Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на тринадесети декември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
при участието на секретаря
Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №192/2020г.
по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава XXXII ГПК
/Търговски спорове/. Производството е образувано
по искова молба на „ТУИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, град Варна 9002,
район „Приморски", бул.„Ген. Колев"№113, ет.10, представлявано от
управителя си А.Д.Д, действащо чрез упълномощения адв.Б.Н.Б., със съдебен адрес
за връчване на съобщения и призовки: гр.София 1000, ул. „Славянска"№29А,
офис сграда „***, срещу двете ответни дружества „ОФИС ЦЕНТЪР
ЕВКСИНОГРАД"ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, гр.Варна 9000, район
„Приморски", ул.„Първа" №22, представлявано от управителя и
ликвидатор В Р К, ЕГН ********** и „МПК Инвестмънт"ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна,
ул. „Княз Борис I" № 296, представлявано от управителя М П К, ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД (главен иск) и чл.135, ал.1 ЗЗД (евентуален иск), както и иск по чл.401,
изр. 2 ГПК.
В
молбата ищецът „ТУИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД оспорва действителността на Договор за продажба на търговско
предприятие, сключен на 31.07.2019г.
между първия ответник „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД" ЕООД, ЕИК *********
(„ОЦЕ") и втория ответник „МПК Инвестмънт" ЕООД, ЕИК *********
(„МПК"), вписан в Търговския регистър на 08.08.2019г. с
рег.№20190808091905 като иска заличаване на вписването на прехвърлянето по
партидата на ОЦЕ в Търговски регистър, както и в качеството си на обезпечен
кредитор моли да бъде осъден първият ответник „ОФИС ЦЕНТЪР
ЕВКСИНОГРАД"ЕООД, ЕИК *********, за сумата от 25 500 лева, представляващи
част от вземане на ищеца, подробно описано като предявява срещу ответниците ОЦЕ
и МПК искове, съединени при следните условия:
1.
Иск за прогласяване на нищожност поради накърняване на добрите нрави, на
Договора за продажба на търговското предприятие, на основание чл. 26, ал. 1,
пр. трето ЗЗД.
2.
Иск по чл.29 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел за установяване несъществуване на вписано обстоятелство -
прехвърляне на търговското предприятие по партидата на ОЦЕ в ТРРЮЛНЦ, поради
нищожност на прехвърлителната сделка. Заявяват, че предявяват втория иск като
евентуален на иска по т. 1 от исковата молба, при уважаване на първия иск. В
случай, че искът по т. 1 от настоящата молба бъде приет за недопустим или бъде
отхвърлен като неоснователен, ищецът претендира разглеждане на евентуален иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на
ТУИ на Договора за продажба на търговско предприятие.
3.
Независимо и едновременно с първите искове се поддържа и осъдителен иск за
осъждане на „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД" ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 25
500 лева в качеството му на трето задължено лице, която сума е предявена
частично.
Претендират
се и сторените по водене на делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че ТУИ е кредитор на „Бизнес Център Евксиноград"
ООД, ЕИК ********* („БЦЕ"), за вземане, установено с влязло в сила решение на Арбитражния съд при БТПП по
ВАД №229/2016г. Въз основа на арбитражното решение в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист по ЧТД №248/2018г. по
описа на ОС - Варна за събиране на следните суми: 88 880,48 лв., представляващи подлежаща на връщане част от
гаранционен депозит по прекратен договор за наем от 11.11.2008г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от 08.11.2016г. до
окончателното й изплащане; 2 671,75 лв.,
представляващи законна лихва върху присъдената главница за периода от
23.07.2016 г. до 08.11.2016г.; 14 023,75
лв., представляващи арбитражни разноски по ВАД № 229/2016г. на АС при БТПП;
както и 211,16 лв. - държавна такса,
заплатена по ЧТД №248/2018г. по описа на ОС - Варна, (всички общо наричани
„Вземането"). За събиране на посочените суми са образувани изпълнително дело №227/2018г. и
изпълнително дело №382/2018г., двете при ЧСИ Захари Димитров, per. №808,
район на действие - ОС Варна.
Твърди
се, че към момента на започване на арбитражното производство, длъжникът на ТУИ
– БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ООД /БЦЕ/ е мажоритарен съдружник, притежаващ 95 %
от капитала на ответното дружество ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ЕООД, което от своя
страна е собственик на посочени в исковата молба недвижими имоти, придобити
посредством непарична вноска, извършена от БЦЕ в капитала му, вписана в
Търговския регистър с рег.№ 20150805112742. Твърди се, че в хода на
арбитражното производство ответникът и длъжник БЦЕ прехвърлил всички
притежавани от него 2 667 300 дружествени дялове от капитала на ОЦЕ в полза на
„Вива Бизнес Груп" ЕАД, ЕИК ********* („Вива")\ по силата на Договор
за покупко-продажба на дружествени дялове от 09.11.2017г., сключен с нотариална
заверка на подписите рег.№5219 и на съдържанието рег. № 5220, извършени от
нотариус В М, рег. № 465 на НК, район на действие PC - Девня срещу сумата от 1
420 621, 38 лева, заплащането на която било предвидено да се извърши „...чрез
прихващане и директно плащане на задължения”. Прехвърлянето на дяловете било вписано по
партидата на ОЦЕ в ТРРЮЛНЦ на 20.11.2017г. - вписване с рег.№ 20171120131758.
Поради
включване в капитала на ответника на ценни недвижими имоти, ищецът предявил
срещу БЦЕ и Вива (купувач на дяловете), иск с правно основание чл.135 ЗЗД, за
обявяване относителната недействителност на сделката по прехвърляне на
дружествените дялове на БЦЕ от капитала на ОЦЕ. Във ВОС било образувано ТД
№964/2018г., по което на 13.05.2019г. съдът постановил решение, с което уважил
изцяло иска на ТУИ и осъдил БЦЕ и Вива да заплатят общо на ищеца сумата от 88
213, 31 лева -разноски. Решението по този иск е влязло в сила на 05.02.2020г.,
когато е постановено Определение на ВКС, с което не е допуснато касационното му
обжалване. Твърди се още, че по това дело било допуснато обезпечение чрез запор
върху притежаваните от Вива дялове от капитала на ОЦЕ. Запорът е вписан по
партидата на длъжника в Търговския регистър на 05.07.2018г. Следователно ищецът
твърди, че се явява обезпечен кредитор, а ответникът ОЦЕ е трето задължено лице
при изпълнение върху дружествените дялове, предмет на запора.
В
исковата молба се твърди, че посредством различни правни действия Вива Бизнес
Груп ЕАД се стреми да забави влизане в сила на решението на ОС - Варна, с което
искът на ТУИ срещу БЦЕ и Вива по чл.135 ЗЗД е уважен. Проява на тази цел е
обстоятелството, че Вива Бизнес Груп, в качеството си на едноличен собственик
на капитала на първия ответник ОЦЕ, взема решение за прекратяване на ОЦЕ чрез
откриване производство по ликвидация. Това обстоятелство е вписано в Търговския
регистър на 12.09.2019г., с номер на вписването рег.№20190912100736.
Твърди
се, че преди да бъде открито производството по ликвидация, с Договор за
продажба на търговско предприятие първият ответник ОЦЕ продава цялото си
търговско предприятие, част от което са всички вещни права върху недвижими
имоти - собственост на ОЦЕ, на втория ответник – МПК Инвестмънт ЕООД. По този
начин дружеството ОЦЕ остава без активи, от които кредиторът ТУИ да може да се
удовлетвори посредством принудително изпълнение върху дружествените дялове от
неговия капитал. Твърди се, че с Договора за продажба на търговско предприятие,
е извършена продажба на предприятие с балансова стойност от 2 704 060, 53 лева
срещу сумата от 10 000 лева, т.е. на цена близо 270 пъти по-малка от стойността
на активите, включени в предприятието. Твърди се, че втория ответник МПК е
дружество, чийто собственик и управител е М П К, за която ищецът твърди, че е
майка на В Р К - управител и ликвидатор на ОЦЕ, поради което знанието за
увреждащия характер на сключената сделка се предполага. М П К е и един от
законните представители на Вива Бизнес груп (едноличен собственик на ОЦЕ),
поради което са ѝ известни както вземанията на ТУИ, така и наложеният
запор върху дружествени дялове.
Твърди
се, че на 16.10.2019г. върху същото търговско предприятие, вече собственост на
МПК, е учреден особен залог в полза на В Б Й (едноличен собственик на капитала
и втори законов представител на Вива), вписан в TP с номер 20191022085539.
Залогът е учреден от МПК, представлявано от управителя М П К. Заложният
кредитор по този залог също е свързано с дружеството залогодател и с главния
длъжник лице, тъй като В Б Й е едноличен собственик на капитала и изпълнителен
директор на Вива Бизнес Груп, поради което се явява краен собственик на БЦЕ и
ОЦЕ. С договора за особен залог от 16.10.2019г. се обезпечават вземания на В Б
Й към МПК на стойност 352 305, 75 лв., произтичащи от Анекс №1 от 08.08.2019г.
към Договора за продажба на търговско предприятие, по силата на който анекс,
МПК на основание чл.101 ЗЗД е встъпило в дълга на ОЦЕ към В.Б.Й.. Твърди се, че
на 07.11.2019г. МПК, представлявано от управителя си М П К, сключва нов договор
за залог на търговско предприятие в полза на управителя и едноличен собственик М
П К с номер на вписване в TP рег.№20191114160731. С тази сделка се учредява
втори по ред залог върху търговското предприятие. Съгласно Анекс № I към
Договора за продажба на търговското предприятие, МПК е встъпило в дълг по реда
на чл.101, ал.1, пр. второ от ЗЗД по отношение на задълженията на Вива Бизнес
груп към М П К в размер на 737 201, 22 лева. Задължението е прехвърлено на М П
К от „Алгейт Трейдинг", дружество с ограничена отговорност с адрес в
Сейшелските острови, по силата на Договор за цесия от 2010г. Твърди се
свързаност между цитираните по-горе дружества. Поддържа се довод, че тази
поредица от действия онагледява твърдението на ищеца, че всички дружества се
контролират и управляват от едни и същи физически лица (В Б Й и М П К), поради
което те са знаели за увреждащия характер на извършените действия. В резултат
на тези действия, ищецът твърди, че е увреден като му е отнета възможността за
удовлетворяване на установените с влязло в сила арбитражно решение вземания,
както и свързаните с тях вземания за разноски, направени по делото пред ОС -
Варна, които са в значителен размер.
За
да обоснове правния си интерес от исковете ищецът твърди, че възможността за
удовлетворяване на неговите вземания зависи от имуществото, което стои зад
дружествените дялове от капитала на ОЦЕ. Това е така, тъй като принудителното
изпълнение върху дружествени дялове в еднолично притежавано дружество с
ограничена отговорност се осъществява посредством ликвидация на дружеството ОЦЕ.
В процедурата по ликвидация ищецът като кредитор ще има право да се удовлетвори
от ликвидационната квота на Вива Бизнес Груп, която в отношенията между ищеца,
Вива и БЦЕ, се счита за ликвидационна квота на БЦЕ.
Твърди
се, че ищецът има право да насочи принудително изпълнение върху тази
ликвидационна квота за удовлетворяване на вземанията, установени с арбитражното
решение. По силата на съдебното решение по т. д. № 964/2018 г. на ОС -Варна, с
което е уважен предявеният от същия иск по чл.135 от ЗЗД, прехвърлянето на
дяловете на БЦЕ от капитала на ОЦЕ не се счита за осъществило се спрямо ТУИ,
поради което последният може да насочи принудително изпълнение върху тези
дялове за удовлетворяване на вземането си както и за удовлетворяване вземането
за разноски, присъдени с решението по горепосоченото дело на ОС-Варна.
Едновременно с това Вива също се явява длъжник на ТУИ за вземането за разноски
по уважения иск по т.д. № 964/2018г. и има право да насочи принудително
изпълнение върху ликвидационната квота на Вива, а стойността на тази квота
зависи от наличното имущество след удовлетворяване на кредиторите на ОЦЕ.
Поради това се твърди, че ОЦЕ се явява трето задължено лице, спрямо ТУИ.
Преди
да сключи процесния Договор за продажба на търговско предприятие ответникът ОЦЕ
е разполагал с достатъчно активи за удовлетворяване на кредиторите си, така че
да остане имущество, което да бъде разпределено като ликвидационна квота в
полза на кредитора ТУИ, в чиято полза съдът по т.д. № 964/2018 г. на ОС - Варна
е допуснал запор върху дружествените дялове на Вива в ОЦЕ. Твърди се, че в
резултат на оспорваната сделка, това не е възможно. В случая ОЦЕ, което е
извършило разпореждане с търговското си предприятие, е и пряк длъжник на ищеца,
тъй като му дължи изплащане на ликвидационната квота, която се формира в
производството по ликвидация на основание наложения запор върху дяловете в ОЦЕ.
ТУИ
се явява трето за атакуваната сделка лице, което има правен интерес от
прогласяване на нейната нищожност. Отделно от това, ТУИ е кредитор на Вива на
собствено основание - за вземането си за разноски, присъдени с влязло в сила
решение, постановено по т.д.№ 964/2018г. на ОС-Варна. Следователно, ТУИ има
право да насочи изпълнение върху всички притежавани от Вива дялове в ОЦЕ, от
което още по-ясно личи неговият интерес от прогласяване нищожността на сделка,
с която значително се намаляват активите на ОЦЕ във вреда на неговите
кредитори. Твърди се, че Вива е едноличен собственик на капитала на ОЦЕ, но 95
% от дяловете на Вива в ОЦЕ са придобити от БЦЕ, чрез сделка, която се счита за
недействителна спрямо ТУИ, поради което, спрямо ищеца Вива Бизнес Груп притежава
5 % от капитала на ОЦЕ и може да насочи принудително изпълнение за
удовлетворяване на своето вземане (за разноски, присъдени с влязло в сила
решение по т.д. № 964/2018 г. на ОС-Варна) спрямо тези дялове, представляващи 5
% от капитала на ОЦЕ.
Твърди
се още, че Договорът за продажба на търговското предприятие е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, тъй като по своята цел, мотиви и начин
на извършване, той накърнява добрите нрави поради нееквивалентност на
насрещните престации. Поддържа се наличие на правен интерес за ищеца и от иска
по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, който може да бъде предявен и от трето за регистърното
производство лице, като преценката за наличие на интерес от предявения иск е
винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи
реални права. Интересът за ТУИ от предявяване на този иск отново се свързва с
възможността му да се удовлетвори от ликвидационния дял на Вива в ОЦЕ (който
спрямо ТУИ се счита за дял на БЦЕ), която възможност е пряко обусловена от
имуществото на ОЦЕ. Чрез заличаване вписването по партидата на ОЦЕ на
прехвърлянето на търговското му предприятие ликвидаторът на ОЦЕ ще може да
извърши продажба на включените в предприятието недвижими имоти и по този начин
да се съберат достатъчно пари, от които да бъдат удовлетворени вземанията на
всички кредитори на ОЦЕ и съответно да бъдат изплатени ликвидационните дялове
на съдружниците (спрямо ТУИ съдружници в ОЦЕ са БЦЕ с 95 % и Вива с 5%). Поради
това ищецът моли да бъде установено несъществуване на вписаното по партидата на
ОЦЕ обстоятелство - прехвърляне на търговското предприятие поради нищожност на
договора, с който е извършено.
Твърди
се интерес и от конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД, в случай, че се приеме,
че Договорът за продажба на търговско предприятие не е нищожен. Ищецът твърди,
че като кредитор на БЦЕ, което в отношенията с ищеца все още притежава 95% от
капитала на ОЦЕ (това е така, защото прехвърлянето на дяловете в ОЦЕ от БЦЕ на
Вива няма действие спрямо ТУИ), може да се удовлетвори от ликвидационния дял на
БЦЕ, размерът на който дял пряко зависи от имуществото на ОЦЕ. Разпореждайки се
със своето предприятие срещу цена, която е значително нееквивалентна, ОЦЕ е
увредило интересите на ТУИ като е направило невъзможно удовлетворяване на
вземането. Сделката е възмездна, но за увреждането са знаели както БЦЕ (което
дружество е пряк длъжник на ТУИ и чиито едноличен собственик е Вива), така и
ОЦЕ (чиито едноличен собственик също е Вива), а така също МПК (чиито едноличен
собственик и управител е изпълнителен директор на Вива и роднина на управителя
и ликвидатор на ОЦЕ) и Вива (което е едноличен собственик на прекия длъжник па
доверителя ии - БЦЕ и страна по делото, по което е уважен иска по чл.135 от ЗЗД
на ТУИ за прогласяване относителна недействителност на прехвърлянето на
дяловете на БЦЕ от ОЦЕ, както и на отделно основание се явява пряк длъжник на
ищеца по вземане за разноски в производството по делото, по което е уважен
искът по чл. 135 ЗЗД). Ищецът моли при преценка допустимостта на исковете да
бъде съобразена т.3 на Тълкувателно решение по т.д. № 2/2017г., в което изрично
се допуска да се оспорят и поредица от сделки, включително тези, които са
извършени от лица, които не са преки длъжници на кредитора.
С
исковата молба се поддържа и частичен осъдителен иск като се твърди, че ищецът
в качество на обезпечен кредитор (със запор върху дяловете на Вива в ОЦЕ) е
уведомил ликвидатора на ОЦЕ и е предявил вземането си. С оглед изтичащия срок
на ликвидацията на ОЦЕ, ищецът като обезпечен кредитор има интерес да иска от
ОЦЕ заплащане на сумите, които ОЦЕ би дължало на Вива, на основание вземане за
ликвидационна квота. Поддържа се довод, че имуществените права като елемент на
членственото право в дружество с ограничена отговорност, имат характер на
вземания, поради което запорирането на дружествения дял, следва да се третира
като запор на вземане за ликвидационен дял. По тази причина ищецът предявява
иск срещу ОЦЕ за заплащане на сумата от 25 500 лева, които представляват част от
общо вземане в размер на 88 880, 48 лв. - главница ведно със законна лихва
върху присъдената главница, считано от 08.11.2016г. до окончателното й
изплащане; обезщетение за забава в размер на 2 671, 75 лв. върху присъдената
главница за периода от 23.07.2016 г. до 08.11.2016 г.; 14 023, 75 лв.,
представляващи арбитражни разноски по ВАД № 229/2016 г. на АС при БТПП; 211, 16
лв. - държавна такса, заплатена по ч.т.д. № 248/2018 г. по описа на ОС - Варна
и 88 213.31 лв. разноски по т.д. № 964/2018 г. по описа на ОС - Варна. С исковата
молба се предявява част от вземането за главницата съгласно арбитражното
решение на АС при БТПП, в размер на 88 880.48 лева.
С
допълнителна искова молба ищецът поддържа исковете. Счита, че е налице правен
интерес и от двата иска – по чл.26 ЗЗД и чл.135 ЗЗД, при предявяването им в
евентуалност. Оспорва становището за неоснователност на исковете. По отношение
нееквивалентността на престацията ищецът сочи, че твърдението за възмездност на
сделката посредством подписания анекс №1, е несъстоятелно. Твърди, че
действителността на сделката се преценява към момента на сключването ѝ.
Освен това сочи, че представения анекс бил симулативен и без основание, поради
което нищожен. Налице била свързаност на представляващите посочените в анекса
лица. Налице било и договаряне сам със себе си в анекса, което представлява
самостоятелно основание за нищожността му. Твърди, че липсва основание за
встъпване в дълг от страна на МПК, поради което встъпването в дълг било
недействително. Посредством този анекс се целяла привидност за поемане и на
други задължения наред с продажната цена.
Поддържа,
че е налице и поредица от сделки, които увреждат ищеца, поради което е налице
интерес от предявения в евентуалност иск по чл.135 ЗЗД. Твърди се, че един от
начините за удовлетворяване на ищеца е от дяловете на БЦЕ доколкото
прехвърлянето им на Вива е обявено за недействително спрямо ищеца с решение на ВОС.
Всички действия впоследствие – прехвърляне на търговското предприятие на ОЦЕ,
учредяването на залози в полза на свързани лица, имат за цел да затруднят
удовлетворяването на ищеца. Твърди се, че по двете образувани изп.производства
/въз основа на решение на АС при БТПП и за разноските, присъдени от ВОС/, не са
извършвани плащания в полза на взискателя. Твърди се допустимост и
основателност на предявения частичен осъдителен иск. Ищецът сочи, че като
взискател по изп.дело – обезпечен кредитор с допуснат по ТД №964/2019г. на ВОС,
запор върху дружествените дялове на Вива в ОЦЕ, има интерес да търси изпълнение
от трето задължено лице ОЦЕ на вземане, което последното би дължало на Вива на
основание вземане за ликвидационна квота. ОЦЕ е трето задължено лица, тъй като
дължи равностойността на ликвидационната квота на БЦЕ/Вива. Поддържат се
исковете така, както са предявени.
В съдебно
заседание ищецът чрез адв.Б. поддържа предявените искове.
В
срока по чл.367 ГПК не е постъпил
отговор от ответника МПК ИНВЕСТМЪНТ ЕООД, редовно уведомен с преписи на
25.02.2020г. Същият не изпраща представител в съдебно заседание.
Постъпил
е отговор от другия ответник ОФИС
ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ЕООД, в ликвидация, чрез ликвидатора В К, чрез адв.Б.П. от
САК, за недопустимост на иска по чл.26 ЗЗД и чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Сочи, че ищецът не
е страна по договора за прехвърляне на търговско предприятие, сключен между ОЦЕ
и МПК, поради което и не притежава активна проц.легитимация. Сочи се, че същият
не притежава и правен интерес от исковете за прогласяване нищожността, поради
което искът е недопустим. Поради това е недопустимо и искането за заличаване на
вписаното в ТР обстоятелство съгласно чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. Освен това, ответникът
счита предявените искове и за неоснователни. Твърди, че единствено
нееквивалентност на престациите по договора не може да послужи като
самостоятелно основание за обявяване нищожността на договора поради
противоречие с добрите нрави. Оспорва сочената от ищеца съд.практика като
ответникът се позовава на друга в обратен смисъл.
Отделно
от това се поддържа, че в случая не е налице нееквивалентност на престациите.
Твърди се, че въз основа на подписания към договора Анекс от 08.08.2019г., МПК
не само заплаща продажна цена по сделката, но и поема по реда на чл.101, ал.1 ЗЗД значителни по размер задължения на продавача ОЦЕ и едноличния собственик на
капитала Вива Бизнес Груп ЕАД към трети лица. Относно иска по чл.135 ЗЗД
ответникът ОЦЕ също счита иска за недопустим и неоснователен. Сочи, че нито
продавачът по сделката, нито купувачът, са длъжници на ТУИ ЕООД. Последното е
кредитор на БЦЕ за вземане по договор за наем, но не и на ответниците по
настоящото производство. Поради това се твърди липса на правен интерес от
Павлов иск. Прави се довод, че не е налице поредица от сделки, които водят до
увреждане на кредитора по смисъла на ТР №2/2017г. на ОСГТК на ВКС. Според
ответника, производството, по което ищецът е имал интерес от иска по чл.135 ЗЗД, е приключило с влизане в сила на решението по ТД №964/2018г. на ВОС, ТО.
Поради това не е налице поредност от сделки, които да обосноват интерес от
водения сега иск срещу лица, които не са длъжници на ищеца. Освен това се
твърди и неоснователност на иска както поради липса качество „кредитор” на
ищеца, така и поради липса на увреждане посредством атакуваната сделка.
По
осъдителния иск ответникът сочи, че не дължи на ищеца процесната сума. Твърди,
че липсва пасивна легитимация на ответника по иска, тъй като същият не се явява
задължено лице по ВАД №229/2016г. на АС при БТПП. Такова задължено лице е БЦЕ.
Нещо повече, твърди се снабдяване на ищеца с изпълнителен лист и образуване на
две изпълнителни дела за събиране на вземането от БЦЕ. Освен гореизложеното,
ответникът счита предявения иск за преждевременен, тъй като в изпълнителното
производство същия има определени правомощия като едва при непризнаване на
задължението от третото задължено лице, има основание да води осъдителен иск
спрямо ОЦЕ. Въз основа на изложеното ответникът моли съда да прекрати
производството по всеки един от предявените срещу него искове поради липса на
абсолютни процесуални предпоставки. В условие на евентуалност, претендира отхвърляне
на исковете по чл.26, ал.1 ЗЗД вр.чл.29 ЗТРРЮЛНЦ както и на иска по чл.135 ЗЗД
и на иска по чл.79 ЗЗД. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
С
допълнителен отговор ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД поддържа направените оспорвания
срещу допустимостта на предявените искове. Поддържа липса на правен интерес от иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, тъй
като евентуално заличаване вписването на договора за прехвърляне на предприятие
няма да доведе до благоприятни за ищеца последици, а единствено за кредиторите
на ОЦЕ. Освен това поради откритото производство по ликвидация на първия
ответник, то към момента се удовлетворяват неговите кредитори. Оспорват се
твърденията на ищеца за нищожност/симулативност/ на подписания Анекс №1 към
договора по чл.15 ТЗ. Сочат се доказателства, които обслужват твърдението за
действителност на договора за встъпване в дълг от страна на БПК за задълженията
на ОЦЕ и Вива Бизнес груп. Не е налице и следващото сочено от ищеца основание
за нищожност на анекса – договаряне сам със себе си. /ТР №3/2013г. на ОСГТК на
ВКС/ Поддържат се аргументите за недопустимост и неоснователност и на иска по
чл.135 ЗЗД. По осъдителния иск се твърди, че неоснователно е твърдението на
ищеца, че наложеният обезпечителен запор му дава право на принудително
изпълнение върху запорираното имущество; че се преобразува и в изпълнителен
запор. Твърди се, че наложения запор не дава на ищеца привилегия. Не са налице
основания за реализиране процедурата по събиране на вземането от трето задължено
лице. Претендират отхвърляне на исковете.
В
съдебно заседание, ответникът чрез адв.М., поддържа недопустимостта на
исковете, евентуално тяхната неоснователност.
Исковата
молба е редовна и отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК. Исковете са
предявени пред родово компетентен съд. Исковете са предявени от и срещу
надлежно легитимирани страни, платени са дължимите държавни такси. Исковата
молба подлежи на вписване съгл.чл.114а от ЗС. При констатация за редовност на
исковата молба, след преценка на въведените твърдения и формулирания петитум,
съдът намира исковете за допустими, вкл. съгласно начина им на съединяване. По
делото е представена вписана искова молба вх.рег.№3314, акт №66, том втори,
дело –№426/14.02.2020г. на СВп – Варна.
Спорът
подлежи на разглеждане от субективна и обективна страна по реда на
гл.XXXII от ГПК. /чл.365 ГПК/ Искът е
родово подсъден на ОС.
Въз
основа на твърденията на страните, техните доводи и възражения, събраните
доказателства, ценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предмет
на атакуване с предявените искове е Договор
за продажба на търговско предприятие, сключен между Офис Център Евксиноград
ЕООД, Варна /ОЦЕ/ и МПК Инвестмънт ЕООД, Варна /МПК/, от 31.07.2019г., с който
първият ответник прехвърля на втория собствеността върху търговското
предприятие с фирма ОЦЕ като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, създадени при осъществената до този момент дейност срещу цена и при
условия съгласно договора. Видно от договора, към датата а сключването му в
имуществото на предприятието са включени посочени в чл.2 от договора вещни
права върху недвижими имоти, освен останалото имущество. Видно от чл.3 от
договора, е уговорена цена за прехвърленото ТП в размер на 10 000 лева,
платима в месечен срок от вписването на сделката в ТР. Същевременно е
отбелязано, че балансовата стойност на дълготрайните активи на ТП е в размер на
2 704 060.53 лева. В чл.4, ал.3 от договора е уговорено съгласие на
продавача, купувачът да встъпи в правата и задълженията му като страна по
договорите и фактическите отношения като всички вземания, права и задължения
преминават върху преобретателя с привилегиите, обезпеченията и
принадлежностите. Договорът е с нотариално заверени подписи и съдържание на
нотариус Ж.Тикова, рег.№№9111 и рег.№9112/31.07.2019г. Видно от вписването по
партидите на дружествата в ТР, същото е отразено на 08.08.2019г.
Не
се спори и се установява от приложено Решение
от 03.01.2018г. на АС при БТПП – София по ВАД №229/2016г., че Бизнес център
Евксиноград ООД е осъдено да заплати на ищеца ТУИ България ЕООД сумите:
88 880.48 лева, подлежащ на връщане гаранционен депозит по договор за наем
от 11.11.2008г. след извършено извънсъдебно прихващане, ведно със законната
лихва върху присъдената главница от 08.11.2016г. до окончателното изплащане;
2 671.75 лева – законна лихва за забава върху главницата, считано от
23.07.2016г. до предявяване на иска на 08.11.16г. както и разноски в размер на
14 023.75 лева.
Не
се спори и се установява, че въз основа на арбитражното решение по ЧТД
№248/2018г. на ВОС, ТО е издаден ИЛ на
26.02.2018г. за присъдените суми, вкл. за сумата 211.16 лева – разноски по
частното производство пред ВОС.
Не
се спори и се установява от приложения Договор
за покупко-продажба на дружествени дялове от 09.11.2017г., че Бизнес Център
Евксиноград чрез управителя си Г.Ш., като съдружник в ОЦЕ ООД е продало на Вива
Бизнес Груп ЕАД, представлявано от управителя В.Й., всичките си дружествени
дялове 2 667 300 др.дяла от капитала на ОЦЕ ООД, с номинална стойност
от 1 лев, за сумата от 1 420 621.38 лева, като е поето задължение за
плащане чрез прихващане и директно плащане на задължения съгласно Анекс към
договора. Договорът е с нот.заверени подписи и съдържание на нотариус
В.Майсторов, рег.№465 от 09.11.2017г. Въз основа на втори договор от същата
дата 09.11.2017г. по чл.129 ТЗ, другият съдружник в ОЦЕ ООД - адвокатско дружество – продава на Вива
Бизнес Груп ЕАД, педставлявано от В.Й., притежавания от последното 1 др.дял от
капитал на ОЦЕ ООД, с което Вива Бизнес Груп става едноличен собственик на
капитала на ОЦЕ ООД, съотв. в ЕООД.
Не
се спори и се установява, че с решение
по ТД №964/2018г. на ВОС, ТО /на л.46 и сл., приложено в цялост по
настоящото дело/, спрямо ищеца по иска ТУИ България ЕООД е обявен за
недействителен по чл.135 ЗЗД, договорът за продажба на дружествени дялове от
09.11.2017г., сключен между Бизнес Център Евксиноград и Вива Бизнес Груп. Видно
от обективираната воля в диспозитива на решението, налице е установено общо
знание за увреждане на кредитора от договарящите.
С
определение от 21.06.2018г. по ТД №964/2018г., в полза на ищеца ТУИ България
ЕООД е допуснато обезпечение по иска по чл.135 ЗЗД чрез налагане на запор
върху притежаваните от Вива Бизнес Груп ЕАД 2 667 300 др.дяла от
капитала на ОЦЕ ООД. Запорът е вписан в
ТР на 05.07.2018г. по партидата на ОЦЕ ЕООД – в ликвидация.
По
делото е представено и решение на едноличния собственик на капитала на ОЦЕ
ЕООД /на л.73 по делото/, взето на 30.08.2019г. за прекратяване търговската
дейност на дружеството и откриване производство по ликвидация. Определен е 6
месечен срок на производството по ликвидация, считано от вписване в ТР и
ликвидатор В К. Вписване в ТР е налице от 12.09.2019г. /срокът на ликвидацията
изтича през м.март 2020г./
По
делото е представен Договор за особен залог на търговско предприятие от
16.10.2019г., с нот.заверка подписите на страните, с който вторият ответник
МПК Инвестмънт ЕООД, като залогодател,
учредява първи по ред особен залог в полза на В.Й. /заложен кредитор/ върху
търговското предприятие на МПК Инвестмънт ЕООД ведно с всички права, задължения
и фактически отношения, за обезпечаване на задължение към заложния кредитор в
размер на 352 305.75 лева, произтичащо от анекс №1/08.08.2019г. към
договор за продажба на търговско предприятие от 31.07.19г., по силата на
който МПК инвестмънт ЕООД е встъпило по реда на чл.101, предл.второ ЗЗД в
задълженията на Офис център Евксиноград ЕООД към В.Й..
С договор
за особен залог на ТП от 07.11.2019г., с нот.заверка на подписите на
страните, МПК Инвестмънт ЕООД, представлявано от М.К. учредява втори по ред
особен залог върху предприятието на МПК Инвестмънт ЕООД за задължения на
длъжника към К. в размер на 737 201.22 лева, произтичащи от анекс
№1/08.08.2019г. към договор за продажба на ТР от 31.07.2019г., по силата на
който МПК Инвестмънт е встъпило по реда на чл.101 ЗЗД в задълженията на Вива
Бизнес Груп към М.К..
По
делото е представен с отговора /л.146/ Анекс №1 към договор за продажба на ТП
от 08.08.2019г., с който купувачът МПК Инвестмънт встъпва съгласно чл.101 ЗЗД в
задълженията на продавача ОЦЕ ЕООД към В.Й. /встъпил в правата на Търговска
банка Д като заложен кредитор/ и в задълженията на Вива Бизнес Груп към М.К.
/придобито от Алгейт трейдинг, рег.Сейшелски острови/ Подписите и съдържанието на анекса са
нот.заверени от нотариус Ж.Тикова на 21.10.2019г.
В
тази връзка по делото е представен от ответника Договор за кредит от
04.11.2010г. /на л.175 и сл./, сключен между Търговска банка Д АД, Бизнес
Център Евксиноград ООД, ПТ Билд ООД и В.Й. като съдлъжници на БЦЕ ООД –
кредитополучател. Представено е и споразумение от 02.11.2018г. за изплащане
дълга от солидарния длъжник В.Й.и встъпване в правата на банката по отношение
на останалите длъжници съгласно чл.102 ЗЗД. Приложено е и преводно нареждане от
12.11.18г. за извършено плащане от В.Й.на остатъчния дълг към Търговска банка Д
АД.
Представен
е и Анекс към договор за покупко-продажба на др.дялове по чл.129 ТЗ от
09.11.2017г., с който БЦЕ ООД и В.Й. се съгласяват продажната цена за
закупуване дяловете на ОЦЕ ООД да бъде заплатена чрез прихващане и заплащане
задълженията на БЦЕ ООД спрямо трети лица както и спрямо Търговска банка Д АД.
/л.195/
Не
се спори и се установява от представено Удостоверение на л.224 по делото, изд.
на 25.08.20г. от Район Приморски на общ.Варна, че М.К. е майка на В К.
Представени
са справки от ЧСИ /на л.227 и сл./, от които е видно, че пред ЧСИ З.Д, рег.№808
в КЧСИ са образувани изп.дело №227/2018г. с взискател ТУИ България ЕООД и
длъжник БЦЕ за изпълнение на вземането по издадения изп.лист въз основа на
арбитражно решение – ЧГД №248/2018г. на ВОС. По делото не е налице изпълнение.
Изп.дело
№111/2020г. на ЧСИ З.Д е срещу Вива Бизнес Груп ЕАД с взискател ТУИ България
ЕООД въз основа изп.лист, издаден по ТД №964/2018г. на ВОС. Не е налице изпълнение
по делото и същото е висящо.
Изп.дело
№382/2018г. на ЧСИ З.Д е образувано срещу Вива Бизнес Груп с взискател ТУИ
България въз основа обезпечителната заповед по ТД №964/2018г. на ВОС за
налагане запор на др.дялове на Вива Бизнес груп от капитала на ОЦЕ ООД.
Запорното съобщение е вписано в ТР на 28.06.2018г.
С
определение по в.т.дело №754/2021г. на ВнАС, Трети състав е потвърдено наложено
от ВОС по настоящото дело обезпечение чрез спиране на производството по
ликвидация на ОЦЕ ЕООД до приключване на производството по настоящото ТД
192/2020г. на ВОС.
Съгласно
изслушаната и кредитирана от съда ССЕ
/л.291/ се установява, че собственият капитал или чистата стойност на
активите на търговското предприятие на ОЦЕ към 31.07.2019г. е
2 641 381.26 лева. По т.1 вещото лице е отговорило, че описаното в
анекс №1 към договор за продажба на ТП от 31.07.2019г. задължение на ОЦЕ към В.Й.
в размер на 180 131.07 евро не е задължение на ОЦЕ а на Прайм Резидънс
Евксиноград ООД, поради което не следва да бъде отразено в счетоводството нао
ОЦЕ вкл. и към 31.07.19г. Залогът върху дяловете на БЦЕ в ОЦЕ, предмет на
договор от 29.01.2016г., не следва да се отразява в счетоводството на ОЦЕ а
следва сао да се оповести в Приложение към ГФО на БЦЕ за наложени обезпечения
върху собствени на дружеството активи, каквито са дяловете в дъщерни
предприятия. Съгласно допълнителното заключение на ССЕ /на л.403 и сл./ в
счетоводството на купувача по договор за продажба на ТП – МПК Инвестмънт към
2019 и 2020г. са отразени задълженията по анекс №1/08.08.2019г., за който е
встъпил в дълга и начина на осченоводяване съответства на СС-22 – отчитане на
бизнескомбинации. Към 31.12.2019г. във Вива Бизнес Груп се водят задължения,
равни на задълженията, за които МПК Инвестмънт е встъпило в дълг по анекса от
08.08.2019г. – 1 295 352.21 лева. Към 31.12.2020г. тези задължения не
са променени. Тези задължения са надлежно отразени в счетоводството на Вива
Бизнес Груп и в ГФО за 2019г. като е налице съответствие на посочените задължения,
а за 2020г. е подадена декларация по чл.38, ал.9 от ЗСч ,поради което не е
налице промяна. В съдебно заседание вещото лице е отразило, че допълнителното
заключение не променя изводите, направени в основното заключение относно
нетната стойност на активите на дружеството както и задълженията към В.Й..
Въз
основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са в обективно съединяване искове от „ТУИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,
Варна, срещу „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД" ЕООД, ЕИК ********* („ОЦЕ"),
Варна и „МПК Инвестмънт" ЕООД, ЕИК ********* („МПК"), Варна, за прогласяване
нищожността на Договора за продажба на търговското предприятие от 31.07.2019г.,
сключен между първия и втория ответник, вписан в ТР рег.№20190808091905, поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД и при
уважаването на иска - установяване несъществуване на вписано обстоятелство -
прехвърляне на търговското предприятие по партидата на ОЦЕ, ЕИК ********* в
ТРРЮЛНЦ, поради нищожност на прехвърлителната сделка, на основание чл.29 от
закона както и в евентуалност, при отхвърляне на иска за нищожността, иск с
правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на
Договора за продажба на търговско предприятие, сключен на 31.07.2019г. между
двете ответни дружества, при твърдения за договаряне между свързани лица с общо
знание за увреждане на кредитора ТУИ България ЕООД; независимо и едновременно с
първите искове се поддържа и осъдителен иск по отношение на първия ответник
„ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД" ЕООД, ЕИК *********, Варна, предявен като
частичен за сумата от 25 500 лева, от общо 88 880.48 лева съгласно
арб.решение по ВАД №229/2016г. на АС при БТПП.
Няма
спор, че ищецът се легитимира като кредитор на Бизнес Център Евксиноград въз
основа решението на Арбитражния съд при БТПП, а въз основа на допуснатия запор
по т.дело 964/2018г. на ВОС, ТО, и като обезпечен кредитор за дяловете на Вива
Бизнес Груп /едноличен собственик на капитала/ от капитала на ОЦЕ /вж. л.53 по
делото/, съгласно чл.517 ГПК. Макар да не е пряк кредитор на ОЦЕ ЕООД /в
ликвидация/, ищецът има интерес от запазване имуществото на дружеството, от
чийто ликвидационен дял на съдружник ще се удовлетвори за вземането си.
По
отношение възраженията на ответника за липса на интерес от предявения като
главен иск за прогласяване нищожността на договора за продажба на търговско
предприятие, съдът намира за относими мотивите в определение на ВКС, Първо
т.о., по ч.т.дело №1198/2021г. /определение №60259/06.07.2021г./ Съгласно
мотивите, с решение № 165/19.05.2016 г. по
т. д. № 883/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС, позоваващо се и на решение № 30/22.04.2009 г. по т. д. № 353/2008 г. на І
т. о. на ВКС, е даден отговор, че взискателят, който в качеството си на
кредитор, с изискуемо вземане към длъжник – съдружник в ООД, е насочил
изпълнение върху дела на този съдружник в дружеството, с отправяне на изявление
по чл.517 ГПК, не придобива качество на кредитор на търговското дружество. Няма
основание за различно разрешение в хипотезата на ЕООД – чл.517, ал.4 ГПК, вкл.
след прекратяване на дружеството и откриване производство по ликвидацията му.
Съгласно
чл.517 ГПК, изпълнителният способ, уреден в разпоредбата, започва с налагане
запор върху дела на съдружника в ООД, респ. върху всички дялове в ЕООД, каквато
е настоящата хипотеза. Съгласно приложеното запорно съобщение по чл.517 ГПК,
цит.по-горе, ищецът е кредитор за дружествените дялове на Вива Бизнес Груп от
капитала на ОЦЕ, в което дружество Вива Бизнес Груп е едноличен собственик на
капитала. /извършена сл.справка в ТР/ Същевременно, ищецът се явява кредитор на
Бизнес Център Евксиноград и спрямо ищеца извършеното прехвърляне дружествените
дялове на БЦЕ по отношение на ВБГ е относително недействително, т.-е.той може
да се удовлетвори от стойността на ликвд.дял на длъжника си. Горното по категоричен
начин обуславя и интереса от запазване и охраняване имуществото на ОЦЕ. Запорът
е вписан на 05.07.2018г. /л.53 и сл./ В този смисъл съдът споделя и изложените
в цит.по.-горе определение на ВКС, мотиви.
Запорното
съобщение се изпраща на Агенция по вписванията, за вписване в търговския
регистър по партидата на дружеството, като самото то се уведомява служебно от
Агенцията. Вписването на запорното съобщение има конститутивно действие, като
от този момент насетне се ограничава разпоредителната власт на съдружника –
длъжник със запорираните дялове съгласно чл.451 ГПК. От този момент насетне
дружеството, в случая ОЦЕ, придобива качество на трето задължено лице в
образуваното изпълнително производство, като му е запретено да изплати на
съдружника стойността на ликвидационния му дял, както и да сключва със същия
разпоредителни сделки, с предмет това вземане, водещи до погасяването му -
напр. сделка по опрощаването му, прихващане с вземане на дружеството към същия.
Вземането на съдружника от ликвидационен дял – спрямо което дружеството
придобива качеството на трето задължено лице в изпълнителното производство,
действително не е определено по размер към момента на налагане на запора и е
под условие формирането на остатък от имуществото на дружеството, след
провеждане на ликвидационното производство и удовлетворяване на кредиторите му.
В случая, взискателят ТУИ България действително не конкурира с кредиторите на
ликвидиращото се дружество ОЦЕ. Точно затова, в решение № 165/19.05.2016 г. по т. д. № 883/2014 г. на
ІІ т. о. на ВКС е прието, че след като взискателят, с връчване по чл.517 ГПК на
изявлението за прекратяване участието на съдружника в дружеството, не придобива
качество кредитор на дружеството, с вземане в размер на припадащата се на
съдружника – длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ,
то той не е активно материалноправно легитимиран да предяви иск, с правно
основание чл.135 ЗЗД срещу дружеството, с обект – разпоредителни сделки с
имущество след налагане на запора. Тези сделки, в открито производство по
ликвидация, целят именно осребряване на имущество, с оглед удовлетворяване на
кредиторите. Именно поради това съдът намира за допустим предявения главен иск
по чл.26 ЗЗД.
Не съществува противоречие в съдебната
практика, че при установителния иск за нищожност на сделка, правен интерес от
предявяване могат да имат и трети лица, стига да обосноват засягане на свое
имуществено право от сключването ѝ, а в случая съдът намира, че това е
мотивирано в достатъчна степен от ищеца. Прието е, че такова засягане е налице
не само когато с уважаването на иска пряко би се признало или удовлетворило
материалното право на ищеца, но и когато с уважаването на установителсния иск
би се способствало неговото признаване или удовлетворяване. Правният интерес от
иска по чл.26 ЗЗД вр.чл.124 ГПК за нищожност на договора за продажба, предявен
от лице, което не е страна по договора, винаги е конкретен, произтича от
конкретните обстоятелства, наведени в исковата молба, чрез които ищецът твърди,
че се засяга правната му сфера. В конкретния случай ищецът не е кредитор на
прекратяващото се дружество ОЦЕ /в ликвидация/, но е кредитор на единствения
притежател на дружествените дялове в същото. Наличието на правен интерес не
изисква правните последици от уважаване на установителния иск за нищожност да
удовлетворяват пряко и непосредствено ищеца – трето лице, а е достатъчно да
способстват удовлетворяването му, без да е необходимо условие това способстване
да предпоставя сигурен и безспорен за ищеца резултат, след като е достатъчно да
е възможен. /цит.определение ВКС, пос.по-горе/ В решение по гр. д. № 4829/2008
г. на ІV г. о. на ВКС – е признат правния интерес на лица – страни по
предварителен договор за покупко-продажба, сключен с разпоредилия се, след
сключването му, собственик на имота, за установяване нищожност на тази
разпоредителна сделка, като препятствие за сключването на окончателен договор.
В решение 634/2008г. на ІІ т. о. на ВКС изрично е посочено, че възможността
правният субект да има дори и някаква косвена полза от уважаването на иска за
нищожност на сделката между други лица, е достатъчна да обоснове правен интерес
от установителния му иск, като трето за сделката лице. Съдът намира, че
настоящият иск е именно такъв, доколкото с нищожната сделка се отчуждава
имущество, с потенциална функция да формира ликвидационен дял на съдружника, в
случая - едноличния собственик на капитала. Не на последно място, избраната от
ищеца форма на защита е единствено възможна искова защита, което е още един
аргумент за допустимостта на иска. В ликвидационното производство по отношение
на ОЦЕ, ликвидатор на същото е свързано с ответните дружества лице В К, същият
и представляващ ОЦЕ при атакуваната сделка и свързан с приобретателя,
представляван от неговата майка М.К.. Ликвидаторът участва пряко или косвено и
в останалите сделки с имуществото на дружествата ОЦЕ/БЦЕ/ВБГ. С оглед на всичко
изложено, съдът намира иска по чл.124, ал.1 ГПК за допустим, предявен при
наличие на правен интерес за ищеца.
По
иска за нищожност на договора за продажба на търговското предприятие от
31.07.2019г., сключен между първия и втория ответник, вписан в ТР
рег.№20190808091905, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД:
Предмет
на атакуване с предявения иск е Договор
за продажба на търговско предприятие, сключен между Офис Център Евксиноград
ЕООД, Варна /ОЦЕ/ и МПК Инвестмънт ЕООД, Варна /МПК/, на 31.07.2019г., с който
първият ответник прехвърля на втория собствеността върху търговското
предприятие с фирма ОЦЕ като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, създадени при осъществената до този момент дейност срещу цена и при
условия съгласно договора. Видно от договора, към датата на сключването му в
имуществото на предприятието са включени посочените в чл.2 от договора вещни
права върху недвижими имоти, освен останалото имущество. Видно от чл.3 от
договора, е уговорена цена за прехвърленото ТП в размер на 10 000 лева,
платима в месечен срок от вписване на сделката в ТР. Същевременно е отбелязано,
че балансовата стойност на дълготрайните активи на ТП е в размер на
2 704 060.53 лева. В чл.4, ал.3 от договора е уговорено съгласие
на продавача ОЦЕ, купувачът МПК да встъпи в правата и задълженията му като
страна по договорите и фактическите отношения като всички вземания, права и
задължения преминат върху приобретателя с привилегиите, обезпеченията и
принадлежностите.
Съдът
намира, че представеният договор по чл.15 от ТЗ отговаря от формална страна на
изискванията за действителност – сключен е в писмена форма с нот.заверка
подписите и съдържанието, извършени едновременно пред нотариус рег.№214
Ж.Тикова, Варна, рег.№№9111 и рег.№9112/31.07.2019г. С договора от 31.07.2019г.
между двете дружества е сключена в предвидената форма сделка за продажба на
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, съставляващи
търговското предприятие на отчуждителя ОЦЕ ЕООД. Уговорено е прехвърляне
собствеността на предприятието срещу цена от 10 000 лева съгласно чл.3,
ал.2 от договора при отразена балансова стойност на активите на продавача от
2 704 060.53 лева.
Видно
от вписването по партидите на дружествата-страни в ТР, същото е отразено на
08.08.2019г., поради което е изтекъл и срока за плащане на цената съгласно
договора. Страните не навеждат доводи в тази връзка. Освен това, съгласно чл.4,
ал.3 от договора, купувачът встъпва във всички права, задължения по договорите
и във факт.отношения като вземанията, правата и задълженията преминават върху
него с принадлежностите си, считано от вписването.
Същевременно
съдът установява въз основа на приложеното решение на АС на БТПП – София, че
ищецът ТУИ България се легитимира като кредитор на парично вземане спрямо
БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД, а въз основа на решението на ВОС, ТО по т.дело
№964/2018г., е обявена недействителността, спрямо ТУИ България ЕООД, на
извършена преди процесната друга сделка, обективирана в договор с нот.заверка
на подписите и съдържанието от 09.11.2017г., сключена между БЦЕ ООД и Вива
Бизнес Груп ЕАД, с която първото прехвърля възмездно на ВБГ ЕАД всички
притежавани др.дялове от капитала на ОЦЕ ООД, а именно 2 667 300
др.дяла, с левова равностойност на всеки дял от 1 лев. Постановеното решение е
по чл.135 ЗЗД, за относителна недействителност на сделката по прехвърлените
др.дялове от мажоритарния съдружник в ОЦЕ ЕООД – БЦЕ ЕООД /последният – длъжник
на ищеца/. По делото е установено, че членствените си права БЦЕ е придобил чрез
апортиране на значителни по стойност имущества в капитала на ОЦЕ. /2015г./
Въз
основа на влязлото в сила съдебно решение, ищецът ТУИ България има възможност
да се удовлетвори от стойността на прехвърлените др.дялове на БЦЕ ООД, в което
и лице да се намират същите. Искът по чл.135 ЗЗД има облигационен, а не вещен
характер, тъй като уважаването му не води до връщане на вещта, предмет на
увреждащата сделка, в патримониума на отчуждителя, а има за последица само
осигуряване възможността на кредитора да се удовлетвори от стойността ѝ,
при запазване действителността на разпоредителната сделка по отношение на
страните по нея. Съдът намира, че качеството „кредитор“ на ищеца спрямо БЦЕ
ЕООД както и постановената недействителност по чл.135 ЗЗД спрямо прехвърлените
др.дялове на БЦЕ от капитала на ОЦЕ, обуславят интерес на ищеца като трето лице
да предяви както иска за прогласяване нищожността на сделката по чл.15 ТЗ, така
и конститутивния иск по чл.135 ТЗ,
предявен в евентуалност от отхвърляне на иска за нищожност.
Разпоредбата
на чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД предвижда нищожност на договорите
поради противоречието им с добрите нрави и намира приложение и при търговските
сделки по правилото на чл.288 ТЗ. Действително, в областта на търговските
сделки, договарянето на продажна цена, която е в отклонение от пазарните
ѝ аналози както и от стойността на продаваното имущество, не води автоматично
до извод за нееквивалентност на насрещните престации, съответно до
недействителност на сделката. Още повече, страните по търговска сделка не могат
да се позовават на унищожаемостта ѝ при крайна нужда и явно неизгодни
условия. /чл.297 ТЗ/ В случаите когато договорната свобода премине обществено
установени граници на морала и добрите нрави, т.е. се яви в нарушение на
императивна правна норма, сделката е нищожна съгласно чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД. В случая е извършена продажба на търговско предприятие като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, чиято балансова стойност на активите,
съгласно договора, възлиза на 2 704 060.53 лева /чл.3, ал.3 от
договора/, а съгласно основното заключение на вещото лице по кредитираната от
съда и неоспорена от страните ССЕ /на л.293/, собственият капитал или чистата
стойност на активите на търговското предприятие на ОЦЕ към 31.07.2019г. възлиза
на 2 641 381.26 лева. Този актив на ОЦЕ е продаден за цена от
10 000 лева на МПК Инвестмънт ЕООД съгласно договора по чл.15 ТЗ от
31.07.2019г. Преценката за нищожност на неустойка /ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС/,
както и на всяка сделка изобщо, се извършва при съобразяване на конкретните
факти и обстоятелства във всеки отделен случай, като се изхожда от принципа за
"автономия на волята" и свобода на договарянето съгласно чл.9 ЗЗД,
даващ на страните възможност да определят съдържанието на договора си, при
ограничение в две посоки: непротиворечие на повелителни норми на закона /и на
основни принципи на правото/ и на добрите нрави, което ограничение се отнася
както за гражданските, така и за търговските сделки с арг. от чл.288 ТЗ.
Добрите нрави са неписани, несистематизирани и конкретизирани морални норми, с
придадено им от закона правно значение, тъй като правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена към тази на противоречие на договора със закона. Те
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, а един от тези принципи е
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Израз на закрилата на
правния интерес на договарящите е и предвидената в закона възможност за
възстановяване на предизвиканото от порочно договаряне икономическо
неравновесие в патримониума на страните и останалите субекти на правото, водещо
до едностранно неоснователно обогатяване. Поради това, констатираното от съда
явно и драстично несъответствие между полученото от купувача МПК Инвестмънт право
на собственост върху активи с посочената по-горе балансова стойност и платената
за това цена, която е около 270 пъти по -ниска от обявената в самия договор
балансова стойност на прехвърляното имущество, при положение, че няма уговорки
за други размествания на блага, които да компенсират нееквивалентността, следва
да се приеме за нарушаващо принципа на справедливостта до степен нищожност на
сделката. Поради установената нееквивалентност на престациите, при което
престацията на купувача е сведена до нищожна част от предмета на сделката,
последната се явява нищожна поради нарушаване общественозначимия критерий за
съобразяване с добрите нрави. Тази нееквивалентност накърнява в случая правната
сфера на договарящия продавач за сметка обогатяването на купувача, който
получава имущество, без да заплати действителната му стойност. Сделката
злепоставя както интереса на продавача ОЦЕ, така и косвено възможността на
ищеца да се удовлетвори от стойността на дружествените дялове на БЦЕ, т.е. от
ликвидационния дял на длъжника си в ответното дружество ОЦЕ. Последното съдът
обсъжда във връзка с интереса на трето лице от предявения иск за нищожност.
Това противоречие със закона е изначално и води до нищожност на сделката на
соченото от ищеца основание, поради което искът му се явява основателен.
Установената
нееквивалентност не може да бъде обяснена или преодоляна с други уговорки между
страните с оглед търговското им качество и презюмираната за всеки от тях
икономическа изгода. В тази връзка ответникът ОЦЕ е представил с отговора си
Анекс към договора съгласно чл.4, ал.5 от същия, сключен на 08.08.2019г. /на
л.146 по делото/, съгласно който купувачът МПК Инвестмънт поема наред с
посочените в договора и допълнителни задължения като встъпва в тях съгласно
чл.101 ЗЗД. Съпоставката на посочените като поети от приобретателя МПК Инвестмънт
задължения спрямо трети лица /В.Й., М.К., Ка –Ем Варна ЕООД, ПТ Билд ЕООД, БЦЕ
ООД и Прайм Резидънс Евксиноград ЕООД/, като стойностно съотношение, също не
води до извод за компенсиране на установената нееквивалентност. Освен това,
като задължения на продавача по сделката ОЦЕ ЕООД, са единствено посочените в
т.1 от Анекса от 08.08.2019г., задължения спрямо В Б Й в размер на
352 305.75 лева като встъпил в правата на Търговска банка Д АД срещу
кредитополучател и солидарни длъжници. Съгласно представения по делото Договор
за кредит от 04.11.2010г., кредитополучател и задължено лице по същия е БЦЕ
ООД. Едва през 2015г. последното чрез апортиране на имоти става мажоритарен
съдружник в ОЦЕ, а през м.11.2018г. /на л.188/ е подписано споразумение по
повод заместване в дълг по договора за кредит на кредитополучателя БЦЕ ООД с
трето лице Прайм Резидънс Евксиноград, представляван от В.Качамаков. Към този
момент банката е изпратила писмо до длъжниците за размер на остатъчния дълг от
180 131.07 евро, които именно са заплатени от В.Й..
Изводите
за липса на реална възмездност на сделката по чл.15 ТЗ, се обосновава и от
свързаността на представляващите дружествата лица и В.Й.. Последният е
съуправител ведно с В К и М.К. във Вива Бизнес Груп. Не на последно място,
поетите задължения са обусловени и от подписания Анекс към договор за продажба
на дружествени дялове по чл.129 ТЗ от 09.11.2017г., който договор е обявен за
относително недействителен спрямо ищеца ТУИ България. /л.195/ Ако и ответниците
да са искали да установят еквивалентността на извършената насрещна престация по
договора за продажба на търговско предприятие посредством допълнителните
уговорки в анекса, е следвало да установят това посредством допустимите
док.средства, а такова искане не е правено въпреки разпределената им
доказателствена тежест. /изрично в този смисъл е определение на съда
рег.№260052/03.07.2020г., л.197/
Съгласно
чл.15 ТЗ, предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения се прехвърля чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на
подписите, като отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за
извършеното прехвърляне.
Приобретателят
придобива всички права, задължения и фактически отношения на прехвърлителя с
факта на прехвърляне на предприятието по реда на чл.15 от ТЗ. Договорът за продажба на
търговско предприятие включва като свои елементи несамостоятелни сделки -
продажба на движими и недвижими вещи, прехвърляне на вземания, прехвърляне на
правни задължения, прехвърляне на трудови правоотношения, прехвърляне на
фактически отношения, които произтичат от търговската дейност. След като
отчуждителят изрично не е изключил определени права и задължения, които са част
от търговското предприятие, а в случая липсва такава уговорка, то той е
прехвърлил цялата съвкупност от права и задължения, свързани с неговата
търговска дейност и които се намират в неговия патримониум. В този смисъл,
посоченият по-горе анекс е подписан вероятно за да легитимира задължения,
произтичащи от други сделки, а не от процесната продажба по чл.15 ТЗ. Със сключването на договора за прехвърляне на
търговско предприятие, ако не е постигната друга уговорка с кредиторите, по
силата на законовата разпоредба на чл.15, ал.3 ТЗ, възниква солидарна
отговорност между отчуждителя и приобретателя за съществуващите към момента на
прехвърлянето задължения, включени в предприятието или в обособената част от
него. Отговорността е ограничена до размера на получените права, като
кредиторите на търсими задължения са длъжни да потърсят изпълнение първо от
отчуждителя. Или, задължени лица спрямо кредиторите на ОЦЕ /макар в случая
върху ликвидационния дял на БЦЕ в ОЦЕ/ са и двете страни по сделката поради
предвидената солидарност помежду им. По силата на самото прехвърляне по чл.15 ТЗ, приобретателят встъпва във всички заварени права, задължения и
факт.отношения независимо от подписания Анекс – приложение към договора.
С
оглед на изложеното, предявеният иск по чл.26 ЗЗД се явява основателен.
По
иска с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ:
Като
резултат от приетата нищожност на сделката, обективирана в договор за продажба
на търговско предприятия, съдът следва да уважи и обусловения от нея иск с
правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ като последица от което ще бъде заличено
вписването по партидите на дружествата – страни по сделката.
Тъй
като е налице вписване по двете партиди в ТР на извършеното прехвърляне на
предприятието на ОЦЕ ЕООД, то поради установената нищожност и по арг. от ТР
№1/2002г. на ОСГК на ВКС, това вписано обстоятелство е несъществуващо – същото
е съществувало към момента на вписването, но по исков ред е установена
нищожността му. Произнасянето по този иск следва съдбата на иска за нищожността
на сделката. Чрез заличаване на вписването на договора по чл.15 ТЗ,
отчуждителят ОЦЕ ЕООД занапред ще може валидно да осребрява имуществото,
включено в търговското предприятие, предмет на прехвърлителната сделка, продължаващото производство по ликвидацията
на ОЦЕ. Както бе посочено по-горе, с определение на ВОС от 03.11.2021г.е спряно
производството по ликвидация на първия ответник, потвърдено с определение на
ВнАС по в.ч.т.дело №754/2021г. Удовлетворяването на ищеца – кредитор от
ликвидационния дял на БЦЕ, обуславя интереса по установителните искове.
По
осъдителния иск, предявен независимо и едновременно с иска по чл.26 ЗЗД и чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, съдът намира следното:
Ищецът
претендира осъждане на първия ответника ОЦЕ ЕООД /в ликвидация/ да му заплати
сумата от 25 500 лева, представляващи част от присъдената му съгласно
арб.решение 229/2016г. на АС на БТПП, сума в общ размер от 88 880.48 лева.
Няма
спор, че ищецът е кредитор на БЦЕ ЕООД, което не е страна по настоящия спор, въз
основа на цитираното по-горе решение на АС на БТПП, въз основа на което ищецът
се е снабдил с изпълнителен лист от 26.02.2018г. /л.31 и сл. -43 по делото/
Няма спор, че за удовлетворяване на вземането е било образувано и висящо към
момента изпълнително производство пред ЧСИ З.Д, за което са представени
доказателства по делото. Няма и спор, че длъжникът по изпълнителния лист не е
страна по настоящия спор. Възможността на ищеца да насочи изпълнението си върху
ликвидационния дял на длъжника си БЦЕ в ответното дружество ОЦЕ ЕООД /в
ликвидация/, не го прави кредитор на последното. Не му придава това качество и
обстоятелството, че е обезпечен кредитор с наложен запор върху притежаваните от
Вива Бизнес Груп ЕАД др.дялове от капитала на ОЦЕ ООД въз основа определение на
ВОС по т.дело 964/2018г. Ищецът не се ползва въз основа на допуснатия запор и с
право на предпочтително удовлетворяване от имуществото на длъжника си.
Ответното дружество не е длъжник на ТУИ България ЕООД. Приложими в случая са
разпоредбите на гл.45 от ГПК, чл.507 и същевременно не са налице условията на
чл.452, ал.3 ГПК. Не на последно място, ищецът сам твърди, че вземането му
спрямо БЦЕ е надлежно предявено в ликвидационното производство на ОЦЕ ЕООД,
което е висящо и към момента въз основа на допуснато обезпечение на иска. С
оглед на изложеното, предявения осъдителен иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Поради
частичната основателност на предявените искове, в полза на ищеца се следва
присъждане на част от сторените разноски, обективирани в списък по чл.80 ГПК,
посочени в общ размер от 13 615.98 лева. Поради направено възражение за
прекомерност на възнаграждението, уговорено в размер на 11 734.98 лева
/л.276 по делото/ и след прилагане разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба
№1/2004г. за МРАВ, съдът намира възражението за основателно като редуцира
възнаграждението до сумата от 3 000 лева с оглед фактическата и правна сложност
/и броя и вида/ на предявените искове. Поради отхвърляне на осъдителения иск,
окончателното адв.възнаграждение на ищеца възлиза на 1605 лева, които съдът
уважава до 2000 лева. Ведно с останалите разноски на ищеца се следват общо 3881
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. В полза на ответниците не се присъждат
разноски, тъй като не са представени доказателства за такива.
Въз
основа на изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
за нищожна сделката, обективирана в Договор за продажба на търговско
предприятие, с нот.заверка подписите и съдържанието на договарящите
рег.№№9111/2019г. и №9112/2019г. на нотариус Ж.Тикова, рег.№214 в КН, Варна,
сключена на 31.07.2019г., с която ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ЕООД, ЕИК *********,
Варна, като продавач, прехвърля на МПК ИНВЕСТМЪНТ ЕООД, ЕИК *********, Варна,
правото на собственост върху търговското си предприятие с фирма Офис Център
Евксиноград ЕООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения,
създадени при осъществяване на търговската му дейност срещу цена от 10 000
лева, съгласно чл.3 от договора, поради нееквивалентност на насрещните
престации на страните по сделката, противоречие с добрите нрави, на основание
чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от ТУИ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, Варна,
вписването на несъществуващо обстоятелство в Търговски регистър по партидите на
ответните търговски дружества ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ЕООД, ЕИК *********,
Варна, като продавач, и МПК ИНВЕСТМЪНТ ЕООД, ЕИК *********, Варна, като
купувач, а именно на сделката по чл.15 ТЗ -прехвърляне на търговското
предприятие на ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ЕООД по реда на чл.15 ТЗ като съвкупност
от права, задължения и фактически отношения с вписване в регистъра
рег.№20190808091905 от 08.08.2019г., поради признаване нищожността на сделката,
на основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ТУИ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, Варна срещу ОФИС ЦЕНТЪР
ЕВКСИНОГРАД ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, Варна, осъдителен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 500 лева,
представляващи част от присъдена на ищеца по ВАД №229/2016г. на АС на БТПП
–София, сума в общ размер от 88 880.48 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ЕООД, ЕИК *********, Варна и МПК ИНВЕСТМЪНТ ЕООД, ЕИК
*********, Варна, да заплатят на ТУИ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, Варна
съобразно уважената част от исковете, сторените по делото съдебни разноски до
размера от 3881 лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване препис от същото на
страните, с въззивна жалба пред ВнАС.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: