Р Е
Ш Е Н
И Е
№642
Бургас, 12/05/2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар Вяра Стоянова
като разгледа административно дело номер
220 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 156 и сл. ДОПК.
Образувано е
по жалба на Г.Д.П. *** в качеството си на ЕТ „Б.-Г.П.“, ЕИК/Булстат ******,
против ревизионен акт №Р-02000220001487-091-001 от 15.10.2020 г. на началник
сектор „Ревизии“-възложил ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител
на ревизията, ТД НАП Бургас, потвърден с решение №9 от 11.01.2021 г. на директора
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, с
който са определени задължения по ЗДДС за периода 01.12.2014 г.-31.05.2015 г. в
общ размер 3 356.66 лева - главница
и лихва-1 918.77 лева; данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2013
г.-31.12.2017 г. в общ размер 14 260.76 лева и лихва- 7 145.55 лева;
ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г. в общ
размер 13 416.09 лева и лихва- 6 863.75 лева; здравно осигуряване за
самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г. в общ размер
-7 527.28 лева и лихва-3 686.00 лева и универсален пенсионен
фонд/УПФ/ за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г. в
размер на 5 208.55 лева и лихва- 2 674.42 лева.
След
изявление на процесуалния представител на жалбоподателя в последното съдебно
заседание, съдът приема, че предмет на оспорване в настоящото производство са
задълженията, установени с ревизионния акт и потвърдени с решението на
директора на дирекция „ОДОП“ Бургас с изключение на тези по ЗДДС.
Жалбоподателят
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени процесния ревизионен
акт. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата - директор на дирекция „ОДОП”
Бургас, ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита
същата за неоснователна. Представя административната преписка по издаване на
оспорения акт. Ангажира доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което
има правен интерес, съдържа изискуемите по закон форма и реквизити, поради
което е допустима.
Разгледана
по същество е частично основателна, при следните съображения:
Видно от
представената административна преписка, ревизионното производство е образувано
със заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-02000220001487-020-001 от
13.03.2020 г. на началник сектор „Ревизии“,
ТД НАП Бургас, обхващаща задължения по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2013
г.-31.12.2017 г.; по ЗДДС за периода 29.10.2014 г.-30.06.2015 г.; ДОО за
самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г.; здравно
осигуряване за самоосигуряващи се лица
за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г. и УПФ за самоосигуряващи се лица за
периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г., със срок на ревизията от два месеца от
датата на връчване/връчена на П. по ел. път на 25.03.2020 г., л.1034-1035 от
делото/; изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия/ЗИЗВР/ № Р-02000220001487-020-002 от 20.05.2020 г. със срок до
25.06.2020 г. /л.501 и 502 от делото/; изменена със заповед за изменение на
заповед за възлагане на ревизия/ЗИЗВР/ № Р-02000220001487-020-003 от 18.06.2020
г.със срок до 25.08.2020 г./л.760-761 от делото/.
Цитираните
заповеди са подписани с електронен подпис, който е валиден към всяка от датите
на издаването им/л.1164-1165, 1083 и 1095 от делото/.
Ревизионният
доклад/РД/№ Р-02000220001487-092-001 от 16.09.2020 г. е издаден от ревизиращия
екип, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаване на РД/ л.
1083, 1086, 1090, 1093 от делото/, и е връчен по електронен път на 21.09.2020
г./л.48-97 от делото/. Срещу ревизионния
доклад задълженото лице не е депозирало възражение.
Въз основа
на ревизионния доклад е издаден процесния ревизионен акт
№Р-02000220001487-091-001 от 15.10.2020 г., от компетентен орган по чл.119,
ал.2 ДОПК, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаването
му/л.1083, 1093 и 1095 от делото/, след извършена ревизия на жалбоподателя по
реда на чл.122 ДОПК, който е обжалван по административен ред и е потвърден с
решение № 9 от 11.01.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Бургас, ЦУ НАП, с който са определени задължения
за данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г. в общ размер
14 260.76 лева и лихва- 7 145.55 лева; ДОО за самоосигуряващи се лица
за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г. в общ размер 13 416.09 лева и
лихва- 6 863.75 лева; здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за
периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г. в общ размер -7 527.28 лева и
лихва-3 686.00 лева и универсален пенсионен фонд/УПФ/ за самоосигуряващи
се лица за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г. в размер на 5 208.55 лева и
лихва- 2 674.42 лева и в който са направени следните констатации и
правни изводи:
Оспореният в
настоящото производство ревизионен акт/РА/ е издаден след като с решение № 45
от 10.03.2020 г. директорът на дирекция „ОДОП“Бургас е отменил ревизионен акт
№Р-02000219003596-091-001 от 19.12.2019 г. и е върнал преписката на органа,
издал заповедта за възлагане на ревизията за ново произнасяне и издаване на нов РА.
Органът по приходите е приел наличие на обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.1, 2, 4 и 5 ДОПК, а именно: до започването на ревизията не е подадена декларация,
когато задължението се определя по декларация/т.1/; наличие на данни за укрити
приходи/т.2/, тъй като са установени
неотчетени приходи от продажби на транспортни услуги за периода 2013
г.-2017 г.; липсва или не е
представена счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството или
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред/т.4/ и документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за
ползване/т.5/,
поради което и данъчната основа е определена по реда на чл.122, ал.2 ДОПК.
В хода на
ревизията органът по приходи е установил, че през ревизирания период 01.01.2013
г.-31.12.2017 г. за лицето няма подавани данни от трети лица за сключени
трудови договори и че не упражнява стопанска дейност като едноличен търговец.
ЕТ „Б.-Г.П.“ е заличен, считано от 01.01.2012 г. и П. е едноличен собственик на
капитала на „Дими транс-П.“ЕООД, регистрирано по ДОПК от 04.07.2016 г. П. не е
подавал годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за периода 2013 г.- 2017 г. Не
е внасял задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице до
30.06.2017 г. П. е обяснил, че е осъществявал инцидентни превози с
автокомпозиция влекач ДАФ“, рег.№****; полуремарке „Шварцмюлер СПА“ 3-ЕЕ“,
рег.№**** като професионален шофьор по силата на облигационни правоотношения
с „Джина“ЕООД и „Дими АГ-Ангелина
Петкова“ЕООД, като за извършените услуги не е получавал заплащане. Не съхранява
документи. Влекачът бил семейна имуществена собственост, закупен през 2007 г. и
бракуван през 2016 г., а ремаркето било закупено през 2013 г.
Въз основа
на събраните доказателства в хода и на двете ревизии, органът по приходите е приел, че през периода 01.01.2013
г.-31.12.2017 г. Г.П. е извършвал транспортни услуги на стоки и материали, т.е.
извършвал е стопанска дейност и не е декларирал доходи от нея като едноличен
търговец за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Не е представил
счетоводна отчетност, съобразно изискванията на Закона за счетоводството.
Осъществявал е стопанска дейност със собствени товарен автомобил и полуремарке,
а от м. февруари 2016 г. е използвал влекач, собственост на „Дими транс П.“ЕООД.
След анализ на събраните доказателства са установени неотчетени от П. приходи
от продажби на транспортни услуги за
2013 г.-42 620.00 лева; за 2014 г.-53 524.68 лева; 2015
г.-23 282.00 лева; за 2016 г.-32 983.00 лева и за 2017
г.-14 640.00 лева. П. не е представил доказателства за вида и размера на
разходите за извършваната от него стопанска дейност, което е възпрепятствало
установяване на действителния размер на разходи, извършени от лицето, поради
което на задълженото лице са признати 25 % от реализираните приходи за разходи.
Прието е също, че за извършваната от П.
трудова дейност за периода 01.01.2013 г.-30.06.2017 г., същият подлежи на
задължително осигуряване, поради което за посочения период са му определени
данъчни задължения за ДОО, здравно
осигуряване и УПФ за самоосигуряващи се лица.
След анализ
на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК, ревизиращият екип е установил
данъчна основа за облагане и е определил данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ на
задълженото лице за всяка от ревизираните години в
размер на 15% върху общата годишна данъчна основа за 2013 г.-3 773.07
лева; за 2014 г.-4 746.50 лева; за 2015 г.-1 782.33 лева; за 2016
г.-2 753.26 лева и за 2017 г.-1 205.60 лева, ведно с дължимата лихва.
След анализ
на представените от страните доказателства, съдът приема от правна страна
следното:
Предмет на
оспорване са определените задължения за данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
01.01.2013 г.-31.12.2017 г. в общ размер 14 260.76 лева и лихва-
7 145.55 лева; ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2013
г.-31.12.2017 г. в общ размер 13 416.09 лева и лихва- 6 863.75 лева;
здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2013
г.-31.12.2017 г. в общ размер -7 527.28 лева и лихва-3 686.00 лева и
универсален пенсионен фонд/УПФ/ за самоосигуряващи се лица за периода
01.01.2013 г.-31.12.2017 г. в размер на 5 208.55 лева и лихва- 2 674.42
лева.
В изпратеното
до жалбоподателя уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК е посочено, че са установени
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, 2, 4 и 5 ДОПК, поради което основата за
облагане по ЗДДФЛ на ЕТ; ДОО; ЗЗО и УПФ за самоосигуряващи се лица за периода
01.01.2013 г.-31.12.2017 г., ще бъде
определена по реда на чл.122 ДОПК-чл.124а ДОПК/л.459 от делото/.
В хода на съдебното производство са
извършени съдебно-техническа; съдебно-почеркова и съдебно-счетоводна
експертизи, резултатите от които опровергават частично констатациите на органа
по приходите.
Ревизионно
производство е проведено по реда на чл. 122 ДОПК, като основата
за облагане с данъци, следва да бъде определена въз основа на извършен анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК. В
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК е подкрепено
от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване
на ревизия при особени случаи, както и спазването на процесуален ред за това, а
в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно
доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават
фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията на чл. 124,
ал.2 ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите, следва да
са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай, тежестта за
опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
Както
беше посочено съобразно правилото, въведено с разпоредбата на чл.124, ал.2 ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.
122 ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от
събраните доказателства. Съдът
счита, че събраните в хода на ревизията доказателства несъмнено представляват
основания за извършване на ревизия при особени случаи, но данъчната основа е
формирана неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 ДОПК
данъчната основа се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани в
чл.122, ал.2, т.1 - т.16, като органът по приходите следва да ги разгледа,
анализира и да приложи тези от тях, които биха му позволили да определи
основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение
на ревизираното лице, при съобразяване на основните принципи на облагане,
въведени в съответния материален закон. Органът по приходи не е сторил това. В ревизионния доклад е посочил, че
за определяне основата за облагане, на основание чл.122, ал.2 ДОПК е извършен
анализ на относимите към основата за облагане на ревизираното лице
обстоятелства, като при коментара на чл.122, ал.2, т.12 ДОПК - обобщените
данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица,
упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия е
записано, че това обстоятелство е неотносимо към определяне данъчната основа за
облагане с данък. Тъй като не били представени документи за извършените разходи
при осъществяване на транспортната дейност, органът по приходи приел за извършени такива в размер на
25% от получените приходи. В резултат, доходите от стопанска дейност на
физическото лице са обложени съгласно разпоредбата на чл.26, ал.7 ЗДДФЛ, по
реда на ал. 1-6. Данъкът е определен съгласно чл.48, ал.2 ЗДДФЛ. Съгласно цитираната разпоредба, размерът на данъка върху годишната данъчна
основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за
доходите от стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ се определя, като
годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 ЗДДФЛ се умножи по данъчна
ставка 15 на сто.
Разделът
от ЗДДФЛ, регламентиращ формирането на данъчната основа по реда на чл. 26 и чл.
28 ЗДДФЛ е озаглавен „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец“,
като изрично са включени и доходите от търговска дейност без регистрация по
Търговския закон. Правилото
на чл.26, ал.7 ЗДДФЛ разпорежда, по реда на ал. 1 - 6 да се облагат и доходите
от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като
едноличен търговец.
Уточнението „като едноличен търговец“ е въведено, за да бъде разграничен
начинът на формиране на данъчната основа по този ред - чрез формиране и
преобразуване на данъчна печалба по реда на ЗКПО, от определянето на данъчната
основа за доходите на физически лица от друга стопанска дейност, несвързано със
задължения за водене на счетоводна отчетност и по дефиниция предвидено за
доходите от дейности, извършвани с личен труд, упражняване на свободна
професия, занаят - чрез приспадане на разходи, нормативно установени по размер
със закона. В случая, при наличие на
предпоставките на чл. 122, ал. 1 ДОПК, органът по приходите следва да приложи
установения в съответния материален закон размер на данъка към основа,
определена по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК, т.е. всякакъв друг ред на ЗКПО за формиране на данъчната основа
за доходи като едноличен търговец не следва да се прилага.
Видно
от заключението на счетоводната експертиза, всички неотчетени приходи са
получени по разплащателна сметка на П. в „Райфайзенбанк“ АД и техният размер е
този, установен в ревизионния акт. По
периоди са: за 2013 г. - 42 620.00 лева; за 2014 г. - 53 574.68 лева;
за 2015 г. - 23 282.00 лева; за 2016
г. - 32 983.00 лева; за 2017 г. - 14 640.00 лева. При положение, че
по банковата сметка на ревизираното лице реално са постъпили сумите по
процесните фактури, то недвусмислено може да се направи извод, че услугите са
извършени точно от жалбоподателя, поради което съдът приема тези размери, за
доказано неотчетени приходи. По
отношение на разходите обаче, съдът намира, че същите са определени в
противоречие с материалния закон, при следните съображения:
Органът
по приходи е признал разходи в размер на 25% без каквато и да е аргументация.
Това решение не намира опора в закона. Аналогията с чл.29, ал.1, т.3 ЗДДФЛ и в
частност с предвиденото в разпоредбата намаляване на дохода с разходи за
дейността в размер на 25 на сто е
неуместна, тъй като това се отнася за доходи от упражняване на свободна
професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения, като фактическото
положение по настоящия казус не се субсумира в състава на посочената правна
норма. В другия случай, при липса на такава аналогия, изборът на процент
разходи - 25% изглежда напълно случаен, тъй като липсват каквито и да е мотиви
за избрания от органа по приходи подход. Не без значение е обстоятелството, че
при прилагане на 25% разходи, печалбата от този вид дейност е определена в
размер на 75%. Този процент печалба не само в транспортния
отрасъл, а изобщо в който и да е отрасъл на икономиката е нереален и утопичен.
Ето защо, съдът намира, че данъчната основа следва да бъде формирана в
съответствие с критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК
и по конкретно при съобразяване на т.12 от с.р., а именно при съобразяване на обобщените данни за
реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица,
упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия. Вещото
лице по счетоводната експертиза посочва, че товарният автомобилен транспорт е
относително скъп вид транспорт във връзка с високата средна себестойност на
превоза между 45 и 90 %, като е приета средна себестойност 65% и средна норма
на печалба на фирми, извършваща товарни автомобилни превози с код на
извършваната икономическа дейност 49.41 -
товарен автомобилен транспорт в размер на 35%. Посочва също за сравнение, че в европейско проучване извършено
от https://inconvenienttruck.eu/, оперативните разходи в товарния
автомобилен транспорт са приблизително 77 %, като само горивата и тол такси съставляват ориентировъчно 50% от общите оперативни
разходи. Несъгласието на процесуалния представител на ответника с приетата от
експертизата средна себестойност 65% е мотивирано с липсата на конкретни данни,
сочени от вещото лице за анализираните фирми, както и с липсата на сходство по отношение на
ревизираното лице и съответните фирми. В съдебно заседание, вещото лице е
заявило, че тези 65%, са в резултат на анализ на
годишните финансови отчети, публикувани в търговския регистър на фирми, които
се занимават с товарен автомобилен транспорт и че няма абсолютна идентичност с
дейността на жалбоподателя, в смисъл, че при анализа са използвани финансовите
резултати на фирми, а не на физически лица, извършвали такава дейност. Такъв
подход при извършване на анализ не е в противоречие с разпоредбата на чл. 122, ал.2, т.12 ДОПК, тъй като същата не изисква
абсолютна идентичност, а предоставя алтернативна възможност на съобразяване - упражняващи същата или подобна дейност при същите
или подобни условия. При несъгласие с изводите на вещото лице, органът по
приходи има възможността да оспори експертизата и да поиска нова или да
предприеме други процесуални действия, с оглед защита на тезата си. Такива
действия не са извършени от ответника.
Съдът
не кредитира заключението на вещото лице във вариант -установени разходи по
действително изминати километри, тъй като от една страна в товарителниците
липсва информация за изминати километри, а от друга, частично липсващата
информацията за изминати километри по маршрути, посочени в товарителниците, е
препятствала възможността вещото лице да направи изчисления на разходите в
пълен обем.
Съдът намира за логичен, правно и житейски състоятелен
вариант втори на заключението в отговор на въпрос поставен от съда, при който, за размер на
приходите бъдат приети сумите, платените и получени по банковата сметка на
жалбоподателя, а за размер на разходите, установените на
база средна себестойност на превозите в отрасъл товарен автомобилен
транспорт /л.18 и 19 от заключението/. При този вариант, експертизата е
извършила своите изчисления, при средна себестойност на превозите в отрасъл
товарен автомобилен транспорт - 65% и печалба в размер на 35%.
Изложените до тук съображения налагат оспореният
РА, да бъде изменен, като определените задълженията, следва да бъдат коригирани
до размери, установени от вещото лице в отговора на въпрос №2, поставен от съда
/л.18 и л.19 от експертизата/, а именно: за 2013 г. дължим данък по ЗДДФЛ на ЕТ
- 1 660.35 лева и лихва - 1 102.95 лева; за 2014 г. дължим данък по
ЗДДФЛ на ЕТ - 2 031.44 лева и лихва - 1 143.05 лева; за 2015 г.
дължим данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 831.75 лева и лихва - 383.32 лева; за 2016 г.
дължим данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 1 284.85 лева и лихва - 461.83 лева и за
2017 г. дължим данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 479.16 лева и лихва - 123.65 лева.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е
извършвал трудова дейност за която подлежи на задължително осигуряване, като
самоосигуряващо се лице. С оглед променената в хода на съдебното обжалване
данъчна основа, следва да се определят и нови размери на дължимите авансови и
изравнителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ, също съгласно направените изчисления от
вещото лице в отговора на въпрос №2, поставен от съда /л.18 и л.19 от
експертизата/, а именно: дължими вноски за ДОО са: за 2013 г. - 1 909.38 лева
и лихва в размер на 1 279.10 лева; за 2014 г. - 2 336.25 лева и лихва
в размер на 1 325.00 лева; за 2015 г. -
956.55 лева и лихва в размер на 461.32 лева; за 2016 г. - 1 477.64
лева и лихва в размер на 547.03 лева; за 2017 г. - 993.60 лева и лихва в размер на 305.15 лева.
Дължимите вноски за здравно осигуряване следва да бъдат: за 2013 г. -
1 193.36 лева и лихва в размер на 799.43 лева; за 2014 г. - 1 460.15
лева и лихва в размер на 828.12 лева; за 2015 г. - 597.85 лева и лихва в размер на 288.32 лева;
за 2016 г. - 923.52 лева и лихва в
размер на 341.90 лева и за 2017 г. -
576.00 лева и лихва в размер на 176.90 лева. Дължимите вноски за
Универсален пенсионен фонд /УПФ/ следва да бъдат: за 2013 г. - 745.85 лева и лихва в размер на 499.65 лева;
за 2014 г. - 912.60 лева и лихва в
размер на 517.58 лева; за 2015 г. -
373.65 лева и лихва в размер на 180.20 лева; за 2016 г. - 577.20 лева и лихва в размер на 213.68 лева;
за 2017 г. - 360.00 лева и лихва в
размер на 110.56 лева.
При този резултат и предвид направеното искане и от
двете страни за присъждане на разноски, такива по компенсация се следват на
администрацията в размер на 369.00/триста шестдесет и девет/ лева.
Мотивиран
така и на основание чл.160, ал.1, ДОПК, Административен съд Бургас, осми
състав:
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
ревизионен
акт №Р-02000220001487-091-001 от 15.10.2020 г. на началник сектор „Ревизии“-възложил
ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията,ТД НАП
Бургас,
потвърден с решение №9
от 11.01.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, като определя следните размери на задължения за
данък по ЗДДФЛ на ЕТ: за 2013 г. - 1 660.35 лева и лихва - 1 102.95 лева;
за 2014 г. - 2 031.44 лева и лихва - 1 143.05 лева; за 2015 г. -
831.75 лева и лихва - 383.32 лева; за 2016 г.- 1 284.85 лева и лихва -
461.83 лева и за 2017 г. - 479.16 лева и лихва - 123.65 лева; Дължими вноски за
ДОО: за 2013 г. - 1 909.38 лева и лихва в размер на 1 279.10 лева; за
2014 г. - 2 336.25 лева и лихва в размер на 1 325.00 лева; за 2015 г.
- 956.55 лева и лихва в размер на
461.32 лева; за 2016 г. - 1 477.64 лева и лихва в размер на 547.03 лева;
за 2017 г. - 993.60 лева и лихва в
размер на 305.15 лева; Дължими вноски за здравно осигуряване: за 2013 г. -
1 193.36 лева и лихва в размер на 799.43 лева; за 2014 г. - 1 460.15 лева
и лихва в размер на 828.12 лева; за 2015 г. -
597.85 лева и лихва в размер на 288.32 лева; за 2016 г. - 923.52 лева и лихва в размер на 341.90 лева
и за 2017 г. - 576.00 лева и лихва в
размер на 176.90 лева; Дължими вноски за Универсален пенсионен фонд/УПФ/: за
2013 г. - 745.85 лева и лихва в размер
на 499.65 лева; за 2014 г. - 912.60 лева
и лихва в размер на 517.58 лева; за 2015 г. -
373.65 лева и лихва в размер на 180.20 лева; за 2016 г. - 577.20 лева и лихва в размер на 213.68 лева;
за 2017 г. - 360.00 лева и лихва в
размер на 110.56 лева.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Д.П. *** в качеството си на ЕТ „Б.-Г.П.“ в останалата част, като неоснователна.
ОСЪЖДА Г.Д.П. *** в качеството си на ЕТ „Б.-Г.П.“ да
заплати по компенсация на дирекция
„Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, разноски в размер на 369.00/триста
шестдесет и девет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: