Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  гр.С., ….….. 2013 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди  и тринадесета  година в състав :

 

                 Председател:   Зорница Гладилова

                                                                                         

При секретаря Е.Г. като разгледа   гр.д. № 5297 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

                        Производството е по реда на чл.365 ГПК.

Ищецът "П.и с." ЕАД твърди, че е изпълнило задължението си по Договор № 98/ 10.2009 г. за СМР на обект: вертикална планировка около сграда в м. "М.Л.", гр. С. и съгласно оферта 82Б / приложение 1 /, в качеството му на изпълнител, с възложител ответникът „С. ц. - В" ООД. Било подписано Споразумение от 01.12.2010 г., за това, че дължимата престация по СМР е осъществена и подлежи на заплащане, за което са издадени фактури. Ответното дружество изплатило частично задължението си по визираното споразумение. Задължението било за сумата в размер на 89 140.87 лв., от които били изплатени следните суми: авансово плащане в размер на 8 255.38 лв. с ДДС на 23.10.2009 г. по издадена фактура 1733/27.10.2009 г., сумата в размер на 16 620.08 лева с ДДС, от която 10 000 лева платени на 2.12.2009 г. и 6 620.08 лева, платени на 27.01.2010 г., по фактура №1801/26.11.2009 г., сумата в размер на  5 264.41 лева с включен ДДС, платени на 13.10.2009 г. по фактура №1956/18.02.2010 г. и сумата в размер на 2400 лева с включен ДДС, платени на 26.11.2010 г. по фактура № 1956/18.02.2010 г.  За остатъка от сумата е съставен погасителен план по Споразумението. Ответникът не изпълнил погасителния план и останало задължение по фактура №1956/18.02.2010 г. в размер 52 700 лева. Задължението и фактурата били вписани в Дневник на сметка 411/1, за периода от 01.01.2011 г. до 31.08.2011 г. Според чл.2,ал.1 от Споразумението била дължима лихва за забава, считано от 01.03.2010 г. Видно от приложената справка по чл.366 от ГПК размерът на лихвата бил 8 943.57 лева. Периодът на лихвата за забава бил от 01.03.2010 г. - датата посочена в чл.2, ал.1 от Споразумението до 21.10.2011 г. - денят на предявяване на молбата за допускане на обезпечение на бъдещи искове в съда. В чл.З от Споразумение от 01.12.2010 г. било посочено, че при забава в плащанията „С. Ц. - В" ООД дължи неустойка за забава в размер на 0,1% от стойността на неизпълненото задължение, но не повече от 10% от неговата стойност. Дължимата неустойка била в размер на 10% от изискуемото вземане или 5 270,00 лева. Ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати посочените дължими суми.

Ответникът„С. Ц. - В" ООД  оспорва предявените от ищеца искове. Твърди, че ищецът не изпълнил точно задължението си . Оспорва приложеното към исковата молба споразумение от 01.12.2010 г. и твърди че подписалият споразумението управител на ответника Александър И. Ваклин, бил в грешка по отношение на факта на пълното изпълнение на договора от страна на изпълнителя (ищеца), респективно по отношение на дължимостта на посочената в споразумението сума, а в последствие и по отношение на нейното разсрочване. Твърди, че споразумението е унищожаемо и не поражда правни последици. Управителят на „С. Ц. - В" ООД бил в заблуждение относно действителното количество вложени в обекта материали и СМР. Грешката била открита в края на 2011 г., след извършване на детайлен оглед и измерване на обекта на местоизвършване на СМР по Договора, включително и взимането на проба от положения асфалтобетон. Проверката показала, че действителната подготвена и асфалтирана площ е с 1/3 по-малко от отчетената и имало   пълна   липса   на   изпълнение   на   втория   предвиден   плътен   слой асфалтобетон.  Заплатената до момента стойност с ДДС по Договора от страна на ответника възлизала на: 32539,86 лв. Разликата, дължима за плащане съобразно действително установените след оглед, измерване и взета проба на място и действително извършени СМР, била в размер на 22917,58 лв. като това било единствено дължимата сума, като тази сума представлявала стойността на действително вложените и изпълнени СМР на обекта. Ищецът счита неоснователна претенцията за неустойка за забавено плащане, тъй като такава в сключения между доверителя ми и ищцовото дружество Договор нямало, а Споразумението от 01.12.2010 г., където е предвидена неустойка при забавено плащане не го обвързвало.

Във връзка със забавеното изпълнение на Договора от страна на ищцовото дружество и непредаването в договорения срок съгласно чл. 2, ал.2 от Договора (двадесет календарни дни), не бил положен вторият завършващ слой плътен асфалтобетон, посочен в позиция №8 в оферта №82Б (Приложение №1 към Договора), ответникът претендира предвидения максимален размер на неустойката в чл. 22 от Договора, а именно 10 % от договорената в чл.3, ал.1 обща цена, равняващи се на 8 914.09 лв., с която сума прави възражение за прихващане.

Ответникът моли, в случай че в резултат на извършените действия, които са необходими за изпълнение на задачите на исканата по-долу инженерно-техническа експертиза, са причинени щети върху изпълнените СМР на обекта (в частност пълно или частично нарушаване на асфалтовото покритие, бордюри и др.), ищецът да бъде осъден да изпълни отново (възстанови) за негова сметка повредените участъци или да заплати стойността на необходимия ремонт.

 

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Представен е Договор № 98/м.10.2009 г., сключен между „С. Ц. - В" ООД в качеството на възложител и "П.и с." ЕАД в качеството на изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извърши СМР на обект: вертикална планировка около сграда в м. "М.Л.", гр. С., които дейности са посочени в Оферта № 82Б /Приложение №1/. Срокът за изпълнение е 20 календарни дни след осигуряването на строителна площадка и при подходящи атмосферни условия. Съгласно чл.3 стойността на договора, определена съгласно количествено-стойностната сметка на изпълнителя е 89 140.87 лв. с ДДС. Възложителят поел задължение в 3-дневен срок от сключване на договора да преведе по сметка на изпълнителя сумата 8 255.38 лв. /ч.3, ал.3 от дговора/. Съгласно чл.4 от договора окончателното възнаграждение следва да бъде заплатено в 10-дневен срок след подписване на  на акт образец 19 за действително извършени СМР, сметка обр.22 и представяне на фактура. Съгласно чл.15 обектът се счита окончателно предаден на възложителя с подписването на приемателно-предавателен протокол. Съгласно чл.22 при забава за извършване и предаване на работите по този договор в срока на договора, изпълнителят дължи неустойка в размер 0.1% от общата цена за всеки просрочен ден, но не повече от 10% общо.

Представена е оферта № 82Б от м.10.2009 г., подадена от "П.и с." ЕАД , в която са описани следните СМР: 1. изкоп машинен; 2. превоз земни маси и такса БЗМ; 3. Подравняване и уплътняване земно легло; 4. направа от трошен камък; 5. направа градински бетонови бордюри; 6. направа бетонови бордюри; 7. направа бетонови водещи ивици; 8. полагане плътен асфалтобетон; 9. полагане неплътен асфалтобетон; 10. натоварване и превоз на строителни отпадъци; 11. повдигане на РШ. Общата стойност с ДДС е 89 140.87 лв.

Представено е Споразумение от 01.12.2010 г., сключено между "П.и с." ЕАД и *** Ц. - В" ООД, представлявано от управителя Александър Ваклин. Страните са констатирали, че са сключили Договор № 98/ 10.2009 г. /чл.1, ал.1/. съгласно чл.1, ал.2 страните са се съгласили, че работа по предходната алинея е приета безусловно с Протокол № 2/18.02.2010 г., подписан от представители на страните. В чл.1, ал.3 от споразумението страните са констатирали извършените до момента на сключването му плащания от страна на възложителя. В чл.2, ал.1 страните са се съгласили, че задължението на „С. Ц. - В" ООД към "П.и с." ЕАД възлиза на 56 600 лв. с ДДС, а в ал.2 на същият текст страните са приели погасителен план за изпълнение на установеното задължение. Съгласно чл.3 при забава в плащанията „С. Ц. - В" ООД дължи неустойка в размер 0.1% върху стойността на неизпълненото задължение, но не повече от 10% от неговата стойност.

Представена е Фактура № 1956/18.02.2010 г., издадена от "П.и с." ЕАД *** Ц. - В" ООД за извършени СМР съгласно Протокол  за обект: вертикална планировка около сграда в м. "М.Л.", гр. С. след приспаднат аванс на обща стойност 69 265.41 лв. с ДДС. Фактурата е подписана от представители на двете дружество.

Представена е двустранна сметка за изплащане на извършени СМР въз основа на протокол обр.19, в която е определена сума за заплащане в размер 64 265.41 лв. за обект тротоар около сграда в м. „М.Л.”.

Представен е протокол № 2/18.02.2010 г., в който е установено извършването на 1. изкоп машинен; 2. превоз земни маси и такса БЗМ; 3. Подравняване и уплътняване земно легло; 4. направа от трошен камък; 5. направа градински бетонови бордюри; 6. направа бетонови бордюри; 7. направа бетонови водещи ивици; 8. полагане плътен асфалтобетон; 9. полагане неплътен асфалтобетон; 10. натоварване и превоз на строителни отпадъци; 11. повдигане на РШ за обект: вертикална планировка около сграда в м. "М.Л.", гр. С.. Протоколът е подписан от представители на "П.и с." ЕАД и *** Ц. - В" ООД.

 

По делото е дал обяснения управителя на ответното дружество Н.М. К., от чиито показания се установява, че в края на 2011 г. в сградата около която е направена вертикалната планировка, предмет на договора К. имал наемател, който го попитал няма ли да се слага плътен асфалтобетон на улицата. От този наемател К. разбрал, че е положен само неплътен асфалтобетон. Той изпратил служителя на дружеството на длъжност „инвеститорски контрол”  Г.Б. от П. на място, за да извърши проверка. Служителят му докладвал, че е положена само основа. Тогава установили, че има разминаване с 500 до 700 кв.м. на площта, за която е договора. Разликата в площта се получила от там, че на мястото на тревната площ трябвало да има улица, но било решено да е тревна площ.

По делото е разпитан като свидетел Н.Н.Б., от чиито показания се установява, че в края на 2011 г. бил изпратен от управителя на дружеството К., в качеството си на инвеститорски контрол за да провери как е изпълнена пътната настилка на процесния обект. Била взета проба от асфалта за да бъде измерена дебелината му и били констатирани различия в дебелината. Отделно констатирали, че не е положен плътен асфалтобетон.

 

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и като компетентно извършена съдът възприема. Съгласно заключението на вещото лице  процесната фактура № 1956/18.02.2010 г. е осчетоводена надлежно в счетоводството на ответника като задължение и е включена в дневника на покупките. „С. Ц. - В" ООД е ползвало данъчен кредит за ДДС. Дължимата сума по фактурата е 52 700 лв. Лихвата, изчислена върху главницата от 52 700 лв. за периода от 1.03.2010 г. до 21.10.2011 г. е 8 810.12 лв.

 

По делото е изслушана единична съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице С. *** представлява част от улица, предвидена по регулация с ширина на пътното платно 6 м. във функционално отношение същата се квалифицира като обслужваща – VІ-А клас, които улици се оразмеряват за леко движение. Не било технически оправдано полагането на неплътен асфалтобетон с дебелина 12 см. при положение, че тази дебелина не компенсира необходимостта от запечатването на настилката с плътен асфалтобетон, какъвто не бил положен. Вещото лице е описало установените на място изпълнени и приети СМР по договора и е изчислило общата им стойност на 70 322 лв. по цените по оферта № 82Б. При неполагане на плътен асфалтобетон има вероятност да проникне или да се акумулира влага, която да компрометира пътната основа. В случая при наличното отваряне на бордюрите водело до проникване на влага. При извършения оглед били установени участъци от настилката и бордюрите, които били започнали да дефектират.

С допълнителна експертиза вещото лице е посочило, че площта върху която е положен неплътен асфалтобетон възлиза на 530 кв.м.. при положена дебелина на слоь 12 см. това представлявало 146 т. неплътен асфалтобетон или 73 т. при дебелина 6 см.. При приета единична цена от 127.27 лв. за тон новото количество би струвало 9 309 лв. по единичните цени на офертта № 82Б /Приложение № 1 към Договора/.

Изслушана е тройна съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена и като компетентно извършена съдът възприема. Заключението на вещите лица по т.1.1 и т.1.2 повтаря изводите на единичната съдебно-техническа експертиза. Вещите лица са изчислили стойността на установените на място изпълнени количества СМР по единичните цени в оферта № 82Б. на 70 322 лв. По отношение на устойчивостта на износване на пътя при неположен слой плътен асфалтобетон вещите лица са посочили, че натоварването на пътя е незначително и не може този фактор да окаже съществено значение.

 

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.266, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.286 от ТЗ и чл.92, ал.1 от ЗЗД.  Ответникът е предявил възражение с правно основание чл.265, ал.1, т.3 от ЗЗД и възражение за прихващане и възражение с правно основание чл.32, ал.3 ЗЗД.

 

І. По иска с правно основание чл.266, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.286 от ТЗ,  чл.79, ал.1 от ЗЗД.  

По делото няма спор и от представените доказателства се установява, че страните са обвързани от договор за изработка, по силата на който ищецът се е задължил да изпълни СМР на обект: вертикална планировка около сграда в м. "М.Л.", гр. С.. Видно от представения протокол № 2/18.02.2010 г., подписан от двете страни работата извършена от ищеца е приета от ответника.

Ответникът възразява, че изпълнението има недостатъци - действителната подготвена и асфалтирана площ е с 1/3 по-малко от отчетената и имало   пълна   липса   на   изпълнение   на   втория   предвиден   плътен   слой асфалтобетон.  По делото е установено, че площта, която е асфалтирана действително е по-малко, тъй като самият възложител бил решил част от площта вместо улица да бъде тревна площ. Установено е че на обекта не е положен плътен асфалтобетон.

Съгласно чл.264, ал.2 ЗЗД възражението за недостатъци следва да се направи при приемането на работата, освен ако се касае за такива недостатъци, които не биха могли да бъдат открити при обикновен начин на приемане или се появят по-късно. Посочените от ответника недостатъци са от характер, който позволява да бъдат установени при приемане на работата. Нещо повече – площта за асфалтиране не е намалена поради неизпълнение на договора от страна на ищеца, а по решение на самия възложител като същият е бил наясно към момента на приемане на работата, че площта, която е отредил „за тревна” няма да бъде асфалтирана и това е причината върху нея да не бъде положен асфалт. По отношение на плътният асфалто-бетонов слой – същият се полага най-отгоре и неговата липса е видима, както се установява от показанията на свидетеля, разпитан по делото и обясненията на управителя. Следователно възраженията, които ответникът въвежда в производството – че площта която е асфалтирана е с 1/3 по-малко и че не е положен плътен асфалтобетонов слой, е следвало да бъдат направени към момента на приемане на работата.

Със споразумение от 1.12.2010 г., сключено почти една година след приемането на извършената работа страните са установили, работата на ищеца по договора е приета безусловно и че дължимата от ответника по договора сума е 56 600 лв., направили са график за изплащането й и са уговорили неустойка в случай на забавено изплащане на вноските. Ответникът е поискал съдът да установи недействителност на това споразумение, тъй като към момента на сключването му бил в грешка по отношение на факта на пълното изпълнение. Споразумението от 1.12.2010 г. в действителност представлява договор за спогодба – прието е, че работата по договора е изпълнена /без да е конкретизирано точно кое е изпълнено/ и са приети нови падежи на задължението за плащане на цената като това означава, че ищецът се е отказал от възможността на търси обезщетение за забава за минал период. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗЗД грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение когато договорът е сключен с оглед личността. В процесния случай се твърди грешка в предмета на спогодбата – констатацията за приемането на работата по договора и нейното пълно извършване. Съдът обаче намира, че с оглед обема на работата по договора и с оглед изслушаните заключения дори да има грешка, тя не се отнася до съществените качества. Съдът намира, че споразумението от 1.12.2010 г. не подлежи на унищожаване. С това споразумение ответникът е потвърдил  работата по договора като извършена така както е приета с протокола от 18.02.2010 г.

Споразумението представлява договор за спогодба – налице са отстъпките, тъй като с него страните са се съгласили, че сумата 56 600 лв., представляваща неизплатената част от цената по договор № 98 е дължима за приетата вече работата. Следователно ответникът се е съгласил първоначално договорената цена да е дължима за вече приетите СМР, които са по-малко от договорените.

Ответникът не е представил доказателства за заплащане на сумата 52 700 лв., поради която следва да бъде осъден да я заплати.

 

ІІ. По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 8943.57 лв., представляваща дължима законната лихва върху сумата 52 700 лв.

Съгласно чл.2, ал.1 от споразумението от 1.12.2010 г. сумата на главницата от 56 600 лв. е дължима ведно със законната лихва върху нея от 1.03.2010 г. за всяка от вноските по погасителния план предвиден в чл.2, ал.2 от споразумението е предвидена законна лихва с посочена крайна дата за изчисляването й. Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е изчислила размера на лихвата - 8 810.12 лв., но тази експертиза не се е съобразила с графика на изплащане, посочен в чл.2, ал.1 от споразуманието от 1.12.2010 г. Съдът като взе предвид изчислението, извършено с програма за изчисление на законна лихва върху всяка от вогасителните вноски на чл.2, ал.2 от споразумението от 1.12.2010 г. /като прилага справките в разпечатан вид/ изчисли, че общият размер на лихвата е 1006.16 лв. Следователно претенцията за сумата 8943.57 лв. е основателна и доказана в посочения от ищеца размер.

 

ІІІ. По иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата 5270 лв.

Съгласно чл.3 от споразумението между страните при забава в плащанията „С. Ц. - В" ООД дължи неустойка в размер 0.1% върху стойността на неизпълненото задължение, но не повече от 10%.  Така уговорена клаузата за неустойка е абсолютно неясна, тъй като не е въведен критерий за преценка дали неустойката е дължима в размер 0.1% или 10% и при липса на такъв критерий съдът не може да извърши преценка каква е дължимата неустойка. По изложените съображения съдът намира клаузата нищожна. При този извод съдът намира, че неустойка не е уговорена и искът е неоснователен.

 

ІV. По възражението за прихващане за сумата 8 914.09 лв., представляваща неустойка за забавеното изпълнение по договора поради неизпълнението му в срок – и към момента на исковата молба не бил положен плътния асфалтобетон.

Както е изложено по-горе с подписаното споразумение от 1.12.2010 г. страните са преуредили отношенията си по договор № 98 и са приели, че същият е изпълнен, независимо от това че не са извършени СМР за част от предмета му. По тази причина съдът намира, че ищецът не дължи и съответно не е в забава за направата на плътен асфалтобетон. Съответно не е дължима уговорената в чл.22 от договора неустойка и възражението за прихващане е неоснователно.

 

                        При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в производството съобразно уважената част от исковите претенции – 4850.16 лв. по представен списък.

                        При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника  направените от него разноски по делото съобразно с отхвърлената част от исковете или 27.57 лв.

 

                        Воден от горното съдът

 

                                                           Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „С. Ц. – В” ООД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1309, район И., бул. „Ген. С.” № **, вх.*, ет*, ап.* да заплати на „П.и с.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1619, район В., ул. „Е.Ч.” № ** на основание чл.266, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.286 от ТЗ,  чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата 52 700 лв. /петдесет и две хиляди и седемстотин лева/, представляваща неизплатено възнаграждение по договор № 98/м.10.2009 г. и споразумение от 1.12.2010 г. ведно с лихвата за забава върху нея считано от 12.12.2011 г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 8943.57 лв. /осем хиляди деветстотин четиридесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ , представляваща законната лихва върху сумата 52700 лв. от 1.03.2010 г. до 10.12.2011 г.  

                        ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.и с.” ЕАД *** Ц. – В” ООД иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата 5270 лв. /пет хиляди двеста и седемдесет лева/, представляваща неустойка по чл.22 от договор № 98/м.10.2009 г. като неоснователен.

                        ОСЪЖДА „С. Ц. – В” ООД да заплати на„П.и с.” ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 4850.16 лв. /четири хиляди осемстотин и петдесет лева и шестнадесет стотинки/.

                        ОСЪЖДА „П.и с.” ЕАД *** Ц. – В” ООД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 27.57 лв. /двадесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/.

                        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

                                                                                              СЪДИЯ: