№ 2592
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100511733 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20071118 от 18.03.2021г., постановено по гр.дело №6952/2020г. по описа
на СРС, ГО, 169 с-в, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, че Д. И. Д. ЕГН********** дължи на „Т.С.”ЕАД, ЕИК*******, сумата от 1174 лв.,
цена за доставена топлинна енергия за имот в гр.София, ул.“******* за периода м.08.2016г-
м.04.2018г., ведно със законната лихва от 22.08.2019г. до окончателното погасяване, като
искът е отхвърлен за периода от м.05.2015г. до м.07.2016г. включително като погасен по
давност. Отхвърлен е предявения от „Т.С.”ЕАД срещу Д. И. Д. по реда на чл. 422 ГПК иск с
правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 171,72лв. лихва за забава за периода от 14.09.2016г.
до 13.08.2019г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 674,46лв. разноски в
производството, съразмерно с уважената част от исковете, а ищецът- да заплати на
ответника 31,89лв. разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Решението е
постановено при участието на трето лице помагач „Б.“ ООД.
Срещу решението в частта с която е уважен искът за главницата, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Д. И. Д..
Жалбоподателят поддържа, че не е отчетено обстоятелството, че е правил плащания в
процесния период. Твърди, че неправилно е интерпретирано заключението на вещото лице
по ССЕ, според което общо начислените суми са в размер на 2378,14 лева, но ответникът е
направил плащания и непогасеният остатък е в размер на 1174,38 лева. За периода от
м.05.2015г. до 04.2016г. била издадена обща фактура на стойност 409,17 лева, която е част
1
от претендираните вземания и е погасена по давност, но съдът неправилно отхвърлил
възражението на ответника в тази връзка. Твърди също така, че ищецът не доказал
доставянето на топлинна енергия, а поради допуснати процесуални нарушения ответникът
бил лишен от право на равно участие в процеса и от правото му да ангажира и събере
доказателства. Твърди също така, че неправилно съдът приел че на ответника следва да бъде
начислена топлинна енергия в пълен обем за периода от 2015- 2016г. поради неосигурен
достъп, тъй като топлинният счетоводител не бил търсил ответника и не изпълнил
задължението си да посети имота и да отчете потреблението. Не бил извършен и поискан от
ответника допълнителен отчет. Ето защо моли решението да бъде отменено в обжалваната
част, а предявения иск за главницата- отхвърлен изцяло. Претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. С молба от
18.05.2022г. оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски.
Третото лице- помагач „Б.“ООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Установено е по делото, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се
намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също
така, че ответникът е собственик на процесния апартамент, през целия процесен период,
което обстоятелство се установява от представения по делото от ищеца нотариален акт.
Следователно през процесния период и относно горепосочения апартамент ответникът се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
/приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
2
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани (което е
както служебно известно на съда, така и ноторен факт)– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не
са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, както и съгласно изменението на
същата, обн.ДВ бр.94/2013г. в сила от 01.06.2014г.
Установено е също така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че делът
на ответника за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са
били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Съгласно
разпоредбите на чл.69 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, при
неосигурен достъп за отчитане изразходваните топлоенергия и количество гореща вода от
отделните клиенти се определя по служебен разход на максимална мощност на радиаторите
и съответно- при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на
потребление. Установено е, че през част от исковия период ответникът не е осигурявал
достъп за проверка и отчет на уредите в жилището, като в същото време не се установява
своевременно да е поискал допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка по
реда на чл.70, ал.5 от Наредбата (първата молба в този смисъл е подадена едва на
09.08.2017г.). При определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена
нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно определените
цени, т.е. доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника
топлоенергия в определено количество за исковия период. Нещо повече- според
заключението на вещото лице по СТЕ топлинният счетоводител е начислил на ответника
значително по-малка консумация на топла вода то предвиденото в Наредбата. В този смисъл
неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно изчисляване на
потребената от него топлинна енергия.
Решението в обжалваната му част е съобразено със заключението на вещото лице по
ССЕ, което при изготвянето му е отчело заплатените от ответника суми преди датата на
завеждане на исковата молба, както и към кой период са отнесени извършените от ответника
частични плащания. Противно на твърденията на ответника във въззивната жалба,
3
възражението за изтекла погасителна давност за част от вземанията на ответника е частично
уважено. Тук следва да се съобрази и разпоредбата на чл.118 от ЗЗД.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния
съд процесуални нарушения. Доказателствената сила на счетоводните книги не е
равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ.
Тя е производна, което следва от изискването, установено в разпоредбата на чл. 182 от
ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които
доказват извършеното вписване. Редовността на счетоводните книги, обаче, не се
предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която се позовава на тях. Евентуален
пропуск на ответника да оспори редовността на книгите, не ги прави редовни и в този
смисъл ищецът не може да бъде освободен от процесуалното си задължение да установи при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици. Ето защо съдът не би могъл да основе решението си само на
едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от сметка. Настоящият случай
обаче не е такъв. По делото са събрани доказателства – изравнителни сметки, документи за
главен отчет и заключение на вещо лице, въз основа които може да бъде извършена
преценката, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни.
В горния смисъл, при установено облигационно правоотношение между страните по
силата на закона и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна
уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия, правилно СРС е приел, че искът за главница е основателен до размера и за
периода, посочени в обжалваното решение.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната му част.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. В полза на
въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от
ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 280, ал.3 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20071118 от 18.03.2021г., постановено по гр.дело
№6952/2020г. по описа на СРС, ГО, 169 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д. И. Д. ЕГН********** да заплати на „Т.С."ЕАД, с ЕИК *******, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ООД.
4
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5