Решение
` № ….
гр. Кюстендил, 11.11.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилски районен съд, Х-ти състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Пламен Деянов
При Секретаря:Светла Христова
Като разгледа докладваното от съдия Деянов АНД № 618, по описа за 2019 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 7/18.03.2019 г., издадено от Началник РСПБЗН при ОД на МВР - град Кюстендил, с което на А.И.В., с ЕГН ********** на основание чл. 20, т. 6 от Наредба 8121з-647/28.10.2014 година за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите обн. ДВ бр.89/28.10.2014 год. за извършено нарушение на 21.02.2019 година в село Жиленци на основание чл. 265 , ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат М., оспорва изцяло атакуваното НП като твърди недоказаност на нарушението и в същото време сочи наличието на предпоставките по чл. 33 ал.2 от ЗАНН за прекратяване производството по делото. Сочи, че за същото нарушение, по същото време и място е налице досъдебно производство за реализирано престъпление от общ характер, което на практика е погълнало стореното административно нарушение и е основание за отмяна на атакуваното НП. Моли неговата отмяна.
Въззиваемата страна – РСПБЗН при ОДМВР Кюстендил се представлява от С. С. – които поддържа издаденото НП и изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против А.И.В., с ЕГН ********** за това, че на 21.02.2019 г., около 15:10 ч. в село Жиленци, „****махала“ палил и изгарял растителни остатъци като така причиненият огън прерастнал в неконтролирано горене, при което изгорели 50 декара сухи треви , лек автомобил „Ситроен“ с ДКН *** и овощна градина. Дадена е правна квалификация на нарушението – като нарушение на чл. 20, т. 6 от Наредба 8121з-647/28.10.2014 година за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите
Квалифицирайки по този начин стореното от В., АНО показва непознаване на разпоредбата на чл. 331, ал. 1 от НК.
По делото е приложено писмо № 352/2019 от 30.07.2019 година. Видно от съдържанието на писмото е, че за същият пожар е образувано ДП 157/2019 година по описа на РУ –ОД МВР гр. Кюстендил. Т.Е. в същото време е налице образувано досъдебно производство извършеното престъпление от общ характер.
Въпреки това въз основа на цитирания АУАН е издадено и атакуваното НП.
Недоволен от това административно санкциониране жалбоподателят сезирал КРС с искане за отмяната му.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя и свидетелите по акта. Те поддържат описаното в обстоятелствената част на този акт нарушение. И свидетели на нарушението заявяват, че процесният автомобил е изгорял напълно заедно с прилежащите треви и овощни дървета. Потвърждават вписаното от тях в издадения тогава АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събраните по делото писмени доказателствени средства и събраните гласни такива.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:
При съставяне на АУАН са спазени формалните изисквания на ЗАНН но е допуснато и съществено процесуално нарушение. Актът е съставен от оправомощено длъжностно лице /приложено по преписката копие от Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи/. По отношение на задължителните реквизити, които трябва да съдържа, също не е допуснат пропуск, като са описани точно време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Но в същото време актосъставителя не е бил наясно, че след като на мястото на произшествието по което те са взели отношение са събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер те не е следвало да санкционират дееца и за такова по ЗАНН.
На практика с издадения АУАН, а в резултат на него НП нарушителя е наказан за извършено нарушение по административен ред, а за същото с посещението на дознател е започнато досъдебно производство за престъпление от общ характер каквото е деянието по чл. 331, ал. 1 от НК. При това на АНО не е направил правилна преценка на доказателствата обективно съществуващи на местопроизшествието като е квалифицирал деянието като административно нарушение, квалифицираики същото като такова по чл. 20, т. 6 от Наредба 8121з-647/28.10.2014 година за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
С оглед изложеното съдът намира, че с издаването на НП наказващият орган е процедирал в противоречие с процесуалните правила, предвидени в чл. 33, ал. 2 ЗАНН. Административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено, а материалите по него в цялост а не както е сторил АНО– да се изпратят на съответния прокурор. След като към момента е налице издадено НП, то същото следва да бъде отменено, а образуваното административнонаказателно производство – прекратено. Този извод произтича както от нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, така и от обстоятелството, че настоящата инстанция се явява такава, която осъществява въззивен контрол върху постановеното вече наказателно постановление. Ето защо при наличието на данни, че наказващият орган е следвало да прекрати образуваното пред него производство, съдът следва да отмени НП и да прекрати производството (арг. от чл. 334, т. 4 НПК). На основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН материалите по образуваната административнонаказателна преписка следва да се изпратят на съответния прокурор при РП гр. Кюстендил.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 7/18.03.2019 г., издадено от Началник РСПБЗН при ОД на МВР - град Кюстендил, с което на А.И.В., с ЕГН ********** на основание чл. 20, т. 6 от Наредба 8121з-647/28.10.2014 година за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите обн. ДВ бр.89/28.10.2014 год. за извършено нарушение на 21.02.2019 година в село Жиленци на основание чл. 265 , ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните, пред Административен Съд -Кюстендил по реда на АПК.
Районен съдия: