронна система”Регистър на психологическите
изследвания на водачите”към ИА”АА”.
Във връзка с констатираното нарушение, свидетелят Б. съставил
АУАН, въз основа на който АНО издал обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
административно - наказателна преписка и от показанията на разпитания
свидетел Д. Р. Б..
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от
лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.18, т.4, пр.1 от Наредба № 34 от
06.12.1999г.на МТ – водачът на лек таксиметров автомобил трябва да
отговаря на изискването да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, издадено по реда на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
От представените от АНО като част от административнонаказателната
2
преписка обяснения на лицата К.Р.М. и К.Б.Н. по безспорен начин се
установява, че жалбоподателят като водач на лек автомобил”***”, с рег.№
С****РК изпълнявал курс от НДК до „Студентски град”в гр.София, в
съответствие с отправена поръчка на такси, чрез мобилното приложение
„Максим”, превозил клиентите и взел заплатените от тях парични средства –
сумата 8,80 лева, за което не им бил издаден касов бон.Съдът не кредитира
обясненията на жалбоподателя в частта, в която твърди, че не е извършвал
дейност като такси, а превозил две лица, за да им направи безплатна услуга,
тъй като в тази част тези твърдения не кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото, имащ количествен превес.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че към
момента на извършване на проверката, жалбоподателят е извършвал
таксиметрова дейност – пристигнал, след повикване чрез мобилно
приложение”Максим”, с автомобила и на адрес, за да превози пътници до
друг конкретен адрес срещу заплащане. На следващо място се установява, че
жалбоподателят е разполагал с удостоверение за психологическа годност №
427407, издадено на 09.05.2017г. валидно до 09.05.2020г.т.е. с изтекъл срок на
валидност.
Съгласно чл.93, ал.1 от Закона за автомобилните превози” Водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва”. В случая подзаконовия нормативен акт Наредба
№ 34 от 06.12.1999г.на МТ, задължава водача на таксиметров лек автомобил
да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата.В Закон за движение по пътищата
съществува специална разпоредба – чл.178в, ал.5” Наказва се с глоба в размер
500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или
обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност.”
В случая тази ясна и конкретна разпоредба, не препраща към
3
подзаконов нормативен акт и се явява непосредствено приложима за
описаното нарушение.
Тази норма се явява по-благоприятна за дееца и съответства на
извършеното деяние от обективна и субективна страна.Ето защо деянието е
следвало да бъде правно квалифицирано като нарушение по чл.178в, ал.5 от
ЗДвП, вместо по чл.18, т.4, пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.на МТ, но
тази разпоредба е посочена за първи път и то единствено като санкционно
основание, а не като нарушена, едва в НП и не е посочена в АУАН.
С оглед установеното, че извършеното от обективна и субективна
страна деяние не е квалифицирано правилно по отношение на нормата, която
е посочена като нарушена от АНО, следва извод за незаконосъобразност на
НП и неговата отмяна.
От страна на жалбоподателя не са претендирани разноски, с оглед на
което такива не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 42-0001979/02.08.2021г.
издадено от Ч. А.К.–Директор на Регионална дирекция”Автомобилна
администрация”София, с което на Б. Д. М. ЕГН ********** от град София,
ж.к.”******”, кв.”***”, бл.14, вх”А”, ет.1 е наложена глоба от 500/петстотин
/лева - за нарушение по чл.18, т.4, пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.на
МТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от
датата на съобщаване, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4