№ 6641
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100502879 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника „Частно средно училище „Н.ЗА Д.“ ЕООД срещу решение № 17935 от
02.11.2023 г., постановено по гр. дело № 32224/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта,
с която са уважени предявените от С. Р. И. осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 3 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща половината от 2000 лв. –
платен депозит по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със
законната лихва от 12.06.2022 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 1000 лв.,
представляваща половината от 2000 лв. – платен депозит по Договор за обучение от
26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното
плащане; за сумата от 399,50 лева, представляваща половината от 799 лв. – съответни
пропорционални части от предплатени месечни такси за обучение и грижа за м. март 2023 г.
по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от
12.06.2023 г. до окончателното плащане, за сумата от 388,28 лева, представляваща
половината от 776,56 лв. – съответни пропорционални части от предплатени месечни такси
за обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето Р. С.
И., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното плащане, както и за сумата
1
от 40,60 лв., представляваща обезщетение за забава върху присъдените суми за периода от
27.04.2023 г. до 11.06.2023 г.; както и в частта, с която са уважени предявените от М. Н. П. –
И. осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86 ЗЗД за сумата от
1000 лв., представляваща половината от 2000 лв. – платен депозит по договор за обучение от
26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със законната лихва от 12.06.2022 г. до окончателното й
изплащане, за сумата от 1000 лв., представляваща половината от 2000 лв. – платен депозит
по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от
12.06.2023 г. до окончателното плащане; за сумата от 399,50 лева, представляваща
половината от 799 лв. – съответни пропорционални части от предплатени месечни такси за
обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С.
И., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното плащане, за сумата от 388,28
лева, представляваща половината от 776,56 лв. – съответни пропорционални части от
предплатени месечни такси за обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от
26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното
плащане, както и за сумата от 40,60 лв., представляваща обезщетение за забава върху
присъдените суми за периода от 27.04.2023 г. до 11.06.2023 г.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение в
посочената част поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че от
приетите по делото доказателства несъмнено се установява наличието на основание в полза
на ответника да прекрати едностранно сключените между страните договори предвид
неизпълнението от страна на ищците на задължението да платят дължимите такси за
обучение за м. март 2023 г. в срок, като училището е упражнило правото си да развали
договорите с имейл от 09.03.2023 г. на основание раздел V, т. 1, б. „е“ от договорите и има
право да задържи получените суми като неустойка съобразно клаузата на раздел V, т. 3. Ето
защо въззивникът намира, че връщане на претендираните суми не се дължи, поради което
моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на
предявените искове в цялост.
Въззиваемите С. Р. И. и М. Н. П. – И. са подали отговор на въззивната жалба, с който
оспорват същата. Считат, че решението на СРС е правилно в обжалваната част и следва да
бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
2
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно в
обжалваната част, поради следните съображения:
Предявените искови претенции касаят връщане на платени от ищците в полза на ответника
суми при твърдения, че основанието за плащането им е отпаднало, доколкото договорите са
били развалени от ищците поради виновно неизпълнение от страна на училището. С оглед
твърденията на страните в тежест на ищците по тези искове е да докажат, че са платили
процесните суми по силата на валидно сключени договори за обучение от 26.01.2022 г.,
както и отправянето на изявление до насрещната страна за развалянето им, а в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си съгласно договорите, респ. че е
налице основание за задържане на получените суми.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че С. Р.
И. и М. Н. П. – И. са сключили с „Частно средно училище „Н.ЗА Д.““ ЕООД два договора от
26.01.2022 г. за обучение на децата си Р. С. И. и С. С. И., за учебната 2022/2023 година, като
във връзка с договорните правоотношения ищците са платили депозит в размер на по 2000
лв. по всеки договор, сумата от 1367 лв. такси за м. март 2023 г. и сумата от 1100 лв. такси за
допълнителни дейности по двата договора. Исковете за връщане на претендираните такси за
допълнителни дейности в общ размер от 1100 лв. са отхвърлени, като в тази част
първоинстанционното решение е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка. Спорни
по делото остават обстоятелствата дали е налице валидно изменение на клаузите на
договорите относно размера на дължимата годишна такса за обучение, респ. дали месечната
такса за м. март 2023 г. е била платена в цялост и коя от страните била в неизпълнение на
задълженията си с оглед отправените изявления и от двете страни за едностранно разваляне
на сделките.
Съгласно сключените договори за обучение от 26.01.2022 г., дължимата годишна такса за
обучение на Р. И. е 9603 лв., дължима на 9 равни месечни вноски в размер на 1067 лв. всяка
от тях, а тази за обучение на С. И. е 9900 лв., дължима на 9 равни месечни вноски в размер
на 1100 лв. всяка от тях, като месечните вноски се заплащат до 15-то число на съответния
месец в периода на учебната година (от м. август 2022 г. до м. април 2023 г.). От приетите
писмени доказателства се установява, че първите две вноски за м. септември и за м.
октомври 2022 г. са били фактурирани и платени в посочения в договорите размер, а към
имейл от училището от 27.09.2022 г. е била приложена проформа фактура за таксите за м.
ноември 2022 г. в увеличен с по 100 лв. размер – 1200 лв. за С. и 1167 лв. за Р., като в
електронното писмо е посочено, че предвид високия ръст на инфлацията се налага всички
такси под 1200 лв. да бъдат повишени с между 50 и 150 лв. на месец. Таксите за следващите
4 месеца (за м. декември 2022 г., за м. януари 2023 г., за м. февруари и за м. март 2023 г.) са
били начислени в същия увеличен размер, като до м. февруари 2023 г. същите са били
3
заплащани без възражение от страна на ищците. В издаваните преди плащането проформа
фактури до М. Н. П. – И. изрично са посочени размери на дължимите месечни такси от 1200
лв. за С. и 1167 лв. за Р., респ. общият размер на дължимата сума с включени такси за
допълнителни обучение е 2517 лв., като в този размер са извършвани месечните преводи от
страна на С. Р. И. с изрично посочване в основанието на платежния документ на номера на
съответната проформа фактура за месеца.
Настоящият съдебен състав намира, че от изложената фактическа обстановка се установява
постигане на взаимно съгласие между страните за изменение на дължимата месечна такса за
обучение до увеличените с по 100 лв. на месец размери. Действително, съгласно клаузата на
раздел III, т. 2 от договорите, те се допълват или изменят само при постигнато взаимно
съгласие на страните, изразено в писмена форма, но това правило не е императивно.
Сключените договори за обучение са неформални, като законът не предвижда писмена
форма за тяхната действителност, нито такава е приложима към съглашенията за
изменението им, поради което уговорената от страните писмена форма в цитираната клауза е
само за доказване. Ето защо не е налице пречка договорът да бъде изменен и в устна форма,
респ. чрез отправено писмено предложение и приемането му с конклудентни действия от
насрещната страна. По правило при неформалните договори съгласието за сключване на
сделката не предпоставя насрещни писмени волеизявления, като приемането на отправено
предложение може да бъде и с конклудентни действия, изразяващи се в започване на
изпълнение на задълженията по договора, респ. плащане на предложеното от насрещната
страна възнаграждение (в този смисъл – Решение № 97/03.07.2023 г. по т.д. № 533/2012 г. по
описа на ВКС, II т.о., Определение № 833 от 03.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2638/2020 г.,
III г. о.). За да заместят изричното волеизявление за приемане на предложението и да
формират съгласие за сключване на договора или неговото изменение, конклудентните
действия следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на страната да се
обвърже с насрещното предложение при посочените в него условия.
В настоящия случай волята на страните е ясна – с цитирания имейл от 27.09.2022 г.
училището е предложило повишаване на месечната такса с по 100 лв., съобразно посочения
размер в приложената проформа фактура № 7984/27.09.2022 г., като това предложение
несъмнено е прието от ищците, които в продължение на четири месеца са заплащали
увеличения размер на таксите без възражения и изрично са посочвали като основание за
плащането съответната проформа фактура, в която е начислено паричното им задължение в
увеличения размер. Точното изпълнение на задълженията им по договорите съобразно
предложеното от ответника изменение несъмнено представлява конклудентно поведение,
което е от естество да манифестира ясната воля на ищците да приемат предложеното
изменение и което ги обвързва занапред до изтичане на срока на договорите да заплащат
увеличения размер на месечната такса. Обстоятелството, че електронното писмо от
27.09.2022 г. не изхожда от официалния имейл адрес на училището, посочен в договорите, а
от този на конкретен негов служител – счетоводителят Р.В., не опорочава изявлението за
изменение на договорите, доколкото ищците не са оспорили представителната власт на
4
лицето, а са приели, че то валидно изявява волята на изпълнителя по сделките и
съгласявайки се с това волеизявление, са продължили изпълнението по договорите
съобразно изменените им условия. Неотносими са възраженията на ищците, касаещи
липсата на изменение на месечните такси относно друг ученик в училището, доколкото
размерът на дължимите такси за обучение подлежи на индивидуално договаряне и по-
ниският размер за конкретен ученик няма отношение към размера на таксите на останалите
ученици, нито може да обоснове недопустимото им увеличение при наличие на постигнато
съгласие за това между страните по конкретната сделка.
Ето защо по делото се установява, че към 10.03.2023 г. ищците са били неизправна страна по
договорите – същите са платили в цялост дължимите месечни такси до м. февруари 2023 г.
включително в размер от по 2367 лв. месечно, а таксите за м. март 2023 г. са били частично
погасени със сумата от 1367 лв., при ясно изразено несъгласие остатъкът от 1000 лв. да бъде
доплатен. Падежът за плащане на таксите за м. март 2023 г. е настъпил на 15.02.2023 г.
(съгласно уговорения срок в договорите и посоченото в проформа фактура №
9235/12.01.2023 г.), като до изтичане на 15 дни забава, а и след това същите не са били
погасени в цялост. С имейл от 22.02.2023 г. ответникът е уведомил ищците за
констатираната забава и ги е предупредил, че при неплащане на задълженията в цялост в
срок от 15 дни от уведомлението, училището ще има право да прекрати правоотношенията.
Срокът е изтекъл на 09.03.2023 г. и поради продължаващата забава изпълнителят е развалил
едностранно договорите за обучение на основание раздел V, т. 1, б. „е“ – договорът може да
бъде прекратен преди изтичане на срока му едностранно от изпълнителя без предизвестие
при забава в плащане на дължимата част от годишната такса (спрямо избрания период) до 15
дни от получаване на уведомително писмо за погасяване на забавеното плащане на дължими
такси. Следователно, противно на доводите в исковата молба, ответникът не е бил в
неизпълнение на задълженията си към 10.03.2023 г., когато не е допуснал децата до сградата
на училището – към този момент договорите вече са били развалени поради виновното
неизпълнение на ищците, поради което и тяхната нотариална покана, връчена на
изпълнителя на 19.04.2023 г., не е произвела действие по чл. 87 ЗЗД.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал по
делото настоящият съдебен състав намира, че ответникът валидно е развалил процесните
договори поради неплащане в срок на дължимите месечни такси за м. март 2023 г. и не
дължи връщане на предплатената част от таксата за текущия месец март, както и платените
по договорите депозити в общ размер от 4000 лв. – съгласно клаузата на раздел V, т. 3 от
договорите, в случаите на едностранното им разваляне от изпълнителя в хипотезата на б.
„е“, платените вноски за започнал месец не подлежат на възстановяване, а пълният размер
на депозита се удържа като неустойка за покриване на направените от изпълнителя разходи с
цел обезпечаване на обучението на ученика за целия срок на учебната година. Следователно,
налице е валидно основание за ответника да задържи претендираните суми, поради което
исковете за връщането им се явяват неоснователни, респ. поради липсата на главен дълг
акцесорните претенции за лихва за забава също следва да се отхвърлят.
5
Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част, а исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат присъдени направените от него пред двете инстанции разноски, както следва: сумата
от 900 лв., платено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство (т.е. на
страната следва да се присъди сумата от още 601,12 лв., след приспадане на вече
присъдената сума за разноски с първоинстанционното решение), както и сумата от 136 лв.,
платена държавна такса за въззивно обжалване.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 17935 от 02.11.2023 г., постановено по гр. дело № 32224/2023 г. по
описа на СРС, 157 състав, в частта, с която са уважени предявените от С. Р. И., ЕГН
**********, срещу „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „Н.ЗА Д.“ ЕООД, ЕИК *******,
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1000
лв., представляваща половината от 2000 лв. – платен депозит по Договор за обучение от
26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със законната лихва от 12.06.2022 г. до окончателното й
изплащане, за сумата от 1000 лв., представляваща половината от 2000 лв. – платен депозит
по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от
12.06.2023 г. до окончателното плащане; за сумата от 399,50 лева, представляваща
половината от 799 лв. – съответни пропорционални части от предплатени месечни такси за
обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С.
И., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното плащане, за сумата от 388,28
лева, представляваща половината от 776,56 лв. – съответни пропорционални части от
предплатени месечни такси за обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от
26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното
плащане, както и за сумата от 40,60 лв., представляваща обезщетение за забава върху
присъдените суми за периода от 27.04.2023 г. до 11.06.2023 г.; в частта, с която са уважени
предявените от М. Н. П. – И., ЕГН **********, срещу „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ
„Н.ЗА Д.“ ЕООД, ЕИК *******, осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща половината от 2000 лв. – платен депозит
по договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със законната лихва от
12.06.2022 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 1000 лв., представляваща
половината от 2000 лв. – платен депозит по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето С.
С. И., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното плащане; за сумата от
399,50 лева, представляваща половината от 799 лв. – съответни пропорционални части от
предплатени месечни такси за обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от
6
26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното
плащане, за сумата от 388,28 лева, представляваща половината от 776,56 лв. – съответни
пропорционални части от предплатени месечни такси за обучение и грижа за м. март 2023 г.
по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със законната лихва от
12.06.2023 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 40,60 лв., представляваща
обезщетение за забава върху присъдените суми за периода от 27.04.2023 г. до 11.06.2023 г.;
както и в частта, с която „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „Н.ЗА Д.“ ЕООД, ЕИК *******, е
осъдено да заплати на С. Р. И., ЕГН **********, и на М. Н. П. – И., ЕГН **********, сумата
от по 646,87 лв. на всеки от тях, разноски в производството (в която част решението е
изменено с влязло в сила определение по реда на чл. 248 ГПК от 24.01.2024 г.), като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Р. И., ЕГН **********, срещу „ЧАСТНО СРЕДНО
УЧИЛИЩЕ „Н.ЗА Д.“ ЕООД, ЕИК *******, осъдителни искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща половината от 2000 лв. –
платен депозит по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето Р. С. И., за сумата от 1000
лв., представляваща половината от 2000 лв. – платен депозит по Договор за обучение от
26.01.2022 г. за детето С. С. И., за сумата от 399,50 лева, представляваща половината от 799
лв. – съответни пропорционални части от предплатени месечни такси за обучение и грижа за
м. март 2023 г. по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С. И., за сумата от 388,28
лева, представляваща половината от 776,56 лв. – съответни пропорционални части от
предплатени месечни такси за обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от
26.01.2022 г. за детето Р. С. И., както и за сумата от 40,60 лв., представляваща обезщетение
за забава върху присъдените суми за периода от 27.04.2023 г. до 11.06.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. П. – И., ЕГН **********, срещу „ЧАСТНО СРЕДНО
УЧИЛИЩЕ „Н.ЗА Д.“ ЕООД, ЕИК *******, осъдителни искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща половината от 2000 лв. –
платен депозит по договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето Р. С. И., за сумата от 1000
лв., представляваща половината от 2000 лв. – платен депозит по Договор за обучение от
26.01.2022 г. за детето С. С. И., за сумата от 399,50 лева, представляваща половината от 799
лв. – съответни пропорционални части от предплатени месечни такси за обучение и грижа за
м. март 2023 г. по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С. И., за сумата от 388,28
лева, представляваща половината от 776,56 лв. – съответни пропорционални части от
предплатени месечни такси за обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от
26.01.2022 г. за детето Р. С. И., както и за сумата от 40,60 лв., представляваща обезщетение
за забава върху присъдените суми за периода от 27.04.2023 г. до 11.06.2023 г.
ОСЪЖДА С. Р. И., ЕГН **********, и М. Н. П. – И., ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес: гр. София, ул. „*******, да заплатят на „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „Н.ЗА Д.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 601,12 лв., разноски в първоинстанционното
производство, както и сумата от 136 лв., разноски във въззивното производство.
7
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8