№ 454
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Анна Щ. Т.а
в присъствието на прокурора Н. Ив. С.
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100602746 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда от 21.02.2022 год. по НОХД № 5758/2019 г. на СРС, НО, 110
състав, подсъдимият Д. Д. В. е признат за невиновен за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК, а именно, за това
че:
На 16 юли 2012 година около 13:00 в град София, кв. ****, в
съучастие, като са извършител с неустановено по делото лице, с цел да
набави за себе си имотна облага в размер на 15 000 лева, е възбудил
заблуждение у В.Г.С., че дъщеря Г.С. в резултат на катастрофа се намира в
болница с два счупени крака и таз, необходимо е да се поставят пирони,
които липсват и трябва да бъдат заплатени от нея в размер на 15 000 лева, и
го поддържал до 15 часа на същия ден, като заявил на пострадалата, че е
„доктор А.Т.“ от Окръжна болница, който е изпратен от „доктор Т.“ от
същата болница да вземе парите за операцията, като с това и причинил
имотна вреда в размер на 8500 лв., и на основание чл. 304, ал. 1 НПК е
оправдан по повдигнатото обвинение.
На основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски – в
съдебната и досъдебната фаза на производството, са оставени в тежест на
държавата.
Срещу присъдата по делото е постъпил въззивен протест и допълнение
към него от прокурор при Софийска районна прокуратура, съдържащ
1
твърдения за неправилност на постановения съдебен акт, поради необективен
и всестранен анализ на събраните доказателства. Сочи се, че
първоинстанционния съд е пренебрегнал неправилно и е омаловажил
показанията на свидетелите В.С., Г.Х., А.К. и А.Т., като е дал вяра на
показания на свидетели, които се намират в близки родствени и приятелски
взаимоотношения, осигуряващи алиби на подсъдимия на инкриминираната
дата. Излагат се аргументи, че не са били събрани от първия съд исканите от
прокурора доказателства за приобщаване на материали по друго водено
наказателно производство срещу същия подсъдим за аналогично по
фактическа обстановка Д.ие по чл.209 от НК. Излага се искане постановената
присъда по делото от Софийски районен съд да бъде отменена.
С въззивния протест и допълнението към него не са направени
доказателствени искания.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК,
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на допълнителни доказателства чрез провеждането на съдебно
следствие във въззивното производство.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на
СГП поддържа протеста, като моли съдът да отмени атакуваната присъда
Излагат се аргументи, че постановената присъда по НОХД № 5758/2019 г. по
описа на СРС, 110 състав е неправилна, тъй като първоинстанционния съд
неправилно е анализирал събрания по делото доказателствен материал.
Прокурорът се мотивира, че събраните и проверени доказателства по делото
подкрепят напълно обвинителната теза, а именно показанията на разпитаните
свидетели В.С., Г.Х., А.К. и А.Т., протоколът за извършеното разпознаване и
според него може да се направи категоричен извод, че подсъдимия е
извършил престъплението, за което е предаден на съд. Представителят на
държавното обвинение заема становище, че обвинението е доказано по
безспорен и категоричен начин, поради което желае да се постанови нова
присъда, с която да се признае подсъдимия за виновен и същият да бъде
осъден за извършеното от него престъпление.
Защитата на подсъдимия - адв. Занев, намира че обвинението не е
доказано по един категоричен начин и излага искане да бъде отхвърлен
протеста на Софийска районна прокуратура против постановената
оправдателна присъда, като неоснователен. Защитата излага аргументи, че
постановената първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна,
сочи че Софийския районен съд детайлно и подробно е обсъдил всички
събрани писмени и гласни доказателствени средства, като ги е анализирал
поотделно и в своята съвкупност, същевременно е достигнал и до
единствения правилен и обоснован извод, че подзащитният му не е
извършител на повдигнатото обвинение. Излагат се аргументи, че
твърдението за липса на мотиви досежно определени свидетелски показания
от първоинстанционния съд, е неоснователно, тъй като първоинстанционния
съд подробно е посочил защо не ги кредитира. В тази връзка защитата се
мотивира и сочи, че според показанията на пострадалото лице, преди
разпознаването е било посочено обвиняемото лице, както и че нейната
2
родствена дъщеря съобщава, че майка се е намирала във физическо и
психическо състояние, което ни позволявало правилно да възприема
фактическата обстановка, била лесно заблудима и изпадала в паника.
Процесуалният представител на подсъдимия, сочи че поддържа и изложените
пред първия съд други процесуални нарушения по извършения протокол за
разпознаване и поради това и правилно е прието в мотивите на СРС, че не
трябва да се кредитира протокола за разпознаване, тъй като е опорочен, както
и свидетелските показания на посочени от прокуратурата лица. В заключение
се излага искане да се потвърди първоинстанционната присъда, като
правилна и законосъобразна.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи
и след като сам служебно провери изцяло правилността на присъдата
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в законния срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустим, но по същество се явява неоснователен.
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е положил
необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е
направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след като
подложи на анализ събраната по делото доказателствената съвкупност, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено
различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя в цялост
фактическите констатации на Софийския районен съд.
Въз основа на извършения собствен анализ на събраните
доказателства, настоящият състав на Софийски градски съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. Д. В. е роден на 10.03.1987 г. в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, с постоянен
адрес в гр.София, кв. „Подуяне“, ул. ****, с настоящ адрес:
гр.Великобритания, гр.Лондон, ул. ****, ****, п.к. SW67RP, работи като
таксиметров шофьор в гр.Лондон, живее на семейни начала със С. Д.а, с едно
дете и с ЕГН**********.
Към 16.07.2012 год. свидетелят В.Г.С. и С.С.С. (починал на 04.02.2015
год.) били, съпрузи и живеели на адрес в гр.София, кв.“****. Дъщерите им –
свидетелките Г.С. Х. и А.С.К. не живеели с тях, а в отделни домакинства.
На 16 юли 2012 година в 13:08 часа, свидетелят С. приела входящо
обаждане на стационарния телефон с номер ****. Обадило се лице с
неустановена самоличност по делото, от мъжки пол, което се представило за
доктор - ортопед от окръжна болница с имена А.Т.. Лицето съобщило на
свидетеля С. невярна информация, а именно, че дъщеря в момента се
намира в болница със счупени крака и таз, тъй като е пострадала при ПТП и
спешно се налага да бъде оперирана. Представящото се за доктор Т. лице
заявило на свидетеля С., че е необходимо да бъдат закупени ортопедични
материали - пирони от друго болнично заведение в град София. Свидетелят
3
С., която към този момент била възрастна – на 73 години, наивна и
добронамерена, се доверила и попитала дали става въпрос за дъщеря й
Гергана, като я назовала по име и попитала дали е добре детето. Свидетелката
решила, че последната е пострадала от ПТП, докато е била навън
разхождайки детето си с количка. След последвалият утвърдителен отговор,
разговорът бил приключен. В кратки интервали, същият ден, С. провела още
няколко разговора със същия мъж, неустановен като самоличност по делото,
като от него била убедена, че следва да събере и да плати сумата от 15000лв.
Докато разговаряла по телефона, свидетелката възприела плачещ женски глас,
който казвал „майко“, както и че има силни болки. Лицето, представящо се за
д-р Т. настоявало свидетеля С. да не прекъсва разговора и да държи линията
отворена. Последната обещала, че ще намери част от исканата сума, като
обяснила че вкъщи има около 1000лв, а в „Райфайзен банк“ на бул.
„България“ имала депозит около 7000лв. Неустановеният по делото мъж дал
указания на свидетелката да отиде и да изтегли от банката паричните
средства, да остави телефона отворен за да не прекъсва връзката. Въпреки
това, свидетелят С. затворила телефона и се опитала да се свърже от
стационарния телефон с дъщеря си и позвънила в офиса й. Обадил се мъжки
глас, който й съобщил невярна информация, а именно че нейните дъщери и
зет са в Окръжна болница за да дадат кръв. В този момент на свидетеля С. не
й било известно, че разговорът се контролирал от трети неустановени лица и
отново се доверила на казаното й.
Уплашена, заедно със съпруга си, отишла до офиса на „Райфайзен
банк“, който се намирал на бул. „България“ в гр.София. В банката
свидетелката имала два броя депозити, които закрила и изтеглила (в 14:13:56
часа на 16.07.2012 год.) общо сумата от 7490,76 лева, след което заедно с
мъжа си се прибрали в дома си. Малко след това, на стационарния им телефон
отново позвънил мъжът, с неустановена по делото самоличност представящ
се за д-р Т., като заявил, че ще изпрати свой колега – д-р Т., който да вземе
общо събраната от свидетелката сума в размер на 8500лв (от банковите
депозити и сума, която имала вкъщи), като преди това помолил последната да
издиктува серийните номера на банкнотите. Срещата, която трябвало да се
състои с „д-р Т.“ била уговорена в кв.“Борово“, в близост до блок 12.
Непознатият мъж поискал и съответно получил информация как е облечена
свидетелката, след което прекъснал разговора. Свидетелката С., заедно със
съпруга си взели паричната сума от 8500 лева, поставили я в пощенски плик и
се насочили към бл.12 в квартала.Още докато били при блок 11, двамата били
пресрещнати от непознато лице от мъжки пол, в младежка възраст и среден
ръст, облечен в летни дрехи, с три четвърти карирани панталони и светла
тениска, късо подстригано с тъмна коса и бяла кожа, което се представило за
доктор Т.. Същият подал телефон на свидетелката, при което тя попитала за
какво й е и поискала лицето да удостовери самоличността си. Лицето
представящо се за д-р Т. взело подаденият му плик със сумата в него от 8500
лева, сложило пакета в страничния джоб на панталоните и с бърз ход се
отдалечило. Съпругът на свидетеля С. се опитал да догони младежа, но не
успял и се върнал обратно при жена си. Двамата разбрали, че са били
4
измамени, след което още същия ден отишли и подали сигнал в близкото
районно управление на СДВР. На следващия ден било започнато досъдебно
производство (на 17.07.2012 год.), в хода на което в качеството на обвиняем
бил привлечен подсъдимия Д. В. за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. ал.1 от НК.
По внесеният обвинителен акт от Софийска районна прокуратура било
образувано НОХД №23651/2014 год. по описа на Софийски районен съд,
което приключило с оправдателна присъда, отменена с Решение на Софийски
градски съд по ВНОХД №5516/2018 год., като делото било върнато за ново
разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. Присъдата била
отменена поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в липса на подпис на мотивите на съдебния заседател
по делото, подписал крайният съдебен акт с особено мнение.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните
от първата инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля В.Г.С. (включително и приобщените по
реда на чл.281, ал.1, т.2 и ал.4 от НПК от НОХД №23651/2014 год. по описа
на Софийски районен съд – обективирани в протоколи от проведени съдебни
заседания на 17.06.2015 год. и на 17.09.2015 год. и от фазата на воденото
досъдебно производство – от 20.07.2012 год., обективирани в протоколи за
разпит на свидетел – л.36, л.37 и л.38 от ДП); показанията на свидетелите Д.
В. В., Б.В.С., В.Х.Д., Г.С. Х., приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК
от НОХД №23651/2014 год. по описа на Софийски районен съд –
обективирани в протокол от проведено съдебно заседание на 17.09.2015 год.,
Ф.Х.Г., П.Г.Т., А.П. Т.; от приобщените писмени доказателства и писмени
доказателствени средства по делото: протокол за разпознаване на лица,
справки от „БТК и „Виваком“, бележки за касови операции, справка от
„Райфайзен банк“, решение на ТЕЛК, справка за съдимост, справка от УИС
на ПРБ, заключението по изготвената СГрЕ, препис – извлечение от акт за
смърт на Стоян Стоянов.
Спазвайки принципа за преценка достоверността на доказателствата,
първоинстанционният съд, постановил атакувания съдебен акт, е коментирал
достатъчно задълбочено и прецизно целия доказателствен материал по
делото.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционния съд
правилно е анализирал събраните в хода на наказателното производство
доказателствени източници, въз основа на които е постановил оправдателна
присъда спрямо подсъдимият В.. В процесния случай не са налице
категорични преки доказателства, нито система от косвени доказателства,
водещи до единствения възможен и убедителен извод за съпричастност на
подсъдимия в съучастието му като съизвършител на неустановено по делото
лице в осъществяването на измамата спрямо свидетеля С.. Безспорно по
делото са доказани деня и мястото на инкриминираните събития.
Категорично установено е обстоятелството, че на 16.07.2012 год. свидетеля
5
С. е получила на стационарния телефон в дома си серия от телефонни
обаждания от непознато за нея и неустановено по делото лице - мъж, което я
е въвело в заблуждение, вследствие на което тя се е разпоредила с парична
сума. Безспорно установено е и присъствието на мястото на срещата в
гр.София, кв. „Борово“, в близост до блок 11, на неустановено по делото лице
от мъжки пол, обозначило се като „доктор Т.“, изпратен от „доктор Т.“, както
и получаването на подадения му от свидетеля С. плик със сумата от 8500
лева. Не се съдържат противоречия в доказателствената съвкупност, че
непосредствено след предаването на плика със сумата от 8500 лева,
свидетелят С. е разбрала, че е била измамена и в тази връзка няма спор, че
последната е потърсила съдействието на правоохранителните органи, като е
подала сигнал в най – близкото РУ на МВР. Въз основа само на тези факти
обаче, дори преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка с останалия
доказателствен материал, не може да бъде направен категоричен и несъмнен
извод за съпричастност на подсъдимия В. към инкриминираното Д.ие в
ролята на съизвършител на неустановен по делото друг извършител.
Противният извод може да се основава само и единствено на предположение,
на каквото осъдителната присъда не може да почива.
Кредитираните от първия съд гласни доказателства са в достатъчна
степен пълни, ясни и точни, като са депозирани обективно и безпристрастно.
Поради това, те представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, за
да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. След съпоставка на
свидетелските показания и писмените доказателства по делото,
контролираният съдебен състав е стигал до верен извод за липса на несъмнена
доказаност на повдигнатото спрямо подсъдимия В. обвинение.
Един от основните източници при изграждане на фактическите и
правни изводи на съда са показанията на свидетеля С., които обаче не са
хронологически и логически последователни, не са максимално конкретни и
най –вече досежно описанието на въпросното лице представило се за „доктор
Т.“ и касателно извършеното разпознаване от нея в хода на досъдебното
производство. Същите са вътрешно противоречиви и неубедителни. В
съдържателен план показанията й съдържат обстоятелства, свързани с
получените телефонни обаждания от непознато лице, въвеждането й в
заблуждение, мотивирането й да изтегли голяма сума пари с цел закупуването
на ортопедични материали, необходими за операция на дъщеря й, за която й е
било посочено че е пострадала от ПТП; за последващата среща с лице
обозначило се като „доктор Т.“, на което е предала сумата от 8500лв,
поставена в пощенски плик. В подкрепа на изложените обстоятелства от
свидетеля С. са приложените по делото справки от „БТК“ АД – Дирекция
„Сигурност“ (л.49-50, л.52, л.54-56, л.58 от ДП) относно входящите
повиквания към стационарен телефонен пост в гр.София с номер ****, които
са общо десет на брой – осем са били осъществени от мобилен телефон с
номер ********** и две - от мобилен телефонен номер **********.
Регистрираният адрес на клетката е локализиран с адрес в Дебелец, ул.“****,
а използваните предплатени карти са били регистрирани на неустановено по
делото лице с имена А.П. от гр.Варна, ул. ****.
6
Не са налице противоречия и спор и относно сумата, с която е била
ощетена свидетеля С. и соченият от нея размер кореспондира на приобщените
по делото писмени доказателства, а именно от приложените бележки за
касови операции и справка от „Райфайзен банк“. Според приложените по
делото писмени доказателства, последната е прекратила двата си депозита и е
изтеглила в 14:13:56 сумата в размер на 7490,76 лева, разлика до 8500 лева е
допълнила със свои спестявания, които имала налични в дома си. Относно
последното обстоятелство няма спор и показанията на свидетеля са логични и
последователни, небудещи съмнения и очевидно достоверни.
Не се установяват противоречия в доказателствената съвкупност и
относно психичното състояние на С. по време на инкриминираните събития и
впоследствие, след тях. В тази насока са непротиворечивите показания както
на самата пострадала, така и на двете й дъщери, сочещи възрастта й,
наивността й, уплаха и притеснението, което е изпитвала С., а съответно и
покойният й съпруг.
В резултат на анализа на посочените гласни доказателства досежно
посочените факти, настоящият състав изцяло споделя изводите на
първостепенния съд досежно извършеното престъпление по чл.209, ал.1 от
НК и респективно пострадалото лице от него – свидетеля С.. Показанията са
непротиворечиви, достатъчно подробни и описателни относно темпоралната
линия, локацията и динамиката на стеклите се на 16.07.2012 год. събития, вкл.
подаването на сигнал до МВР от страна на свидетеля С., появата на „доктор
Т.“ на инкриминираното място и получаването от страна на последния на
подадения му от пострадалата предварително подготвен плик със сумата от
8500 лева. Подобно на първата инстанция и настоящият съдебен състав
намира, че липсата на спомен относно някои детайли и наложилото се
приобщаване на тази част от показанията на свидетеля С. от досъдебната фаза
и пред друг състав на Софийски районен съд, е несъществена и не внася
съмнение в достоверността на изложеното досежно горните факти, доколкото
се дължи на изминалия период от време от процесните събития и разпита й
пред орган на разследването до изслушването й пред съда в хода на съдебното
следствие.
Въпреки, изложеното и според настоящият въззивен състав не са
събрани несъмнени, категорични и еднозначни доказателства, сочещи че
лицето представило се като „доктор Т.“, пратеник на „доктор Т.“ и получило
инкриминираната сума е именно подсъдимия Д. В.. На първо място, от
материалите по делото не е ясно как органите на досъдебно производство
изобщо са стигнали до последния и респективно са му предявили
постановление за привличане в качеството на обвиняем за престъплението,
предмет на делото. Твърдението на прокурора, че срещу В. имало и друго
образувано наказателно производство с аналогична фактическа обстановка, се
явява несериозно и непочиващо на събраните по делото доказателства. От
приложената по делото справка за съдимост е видно, че В. е неосъждан, с
чисто съдебно минало, не е установена връзка между него и адреса на
клетката, от която се сочи че са били извършени обажданията на
стационарния телефон на свидетеля С.. Липсват каквито и да е доказателства
7
по делото, които да свързват В. и с лицето, регистрирало предплатените 2 бр.
карти в мрежата на „Виваком“ – А.П. от гр.Варна (неустановен по делото).
Независимо от подадения сигнал към органите на МВР от страна на
пострадалата, в дома обитаван от подсъдимия В. не е бил извършен нито
оглед, нито претърсване и изземване, не е бил приобщен по делото и соченият
за ползван от него мобилен телефон с №********* или друг такъв, не е била
изискана и справка за ползвани телефонни номера или апарати в мрежите на
мобилните оператори в страната. В този смисъл и за настоящият състав,
остава неясно как органите на разследване са стигнали до подсъдимия В., при
положение, че даденото описание от свидетеля С. при първоначалните й
разпити на въпросното лице „доктор Т.“ съответства на изключително широк
кръг от хора и по никакъв начин не носи специфични индивидуализиращи
белези. Тя го е посочила, като лице от мъжки пол в младежка възраст около
25-30 години, с къса тъмна кога, бяло лице, среден ръст, с лятно облекло –
карирани три четвърти панталони и светла тениска. По делото не са били
приобщени веществени доказателства, съответстващи на описаното от
свидетеля облекло на извършителя. Подсъдимият В. е бил задържан няколко
дни след инкриминираните събития – на 20.07.2012 год. (л.62 от ДП), като
липсват доказателства на същия да е бил извършен обиск и в него да са били
намерени или иззети предмети, които да са относими и да го свързват с
воденото наказателно производство.
Правилно и законосъобразно Софийският районен съд се е
аргументирал за изключването от доказателствената съвкупност на
съставения по делото протокол за извършено разпознаване и правилно е
приел, че същия е не е годно доказателствено средство. Настоящият въззивен
състав споделя мотивите на първия съд, като намира показанията на
свидетеля С. касателно описанието на лицето представило се за „доктор Т.“
за непоследователни, объркани хронологически досежно извършеното
разпознаване, вътрешно противоречиви, а оттам и недостоверни.
Проследявайки същите времево, се установява, че в първите показания
(приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК) от 20.07.2012 год.,
дадени в интервала от 08,30 часа до 09.00 часа (л.36-37 от ДП), С. е заявила
следното: „Стигнах до блок 11 вместо до блок 12 и в това време пристигна до
нас младо момче на възраст около 20-25 годишен, с къса черна коса, бяло
лице, високо около 175- 180 см, облечен в три четвърти панталони -
карирани със страничен джоб на левия крачол, в бяла тениска, със светли
обувки тип маратонки.“. При следващият й разпит на същата дата (извършен
от 16.20 часа до 16.40 часа), непосредствено преди извършеното
разпознаване, свидетелката е дала следното описание на извършителя: „За
момчето, на което предадох пощенския плик с паричната сума от 8500 лв, на
16-ти юли 2012 година, около 15:00, в квартал Борово и ми се представи за д-
р Т., който е изпратен от доктор Т., изглеждаше последният начин - на
възраст около 25 години, висок около 170 - 175 см, нормално телосложение за
раста си, бяла кожа, тъмна къса коса, правилни черти на лицето, нормален
овал на лицето, ако го видя, със сигурност ще мога да го разпозная. Добре го
огледах, докато му предавах плика в парите.“. По –късно, в хода на съдебното
8
производство по НОХД №23651/2014 год. по описа на Софийски районен съд
(показанията са приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК), свидетеля С.
завява, че не е провеждала разговор с извършителя, че той е изглеждал „като
ударен по главата“, „като зашеметен“, както и че е взел парите и е избягал.
Свидетелката сочи, че срещата била около минута – две, отново сочи че е със
среден ръст, младо момче около 24-25 години, с къса коса и светли летни
дрехи, както и че го е огледала, но не е забелязала нещо особено по лицето.
Свидетелката разказва, че разпознаването е извършено в следващия ден, а не
в деня в който е била разпитана и че в полицията са й показали „това момче“.
Свидетелката сочи, че е била разположена в една стая, а в другата е било
момчето, при което е имало служител на МВР, за който й е било дадено
обяснение, че го пазят за да не избяга. Свидетелят С. разказва, че е посочила
момчето и е отговорила положително, след като я попитали дали това е
лицето, на което е дала парите. С категоричност, видно от отразеното в
съдебния протокол от 17.06.2015 год., твърди че е разпознала лицето, след
като са й го показали, както и че той е бил сам в помещение с „пазач“ от
полицията. Малко след това, в показанията си свидетеля С. разказва, че са й
показали най-напред „тази серия от момчета, която е заснета на л.40“ (разбира
се от ДП) и след това е останал сам подсъдимия, заедно с полицай, който го е
пазел от другата страна на прозореца. Отново в същия разпит свидетеля С.
заявява, че не вижда добре на голямо разстояние, както и че ползва очила за
четене - 3,5 диоптъра, а в същото време твърди, че е видяла добре лицата при
извършеното разпознаване.
Въпреки изминалият период от време от датата на инкриминираните
събития до последният разпит на С. в качеството й на свидетел по НОХД
№7558/2019 год. по описа на Софийски районен съд и твърдението й, че вече
не си спомня в детайли случилото си, последната изнася факти, които
коренно противоречат на приобщените показания по делото. Сочи, че по
време на разпознаването, никой не я е насочвал към лицето, както и че го е
разпознала „по образа му“, тъй като го е видяла от близко разстояние. След
това заявява, че е била в една и съща стая с представените за разпознаване
лица, за разлика от първоначално заявеното от нея, че е била в друго
помещение единствено с полицай и съпруга й, а лицата/лицето ги е виждала
през прозорче в друго помещение. Съобщава, че именно от полицията е чула,
че „Д.ието му не е за първи път“, както и „От полицията сме чули, че този
който разпознахме, не му е за първи път да лъже и да краде, въпреки, че баща
му е работил в полицията“. В същият този разпит, въпреки декларираната
липса на спомен, свидетеля С. заявява, че лицето на което е предала сумата от
8500 лева, е било спортно облечено, с леки дрехи, както и че е бил с „дълги
гащи“, „с ризка“ и не е бил „разголен“. Свидетелката съвсем добронамерено
сочи, че не е имала време да оглежда въпросното лице за обеци, татуировки
или други характерни белези, както и че не е имала много време да го огледа
(тъй като лицето веднага й обърнало гръб), което изцяло противоречи на
заявеното от нея по-рано.
Анализирайки показанията на пострадалата, настоящият състав
достига до извод, че същата има затруднение да подрежда хронологично
9
събитията и предвид възрастта, заболяванията й (проблем с очите,
рестинопатия хипертоника), психичното й състояние, същата не е била в
състояние да се ориентира пълноценно в ситуацията, което от своя страна
води до съществени противоречия при възпроизвеждането на фактите от
действителността, касателно извършеното разпознаване и описанието на
лицето, представило се за „доктор Т.“, а оттам и извод, че не може да се
приеме за достоверно изложеното от нея в тази насока. За посочените
обстоятелства, въззивният състав споделя изводите на първостепенния съд,
че показанията на С. са дискредитирани и необективни, както и че даденото
от нея първоначално описание е изключително общо и само формално
изпълнява изискванията на НПК, които следва да се спазват при
извършването на разпознаване, като способ за събиране и проверка на
доказателства.
В смисъла на гореизложеното, извършеното по досъдебно
производство разпознаване е опорочено и не може да се приеме, че е
извършено по реда и условията на НПК, като изводи за това се правят с оглед
гласните доказателства, приобщени по делото чрез разпита на поемните лица
П.Г.Т. и Ф.Х.Г.. Няма спор относно това, че и двете поемни лица са
подписали протокола за разпознаване в досъдебното производство. И двамата
свидетели заявяват, че са подписали протокола, но не са чели съдържанието
му. Касателно свидетеля Г., изявлението му кореспондира и с приобщената по
делото СГрЕ, приобщена в хода на съдебното следствие. Според същата,
подписите в протокола за извършеното разпознаване на 20.07.2012 год. срещу
„П.Л. №1“ и „Поемни лица“, „позиция 1“ са положени именно от свидетеля
Г.. Последният сочи, че няма конкретни спомени от извършеното
разпознаване, като твърди че е присъствал, а жената която разпознавала, била
възрастна, сама и с нея не е имало никой. Последното от своя страна
противоречи на изложеното на свидетеля В.С., която дава различни
противоречиви показания относно разпознаването, като в нито един от
разпитите не сочи за присъствие на поемни лица или например лице,
различно от полицейските служители като свидетел.
За разлика от свидетеля Г., свидетелят Т. напълно отрича да е
присъствала на процесното разпознаване. Дори напротив, същата с
категоричност разказва как противно на волята й е била заставена да бъде
поемно лице и как единствено е подписала съставения протокол без да го чете
и без да е присъствала на описаното в него процесуално действие по
разследването. Т. разказва, че е възприела възрастна разстроена жена и
„някакви“ момчета, които са минали по коридора, след което са отишли за
разпознаване, на което тя не присъствала. Единствено й било посочено
впоследствие къде да подпише и с това за нея приключил въпроса.
Показанията на Т., в тази насока кореспондират с тези на свидетеля Г., който
също потвърждава че първата не е присъствала на разпознаването.
Обсъждането на показанията на свидетелите Г. и Т., води до извод, че
не могат да се ползват като самостоятелен доказателствен източник.
Участието на Т. е опорочено в извършеното разпознаване, а другото поемно
лице не може да възпроизведе в детайли значимите във връзка с проведеното
10
действие факти от действителността, което прави неговите показания за
неубедителни и ненадеждни. В този смисъл, а и имайки предвид изложеното
по-горе за показанията на свидетеля С. и липсата на възможност за
кредитация на изложеното от нея в тази насока, то за Съда не е имало друга
възможност, освен да изключи от доказателствената съвкупност извършеното
разпознаване.
Правилни са изводите на Софийски районен съд и досежно
констатираните пропуски в разследването и възможността, която са имали
органите на досъдебното производство тогава и респективно, която вече с
оглед изтеклия почти 11 годишен период от време, е пропусната за
събирането на доказателства. В тази насока правилно е отчетено като
несъстоятелно искането на представителя на Софийска районна прокуратура
за приобщаване на материали по прекратено наказателно производство,
водено срещу подсъдимия за престъпление и „аналогична фактическа
обстановка“. Посоченото производство е неотносимо към настоящето, касае
очевидно друг казус, различен от настоящия и съпричастността на
подсъдимия до друго наказателно производство не може да се прилага по
аналогия към настоящето, без да е налице безспорна връзка между двете
дела.
Въззивният състав намира за правилни изводите на първостепенният
съд и във връзка с кредитираните показания на свидетеля Д. В., Б.С. и В.Д..
Показанията на последните са еднопосочни, вътрешно непротиворечиви,
логични,обективни и не са оборени и противопоставени на други събрани по
делото доказателства. Показанията на гореспоменатите свидетели разкриват
логическа хомогенност и онази детайлност, присъща на непосредственост на
придобитите впечатления. Няма основание тези гласни доказателства да
бъдат изключени от доказателствения материал, тъй като не са събрани други
доказателства, които да ги опровергават и същите са взаимосвързани и
кореспондират с достоверния доказателствен материал.
Настоящият въззивен състав намира за правилни направените от
първия съд правни изводи, като споделя в пълнота изложеното че
обвинението по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК на подсъдимия Д. В.
не е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Действително безспорно е установено по делото, че свидетелят В.С. е
пострадала от престъплението, инкриминирано от Софийска районна
прокуратура, а именно: На 16 юли 2012 година около 13:00 в град София, кв.
****, неустановени по делото лица са имали за цел да набавят за себе си
имотна облага в размер на 15 000 лева, като са възбудили заблуждение у
В.Г.С., че дъщеря Г.С. се намира в болница в резултат на катастрофа с два
счупени крака и таз, а за това е било необходимо да й се поставят пирони, и
са го поддържали до 15 часа на същия ден, като заявили на пострадалата, че
„доктор А.Т.“ от Окръжна болница изпраща „доктор Т.“ от същата болница
да вземе парите за операцията, като с това са й причинили имотна вреда в
размер на 8500 лв.
Съвкупният анализ на доказателствените източници и установените
11
въз основа на тях факти не позволяват да се направи еднозначен, категоричен
и единствено възможен извод, че подсъдимият е автор на престъплението.
Изложената от обвинението картина на събитията, не се подкрепя еднозначно
от събрания по делото доказателствен материал. Това от своя страна означава,
че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, което налага
оправдаването на привлеченото към наказателна отговорност подсъдимо
лице.
За да бъде постановен краен осъдителен съдебен акт, следва да е
възможен единствен и законосъобразен извод, че инкриминираната престъпна
деятелност е осъществена както от обективна, така и от субективна страна и
съответства на квалификацията на престъпния състав посочен в обвинението,
а също така и Д.ието следва да е извършено по несъмнен начин от
подсъдимия. Когато не са налице горните обстоятелства, съдът е длъжен да
признае подсъдимото лице за невинно с оглед разпоредбата на чл. 304 НПК,
тъй като присъдата не може да почива на предположения. В случая не са
събрани категорични доказателства досежно обвинението, посочено в
обвинителния акт на СРП.
Настоящият въззивен състав намира, че събраните по делото
доказателства са недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за виновен в
извършване на инкриминираното престъпление. И тъй като не се установява
по несъмнен начин, че въпросното Д.ие е било извършено именно от Д. Д. В.,
според изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, правилно и законосъобразно
първостепенният съд го е признал за невиновен и го е оправдал по
повдигнатото обвинение.
Изложеното е основание, настоящият въззивен състав да сподели
изцяло фактическите констатации на първостепенния съд, както и неговите
правни изводи.
В обобщение, възприетите от първата инстанция фактически
отношения относно основните факти са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът е анализирал доказателствените материали, като е
обосновал съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Липсват
основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателства и не е допуснато
превратното им тълкуване.
Имайки предвид изложеното и в контекста на престъплението, за
което е повдигнато обвинение на подсъдимия Д. Д. В., въззивната инстанция
не намери основание за ревизиране на правните изводи на първостепенния
съд. По делото не може да се обоснове несъмнен и категоричен извод за
съпричастност на подсъдимия към инкриминираното престъпление по чл.
209, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което правилно на основание
чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение.
Законосъобразно, с оглед изхода на делото, разноските по делото са
останали за сметка на държавата на основание чл.190, ал.1 от НПК.
12
При извършената служебна проверка на основание чл. 314 НПК, съдът
не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да
представляват основания за отмяна на постановената пъроинстанционна
присъда.
С оглед гореизложеното съдът прие, че атакуваната присъда е
правилна и законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.02.2022 год. по НОХД № 5758/2019 г.
на СРС, НО, 110 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13