№ 3130
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110205131 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК, вр. чл. 72, ал. 4
ЗМВР.
Образувано е по жалба на Г.М.М. срещу заповед за задържане на лице
рег. № 230зз-255/21.03.2025 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
от И. В. В. – полицейски инспектор при 06 РУ-СДВР.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед поради непосочване на фактическите основания за издаването й,
колизия с принципа на пропорционалност и нецелесъобразност. Моли се
заповедта да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си
представител адв. Райков, подържа жалбата по изложените в нея съображения.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява в откритото съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт,
1
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.03.2025 г. в гр. София ответникът И. В. В. – заемащ длъжността
разузнавач V степен във 02 група „Престъпления против собствеността“ на
сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към 06 РУ-СДВР,
задържал за срок до 24 часа Г.М.М. за установяване на съпричастност във
връзка с престъпление по чл.354а от НК, извършено в гр. София, ж.к. „Красно
село“, бл.194, за което издал заповед за задържане на лице рег. № 230зз-
255/21.03.2025 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. М. била задържана в
23,05 ч. на 21.03.2025 г., като в 01.30 ч. на 22.03.2025 г. бил извършен неин
обиск, при който били открити множество вещи, които тя посочила, че са
нейни в съставения протокол. Жалбоподателката била освободена на
22.03.2025 г. в 16.00 ч.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – заповед за
задържане на лице рег. № 230зз-255/21.03.2025 г., протокол за обиск, разписка,
удостоверение рег. № 513р-48046/07.05.2025 г., издадено от началник на отдел
„Човешки ресурси“ на СДВР. Съдът кредитира изцяло писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Обжалваният административен акт - заповед за задържане на лице рег.
№ 230зз-255/21.03.2025 г., е издаден от компетентен орган – полицай при 06
РУ-СДВР, в кръга на неговите правомощия, предоставени по силата на закона,
в съответната писмена форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР задължителните
реквизити на заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; основанията за
задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на
2
задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР и
правата на задържаното лице. В случая съдът намира, че оспорената заповед е
постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за
съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни данни /чл. 74, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР/, обосноваващи прилагането на принудителната
административна мярка. Жалбоподателката е задържана на основание чл.72,
ал.1, т.1 ЗМВР поради наличието на данни за съпричастност към извършено
престъпление по чл.354а от НК. Във връзка с доводите в жалбата за липса на
изложено фактическо основание, съдът намира, че действително простото
позоваване на разпоредбата на чл.354а от НК не изпълва изискването за
мотивираност на акта. Не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа
само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия/ бездействия на задържаното лице, като трайно
ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка за
необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа за
защита на лицата от произвол. В случая в заповедта липсват обективирани
каквито и да било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на
конкретни и обективни данни, сочещи че М. е съпричастна към извършване на
престъпление, а от друга страна обсоноваващи съответната преследвана със
задържането й цел. Следва да се отбележи, че при осъществявания от съда
контрол релевантни към преценката за спазването на изискването за
мотивираност на административния акт са и документите по преписката, като
би могло при определени предпоставки фактическите основания да се изведат
и от докладна записка по случая. В тази връзка с разпореждането за
насрочване на делото съдията-докладчик е указал по какъв начин се
разпределя доказателстената тежест в процеса, след което съдът е дал
конкретни указания на ответника в тази насока за представяне на докладна
записка, ако такава е съставена и да посочи образувана ли е прокурорска
преписка или ДП по случая. Така дадените указания не са изпълнени, поради
което не се доказаха в хода на съдебното производство фактическите
основания за издаване на оспорения административен акт, за установяване на
които доказателствена тежест носи именно ответникът. В случая изложените в
заповедта за задържане конкретни факти сами по себе си не са достатъчно
пълни и ясни и не обезпечават както правото на задържаното лице да разбере
основанията на органа за задържането му и да упражни в пълен обем правото
3
са на защита при оспорването на издадения административен акт, така и
осъществяването на дължимия съдебен контрол за законосъобразност на
упражненото с издаването на оспорената заповед правомощие.
На следващо място, следва да се отбележи, че задържането за срок от
24 часа по чл. 72 от ЗМВР представлява принудителна административна
мярка (ПАМ) и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от
ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или
преустановителен характер. В случая приложената ПАМ освен фактически
необоснована от гледна точка наличието на материалноправното основание
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, се явява и несъответна на целта на закона.
Нарушен е и един от основните принципи на административния процес,
регламентиран в чл. 6 от АПК, а именно принципът за съразмерност при
упражняването на административните правомощия. Съгласно разпоредбата
на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от
АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от
гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта
за постигането на законовата цел. В конкретния случай нито е обосновано,
нито е доказано, че реално е било необходимо и оправдано налагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в
хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира
оспорваната заповед за задържане за незаконосъобразна, с оглед на което
същата следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на
жалбоподателката за присъждане на разноски в настоящия съдебен процес. От
представените в тази насока доказателства е видно, че жалбоподателката е
заплатила държавна такса в размер на 10 лева, която сума следва да й бъде
присъдена. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.,
като са представени доказателства за реалното му заплащане – договор за
правна защита и съдействие, служещ като разписка, поради което следва да
бъде уважена претенцията за присъждането му.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 230зз-255/21.03.2025 г.,
издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от И. В. В. – полицейски
инспектор при 06 РУ-СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на
Г.М.М., ЕГН ********** сумата от 910 (деветстотин и десет) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5