РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. С., 31.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Бандрова сложи за разглеждане докладваното от съдията
АНД № 210 по описа на съда за
Х.С.П. *** обжалва
Наказателно постановление № 307, издадено на 20.08.2017 г. от Началника на РУП
към ОДМВР С., РУ – С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, не се представлява и не заявява допълнително
становище по жалбата.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно
постановление /НП/.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. АУАН
съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в
съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното с
АУАН нарушение против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от
компетентен орган, оправомощен за това на основание чл. 215, ал. 2 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/
с т. 1.11 от представената заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи. Наказателното постановление не съдържа нови фактически
обстоятелства, против които в административно-наказателното производство
наказаното лице да не е могло да се защитава.
Събраните по делото писмени и
гласни доказателства обосновават несъмнен извод, че при проверка, извършена на
07.08.2017 г. около 09,30 ч. в сградата на РУ – С. от св. Г.М.,
на длъжност „мл. полицейски инспектор КОС” в РУ – С.,
е установено, че на 12.07.2017 г. жалбоподателят е закупил газов пистолет „Екол Туна”, кал.
Свидетелят Г.М.
сочи в показанията си, че е извършил проверката на 07.08.2017 г. в сградата на
РУ – С. по повод посещение на жалбоподателя, който тогава заявил пред него
намерението си да регистрира гореописания газов пистолет и представил
удостоверение, че го е закупил на 12.07.2017 г. Поради това на място в същия
ден св. М. съставил срещу жалбоподателя в негово присъствие и в присъствието на
С. В. М., също служител на РУ – С., АУАН за нарушение на чл. 54, ал. 1 от ЗОБВВПИ и го предявил на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, а
последният го подписал и получил екземпляр от акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.
1 от ЗОБВВПИ „Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи
на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно
пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица,
регистрирани като търговци по реда на Търговския
закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и
юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел,
са длъжни в 14-дневен срок след придобиване на газово и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична
енергия над 24 джаула да уведомят писмено началника на РУ на МВР по адреса на
управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице.”.
Безспорно е, че жалбоподателят е
български гражданин с постоянен адрес ***. Същият е
закупил газово оръжие – газов пистолет „Екол Туна”, кал.
Неспазването на срока по чл. 54,
ал. 1 от ЗОБВВПИ е извършено виновно – жалбоподателят е съзнавал, че на
12.07.2017 г. е придобил чрез покупко-продажба газов пистолет и че до
26.07.2017 г. не е подал до Началника на РУ – С. писмено уведомление за
придобиването му, като се е съгласявал, примирявал се е с настъпването на
обществено-опасните последици от противоправното си бездействие в срока по чл.
54, ал. 1 от ЗОБВВПИ, изразяващи се в нарушение на установения от закона ред за
проследимост на притежанието на газови оръжия. Не са
установени по делото обстоятелства, изключващи вината на жалбоподателя при
извършване на нарушението. Незнанието на закона не е сред тези обстоятелства.
Виновно извършеното от
жалбоподателя неспазване на 14-дневния срок след придобиване на газово оръжие,
установен в чл. 54, ал. 1 от ЗОБВВПИ за писмено уведомяване на съответния
началник на РУ на МВР по постоянен адрес на приобретателя,
е съставомерно от обективна и субективна страна като
административно нарушение по чл. 178, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
За това административно нарушение
административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал личната
административно-наказателна отговорност на жалбоподателя, като му е наложил
административно наказание „глоба” в предвидения неин твърд размер от 500 лв.,
който не подлежи на намаляване от съда.
Извършеното от жалбоподателя административно
нарушение по чл. 178, ал. 1 от ЗОБВВПИ не разкрива белезите на „маловажен случай”
по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Нарушението е формално,
т. е. на просто извършване, поради което липсата или незначителността на вредни
последици от него не следва да бъде обсъждана при преценка дали случаят е
маловажен. По делото не са ангажирани и доказателства за сериозни смекчаващи
отговорността на жалбоподателя обстоятелства, поради които да се приеме, че
нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Доброволното
посещение на жалбоподателя в сградата на РУ – С., по повод което е установено
нарушението, е единственото смекчаващо отговорността му обстоятелство, но то не
обуславя изразена по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която да обоснове
освобождаване на жалбоподателя от административно-наказателна отговорност за
извършеното нарушение. Жалбоподателят е посетил РУ – С., за да регистрира
придобитото от него газово оръжие 12 дни след изтичане на срока по чл. 54, ал.
1 от ЗОБВВПИ и не са ангажирани никакви доказателства за обективна невъзможност
да стори това по-рано. Така продължителността на забавата за спазване на този
законоустановен срок се явява поставена изцяло в зависимост от волята на
жалбоподателя. Затова нарушението е типично за вида си и основания за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
По всички изложени съображения обжалваното
НП е законосъобразно и при липса на основания за неговото изменение или отмяна,
същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 307, издадено на 20.08.2017 г. от Началника на РУП
към ОДМВР – С., РУ – С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: