Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 27.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на четвърти
февруари
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 17088 по
описа
за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Е.К.Е. против С.И.А., с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка
с чл.170 ГПК, както следва:
Отрицателен установителен
иск, с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът в
качеството си на ипотекарен длъжник не отговаря по
договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
акт № 63, рег. № 12333, дело № 638/2008 г. на Нотариус с рег. № 274 на НК, с
район на действие СРС, вписан в СВ-София под акт № 90, том ХХVІІ, дело №
18874/2008 г., вх.рег. № 28998/24.04.2008 г., вписана наново с вх.рег. № 30125
под акт № 53, том ХІV, дело № 21423/2018 г. и
Установителен иск за нищожност на договорна
ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека акт № 63,
рег. № 12333, дело № 638/2008 г. на Нотариус с рег. № 274 на НК, с район на
действие СРС, вписана с вх.рег. № 30125 под акт № 53, том ХІV, дело №
21423/2018 г., тъй като към момента на вписването й З.К.Б., респ.нейните
наследници не са били собственици на имота.
Моли на основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът да отмени акта, с който е вписана наново договорната ипотека.
Ищецът твърди, че с нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека акт № 63, рег. № 12333, дело № 638/2008
г. на Нотариус с рег. № 274 на НК, с район на действие СРС, вписан в СВ-София
под акт № 90, том ХХVІІ, дело № 18874/2008 г., вх.рег. № 28998/24.04.2008 г., е
учредена и вписана в полза на ответника по иска договорна ипотека върху
притежаваното към датата на учредяването от З.К.Б.право на строеж за изграждане
на апартамент № 601Б, находящ се на шести етаж в
секция Б на жилищна сграда, находяща се в гр.София,
м. „Манастирски ливади-изток“, заедно с 0,91 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху УПИ, върху който е построена сградата,
съставляващ по скица парцел І-414,415,416 от кв.64 по плана на гр.София, м.
„Манастирски ливади-изток“, целият с площ от 10 089 кв.м. Поддържа се, че така
учредената ипотека обезпечава вземанията на ответника по предоставен от него
безлихвен заем в размер на 62 000 евро на Б.М.Б..
Поддържа се, че на 01.10.2013 г.
почива ипотекарния длъжник З.К.Б., като единствени
нейни наследници по закон са съпруга Б.М.Б.и дъщеря Р.Б.П..
Поддържа се, че на 21.02.2018 г.
между ищеца и наследниците по закон на З.К.Б., е сключен договор за
покупко-продажба за гореописания имот, оформен в нотариален акт № 174, дело №
6385/2018 г.
Твърди се, че на 24.04.2018 г. е
изтекъл 10 годишен срок от вписването на ипотеката и поради неподновяването й
ипотечното право се е погасило.
Твърди се, че на 15.05.2018 г.
ответникът е вписал наново ипотеката с вх.рег. № 30125 под акт № 53, том ХІV,
дело № 21423/2018 г., като към този момент собственик на имота вече е бил
ищеца, като вписването е извършено без изричното съгласие на новия собственик в
изискуемата се форма, поради което и така вписаната ипотека се явява нищожна.
В законоустановения
едномесечен срок ответникът е подал отговор чрез процесуалния си представител
адвокат М., надлежно упълномощен с пълномощно, приложено с молба с вх. №
65934/20.05.2019 г.
Моли съдът да прекрати
производството по делото като недопустимо, поради липса на правен интерес.
По същество ответникът не
оспорва, че е имал ипотека към първоначалния собственик З.К.Б., че към датата
на придобиване на имота от страна на ищеца е имало ипотека, че ипотеката не е
била подновена в 10 годишен срок до 24.03.2018 г. и е била заличена, както и че
същата е вписана наново на 15.05.2018 г.
Ответникът твърди, че сделката
въз основа на която ищецът е придобил ипотекирания имот го уврежда.
Моли съда да прекрати
производството по делото, евентуално да отхвърли исковете като неоснователни.
Ищецът,
поддържа в съдебно заседание предявените искове чрез процесуалния си
представител и по съображения подробно изложени в писмена защита депозирана по
делото. Претендира разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.
Ответникът в съдебно заседание оспорва предявените искове
чрез процесуалния си представител. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност и недължимост на адвокатския хонорар.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор по фактите. Прието е за безспорно и
не нуждаещо се от доказване, че ответникът е имал ипотека към първоначалния
собственик З.К.Б., че към датата на придобиване на имота от страна на ищеца е
имало ипотека, че ипотеката не е била подновена в 10 годишен срок до 24.03.2018
г. и е била заличена и че същата е вписана наново на 15.05.2018 г.
От представените писмени доказателства се установява, че
с
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека акт № 63, рег. № 12333, дело
№ 638/2008 г. на Нотариус с рег. № 274 на НК, с район на действие СРС, вписан в
СВ-София под акт № 90, том ХХVІІ, дело № 18874/2008 г., вх.рег. №
28998/24.04.2008 г., е учредена и вписана в полза на ответника по иска
договорна ипотека върху притежаваното към датата на учредяването от З.К.Б.право
на строеж за изграждане на апартамент № 601Б, находящ
се на шести етаж в секция Б на жилищна сграда, находяща
се в гр.София, м. „Манастирски ливади-изток“, заедно с 0,91 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, върху който е
построена сградата, съставляващ по скица парцел І-414,415,416 от кв.64 по плана
на гр.София, м. „Манастирски ливади-изток“, целият с площ от 10 089 кв.м. С
така учредената ипотека страните са обезпечили вземанията на ответника по
предоставен от него безлихвен заем в размер на 62 000 евро на Б.М.Б.. На
01.10.2013 г. почива ипотекарния длъжник З.К.Б., като
единствени нейни наследници по закон са съпруга Б.М.Б.и дъщеря Р.Б.П. (удостоверение
за наследници изх.№ РВТ17-УГО1-4252 от 12.04.2017 г. на Община Столична, район
Витоша). На 21.02.2018
г. между ищеца и наследниците по закон на З.К.Б., е сключен договор за
покупко-продажба за гореописания имот, оформен в нотариален акт № 40, том І,
рег.№ 1310, дело № 35/2018 г. на Нотариус № 404, надлежно вписан в СВ-София под
акт № 174, том ХХ, дело № 6385/2018 г.
На
24.04.2018 г. е изтекъл 10 годишен срок от вписването на ипотеката. На 15.05.2018
г. ответникът е вписал наново ипотеката с вх.рег. № 30125 под акт № 53, том
ХІV, дело № 21423/2018 г.
На
23.05.2018 г. договорната ипотека е заличена.
От
правна страна:
Първият предявен иск е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на ответника.
Правният интерес от предявяване
на иска ищецът е обосновал с твърденията, че след учредяването на ипотеката в
полза на ответника от страна на трето лице-починалата З.К.Б., за обезпечаване
на задълженията на длъжника и съпруга й Б.М.Б., по сключен между него и
ответника договор за безлихвен заем, наследниците по закон на ипотекарния длъжник, след неговата смърт и в рамките на
десетгодишния срок по чл.172, ал.1 от ЗЗД, са продали имота на ищеца. След
изтичането на този срок ипотеката била вписана отново.
Настоящият съдебен състав намира,
че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск в
качеството му на собственик на придобит от длъжници
на ответника ипотекиран имот.
Предмет на настоящия отрицателен установителен иск е дали ответникът притежава към момента
на приключване на устните състезания ипотечното право, дали има противопоставимо право на ищеца със съдържание да иска да
се удовлетвори предпочтително при публична продан на апартамента, предмет на
договора за ипотека независимо, че този, който е учредил ипотеката вече не е
собственик.
Обстоятелството, че на 23.05.2018
г. договорна ипотека е заличена, не води до недопустимост на предявения иск и
липса на правен интерес у ищеца от предявяването му. Това е така, защото следва
да се направи разлика между заличаване на ипотека и погасяване на ипотека.
Със заличаването на ипотеката се
прекратява действието на вписването на ипотеката занапред, но ипотечното право
не се погасява. Последното предполага отпадане на самото право, т.е. правото на
кредитора да изнесе имота на публична продан и да се удовлетвори от цената му,
т.е. с погасяването на ипотеката имотът престава да служи за обезпечение на
вземането на кредитора. Нито ищецът, нито ответникът твърдят процесната ипотека да е погасена било чрез плащане на
обезпеченото вземане или по друг начин, посочен в закона. Между страните е
прието за безспорно, само че ипотеката е заличена, но не и погасена,
следователно ипотечното право продължава да съществува, поради което и за ищеца
е налице правен интерес от установяване между страните със СПН несъществуването
на това право.
Предявеният иск е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По въпроса относно правното
действие на новото вписване на ипотеката по чл. 172, ал. 2 ЗЗД спрямо третите
лица, придобили и вписали права върху ипотекирания имот в рамките на действието
на първоначалното вписване по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, е налице формирана практика
по реда на чл.290 от ГПК с Решение № 101/13.02.2020 г., постановено по т.д.№
2992/2018 г. по описа на ВКС, Първо търговско отделение, която практика се
споделя напълно от настоящия съдебен състав.
Съставът на ВКС е приел, че съгласно
чл. 166, ал. 1 ЗЗД ипотеката възниква като последица от вписване в имотния
регистър. Предпоставка за извършване на такова вписване е договорът за ипотека
(чл. 167, ал. 1 ЗЗ) или съответният друг вид договор или акт (чл. 168, ал. 2 ЗЗД), който съгласно нарочна разпоредба на закона дава на кредитора право да
впише законна ипотека.
Извършеното вписване на ипотеката
(законна или договорна) е ограничено със срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, поради
което с изтичането на този срок (при липса на подновяване по чл. 172, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД) действието на вписването отпада. Доколкото действието на вписването
се изразява във възникване на ипотечното право, прекратяването на действието на
вписването означава прекратяване на ипотечното право. Оттук повторното вписване
по чл. 172, ал. 2 ЗЗД означава повторно възникване на ипотечното право, макар и
същото (като основаващо се на първоначалния ипотечен договор, респ. на
първоначалните условия за вписване на законна ипотека).
Повторното вписване по чл. 172,
ал. 2 ЗЗД следователно е с правната същност на първоначалното вписване, т. е. правопораждащ ипотечното право факт. От това следва, че при
повторното вписване следва да бъдат налице условията за първоначално вписване,
в частност да е спазено изискването към момента на вписването имотът да е
собственост на лицето, което отговаря за обезпечения дълг (арг.
чл. 167, ал. 3 ЗЗД), т. е. лицето, учредило договорната ипотека, респ. спрямо
което са били налице предпоставките за учредяване на законна ипотека, съответно
неговите универсални правоприемници.
След изтичането на срока по чл.
172, ал. 1 ЗЗД кредиторът разполага с възможността за повторно вписване на
същата ипотека. Безспорно тази възможност е налице, когато ипотекираният имот
продължава да е собственост на длъжника по обезпеченото вземане, тъй като и към
момента на повторното вписване е спазено изискването на чл. 167, ал. 3 ЗЗД.
Това изискване е спазено и в хипотезата, когато ипотеката е учредена за
обезпечаване на чуждо задължение и имотът продължава да е собственост на
първоначалния ипотекарен длъжник. И в двете хипотези
възприетото законодателно разрешение за допустимост на повторното вписване на
ипотеката се основава на съществуващата отговорност за обезпеченото вземане –
длъжникът отговаря поради това, че дължи, а ипотекарният
длъжник отговаря поради това, че със сключването на ипотечния договор е поел
отговорност за чуждия дълг, която не се погасява с изтичането на срока по чл.
172, ал. 1 ЗЗД (ипотекарният длъжник продължава да е
обвързан спрямо кредитора от ипотечния договор, с който се е задължил да
отговаря с имота си за изпълнението на задължението).
Различно обаче е положението на придобилия
имота в рамките на срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД. За него отговорността за чуждия
дълг произтича от самата ипотека (поради противопоставимостта
на възникналото от вписването ипотечно право), а не от ипотечния договор, по
който той не е страна. Поради това при прекратяване на ипотечното право на
основание чл. 172, ал. 1 ЗЗД и доколкото не е страна, нито е встъпил като
страна в ипотечния договор, приобретателят повече не
носи отговорност за обезпеченото задължение и следователно не може да се счита
за учредило ипотеката лице. Това налага извода, че спрямо този приобретател повторно вписване на изсрочената
ипотека не е допустимо поради отсъствието на условието по чл. 167, ал. 3 ЗЗД.
С оглед на горе приетото от
съдебния състав на ВКС и предвид безспорния факт, че към момента на изтичане на
срока по чл.172, ал.1 от ЗЗД-24.04.2018 г., имотът вече е бил собственост на
ищеца (същият го е придобил на
21.02.2018 г.), т.е. трето спрямо договора за безлихвен
заем и договора за ипотека лице, поради което и извършеното по-късно на 15.05.2018
г. повторно вписване, като неотговарящо на изискването на чл. 167, ал. 3 ЗЗД,
не е породило действие.
Вторият предявен иск е с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.170 от ЗЗД за установяване
нищожността, при условията на евентуалност непротивопоставимостта
по отношение на ищеца, на вписаната на 15.05.2018 г. ипотека.
Съдът намира, че този иск също е
допустим по изложените вече съображения. Намира за неоснователно възражението
на ответника, че по този иск следва да участват и страните по началната ипотека-праводателите на ищеца, доколкото предмет на иска
не е нищожността на ипотеката вписана на 24.04.2008 г., нито договорът за
ипотека от същата дата, по която действително праводателите
на ищеца са страни.
Предвид приетото по-горе правно
разрешение, съдът намира, че искът за установяване и прогласяване
недействителността на учредената на 15.05.2018 г. ипотека е основателен и
следва да бъде уважен.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че на 15.05.2018 г. ипотеката е учредена върху имот,
който към момента на вписването й (15.05.2018
г.) не е принадлежал на лицето, в
чиято тежест тя се учредява, респ. чийто дълг се обезпечава с нея, поради което
тя е недействителна по аргумент и на основание чл. 170 от ЗЗД.
С оглед уважаването на главния
иск, съдът не следва да се произнася по иска, предявен в условията на
евентуалност.
Предвид изхода на делото
заявеното своевременно искане от страна на ищеца и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер на сумата от
9 971,71 лв., от която: 5000 лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение,
4 850,44 лв.-държавна такса и 121,27 лв.-такса за вписване на исковата
молба.
Неоснователно е възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. По силата на чл.2, ал.5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Предявени са два отделни иска,
всеки с цена от по 72 040,20 лв., с оглед на която размерът на минималното
адвокатско възнаграждение по всеки иск и на основание чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата е в размер на по 2 691,21 лв. или общо 5 382,32 лв. При
това положение заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 5000
лв. не е прекомерно. Представени са и доказателства за заплащането на
възнаграждението, което и поради уважаване на двата предявени иска се явява
дължимо от ответника.
Водим от горното Софийски градски
съд, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от Е.К.Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, Адвокатско
дружество „Г., Ф.и Т.“ срещу С.И.А., ЕГН **********,***, ал. 1 ГПК, че не
съществува ипотечно право на С.И.А., ЕГН ********** съгласно вписване вх. рег.
№ 30125 от 15.05.2018 г., том 14, акт № 53/2018
г., нотариално дело № 21425/15.05.2018 г., дв.вх.рег.
№ 29636/15.05.2018 г. на Служба по вписванията гр.София, върху недвижим имот,
представляващ жилище-апартамент № 601Б с идентификатор 68134.1006.848.7.63 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, адрес на имота: гр.София, район Триадица, „ж.к. „Манастирски ливади“,
бл.*******, намиращ се в сграда № 7, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1006.848.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от Е.К.Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество
„Г., Ф.и Т.“ срещу С.И.А., ЕГН **********,***, ал. 1 ГПК във връзка с чл.170 от ЗЗД, че учредената в полза на С.И.А., ЕГН ********** ипотека, съгласно вписване
вх. рег. № 30125 от 15.05.2018 г., том
14, акт № 53/2018 г., нотариално дело № 21425/15.05.2018 г., дв.вх.рег. № 29636/15.05.2018 г. на Служба по вписванията
гр.София, върху недвижим имот, представляващ жилище-апартамент № 601Б с идентификатор
68134.1006.848.7.63 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр.София, район Триадица, „ж.к.
„Манастирски ливади“, бл.*******, намиращ се в сграда № 7, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1006.848 е недействителна, тъй като към
15.05.2018 г. имотът не е принадлежал на лицето, което отговаря за обезпечения дълг- З.К.Б., респ.
на е принадлежал на нейните правоприемници и наследници по закон-Б.М.Б.и Р.Б.П..
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Е.К.Е., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество „Г., Ф.и Т.“ сумата от 9971,71 лв.
/девет хиляди деветстотин седемдесет и един и 0,71 лв./ разноски направени пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: