МОТИВИ : Срещу
подсъдимия И.К.Д., роден на ***г***, са предявени обвинения за две
престъпления, визирани в Глава
VIII-ма, Раздел I-ви и
Глава ХІ-та, Раздел ІІ-ри от Особената част на НК. Предаден е на съд за
това, че около 01,55 часа на 24.02.2015 година,
по улица „Лазурна” и улица ”Светло бъдеще” в град Габрово противозаконно пречил
на орган на власт / старши полицай при РУП Габрово Н.Р.Д. и командир на
отделение в РУП Габрово Г.Х.Н. / да изпълни задълженията си – да извърши
проверка на водач и МПС, като не спрял за проверка при подаден светлинен и
звуков сигнал от автопатрулен екип при РУ „Полиция” Габрово, не изпълнил
полицейско разпореждане да преустанови движение, като предизвикал ПТП, с което
принудително спрял на ул.„Лазурна” в гр.Габрово - престъпление по чл.270 ал.1
от НК.
Подс. И.К.Д. е
предаден на съд и за това, че около 01,55 часа на 24.02.2015 година, по булевард ”Могильов”, улица „Лазурна” и
ул.”Светло бъдеще” в град Габрово управлявал МПС – лек автомобил марка „Рено” с
Рег. № ЕВ 03-70 АС без свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от
наказването му / чрез НП № 14-1752-000130/19.05.2014г., издадено от Началник на
РУ „Полиция” Габрово и влязло в законна сила на 23.06.2014 година / за същото
деяние по административен ред – престъпление по чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Освен че е
получил препис от обвинителния акт, подсъдимият е заявил, че е разбрал и същността на предявените му обвинения.
Той се е признал за виновен във връзка с второто от тях, макар / заради липсата
на депозирани обяснения / и да не е излагал описание на фактическата обстановка
по извършването на самото престъпление, което е било инкриминирано чрез него. Същият
е присъствал на всички процесуално - следствени действия, извършени след
откриване на съдебното следствие, с изключение на разпита на един свидетел,
проведен в последното (по ред) съдебно заседание,
на което не се е явил без да посочи уважителни причини. Поради това обстоятелство
и липсата на предпоставки, които да са създавали пречки за разкриване на
обективната истина, съдът е приключил производството по делото при условията на
чл.269 ал.3 т.3 от НПК – в негово лично отсъствие, но в присъствието на
защитник, упълномощен от Д. по договорен ред.
От осъществената цялостна преценка на
събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в
тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с обясненията на подс. И.
Д. от досъдебното производство, приобщени по предвидения за това процесуален
ред, съдът приема за установено следното от фактическа страна :
Към датата,
инкриминирана чрез внесения за разглеждане от ГРП обвинителен акт, подсъдимия И.Д.
е бил многократно осъждан за различни осъществени престъпления от общ характер,
като е изтърпявал ефективно наложените му за част от тях наказания “Лишаване от
свобода”.
Подс. И.Д. не е правоспособен водач и не притежава
свидетелство за управление на МПС. Независимо от това той шофира такова, като
във връзка с това негово поведение, осъществяващо състава на предвидено в ЗДвП
нарушение, е бил наказван двукратно по административен ред. Въз основа на посочената
по-горе причина същият е бил санкциониран с Наказателно постановление №
14-1752-000130, издадено на 19.05.2014 година от Началник на РУ Габрово. То е било връчено лично на Д. на 13.06.2014г., и след като не е
било обжалвано от него в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, е влязло в законна сила
на 23.06.2014г. – данни, съдържащи се в справка на л.32 от ДП.
Около 01,50
часа на 24.02.2015 година автопатрулен екип на РУ Габрово, в състава на който
били свидетелите Н.Д. и Г.Н., се намирал до сградата на Тера мол на бул. ”Могильов”
в град Габрово. До този час от дежурството си полицейски служители вече били
посетили едно местопроизшествие, на което били изпратени от оперативен дежурен при
РУ Габрово във връзка със сигнал за увреждане на МПС на ул.”Веселие” № 13 и
произвеждане на изстрели от неизвестни лица, които се придвижвали с лек
автомобил комби, тъмен на цвят. Когато около 01,50 часа на 24.02.2015г. отишли
до сградата на Тера мол, където били изпратени по повод на сигнал за побой,
нанесен от неизвестни лица, и разговаряли с пострадалия, Н. и Д. разбрали, че извършителите
на това деяние също са се придвижвали с такъв автомобил. Поради това, след като
по време на престоя си на второто местопроизшествие забелязали подобен
автомобил комби - марка "Рено", на цвят бордо, с Рег. № ЕВ 03-70 АС
да преминава по бул."Могильов" в посока на кв."Младост", полицейските
служители го последвали със служебния автомобил без да го губят от поглед. Въпросното
МПС било управлявано от подс. Д., като освен него в колата били св. Р.Д. ***,
както и С.Д. ***. В района на кръстовището, образувано от
пресичането на ул."Лазурна" и улица "Свищовска" членовете
на полицейския екип подали звуков и светлинен сигнал за спиране към водача на
този автомобил, с цел преустановяване на неговото движение и извършване на проверка
на пътуващите в същият лица във връзка с тяхната съпричастност към деянията, предмет
на двата сигнала Вместо да се подчини на тези сигнали обаче водачът на въпросния
автомобил увеличил скоростта, като продължил движението си, преминавайки последователно
по ул. "Лазурна", "Светло бъдеще", после отново по
ул."Лазурна" по посока на улица "Хризантема", където в района
на разположената в близост до последната сграда на Технически център СБА се
блъснал в ската около нея. В резултат на това и на спуканата предна лява гума
управляваният от Д. автомобил спрял. Патрулния автомобил също спрял зад него,
като двамата полицейски служители излезли от своето МПС и разпоредили на Д. да изгаси
двигателя и да излезе от колата. Въпреки полицейското разпореждане Д. включил
на задна предавка. Автомобилът започнал да се движи на заден ход, но след като
изминал около метър, се ударил в бордюр, при което окончателно преустановил
движението си и спрял на място.
След като
установили, че Д. лъха на алкохол, свидетелите Д. и Н. уведомили друг екип на "Пътен
контрол" при ОД на МВР Габрово с искане за оказване на съдействие. Действията
на св. Д.И., влизащ в състава на този екип, не могли да доведат до
установяването на това обстоятелство по предвидения законов ред, тъй като проверката
с техническо средство / заради шинираната долна челюст на подсъдимия / се
оказала невъзможна, а Д. отказал да даде кръв за изследване, както отказал да
подпише и да получи нарочно издаденият му за тази цел медицински талон. При
проверката било констатирано, че Д. не е правоспособен водач, както и че е
управлявал МПС след като е бил наказан за същото деяние по административен ред.
Поради това на последния е бил съставен и акт за установяване на
административно нарушение, който Д. също отказал да подпише и да получи препис
от него.
По случая първоначално
е било образувано бързо полицейско производство, разследването по което / с постановление
от 04.03.2015г на прокурор при Районна прокуратура Габрово / е разпоредено да
се извърши по общия ред, съгласно чл.357 ал.2 от НПК. В рамките на същото Д. е
привлечен в качеството на обвиняем, във връзка с предявени обвинения за
престъпления по чл.270 ал.1 и чл.343в ал.2 във вр.
с ал.1 от НК. Тези обвинения са предявени против него и чрез обвинителния акт, въз основа на който и на събраните
материали по ДП, внесени за разглеждане в РС Габрово, е образувано настоящето
НОХД № 454/2015г.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена от обясненията на подс. Д., дадени пред
органа на разследване по ДП и четени в съдебно заседание въз основа на чл.279
ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от НПК; от показанията на разпитаните свид. Г.Н.
и Н.Д., от съпоставката на същите с приложените по досъдебното производство
писмени материали – уведомително писмо /
л.1 /; предложение и постановление от 04.03.2015г. на
прокурор при РП Габрово / л.3-5 /; доклад за установен факт и предприето
действие, акт за установяване на административно нарушение, талон за медицинско
изследване и НП № 14-1752-000130/29.05.2014г. / л.6-10 /; постановление
за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение / л.11-12 /; писмо Рег. №
264р-3182 от 10.03.2015г. до Отдел „Досъдебно производство” при ОД на МВР
Габрово заедно с два броя копия от длъжностни характеристики за „старши
полицай” в Група „ООР” на Сектор „ОП” при РУ Габрово и „командир на отделение”
в Група „ООР” на Сектор „ОП” при същото полицейско управление / л.25-29 /; справка за
нарушител / л.32 /; декларация за семейно, материално
положение и имотно състояние / л.43 /; както и от
приложената на л.58-61 от НОХД № 454/2015г. на ГРС справка за съдимост,
съдържаща данни за актуалното съдебно минало на подс. Д. към датата за нейното
издаване.
По делото са
разпитани няколко свидетели, чиито показания могат да се разделят на две групи
– на такива, които подкрепят авторството на престъплението по пункт 1-ви от
обвинителния акт, и на такива, които го отричат. Към първата група спадат
членовете на полицейския екип - св. Г.Н. и Н.Д., а към втората – тези на
свидетелите Севдалин Д., Р.Д. и И.Й.. Освен посочените лица, по делото в това
качество е разпитана и съпругата на подсъдимия – свид. М. Димова. Показанията
на тази свидетелка нямат отношение към отговора на въпроса дали нейния съпруг е
извършил действията, касаещи първото от предявените обвинения, и поради това
съдът не ги е отчитал при обсъждане на обстоятелствата, спадащи към предмета на
доказване (за него) по смисъла на
чл.102 т.1 от НПК.
При преценката
на свидетелските показания съдът е приел, че следва да кредитира изцяло с
доверие тези, дадени от лицата в първата група. Изложените обяснения по повод
на обстоятелствата, които са позволили на членовете на полицейския екип да
забележат автомобила са логически убедителни, а по делото не са установени данни,
които да водят до основателни съмнения в истинността на потвърденото от тях. В следствие на това
заявеното от свид. Н. и Д. следва да се използва като доказателство както за
осъщественото управление на колата от Д., така и за извършените от същият
действия след подаването на светлинния и звуков сигнал за спиране от патрулния
автомобил, още повече че по отношение на тях показанията на полицейските
служители кореспондират помежду си. Заявеното от свидетелите съдържа и
несъответствие по отношение на определени обстоятелства. Несъответствията обаче
не се отнасят до съществени обстоятелства и не могат да определят показанията
на полицейските служители като недостоверни, както защитата на Д. счита, още
повече и при естеството на онези показания, дадени от втората група свидетели,
които следва да се кредитират с доверие при преценката на доказателствените
материали. Щом това е така, а заявеното от Н. и Д. не се опровергава от
събраните доказателства, следва да се приеме,
че подс. Д. действително е отказал да спре след подаването на светлинен и
звуков сигнал от патрулния автомобил, както и че от аспект на това и своето
цялостно поведение от този момент той съзнателно се е опитал да избяга, за да
осуети по този начин предстоящата проверка. Естеството на самите действия,
произтичащо от увеличаването на поддържаната дотогава скорост и последващото
целенасочено преминаване на МПС през няколко улици, преди колата да спре
/принудително/ след удара в ската, налага този извод, който се явява
несъвместим с твърдението, че водачът не би могъл да види / или че не е видял /
подадените сигнали, особено като се отчете. Причините за тези действия също са
обясними, особено при съзнанието за произтичащите последици, ако бъде установен
да шофира за пореден път без да свидетелство за управление на МПС. Като се
базира на това и правомощията в приложените на л.26-29 от ДП типови длъжностни
характеристики, съдът намира, че с извършеното Д. действително е попречил
противозаконно на двамата полицаи да изпълнят служебните си задължения във
връзка с предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на
престъпления и нарушения на обслужваната от техния екип територия, а от тук –
че посредством него е осъществил от обективна страна състава на престъплението
по предявеното му обвинение. В конкретния случай сигналите са били подадени не
с цел спиране и извършване на проверка на един водач на автомобил във връзка
със спазване на разпоредби от ЗДвП при неговото управление, а с цел
установяване на обстоятелството дали съответния водач и пътуващите в колата
лица са имали съпричастност към действията, заради които служителите на ОД на
МВР Габрово са били изпратени на двете местопроизшествия. Поради това
извършеното не може да се счита за деяние, изпълняващо състав на административно
нарушение по чл.103 от ЗДвП, което подлежи на санкциониране въз основа на чл.174
от същия закон, а именно като престъпление по чл.270 от НК независимо от
обстоятелството, че водачът не се е подчинил на подадените към него сигнали за
спиране, и че този отказ да спре е довел до една временна невъзможност за
извършване на проверка от органите на реда.
В хода на
съдебното следствие показания са дали и свидетелите от втората група. Свидетеля
Севдалин К.Д. е отказал да отговаря на въпроси, свързани с безспорни факти,
отнасящи се до самоличността на лицето, което е управлявало автомобила. Този
свидетел действително е брат на подсъдимия, но след като самият И. Д. е признал
въпросното обстоятелство още на досъдебното производство, показанията на същият
не са обективни, и поради това не могат да бъдат надежден източник на доказателства
за заявеното в тях. Показанията на св. Р.Д. и И.Й. пред съда противоречат не
само на потвърденото от свидетелите в първата група, но и на това, което всеки
един от тези двама свидетели е заявил пред разследващия орган по ДП. Имайки
предвид това, както и липсата на каквито и да било логични обяснения от негова
страна за естеството на причините, довели до промяна на дадените показания от
тези два етапа на наказателното производство, съдът намира, че с доверие следва
да се кредитират тези, които Р.Д. е заявил на досъдебното. Казаното се отнася и
за показанията, дадени от свид. И.Й., чиито твърдения за естеството на причините,
с които той е обяснил промяната в казаното на двата етапа, не намира опора в
събраните доказателства. При това положение следва да се ценят именно показанията,
дадени от свид. И.Й. на ДП, които / както и показанията на свидетеля Р.Д. / са
приобщени към доказателствените материали по предвидения за това процесуален
ред.
1. При установената по делото фактическа
обстановка съдът прие за безспорно от правна страна, че след като около 01,55 часа на 24.02.2015г., по ул. „Лазурна” и
улица ”Светло бъдеще” в град Габрово противозаконно е пречил на орган на власт
/ старши полицай при РУП Габрово Н.Р.Д. и командир на отделение в РУП Габрово Г.Х.Н.
/ да изпълни задълженията си – да извърши проверка на водач и МПС, като не е
спрял за проверка при подаден светлинен и звуков сигнал от автопатрулен екип
при РУП Габрово и не е изпълнил полицейско разпореждане да преустанови
движението, като предизвикал ПТП, с което принудително спрял на ул. „Лазурна” в
гр.Габрово, подс. И.Д. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така
и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.270 ал.1 от НК, в извършването на което бе признат за виновен.
При определяне вида
и размера на наказанието, което следва да бъде наложено за посоченото
престъпление, съдът не констатира наличието на смекчаващи вината обстоятелства.
Дадените обяснения при разследването по досъдебното производство не биха могли
да се считат за такива, тъй като / заради липса на направени самопризнания
въпреки събраните доказателства / чрез
тях той не е допринесъл по никакъв начин за разкриване на обективната истина,
свързана с престъплението по първото от двете обвинения. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчита завишената степен на обществена опасност, с която Д.
се определя в качеството на деец, тъй като до момента той е бил осъждан с общо
тринадесет присъди за различни престъпления от общ характер, включващи (освен всички
останали) и престъпление / НОХД № 964/2014г. на РС Габрово и
НОХД № 169/2014г. на Районен съд Дряново / с една и съща квалификация като тази
на обсъжданото по-горе по настоящето дело, както и немалкия срок на ефективно изтърпяваното
заради него наказание „Лишаване от свобода”.
Преценявайки
изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е
налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като
отчете техния характер и естество, в съответствие с предоставената му по чл.57
ал.1 от НК възможност прие, че за извършеното престъпление следва да се наложи
наказание съобразно първата алтернатива на установеното в чл.270 от НК, а
именно „Лишаване от свобода”. Поради изложеното наложи на подс. Д. наказание от
този вид над средния размер, предвиден от закона – в лицето на „Две години
лишаване от свобода”, като прие, че по този с подобно определено по отношение
на вида и неговия размер наказание, ще се създадат предпоставки за постигане
целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, съдържащи се
в чл.36 от НК.
2. При установената по-горе фактическа обстановка, въз основа на изложените,
произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна
страна, че след като около 01,55 часа на 24.02. 2015 година, по бул.
”Могильов”, улица „Лазурна” и ул.”Светло бъдеще” в град Габрово е управлявал
МПС – лек автомобил марка „Рено” с Рег. № ЕВ 03-70 АС без свидетелство за
правоуправление, в едногодишен срок от наказването му / с Наказателно
постановление № 14-1752-000130/19.05.2014г., издадено от Началник на РУ
„Полиция” Габрово и влязло в законна сила на 23.06.2014г. / за същото деяние по
административен ред, подс. И.Д. както от обективна, така и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК, в извършването на което бе признат за виновен.
При определяне вида
и размера на наказанието, което следва да бъде наложено за посоченото
престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства се отчетоха дадените
обяснения от подсъдимия при разследването по досъдебното производство и направеното
от същият самопризнание по отношение на него. Тези обстоятелства обаче се явяват без практическо значение при отегчаващите
вината данни, произтичащи от завишената степен на обществена опасност, с която Д.
се определя в качеството на деец, тъй като до момента той е бил осъждан с общо тринадесет
присъди за различни престъпления от общ характер, включващи (освен всички
останали) и две престъпления / НОХД № 964/2014г. на ГРС и
НОХД № 169/2014г. на РС Дряново /, които са с една и съща квалификация като
тази на обсъжданото по-горе по настоящето дело. Отегчаващо обстоятелство е наличието
на още едно наказателно постановление / № 14-1752-000269/15.08.2014г / извън
отразеното в предявеното обвинение, чрез което Д. е бил санкциониран по
административен ред за управление на МПС без свидетелство, както и това, че
въпросното престъпление е извършено по-малко от пет месеца след влизане на
второто постановление в сила. При естеството на изброените до момента данни
управлението без свидетелство може да бъде обяснено само с трайния стремеж на Д.
да не се съобразява с установения правен ред, а не с това, че е шофирал поради необходимост
да посети своята бременна съпруга, която към 24.02.2015г. се е намирала в
болницата на гр.Габрово. Тази причина не би могла да се счита за смекчаващо
вината обстоятелства, след като пътуването до болницата е било възможно да се
извърши или с таксиметров автомобил, или с посоченият в обвинителния акт такъв,
управляван от правоспособен водач, а не от неправоспособния подсъдим. Данните в
свидетелските показания и отразеното в акта за установяване на административно
нарушение сочат, че Д. е имал мирис на алкохол в издишания въздух. Употребата
на такъв преди самото управление също е отегчаващ вината факт, който следва да
бъде отчетен независимо от това, че концентрацията на алкохола не е установена
по предвидените от закона способи. Същата би имала значение при обвинение за
извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, каквото не е било предявено
против подсъдимия по настоящето дело.
Преценявайки
изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е
налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като
съпостави техния конкретен характер и естество, наложи на подс. И.Д. предвиденото
в нормата на чл.343в ал.1 от НК наказание в максималния размер на установеното
за съответния вид към датата за извършване на самото престъпление, а именно –
„Лишаване от свобода” за срок от „Две година”, като прие, че единствено по този
начин, с подобно определено по отношение на вида и неговия размер наказание, ще
се създадат предпоставки за постигане целите на личната и генерална превенция
на наказателната репресия, съдържащи се в чл.36 от НК. Липсват основания за
замяната на това наказание с „Пробация”, вкл. и от аспект на това, че при вече двукратно
определяните наказания от този вид по НОХД № 964/2014г. на ГРС и НОХД №
169/2014г. на Районен съд Дряново за същите престъпления, се налага извод, че
те не са, а и не биха могли да изиграят своята предупредителна и превъзпитаваща
роля.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи на подс. Д.
едно общо наказание между двете, наложени за извършените от него престъпления,
в лицето на най-тежкото от тях, а именно – това, възлизащо на „Две години
лишаване от свобода”. След като съпостави броя на отделните престъпления,
включени в така определената по-горе съвкупност от присъди, тяхната степен на
обществена опасност и тази, с която подсъдимия И.Д. се характеризира в
качеството на деец, съдът намери общото наказание за годно да постигне заложените
в чл. 36 от НК цели. С оглед на това, прие, че не следва да го увеличава чрез
приложението на чл.24 от НК.
Поради липсата на
предвидените от закона условия, които да позволяват отлагане на неговото
изпълнение с приложението на чл.66 ал.1 от НК, след като отчете броя на
предхождащите настоящето отделни осъждания и съответния период от време,
изтекъл от края на последното изтърпявано общо наказание “Лишаване от свобода”,
които обстоятелства / по арг. от указаното в параграф 3 ал.2 т.2 от ЗИНЗПС / определят подс. Д.
като рецидивист по смисъла на пар. 3 ал.1 т.1 от ДР на този закон, съдът
постанови наложеното наказание да се изтърпи от него ефективно, в затвор или в затворническо
общежитие от закрит тип, при определен “Строг първоначален режим”, съгласно чл.60
ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗПС.
По делото не са налице данни за направени разноски,
поради което съдът не се е произнасял по присъждането на такива.
В този смисъл е и
постановеният съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................