№ 648
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Биляна М. Вранчева
Петър В.. Сантиров
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора М. Н. Т.
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100601179 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 31.01.2024г. по НОХД № 15680/2022г., СРС, НО, 104-ти състав е признал
подсъдимия Д. С. С., за ВИНОВЕН в това, че на 17.10.2022 г., около 21:10 часа в гр.София,
по ул.„Димитър Яблански” с посока на движение от ул.„Марин Тодоров“ към ул.„Ради
Радев“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Астра“ с peг. №
******* след употреба на наркотични вещества - амфетамин, включен в Приложение № 1 -
Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и
ветеринарната медицина" към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, издадена на основание чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, установено по надлежния ред с техническо средство
„Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер ARPK-0021, годен за работа, проба с пореден №
141 - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради което и на основание чл.303, ал.2 от НПК
вр. чл.54, ал.1 и ал.2 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1
година и глоба в размер на 500,00 лева.
Съдът на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години.
Съдът на осн. чл.343г, вр. чл.343б от НК е лишил подсъдимия Д. С. С. от право да
управлява МПС за срок от една година и четири месеца, като на осн. чл.59, ал.4 от НК е
приспаднал времето през което, подсъдимият е бил лишен по административен ред от
правото да управлява МПС, считано от 17.10.2022г. до влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът е постановил вещественото доказателство „Drager Drug Test 5000“
да остане по делото до изтичане срока на неговото съхранение.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от
упълномощения защитник на подсъдимия Д. С. С. - адв. С. П. , в която се твърди, че
1
първоинстанционната присъда е постановена при нарушение на закона, както и съществено
процесуално нарушение довело до ограничаване правата на подсъдимия. Излагат се
подробни съображения в тази насока. Прави се искане да се отмени първоинстанционната
присъда и подзащитният й да бъде оправдан.
С депозираната въззивна жалба се прави доказателствено искане към съда, а именно
да бъде изискана информация от Националния институт по метеорология и хидрология
относно това каква е била температурата на въздуха на 17.10.2022г. в гр.София в часовия
интервал от 21.00ч. до 22.30 ч.
В разпоредително заседание на 27.02.2024г.въззивният съд по реда на чл.327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на
подс.С. – адв.П. поддържа изцяло съображенията, които са изложени във въззивната жалба и
допълнението към нея и моли да бъдат уважени. В допълнение изтъква, че обвинението
спрямо подзащитният й е недоказано по несъмнен и безспорен начин, изразяващо се в това
,че взетата от него проба с тест е компрометирана и не може да бъде призната за валидна.
Моли се съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови решение, с което да
оправдае подс.С. по повдигнатото му обвинение.
Представителят на СГП намира депозираната въззивна жалба и допълнение към нея
срещу първоинстанционната присъда за неоснователни и като такива моли съда да ги остави
без уважение. Счита, че извършването на инкриминираното Д.ие и неговото авторство в
лицето на подсъдимия се доказват по несъмнен и безспорен начин от събраните в хода на
производството доказателства. Пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
Подсъдимият Д. С. редовно уведомен чрез защитника му не се явява лично пред
въззивната инстанция и не взема становище по делото.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери законността и обосноваността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е провела съдебно
следствие по общия ред и е положила достатъчно усилия за изясняване на правно значимите
обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото. При пълната служебна
проверка на присъдата, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена
правилно и не се налага внасянето на корекции и/ или допълнения в нея. Волята на съда е
обективирана ясно, което позволява осъществяване на въззивната проверка, както и на
изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя възприетата от контролираната съдебна
инстанция фактическа обстановка по делото и не счита за нужно да я променя, а именно:
Подсъдимият Д. С. С. е роден на ******* в гр.Враца, българин, български гражданин,
неженен, с висше образование, работи като експерт, живущ в гр.София, кв.Витоша, ул.
„*******, неосъждан, с ЕГН: **********.
На 17.10.2022г. свидетелите В.Н. и Д.П., полицейски служители при 04 РУ-СДВР,
изпълнявали служебните си задължения като ППГ-63.
Около 21:10 часа свидетелите Н. и П. забелязали лек автомобил „Опел Астра“, с peг. №
******* управляван от подс.Д. С., да се движи по ул.„Димитър Яблански”, с посока на
движение от ул.„Марин Тодоров“ към ул.„Ради Радев“, в гр.София.
Полицейските служители Н. и П. спрели лекия автомобил за проверка като подс.Д. С.
бил сам в автомобила.
При проверката свидетелите Н. и П. поискали съдействие от служители на ОПП -
СДВР, които да тестват подсъдимия за употреба на алкохол и наркотични вещества.
2
На местопроизшествието пристигнали свидетелите О.Р. и А.С., служители на ОПП-
СДВР.
Подсъдимият бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство
„Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер ARPK-0021, годен за работа, проба с пореден №
141.
От направения тест се установило, че подс.Д. С. е употребил амфетамин.
Свидетелят А.С. съставил акт за установяване на административно нарушение серия
GA, №773913, а св.О.Р. издала на подсъдимия талон за изследване №0009773, след което бил
съпроводен до сградата на ВМА, където отказал да даде биологични проби за медицинско
изследване за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози.
Подсъдимият Д. С. е осъждан за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по НОХД
№12522/2018г. по описа на Софийски районен съд, НО, 5-ти състав, по което е наложено
наказание "лишаване от свобода" за срок от десет месеца, като изпълнението е отложено за
срок от три години на основание чл.66 от НК. Тригодишният изпитателен срок е изтекъл на
26.07.2021г. и по отношение на подс.Д. С. е настъпила реабилитация по право.
Така установената от първата инстанция фактическа обстановка се основава
закономерно на цялата доказателствена съвкупност събрана в хода на наказателното
производство, а именно: обясненията на подс.Д. С.; показанията на свидетелите В.Н., както
и дадените на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от
НПК , Д.П., както и дадените на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, О.Р. и А.С., както и дадени на досъдебното производство и
прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК; резултат от техническо средство
„Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер ARPK-0021, проба с пореден №141; талон за
медицинско изследване №0009773; справка от НИМХ относно тава каква е била
температурата на въздуха на 17.10.2022г. в гр.София в часовия диапазон от 21.00ч. до
22.30ч.;справка и бюлетин за съдимост на подс.Д. С. ,както и всички останали приети и
приложени по делото писмени доказателства приобщени на основание чл.283 от НПК.
Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са
правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. В съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, в
мотивите към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа на
кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.
Изложени са обосновани съображения защо едни от доказателствените материали се
приемат, а други се отхвърлят. Събраната по делото съвкупност е последователна, като от
нея с пълна категоричност се установява времето, мястото и авторството на извършеното
Д.ие. Въззивният съд споделя изцяло направения от първоинстанционния доказателствен
анализ, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.
С оглед задълженията си, въззивният състав в решението си дължи отговор на
доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно
заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:
Настоящият съдебен състав споделя изводите на Районния Съд относно анализа на
доказателствената съвкупност, като приема, че времето, мястото, механизмът на извършване
на Д.ието, както и неговото авторство се установяват безпротиворечиво от показанията на
полицейските служители – свидетелите В.Н., Д.П., О.Р. и А.С., както и от писмените
доказателства по делото, посочени по-горе. Посочените гласни доказателствени средства са
логични, безпротиворечиви, кореспондират помежду си и с останалия доказателствен
материал, поради което и настоящата инстанция ги кредитира в цялост, и използва при
изграждане на вътрешното си убеждение по фактите. От тях по категоричен начин се
изясняват релевантните по делото обстоятелства, касаещи предмета на доказване – датата,
мястото и часа на извършената проверка на подс.С. /в показанията на св.Н. и св.П./,
индивидуализиращите белези на управлявания от него лек автомобил, повода и резултатите
за употреба на наркотични вещества /в показанията на св.Р. и св.С./. Следва да бъде
отбелязано, че релевантните събития се установяват от гласните доказателствени средства,
изхождащи от лица, за които няма причина да се смятат за предубедени или необективни при
депозирането на показанията си, доколкото последователно, логично и непротиворечиво
3
излагат всички факти и обстоятелства, които са възприели лично и непосредствено при
изпълнение и в кръга на своите служебни задължения. Въззивният съд държи да подчертае
също така, че приобщаването на показанията на полицейските служители В.Н. и Д.П. от
досъдебното производство към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 НПК,
както и тези на св. О.Р. и св.А.С. дадени на досъдебното производство и прочетени по реда
на чл.281, л.5, вр. ал.1, т.2 НПК не се отразява върху достоверността на разказа им или
върху обезпечеността на обвинителната теза. Това е така, тъй като по отношение на
показанията на св.Н. и св.П. нуждата от четене по реда на чл.281, ал.4 НПК на показанията
на свидетелите от досъдебното производство е била наложена от изминалото време между
инкриминираната дата и тази на провеждане на разпитите им пред първия съд, както и
поради естеството на работа на тези свидетели – полицейски служители, предполагащо
множество приличащи си по основните си характеристики случаи, така че пропуските на
свидетелите не индикират на тяхната необективност, както и не внасят неяснота или
съмнение в тяхната свидетелска годност.
Подобно на първоинстанционния съд, настоящия съдебен състав кредитира
показанията на свидетелите В.Н., и Д.П., които като дежурен полицейски екип са
забелязали лек автомобил „Опел Астра“, с peг. №******* управляван от подс.Д. С. С.,
да се движи по ул.„Димитър Яблански”, с посока на движение от ул.„Марин Тодоров“ към
ул.„Ради Радев“, в гр.София, спрели са лекия автомобил за проверка като подс.Д. С. е бил
сам в автомобила. В изпълнение на задълженията си по закон са извършили необходимата
проверка по отношение на проверката на управлявания от подс.С. лек автомобил (като това
обстоятелство се потвърждава й от дадените от него обяснения), поради което именно
техните показания се явяват източник на преки доказателства. Въпреки изминалото време,
свидетелите Н. и П. са съхранили подробни и описателни спомени относно процесния
случай. Двамата полицейски служители, в пълен унисон и независимо един от друг и при
двата си разпита в рамките на двете фази на наказателния процес са категорични, че именно
подс.С. е лицето, което е седяло и е управлявало процесния лек автомобил „Опел Астра“, с
peг. № ******* както и от показанията им се установява и причината за активиране на
преценката им, наложила по задълбочена проверка на подс.С., а именно обстоятелството, че
същият не е спрял при включен светлинен сигнал и е трябвало да бъде проследен до
жилищната сграда, в чийто гараж е спрял, което от своя страна е наложило да извършат
проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества. В тази връзка,
свидетелите Н. и П. поискали съдействие от служители на ОПП - СДВР, които да тестват
подсъдимия за употреба на алкохол и наркотични вещества. От техните показания, както и
на св.Р. и св.С. с категоричност заявяват, че използваното от тях техническо средство „Drug
test 5000“, с което са изпробвали подс.С., е дало резултат положителна проба отразена под №
141, а именно за наличие на употреба на наркотични вещества или на високорисково
наркотично вещество – амфетамин. Заявеното от посочените свидетели, че на място е
съставен акт за установяване на административно нарушение и талон за медицинско
изследване на подс.С., а впоследствие същия е бил съпроводен до ВМА-гр.София, за да даде
кръвна проба и урина /която той е отказал/, се потвърждава от приобщените по надлежния
ред писмени доказателства- АУАН и талон за медицинско изследване №000977.
Въззивният съд също като първостепенния съд не намира основание да дискредитира
резултата от извършената проверка поради твърдяната от защитата липса на компетентност
у св.Р. и св.С. за боравене с полевия тест и отчитане на резултатите от него. Липса на такива
умения не се установява, тъй като към инкриминирания момент полицейските служители,
извършващи проверки по ЗДвП, са били преминали обучение за работа с тест, „Drug Check
5000“. Действително това обстоятелство не е подкрепено с писмено доказателство, а се
основава само на показанията на св.Р. и св. С.. Що се отнася до разминаването в
свидетелските показания на двете групи свидетели с установения в методическите указания
начин на анализ на резултатите от полевия тест, въззивният съд отдава същото на няколко
фактора и не го намира за съществено. На първо място, разпитът на двамата свидетели Н. и
П. е извършен след доста дълъг период от време след инкриминираната дата, т.е. в
значителна времева отдалеченост от извършване на проверката, което е препятствало
възможността на свидетелите да си спомнят за случая и съответно е довело до прочитане на
показанията им по реда на чл.281, ал.4 от НПК. На следващо място, обстоятелството дали
4
тестът е бил приложен като веществено доказателство по делото и на коя фаза на
производството се е случило това е ирелевантно за законосъобразността на
доказателствените изводи на първата инстанция, доколкото съгласно нормативната уредба
меродавни за установяване на съставомерния признак на употреба на наркотичното
вещество са писмените доказателства, съставени въз основа на показанията на теста, а
именно - протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или
техни аналози, талон за изследване и акт за установяване на административно нарушение
(чл.5, ал.2 и чл.6, ал.2, вр. чл.3, ал.2 от Наредбата). Смисълът, залегнал в цитираните
разпоредби, се основава върху това, че отчетеният върху тестовата касета резултат е с кратка
валидност от период в рамките на 10 минути след стартиране на теста, съгласно
разясненията в Методическите указания за реда за установяване на употреба на наркотични
вещества или техни аналози на водачите на МПС с орален тест „Draeger DrugТest 5000“,
поради което след изтичане на посочения времеви отрязък не би било възможно да се
ползват като доказателство показанията от самата тестова касета. Правилно и
законосъобразно съдът е дал вяра и на останалите събрани писмени доказателствени
средства, като е преценил, че същите са взаимодопълващи се, допринасят за изясняване на
обективната истина и кореспондират по небудещ съмнение начин със събраните гласни
доказателствени средства.
Изводите си за съдебното минало на подсъдимия настоящият състав направи въз
основа на приложената по делото справка за съдимост.
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, правилно
първоинстанционният съд е достигнал до заключение за осъществен от обективна и
субективна страна състав на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК от подс. Д. С., което
въззивният съд споделя изцяло.
От обективна страна подс. Д. С. на инкриминираните дата, час и място е управлявал
лек автомобил, като в кръвта на подсъдимия е установено наличието на наркотично
вещество - амфетамин .
Обект на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК са обществените отношения,
гарантиращи безопасността на транспорта. За съставомерността на Д.ието от обективна
страна по този за С. текст в редакцията му от ДВ, бр.67 от 2023г., е необходимо да се
установи, че наказателноотговорното лице е управлявало МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.В разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК, актуална към датата на
Д.ието, липсва обективен признак "надлежен ред" на установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, който е предвиден от законодателя в диспозицията
на чл.343б, ал.1 от НК относно концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни
превозни средства. /Решение № 126 от 05.07.2019г. по н.д. № 540/2019г. на Върховен
Касационен Съд, 2-ро нак. отделение/.
С измененията в НК, влезли в сила след Д.ието, със ЗИД ДВ бр. 67/2023г., в чл.343б,
ал.3 от НК е добавено, че употребата следва да е установена по надлежен ред.
Надлежният ред за установяване на употребата на наркотични вещества е този,
предвиден в Наредба № 1/29.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози. Съгласно чл.3, ал.1 от
Наредбата при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Разпоредбата на чл.5, ал.2 от
Наредбата предвижда, че резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества
или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за употребата на
наркотични вещества или техни аналози. При попълване на протокол за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон
за изследване по образец съгласно приложение № 1 (чл.3, ал.2 от Наредбата). В случай на
отказ за даване на проби за изследване употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози (чл.6, ал.10 от Наредбата).
Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г.,
Пленум на ВС, понятието управление на моторно превозно средство включва всички
действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и
5
задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното
средство се намира в покой или в движение. В конкретния случай според съда и на база
събраните доказателства, включително показанията на свидетелите Н. и П., се установи и не
е спорно, че на процесната дата подсъдимият е управлявал лек автомобил марка „Опел
Астра“ е peг. №СВ 3070 РВ.
По смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите наркотично вещество е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в
списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 на същия закон. Употребеното от подсъдимия вещество е
амфетамин. Съгласно приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл.3, ал.2 от ЗКНВП,
амфетаминът е в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманитарната и ветеринарната медицина“. То е наркотично вещество и подлежи на контрол
според Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961г., ратифицирана от
България и ЗКНВП. Подлежат на особен разрешителен режим.
В случая употребата на наркотични вещества от подс. Д. С. към момента, в който е
управлявал процесния лек автомобил, се доказва от резултата на полевия тест, с който е бил
изпробван от полицейските служители, тъй като подс. С. е отказал да даде проби за кръв и
урина при медицинското му изследване във ВМА. Отказът му е надлежно писмено
удостоверен от медицинското лице, което го е изследвало.
Въззивният Съд напълно се солидаризира с извода на Районния Съд, че липсата на
протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни
аналози не представлява съществено нарушение на правилата на Наредбата, тъй като
вследствие на този пропуск не е компроментирана достоверността на извършеното тестване.
Обстоятелствата, свързани с извършената проверка, а именно - къде, кога, с какво средство,
от кого и спрямо кого е била извършена, както и резултатът от нея са надлежно описани в
съставения акт за установяване на административно нарушение и талона за изследване. С
двата акта подс.С. е бил запознат, видно от положените от него подписи върху документите.
От съдържанието на талона за изследване се установява, че подсъдимият приема
показанията на използвания полеви тест, за което саморъчно е изразил волята си.
Относно наведените във въззивната жалба възражения, че субектът на престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК следва да е бил под влиянието на наркотични вещества настоящият
състав счита за нужно да посочи, че наказателният кодекс не поставя изискване водачът да е
бил повлиян от тези вещества, респективно не се интересува доколко това се е случило.
Когато бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества е без значение как се е
отразила тази употреба на неговото поведение и дали е повлияла на способността му да
управлява превозно средство. Макар и да не е наложително да се установи, следва да се
посочи, че твърдението на защитата, че употребата на наркотици не е повлияла на
подсъдимия при управление на автомобила, е неподкрепено от събрания доказателствен
материал, но най-вече неотносимо към предмета по доказване по делото. В тази връзка
следва да бъдат посочени и показанията на полицейските служители Н. и П., извършили
първоначалната проверка на подсъдимия, съобщаващи за неговото поведение, мотивирало
ги да предприемат действия по тестване за наличие на наркотични вещества изразяващо се в
неспиране при подадения звуков и светлинен сигнал.
В конкретния случай, следва да се приеме, че от субективна страна, Д.ието е
осъществено от подс.С., при форма на вината „пряк“ умисъл, по смисъла на чл.11, ал.1 НК.
Същият е съзнавал обществената опасност на Д.ието, предвиждал е общественоопасните му
последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал както
обстоятелството, че управлява МПС, така и това, че осъществява дейността след употреба
на наркотични вещества - амфетамин. При липса на съмнение относно възможността на
подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, за съда е безспорно установено, че същият е имал обективната възможност да предвиди
общественоопасните последици от Д.ието си, от интелектуална страна, а от волева – пряко е
целял настъпването им.
Относно вида и размера на наложеното от съда наказание, въззивният съд счита
6
следното:
За извършеното от подс. Д. С. престъпление законът предвижда наказание „лишаване
от свобода“ за период от една до три години и Глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева. Районният Съд е преценил, че не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК и че са налице предпоставките за прилагане на
института на условно осъждане по чл.66 от НК, поради което на основание чл.343б, ал.3, вр.
чл.54 от НК е намерил за справедливо и наложил наказание лишаване от свобода за срок от
една година, което на основание чл.66, ал.1 НК е отложил за изпитателен срок от три години
и глоба в размер на 500лева. При определяне на размера на изпитателния срок, Районният
Съд е съобразил характеристичните данни за подсъдимия, като едновременно с това е отчел
и обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с
преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това
законосъобразно е приел, че именно такъв размер на отлагателен срок, ще окаже максимално
поправително и продължително възпитателнопревантивно въздействие върху подсъдимото
лице и останалите членове на обществото.
Правилно предходната инстанция е определила размера на кумулативно предвиденото
в санкционната част на престъпния състав наказание „глоба“ да е в минималния размер, а
именно 500 лева.
Въззивният съд намира за законосъобразно наложеното кумулативно наказание –
„Лишаване от право да управлява МПС“ на подс.С. по реда на чл.343г, като счита, че
определения размер на същото от 1 година и четири месеца е съобразен обществената
опасност на конкретното Д.ие и дееца.
Правилно е постановено при изпълнение на наказанието „Лишаване от право да
управлява МПС“ да се приспадне на основание чл.59, ал.4 от НК времето, през което подс.С.
за същото Д.ие е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано
от 17.10.2022г.
Правилно първоинстанционният съд с присъдата си е постановил вещественото
доказателство „Drager Drug Test 5000“ да остане по делото до изтичане срока за неговото
съхранение, доколкото то не подлежи на връщане или незабавно унищожаване.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Същата е постановена при безспорна и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6, вр. чл.338 от НПК, Софийски Градски
Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 31.01.2024г., постановена по НОХД № 15680/2022г., по
описа на СРС, НО,104-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8