№ 2717
гр. Варна, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А. В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело №
20243110115328 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Й. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокат Т.
Т. от Адвокатска колегия – Варна, със съдебен адрес: ***, срещу ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, представлявано от Веселин
Владимиров Ангелов, Андрей Бойков Александров и Павлин Деков Петков.
Искът е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ)
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50.00 лева,
представляваща частичен иск от остатъка в размер на 650.00 лева, като
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек
автомобил марка „***“ с държавен регистрационен № ***, причинени в
резултат на вандализъм на 02.12.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане.
На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на исковата
претенция, като същият е увеличен до сумата от 859,00 лева.
Ищецът Й. Д. Б. твърди, че на 10.04.2021 г. между нея и ответника ЗАД
„Алианц България“ АД е сключен застрахователен договор – полица № 21-
0300/411/5000452/КАСКО – за лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
държавен регистрационен № ***, шаси № **** и двигател № ****. Договорът
е с валидност от 00:00 ч. на 10.04.2021 г. до 23:59 ч. на 09.04.2022 г., а
застрахователната премия е изплатена своевременно от ищеца.
На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на исковата
претенция, като същият е увеличен до сумата от 859,00 лева.
На 02.12.2021 г. около 19:00 ч. е настъпило застрахователно събитие –
1
вандализъм, при което автомобилът е бил увреден. На следващия ден,
03.12.2021 г., съвместно с представител на застрахователя е извършен оглед на
превозното средство, заведена е щета под № 0300/21/747/501478, направен е
снимков материал и е съставен списък на констатираните увреждания. В описа
са отбелязани увреждания на предния капак и видими следи от обувки на
вандала, което потвърждава характера на събитието – вандализъм.
Ищецът е получил застрахователно обезщетение в размер на 341.08 лева,
което счита за недостатъчно. Според направено от него проучване, сумата,
необходима за възстановяване на автомобила в оригиналния му вид, възлиза
на минимум 1000.00 лева, предвид марката, модела и факта, че автомобилът е
нов. Твърди, че подмяната или ремонтът на увредената част, включително
труд, материали и бои в оторизирани сервизи, надхвърля повече от два пъти
изплатеното обезщетение.
Ищецът заявява, че е изпълнил всички свои задължения по договора,
което е предпоставка за възникване на задължение на застрахователя да
изплати дължимото обезщетение. Счита, че застрахователят е изпаднал в
забава, тъй като 15 работни дни след уведомлението за щетата (т.е. към
17.12.2021 г.) не е изплатил адекватно обезщетение. Поради това ищецът
обосновава правния си интерес от предявяване на иска за допълнително
обезщетение в размер на 650.00 лева, от които в настоящото производство
претендира частично 50.00 лева, както и мораторна лихва върху главницата
от 50.00 лева за периода от 17.12.2021 г. до 02.12.2024 г. и законна лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.
Ищецът моли също за присъждане на сторените по делото такси,
разноски и адвокатско възнаграждение, като посочва Б. сметка за изплащане
на присъдените суми: IBAN **** в Банка ДСК ЕАД, титуляр адвокат Т. Т..
Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД, представляван чрез адвокат Г.
С. И. от Софийска адвокатска колегия, оспорва иска като неоснователен както
по основание, така и по размер.
Ответникът признава, че между страните е сключен застрахователен
договор – полица № 21-0300/411/5000452/КАСКО – за автомобила „***“ с рег.
№ ***, и че на 02.12.2021 г. е настъпило застрахователно събитие –
вандализъм, при което са нанесени вреди на предния капак. Признава също, че
е изплатил обезщетение в размер на 341.08 лева (71.82 лв. чрез платежно
нареждане и 269.26 лв. чрез прихващане на дължима застрахователна премия),
което е определено въз основа на съвместно подписания от страните списък на
констатираните увреждания и приложената калкулация за ремонт (№
0300/21/74).
Ответникът твърди, че изплатеното обезщетение е достатъчно и
съответства на условията на договора, включително на т. 95 и т. 96.3 от
Общите условия за застраховане. Според т. 95 обезщетението се определя
на база одобрен от застрахователя опис на щетите, а според т. 96.3 то се
калкулира въз основа на цените на резервни части, труд и материали,
прилагани от застрахователя към датата на събитието, както и средните
пазарни цени за авторемонтни операции. В списъка на уврежданията е
2
предвидено само отремонтиране на предния капак, а не подмяна, поради
което категорично оспорва твърдението на ищеца за необходимост от подмяна
на детайла.
По отношение на размера на иска ответникът заявява, че претендираната
допълнителна сума от 650.00 лева (от които частично 50.00 лева) е завишена и
не съответства на договорения начин за определяне на обезщетението. Твърди,
че ищецът е избрал отремонтиране на автомобила в доверен сервиз, а
обезщетението е съгласувано според оценка на застрахователя, без включване
на цените на официален сервиз, както ищецът иска в задачата към
експертизата.
Ответникът оспорва и иска за лихва, тъй като счита главния иск за
неоснователен. Моли съдът да отхвърли иска изцяло, а при евентуално
уважаване – да намали размера на претендираното обезщетение съобразно
изложените аргументи. Иска присъждане на разноски и адвокатско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният осъдителен иск намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ. Неговата основателност е обусловена от
установяване в условията на главно и пълно доказване наличието на
застраховка „Каско“ между собственика на увредения автомобил и ответника,
настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на
застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск,
както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, в това число и настъпването на претендираните имуществени вреди.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
наличието на застраховка „Каско“ между собственика на увредения автомобил
и ответника, настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на
действие на застрахователния договор, за което ответникът носи
застрахователен риск. За безспорно следва да бъде прието и извънсъдебното
плащане, извършено от ответното дружество, в размер на 341.08 лева.
Макар обявеното за безспорно обстоятелство относно страните по
сключения договор за застраховка да не се потвърждава от представените по
делото писмени доказателства, за пълнота на обосновката следва да се
допълни, че с разпоредбата на 384, ал. 2 КЗ, е предвидено, че
лизингополучателят има правата на застрахован и има право да получи
обезщетение по застраховка на лизингово имущество, в случаите на финансов
лизинг и когато премията е платена от него, от което се потвърждава извода, че
пасивно материално легитимиран да получи обезщетението е ищцата Й. Б.,
която видно от представеното Свидетелство за регистрация Част I е придобила
и собствеността върху лизинговата вещ.
Налице е спор между тях единствено относно последната предпоставка за
ангажиране на договорната отговорност на ответното застрахователно
дружество, а именно размера на дължимото обезщетение.
3
С оглед необходимостта от специални знания, за установяване на същия,
по делото е приета САТЕ, от заключението, на която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено. От него се установява, че на 02.12.2021 г.
около 19:00 часа, в гр. Варна, е настъпило застрахователно събитие -
вандализъм, при което автомобилът е увреден в предния капак. Като частите
на лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, предмет на исковата претенция, са
увредени вследствие на процесното застрахователно събитие, поради което
следва да се приеме, че нанесените щети са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното събитие, отговарят на описания в исковата молба, както и
в приложения списък на констатираните увреждания, механизъм на
събитието.
Заключението на експерта, при което е взета средната пазарна стойност
както на труда при сервизи, разполагащи и неразполагащи с европейски
сертификат за качество, е приложимо и следва да бъде ценено при определяне
на действителна възстановителна стойност на увреденото имущество,
съобразно правилото на чл. 386, ал.2 от КЗ. Последното предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на
вредите е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
(чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от
КЗ).
Неоснователни са възраженията на ответника за определяне на
обезщетението съобразно чл. 97 и сл. от Общите условия към
застрахователната полица, тъй като посочените уговорки не дерогират
приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничават отговорността на
застрахователя. Това е така, тъй като съобразно разясненият смисъл на
разпоредбата на чл. 386, ал.2 от КЗ налага обезщетението да осигурява в
пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато
обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на
настъпилия застрахователен риск, като уговорки в противния смисъл не
пораждат правен ефект. В продължение на изложеното следва да се приеме, че
пазарната цена на необходимия труд следва да се изчисли като
средноаритметичното произведение между сертифицирани и
несертифицирани сервизи, като стойността на авточастите също следва да
бъде остойностена като справедлива средна пазарна цена между оригинални и
алтернативни авточасти, без да е налице основание за изключване на
оригиналните части от определянето на стойността. В същия смисъл не са
налице и основания за присъждане на обезщетение съобразно стойността на
нова оригинална част, доколкото монтирането на такава се явява
икономически нецелесъобразно и би довело до неоснователно обогатяване на
застрахования.
4
Предвид изложеното и с оглед съвкупната преценка на доказателствени
материал и с оглед установения механизъм на настъпване на
застрахователното събитие се установяват правнорелевантни факти, от които
да може да се обоснове категоричен извод, че е настъпило застрахователно
събитие - вандализъм, при което на собствения на ищеца лек автомобил са
били нанесени имуществени вреди, наличието на причинно-следствена връзка
между събитието и нанесените имуществени вреди на автомобила на ищеца,
чиято действителна стойност възлиза на сумата от 528.42 лева. От същата
следва да бъде приспаднато извънсъдебно заплатеното, съобразно приложено
платежно нареждане обезщетение от застрахователя на стойност 341.08 лева,
като по изчислен по този начин, дължимият и незаплатен размер остава 187.34
лева. Поради изложеното предявената искова претенция следва да бъде
уважена частично в размер на 187.34 лева като основателна, с оглед нейното
доказване от страна на ищеца по основание и размер, а в останалата част до
859 лева отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени пропорционално на уважената част от иска
претендираните от ищеца разноски от общо 850 лева – до сумата от 185.30
лева. Ответникът е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение,
но не е доказал извършването на разноските, поради което такива не му се
следват.
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати на Й. Д. Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 187.34 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
преден капак на собствения му автомобил марка „***“ с рег. № ***,
причинени в резултат на реализирано на 02.12.2021 г. застрахователно събитие
- вандализъм в гр. Варна, застрахован по договор за „Каско“ при ответното
дружество, ведно с 1,00 лев мораторна лихва върху главницата за периода от
17.12.2021 г. до 02.12.2024 г. и законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до 859 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, да заплати на Й. Д. Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 185.30 лева, представляваща
извършените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
УКАЗВА, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, че присъдените суми могат
да бъдат заплатени в полза на ищеца по адвокатска сметка с титуляр адв. Т. Т.
в Банка ДСК ЕАД с IBAN ****.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд - Варна:
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6