№ 67
гр. Ботевград, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:**
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20241810100387 по
описа за 2024 година
С исковата молба от Й. Й. Ч. срещу В. Г. В. са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 109 от Закона за
собствеността и чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищцата твърди, че съгл. Договор за доброволна делба от 10.05.2011 г.
ответникът В. Г. В. получил в дял втори жилищен етаж от 72,50 кв. м. /ЗП/, заедно с ½
ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с ½ ид. ч. от ** в кв.
** по плана на гр. Ботевград, с площ 325 кв. м., при граници: улица, **, както и
северната пристройка към сградата със ЗП от 20,00 кв. м. и построения в мястото
гараж с 21,00 кв. м. ЗП. Съделителят ** В.а Г.а придобила в дял първи жилищен етаж
от 72,50 кв. м. /ЗП/, заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, заедно с ½ ид. ч. от ** в кв. ** по плана на гр. Ботевград, с площ 325 кв. м.,
при граници: улица, **, както и южната пристройка към сградата със ЗП от 20,00 кв. м.
Наред с извършената делба извънсъдебно било разпределено ползването на имота,
като били предвидени общи площи за ползване от всички съсобственици.
На 19.09.2017 г. ищцата Й. Й. Ч. изкупила дела на ** В.а Г.а с нотариален акт за
покупко – продажба. Твърди, че ответникът е завзел общи части от сградата, която
била в режим на съсобственост. По – конкретно, ищцата нямала достъп до общите
части, не можела да влиза в едно от мазетата, тъй като ответникът ги заключвал. Освен
това, ответникът разположил на пътека в двора (дял III по разпределението на
ползването) метален навес, в който складирал дърва за огрев. Металните елементи на
конструкцията загнили във фасадните стени на къщата и в бетонната пътека около
1
къщата и ги увредили. Въпросният навес с дърва станал причина в спалнята на ищцата
да се образува влага и мухъл. Наред с изложеното, ответникът разположил и два броя
кофи за смет в общите части (дял III), които пречели да се премине през съответните
места, предвидени по доброволното разпределение на ползването, а и били
позиционирани под прозореца на ищцата, поради което същата не можела да
проветрява жилището си, заради миризмата. Не на последно място, ответникът завзел
и част от изключителния дял на ищцата (дял II), като разположил свои саксии, кашпи
и други. От факта, че ответникът пречел на ищцата да упражнява несмущавано
правото си на собственост в пълен обем, ищцата търпяла неимуществени вреди под
формата на стрес и дискомфорт, усещане за потиснатост. В предходен период, в двора
на имота ответникът имал и кочина, в която отглеждал прасе, която след подаден
сигнал отстранил. В заключение исканията на ищцата към съда са:
да се осъди ответникът да премахне всички свои вещи, разположени в дял II по
доброволното разпределение на ползването - иск с правно основание чл. 109 ЗС
(впоследствие искът е оттеглен и производството в тази част е прекратено);
да се осъди ответникът да премахне 2 бр. кофи за боклук, метален навес и
дървата в него, разположени в дял III по доброволното разпределение на
ползването, както и да възстанови пътеката около къщата в първоначалния й вид
- иск с правно основание чл. 109 ЗС, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.;
да се осъди ответникът да преустанови заключването на североизточното мазе –
иск с правно основание чл. 109 ЗС, а в условията на евентуалност, ищецът да
бъде признат за собственик на ½ ид. ч. от общите части на сградата и поземления
имот и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху североизточното
мазе (избено помещение) представляващо обща част от сградата по
предназначение;
да се осъди ответникът да заплати месечен наем за м. февруари 2024 г. за
ползването на общи части от имота, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането
(впоследствие и този иск е оттеглен и производството в тази част е
прекратено);
да се осъди ответникът да заплати на ищцата сумата от 1000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди под формата на преживян стрес,
2
дискомфорт и потиснатост за периода от 01.01.2021 г. до 26.02.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането – иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. с чл. 52 ЗЗД .
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозирал отговор
В откритото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
моли за уважаване на предявените искове. Ответникът моли съда за справедливо
произнасяне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От Договор за доброволна делба на недвижим имот № 12, том II, рег. №2144 от
10.05.2011 г. по описа на нотариус ** по РНК, се установява, че праводателят на
ищцата – ** В.а Г.а и ответникът са поделили извънсъдебно процесния недвижим
имот. Ответникът В. Г. В. е получил в дял втори жилищен етаж от 72,50 кв. м. /ЗП/,
заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с ½ ид. ч.
от ** в кв. ** по плана на гр. Ботевград, с площ 325 кв. м., при граници: улица, **,
както и северната пристройка към сградата със ЗП от 20,00 кв. м. и построения в
мястото гараж с 21,00 кв. м. ЗП. Съделителят ** В.а Г.а е придобила в дял първи
жилищен етаж от 72,50 кв. м. /ЗП/, заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, заедно с ½ ид. ч. от ** в кв. ** по плана на гр. Ботевград, с площ
325 кв. м., при граници: улица, **, както и южната пристройка към сградата със ЗП от
20,00 кв. м.
Праводателят на ищцата – ** В.а Г.а - и ответникът извънсъдебно доброволно са
разпределили помежду си ползването на дворното място, за който факт страните по
делото не спорят, а и същият се установява от скицата за разпределение право на
ползване на УПИ VIII-1919, кв. ** по плана на гр. Ботевград, подписана от ** В.а Г.а и
от отв. В. Г. В. (л. 11 от делото). Съгл. разпределението са обособени два реални дяла
за индивидуално ползване, както и общи площи – пътеки с площ от 36,60 кв. м.
По силата на НА за продажба на недвижим имот № 193 от 19.09.2017 г., том I,
рег. № 1982, дело № 162 от 2017 г. по описа на нотариус **, ** В.а Г.а е прехвърлила
на ищцата Й. Й. Ч. правото на собственост върху своята ½ ид. ч. от поземления имот,
ведно с първия етаж (самостоятелен обект) от жилищната сграда, ½ ид. от общите
части и правото на строеж, както и сграда с идентификатор **.3.1 със застроена площ
от 20 кв. м. и вход от юг (южната пристройка).
Останалите писмени доказателства (покани, придружителни писма, разписки за
връчване, известия за доставяне, покани от ЧСИ, сигнал до Община Ботевград и др.)
не се следва да се обсъждат в детайли, тъй като същите единствено установяват
3
проблемните отношения между страните по делото, но нямат пряко отношение към
доказването на правнорелевантни факти по делото.
Свидетелят **, живущ на семейни начала с ищцата, посочва, че живее в спорния
имот от 2021 г. Още преди с ищцата да се нанесат в жилището и да предприемат
ремонт, се наложило да използват услугите на адвокат, за да убедят ответника да
разчисти строителни материали, които бил разположил в частта, отредена за ползване
от ищцата. Споделя и за други предишни спорове по повод поставяни в общите части
кашпи и саксии, както и по повод отглеждано от ответника домашно животно в двора.
Акцентира, че понастоящем на пътеката, обикаляща къщата, ответникът е поставил
метална конструкция – навес за дърва, като металните тръби за забити в пътеката,
както и е поставил две свои кофи за смет. Всичко това пречело на ищцата и на
свидетеля да преминават по пътеката, налагало се да минават през градината. Отделно
от това, навесът за дърва им пречел да направят изолация на етажа си, тъй като
влизала влага и се получавала кондензация. Свидетелят посочва, че от кофите за смет
рядко се носел неприятен мирис, като това не било проблем. В момента между
страните по делото нямало напрежение, а по – скоро не си обръщали внимание и се
подминавали. Ищцата била притеснена да излиза на двора и да ползва своята част, не
се чувствала добре от това, че не може спокойно да я владее, чувствала се притеснена.
По отношения на мазетата пояснява, че са три на брой, като процесното е заключено
от ответника, второто е почти изцяло заето също с вещи на ответника, а третото е
празно. Съдът кредитира показанията на единствения разпитан свидетел, тъй като
същите не се оборват от други доказателства и не съдържат вътрешни противоречия.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 109 ЗС
Ищцата носи доказателствената тежест да установи пълно и главно в процеса,
че е собственик/съсобственик на процесния имот, както и че ответникът извършва
конкретни действия (или бездействия), с които й пречи да упражнява своето право на
собственост в пълен обем.
Процесното дворно място е съсобствено между страните при равни квоти.
Всяка от страните разполага с трите правомощия, включващи се в правото на
собственост, а именно да се разпорежда, владее и ползва, но в обем, съответстващ на
квотата й от съсобствеността, т. е. само до ½ ид. ч.
Ответникът и ** В.а Г.а, праводател на ищцата, доброволно са разпределили
ползването на дворното място, като са обособили реален дял за всеки от тях, както и
дял, отреден за общо ползване, обхващащ пътеките. Договорът за разпределение на
ползването не е с оглед на личността (intuitu personae), поради което само по себе си
обстоятелството, че единият съсобственик е прехвърлил своите идеални части, не
4
съставлява основание да се иска преразпределение на ползването (в този смисъл
Решение № 97/09.07.2013 г. по гр. д. № 866/2012 г. по описа на ВКС, I г.о. и др. ). Иначе
казано, ищцата, като приобретател на част от имота, и ответникът остават обвързани
от договореното разпределение на ползването, онагледено в скицата за разпределение
право на ползване на УПИ VIII-1919, кв. ** по плана на гр. Ботевград, подписана от **
В.а Г.а и от отв. В. Г. В. (л. 11 от делото).
По разпределението на ползването процесната пътека около къщата е
предвидена в реалния дял за общо ползване на съсобствениците. Същите имат
равностойни права да я ползват съобразно предназначението й, т. е. да преминават по
нея, осъществявайки достъп до входа на къщата. Това следва от разпоредбата на чл. 31
от Закона за собствеността, съгл. който всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Естеството и предназначението
на пътеката е такова, че не предполага по нея да се разполагат вещи. В случая
ответникът е разположил на пътеката метален навес за дърва и две кофи за смет, който
факт се установява от свидетелските показания, а и не се оспорва изрично от
ответника. Дори въпросните вещи да не елиминират изцяло възможността за
преминаване по пътеката, то поне затрудняват достъпа до входа към къщата по
пътеката, създават неудобство, като се налага да се преминава внимателно, да се
заобикаля или да се търси обходен маршрут. Разполагането на каквито и да е вещи по
пътеката, предназначена за общо ползване, би било резонно само при взаимно съгласие
на двамата съсобственици, каквото не е налице, или при липса на каквато и да е
възможност вещите да се разположат другаде. В конкретния случай освен отредения за
общо ползване дял, обхващат пътеката, всеки от съсобствениците има за ползване и
свой реален дял от дворното място, където би могъл да разполага свои вещи,
включително да складира дърва за огрев и да разположи кофите за смет, които
използва.
Поради изложеното искът по чл. 109 ЗС, касаещ разположените вещи в дела за
общо ползване (пътеката около къщата), е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС - да се осъди ответникът да
преустанови заключването на североизточното мазе (избено помещение)
представляващо обща част от сградата
Избените помещения към процесната жилищна сграда представляват общи
части по предназначението си. Всяка от страните има право на собственост върху
избените помещения по ½ ид. ч., т. е. по ½ от всяко избено помещение. Както се
установява от свидетелските показания, избените помещения са три – процесното,
което е заключено от ответника, едно празно и едно, което стои отключено, но почти
изцяло е заето с вещи на ответника. Ответникът в съдебно заседание изрично
5
уточнява, че за въпросното мазе спор за собственост между страните не съществува.
Потвърждава факта, че е заключил едното от мазетата, като се аргументира с устна
уговорка с праводателя на ищцата. Такава уговорка обаче, за разпределяне на
ползването на мазетата, не се доказва по делото. Затова всяка от страните следва да
има равен достъп до всяко едно от избените помещения, съобразно обема на правата
си, а именно до ½ ид. ч.
Ето защо, основателен се явява и негаторният иск с правно основание чл. 109
ЗС - да се осъди ответникът да преустанови заключването на североизточното мазе
(избено помещение), представляващо обща част от сградата.
Предвид уважаването на главния негаторен иск за преустановяване
заключването на североизточното мазе, не е налице вътрешно-процесуалното условие
за разглеждане на евентуалния иск по чл. 108 ЗС.
Следва да се отбележи, че ищецът съгл. уточняваща молба от 24.04.2024 г., е
заявил, че предявява исковете си по чл. 109 ЗС и евентуалния по чл. 108 ЗС, ведно със
законната лихва. Разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите обаче
регламентира, че обезщетение в размер на законната лихва се дължи при неизпълнение
не на какво да е задължение, а само на парично задължение. Недопустимо е да се
претендира законна лихва по негаторен иск и/или по ревандикационен иск, с които се
цели съответно преустановяване на противоправни действия и връщане на отнетото
владение на собственика. Тъй като искането за присъждане на законна лихва няма
характер на самостоятелен иск, съдът обсъжда недопустимостта на това искане
единствено в мотивите на настоящото решение, като изричен диспозитив за
прекратяване на производството в тази част не е необходим.
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. с чл. 52 ЗЗД
Ищцата носи доказателствената тежест да установи пълно и главно в процеса:
противоправно поведение от страна на ответника; конкретни вреди по вид, период,
размер, интензитет; причинно – следствена връзка между вредите и противоправното
поведение.
Ответникът е реализирал противоправни действия, а именно разположил е свои
вещи в общи части, отредени за общо ползване и е възпрепятствал достъпа на ищцата
до едно от избените помещения в жилищната сграда, с което е попречил на същата да
упражнява правомощията си на съсобственик спокойно и в обем, съответстващ на
идеалната й част. По – конкретно, нарушена е разпоредбата на чл. 31 от Закона за
собствеността. По отношение на твърдението за незаконосъобразно отглеждано прасе
в имота, същото не е доказано пълно и главно. Само по себе си, отглеждането на
селскостопанско животно свиня за лични нужди в населените места не е нормативно
забранено. Отглеждането на такова животно би се явило противоправно, само ако
нарушава ветеринарномедицнски, зоохигиенни и др. нормативно установени
6
изисквания. От събраните по делото доказателства не може да се установи
категорично, че животното е било отглеждано по начин и при условия, нарушаващи
закона. Наред с това, не се доказва ищцата да е понасяла твърдените стрес и
потиснатост от факта, че в общия й с ответника двор се е отглеждало селскостопанско
животно.
Неимуществените вреди, които ищцата твърди да е търпяла от противоправно
поведение за периода 01.01.2021 г. – 26.02.2024 г., под формата на стрес, дискомфорт
и усещане за потиснатост, не се доказват. Св. ** бланкетно посочва единствено, че
ищцата му споделила, че не се чувства добре и изпитва притеснение да излиза на
двора и да използва дела си. В същото време свидетелят е категоричен, че между
страните по делото няма напрежение, а единствено се разминават, преструвайки се, че
не се забелязват.
Съгл. чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а следва да почива на
преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, съгл. ППВС №
4/1968 г. В конкретния случай страните по делото са имали и понастоящем имат
спорни отношения, но няма данни за ескалация на конфликт, който да е предизвикал
значителни усещания за стрес или потиснатост, които да са намерили и своето
обективно проявление чрез липса на настроение, на апетит, чрез наличие на безсъние,
на нежелание да се излиза извън дома, да се общува и пр. Поначало всеки спор е
съпроводен с отрицателни емоции, но не всички отрицателни емоции могат да се
приравнят на морални вреди. В конкретния случай, споровете между страните не се
отличават от обичаен сблъсък на позиции, какъвто всеки гражданин в зряла и активна
възраст ежедневно среща във взаимодействието си със социума. Споровете между
страните са отнасяни и до институции, като част от тези спорове дори са разрешени
извънсъдебно. Ищцата субективно окачествява своите емоции като стрес, но от
свидетелските показания е изводимо, че се касае единствено до неудовлетворение от
факта, че не е успяла да убеди ответника доброволно да се съобрази с волята й, а се е
наложило да се използва посредничеството на трети лица и намесата на компетентни
органи. Тези усещания, макар и негативни, не са били интензивни, не се доказва да са
дали сериозни отрицателни последици и да излизат извън рамките на обичайните,
естествени неприятни емоции при всяко едно противопоставяне. Наред с това,
неприятните усещания са били моментни, нямат продължителен и траен характер.
Предвид изложеното, искът по чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По разноските
Предвид изхода на производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищцата, съразмерно на уважената част от исковете. Изначално с исковата
7
молба са предявени общо пет иска, като впоследствие два от тях са оттеглени.
Предмет на делото са останали три иска, от които два са уважени, а третият е
отхвърлен. Ответникът следва да понесе разноските, свързани и съразмерни с двата
иска, по които е осъден, както и по единия от исковете, който е оттеглен, тъй като
ответникът е дал повод за завеждането му. Затова ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от общо 1000,00 лв. (хиляда лева) разноски в
производството, от които 130,00 лв. – държавни такси и 870,00 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете. Остатъкът от
претендираните разноски до пълния им предявен размер следва да остане в тежест на
ищцата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 109 ЗС В. Г. В. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: **, да прекрати неоснователните си действия по отношение на Й. Й.
Ч. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: **, като премахне 2 бр. кофи за боклук,
метален навес и дървата в него, разположени в дял III по доброволното разпределение
на ползването на ** в кв. ** по плана на гр. Ботевград, с идентификатор: **, с площ
325 кв. м., при граници: улица, ** (по КККР: **), както и да възстанови в
първоначалния й вид пътеката около построената в имота двуетажна жилищна сграда с
идентификатор **.1.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 109 ЗС В. Г. В. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: **, да прекрати неоснователните си действия по отношение на Й. Й.
Ч. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: **, като преустанови заключването на
североизточното мазе (избено помещение), представляващо обща част от двуетажна
жилищна сграда с идентификатор **.1, находяща се в ** в кв. ** по плана на гр.
Ботевград, с идентификатор: ** с площ 325 кв. м., при граници: улица, ** (по КККР:
**).
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане на
В. Г. В. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: **, да заплати на Й. Й. Ч. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: **, сумата от 1000 (хиляда) лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди под формата на преживян стрес, дискомфорт и
потиснатост, вследствие на възпрепятстване на Й. Й. Ч. да упражнява правомощията
си на съсобственик на ** в кв. ** по плана на гр. Ботевград, с идентификатор: **, с
площ 325 кв. м., при граници: улица, ** (по КККР: **) и на общите части от
8
двуетажната жилищна сграда в имота с идентификатор **.1, както и правомощията си
на собственик на самостоятелен обект (първи жилищен етаж) с идентификатор **.1.1 в
сградата, за периода от 01.01.2021 г. до 26.02.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. В. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: **, да заплати на Й. Й. Ч. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: **,
сумата от общо 1000,00 лв. (хиляда лева) разноски в производството, от които 130,00
лв. – държавни такси и 870,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9