№ 38
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20225000500017 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 4417 / 09.11.2021г. от З. ВЛ. Д.
против решение № 131 / 14.10.2021 г. ,постановено по гр.д.250 / 2021 г. по
описа на ОС – Х. в частта ,в която е отхвърлен предявения от нея иск против
П. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,в резултат на
незаконно воденото против нея ДП № 52/ 2017 г. по описа на ОД на МВР Х.
на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ над уважения размер от 1 000 лв. до
пълния предявен от нея такъв от 35 000 лв. По съображенията ,подборно
изложени във въззивната жалба,жалбоподателката заявява искане решението
в тази част да бъде отменено и предявеният от нея иск да бъде уважен в пълен
размер като претендира и присъждане на разноски .
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 4030/ 25.10.2021 г. от Окръжна
прокуратура Х. като представител на П. против същото решение в частта ,в
която П. е осъдена да заплати на З. ВЛ. Д. обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на незаконно воденото против нея ДП № 52/ 2017 г. по
описа на ОД на МВР Х. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в размер на
1 000 лв..По съображения ,изложени в жалбата жалбоподателят ответник
1
моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и бъде постановено
друго ,с което искът на Д. да бъде изцяло отхвърлен ,евентуално
обезщетението да бъде намалено.
От страните отговори не са депозирани.
Контролираща страна АП . П. взема становище в подкрепа на жалбата
на ответника като счита- от друга страна- че жалбата на ищеца е
неоснователна.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
С обжалваното решение първоинстанционният окръжен съд е приел за
установени между страните следните факти:
С постановление от 07.Ш.2017 г. Районна прокуратура-Х. е приела за
наблюдение досъдебно производство срещу неизвестен
извършител,прокуроска преписка №319/2017 г. на РП-Х.,за това,че на
09.06.2016 г. в гр.Х.,съзнателно се ползвал от неистински
документ/декларация/ като за самото му съставяне от него не може да се
търси наказателна отговорност-престъпление по чл.316 вр. с чл.309 ал.1 от
НК.Преписката е образувана по разделени материали от ДП №67/2016 г. на
ОД на МВР-Х.,водено за престъпление по чл.209 ал. II вр. с ал1 от
НК,прекратено на 17.02.2017 г. с постановление на РП-И.,които касаят
извършване на престъпление по 316 вр. с чл.309 ал. 1 от НК. За горното е
образувано ДП №52/2017 г. на ОД на МВР-Х. , по което ищцата е дала
показания като свидетел на 07 .04.2017 г. като по отношение на нея са
изготвени характеристична справка ,както и справка за съдимост.
Съобразно справка за съдимост ищцата е осъждана по НАХД 356/2006
г. на РС-Д. с решение №341/13.УП.2006 г. в сила от 21.ХП.2006 г. за
престъпление по чл.311 ал. II.вр. ал.1 от НК,като на основание чл.78А от НК е
наложена административно наказание.Също така е осъждана по НОХД
102/2009 г. с присъда №20/11.Х1.2010 г. на РС-П. за престъпление по чл.209
ал. I от НК вр. с ал.2 и е осъдена на наказание лишаване от свобода за срок
от една година,чието ефективно изтърпяване е отложено за изпитателен срок
от три години.
С постановление от 29.09.2017 г. РП-Х.,в сила от 12.Х.2017 г. е
прекратено ДП №52/2017 г. на ОДМВР-Х.,представляващо преписка вх.
№319/2017 г. на РП-Х.,водено против неизвестен извършител за престъпление
2
по чл.316 вр. с чл.309 ал.1 от НК.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Л. К. М. съдът е
установил ,че същата знаела за водените досъдебни производства спрямо
ищцата,и в частност за процесното за съставяне на документ с невярно
съдържание. М. си спомняла когато Д. била извикана на разпит в гр.Х. от
дознател.След връщането й била много ядосана и разтревожена,тъй-като
дознателят й заявил,че трябва да представи документа, в който пише ,че З. е
получила парите.В офиса Д. имала каса ,от която извадила документ,в който
било отразено,че същата е дала парите на това лице ,което е лицето ,подало
сигнала за образуване на досъдебното производство.Ищцата представила
въпросния документ на дознателя и като се върнала пак била много
разстроена,като й посочила,че няма да приемат въпросния документа, тъй
като дознателят се съмнявал ,че подписът е на Е. и щели да назначат
експертиза относно авторството на съставителя .
Гореустановеното от първостепенния съд не е било спорно между
страните ,а и се установява от събраните по делото доказателства.
На база на тези безспорни обстоятелства съдът на първо място ,е
приел, че независимо ,че ДП 52 / 2017 г. по описа на ОД – МВР Х. е било
образувано против неизвестен извършител, водено е против такъв и е
прекратено против такъв като в него ищцата е имала качеството на свидетел,
са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2 ал. 1 т. 3 от
ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата за репариране на
неимуществените вреди ,претърпени от същата от така воденото досъдебно
производство , тъй като именно тя е била разследвана за документното
престъпление ,предмет на наказателното производство.Приел е ,че
употребения в чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ израз „ обвинение в извършване на
престъпление „ следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния
деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Приел е ,че с оглед
на казаното е изпълнена хипотезата на посочената разпоредба ,което
предпоставя овъзмездяване на претърпените от ищцата неимуществени
вреди,пряка последица от воденото наказателно дело,поради което и
съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е присъдил обезщетение в размер
на 1 000 лв. ,до който размер искът е уважен ,а в останалия предявен размер
до 35 000 лв. е отхвърлен.
Приетото за установено от фактическа страна от първостепенния съд
не е оспорено с въззивните жалби като със същите се атакува обжалваното
решение в частта, касаеща правните изводи като жалбоподателят П. прави
оплакване за недължимост на обезщетение доколкото не е налице
фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ,тъй като по отношение на
ищцата не е било повдигнато обвинение ,а наказателното производство се е
водело против неизвестен извършител. В случай на дължимост е възразил по
отношение на размера на присъденото от съда обезщетение. Жалбоподателят
ищец релевира оплаквания за неправилност на решението в частта,касаеща
3
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като
претендира такова в пълния му предявен размер .Следователно и на
основание чл.269 от ГПК това са пределите на въззивното обжалване.
Безспорно се установи ,че ДП 52 / 2017 г. по описа на ОД на МВР – Х. е
образувано на 07.03.2017 г. против неизвестен извършител и е водено за
това,че на 09.06.2016 г. в гр.Х.,съзнателно се ползвал от неистински
документ/декларация/ като за самото му съставяне от него не може да се
търси наказателна отговорност-престъпление по чл.316 вр. с чл.309 ал.1 от
НК .Безспорно е също така ,че инициатор на това наказателно производство е
лицето Е. К. Д. като сигнала е насочен конкретно спрямо ищцата, както и че
единствено спрямо нея е осъществено разследването по посоченото
досъдебно производство , в хода на което ищцата е била разпитана като
свидетел и са изискани характеристична справка и справка за съдимост.
Безспорно е и това ,че същата не е привлечена като обвиняем като в
досъдебното производство е имала качеството на свидетел ,както и че
същото е прекратено с постановление на РП- Х. от 29.09.2017 г. ,влязло в
сила на 12.10.2017 г.
Предвид казаното настоящият съд също счита ,че независимо,че по
отношение на ищцата не е било повдигнато обвинение същата е била обект
на наказателно производство по ДП 52 / 2017 г. по описа на ОД на МВР – Х.
като в случая споделя наложилото се виждане в касационната практика ,че
употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на
престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния
деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл и лицето, срещу
което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното
срещу него такова и в случаите, когато производството е прекратено без да му
е повдигнато обвинение ,поради и което е налице хипотезата на чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата за репариране на тези
вреди.
По отношение на вредите ,търпени от ищцата в резултат на воденото
наказателно производство ,приключело с постановление за прекратяване
следва да се съобразно на първо място ,че ищцата ,знаейки ,че се води
разследване за извършено от нея престъпление търпи обичайните от това
вреди като притеснение , страх ,стрес и несигурност, свързани с очакваното
негово развие и евентуалното привличане като обвиняема ,а в последствие и
подсъдима.Тези неимуществени вреди дори не се нуждаят от пълно и главно
доказване доколкото са очевидни и са налице във всеки едни случай на
водено наказателно производство против едно лице ,приключило с
постановление за прекратяване и са в безспорна причинно следствена връзка
с последното.
4
От друга страна не се установи воденото наказателно производство да е
дало сериозен отпечатък и негативно отражение върху личността и живота на
ищцата като тук следва да се съобрази и това ,че същото е продължило
сравнително кратко - шест месеца ,че в хода на неговото развитие
единственото процесуално действия спрямо ищцата е било разпита й като
свидетел ,както и обстоятелството ,че ищцата има предходни присъди ,което
се отразява на интензитета на търпените от нея вреди .
Съобразявайки изложеното съдът намира ,че обезщетение в размер на 1
000 лв. е адекватна компенсация на претърпените от ищцата неимуществени
вреди , резултат от воденото наказателно производство по ДП № 52 / 2017 г.
по описа на ОД на МВР - Х. ,поради което предявеният иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се явява основателен и доказан до този
размер ,до който следва да се уважи ,а в останалата му част до пълния
предявен размер от 35 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционният окръжен съд с решението ,предмет на обжалване
,е стигнал до същите изводи и като е постановил решение ,с което е уважил
иска на Д. до размер на 1 000 лв. ,а в останалата част го е отхвърлил ,е
постановил правилен съдебен акт ,който следва да бъде потвърден изцяло.
На жалбоподателката ищец ,предвид изхода на делото ,разноски не се
дължат.
Ето защо ,съдът ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 131 / 14.10.2021 г. ,постановено
по гр.д.250 / 2021 г. по описа на ОС – Х..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6