Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 20.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4633
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът П.Г.Н. твърди, че с ответника
били в трудово правоотношение за периода от 05.01.2016г. до 19.07.2019г. по
силата на сключен трудов договор № 191/05.01.2016г., съгласно който заемал
длъжността “моряк” с код по НКП 83502006 в ответното търговско дружество.
Трудовият му договор бил прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ и бил
дисциплинарно уволнен със Заповед № 268/18.07.2019г. – поради неявяване на
работа без уважителни причини за периода от 01.01.2019г. до 16.04.2019г. Твърди,
че тази заповед се явява незаконосъобразна, тъй като не е извършил посоченото
нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2 от КТ. Характера на
длъжността „моряк” предполагала той да я упражнявал на борда на кораб. За
периода от 01.01.2019г. до 16.04.2019г. той не бил включван в графиците за
работа, като и никой не го бил информирал да е включван в тези графици. Не е
имало и рейс, на който да е трябвало да се яви и той да е отказал. Твърди, че
от м.юли 2018г. здравословното му състояние силно се влошило, като имал силни
болки в тазобедрената става и започнал лечение. Бил в болнични до м.12.2018г.
М.януари 2019г. вече бил по-добре здравословно и не бил в болничен. Практиката
на ответното дружество била да се обаждат на своите служители, които са в трудови
правоотношения, когато имало определен рейс, на който трябвало да се качат.
Никой обаче не му давал информация защо не бил предвиден за рейс. Това наложило
няколко пъти да звъни в офиса на дружеството в гр.Русе за да пита кога да се
яви на работа и как го водели по документи, когато не е на рейс. След като не
си получил трудовите възнаграждения за месеците февруари и март, от
счетоводството на работодателя го информирали, че за времето, когато не бил на
кораб ще бъдел воден в неплатен отпуск. Ищецът обаче не е подавал молба да
ползва никакъв вид отпуск. На 16.04.2019г. бил приет в болница за операция на
тазобедрената става в гр.София, за което излязъл в отпуск поради временна
неработоспособност. След като бил изписан от болницата, на 25.04.2019г. отишъл
до ответното дружество да представи болничен лист. Н. не бил съгласен да го
водят в неплатен отпуск и това било причината на 08.05.2019г. да подаде жалба в
Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Русе. След направена проверка от последните
бил уведомен, че работодателят е отразил в документите, че се водел
„самоотлъчка” за месеците февруари и март 2019г. и 11 дни от м.април 2019г. и
не се е водил в неплатен отпуск. Твърди, че след подадената жалба в
Инспекцията, ответникът е направил корекция в начина, по който се отразявало
неговото присъствие, за да не му изплатят полагаемите си парични обезщетения за
временна неработоспособност. През м.май 2019г. получил Разпореждане №
Д-17-000-00-01299115 от 15.05.2019г., издадено от ТП на НОИ – гр.Русе, с което
бил уведомен, че спират производството за изплащане на парично обезщетение,
поради това, че бил с прекратени осигурителни права. Ответното дружество не го
било осигурявало през времето, когато е бил в отпуск за временна
неработоспособност. С разпореждане № О-17-999-00-********** от 11.06.2019г. на
ТП на НОИ – гр.Русе, му било отново отказано отпускането на парично обезщетение
по болничен лист № Е20196346827, поради това, че работодателят му е декларирал,
че не бил осигурен към деня на временната неработоспособност. По изложените
съображения твърди, че работодателят му е проявил недобросъвестност при
осъществяване на права и задължения по сключения трудов договор по смисъла на
чл.8 от КТ, като в нарушение на законовите изисквания – чл.160 от КТ, без
искане от страна на работника, е издал заповеди и е отразил в счетоводните
записвания и ведомости ползване на неплатен отпуск. След направената проверка
от страна на Инспекция по труда – гр.Русе и предвид липсата на писмена молба от
негова страна за ползване на неплатен отпуск, работодателят му изменил
основанието и е отразил, че за съответните периоди бил „самоотлъчка”, което не
отговаряло на действителното фактическо положение. Промяната била отразена и в
НОИ, в резултат на което спрели да му плащат обезщетение за временна
неработоспособност по болничните листи. Твърди и че Заповед № 268/18.07.2019г.
се явява незаконосъобразна и на други основания. Работодателят му не е изпълнил
задължението си по чл.193 от КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание да
поиска обяснения, да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Не
е спазен и преклузивния срок по чл.194 от КТ, като дисциплинарното наказание не
е наложено в двумесечния срок от
откриването му. Според визираното дисциплинарно нарушение крайната дата на
периода, през който трае нарушението е 16.04.2019г. От тази дата следвало да се
изчисли и двумесечния срок, в който работодателят може да ангажира
дисциплинарната отговорност. Срокът е изтекъл на 16.06.2019г., повече от месец
преди издаване на заповедта за дисциплинарното наказание уволнение. Поради това
моли съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението му за
незаконно и бъде отменена заповед № 268/18.07.2019г., с която е бил
дисциплинарно уволнен и прекратен трудовия му договор, като незаконосъобразна и
да бъде възстановен на длъжността и местоработата му преди уволнението –
„моряк” в “Рубишипс транспорт” ООД. Претендира и направените по делото
разноски, както и на основание чл.38, ал.2 от ЗА да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на адвоката оказващ му безплатна правна помощ, което ответникът
да бъде осъден да заплати.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите
си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.344, т.1 и 2 от КТ.
Ответникът “Рубишипс транспорт” ООД
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Славянска” № 5, ет.2,
представлявано от управителя Владимир Христов Градинаров, оспорва изцяло
предявените искове. Твърди, че оспорената заповед № 268/18.07.2019г. е
законосъобразна и е спазена процедурата при налагането на дисциплинарното
наказание „уволнение”. За периода от 01.01.2019г. до 16.04.2019г. ищецът не се
е явявал на работа, без да има основателни причини за това. По трудов договор
работното място на Н. е в ответното дружество и основното му задължение е да се
явява на работа там и да извършва възложената му работа в рамките на
установеното от работодателя работно време. Работникът не е можел сам да решава
кога да не полага труд и да не се явява на работа в установеното работно време,
поради което неявяване на работа от негова страна през посочения период
представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 от КТ.
Ищецът е бил включван в графиците за работа и е бил търсен от прекия си
ръководител за извършване на трудова дейност, но той е отказвал, поради
влошеното си здравословно състояние, за което и сам признавал в исковата си
молба. За процесния период не е подавал и молби да ползва какъвто и да било
отпуск, поради което не са му били плащани осигуровки и не е получавал трудови
възнаграждения. От 16.04.2019г. ищецът е бил в законовоустановен отпуск по
болест, поради което, на основание чл.194, ал.3 от КТ срокът по чл.194, ал.1 от КТ спира да тече. Предвид тази законова разпоредба, заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена правилно в законоустановения срок. Твърди и
че е спазил процедурата по чл.193, ал.1 от КТ. С пратка на „Еконт Експрес“ ООД,
която е съдържала писмо – искане за даване на обяснения по чл.193 от КТ, на
15.05.2019г. ищецът е бил посетен от куриер на фирмата, но той е отказал да
положи подпис, че е получил пратката и е захвърлил писмото-искане. Когато се е
явявал в ответното дружество, за да си представи болничните листи, отново му е
било отправено искане за даване на обяснение, но той категорично е отказал да
стори това. Работодателят е получил и разрешение от ДИТ за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като е бил в отпуск по болест и за
прекратяване на трудовия му договор.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните били в трудово правоотношение
за периода от 05.01.2016г. до 19.07.2019г. по силата на сключен трудов договор
№ 191/05.01.2016г., съгласно който ищецът заемал длъжността “моряк” с код по
НКП 83502006 в ответното търговско дружество. Трудовият договор е бил прекратен
на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ и ищецът е бил дисциплинарно уволнен със
Заповед № 268/18.07.2019г. – поради неявяване на работа без уважителни причини
за периода от 01.01.2019г. до 16.04.2019г.
От м.юли 2018г. здравословното
състояние на ищеца се влошило, като имал силни болки в тазобедрената става и
започнал лечение. Бил в болнични до м.12.2018г., като за този период той е
представял болнични листи пред работодателя си. За периода от 01.01.2019г. до
16.04.2019г. П.Н. не се явявал на работа. През този период той бил търсен от
свидетелят Ш. по телефона да обясни какво е здравословното му състояние и защо
не се явява на работа, но той не отговарял по телефона и не бил открит по друг
начин да обясни отсъствието си. За периода от 01.01.2019г. до 16.04.2019г.
ищецът не е бил включван в графиците за работа, като за м.01.2019г. е бил воден
на работа и му е било заплатено трудово възнаграждение в размер на 439.60 лева,
а за месеците февруари, март и април 2019г. е бил воден от работодателя си в
неплатен отпуск, като през този период са били заплащани здравните му и
осигурителни вноски. На ищецът бил издаден болничен лист № Е20196225816 за
периода 16.04.2019г. до 21.05.2019г. Когато той отишъл да представи същият пред
работодателя си, установил, че се водел в неплатен отпуск без негово знание. По
тази причина на 08.05.2019г. П.Н. подал жалба в Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Русе, да се извършела проверка дали ответникът имал право да извършва такива
действия и какви са правата му. При проверката се установило, че ищецът не е
подавал молба за ползване на неплатен отпуск и че през периода от 01.01.2019г.
до 16.04.2019г. не се е явявал на работа и неправилно е бил воден от
работодателя си в неплатен отпуск в нарушение на изискванията на чл.160, ал.1
от КТ, вместо да му бъде инициирано дисциплинарно производство. За тези
действия на ответното дружество било съставено наказателно постановление и му
било наложено административно наказание. На 14.05.2019г. ответното дружество
коригирали декларираните в НАП и НОИ обстоятелства със задна дата, като
променили същите, че за периода от 01.01.2019г. до 16.04.2019г. ищецът е бил
„самоотлъчка“ – не се явявал на работа без да посочи уважителни причини за това
и че за този времеви период той неправилно е бил осигуряван от работодателя си.
Поради коригираните данни, с Разпореждане № Д-17-000-00-01299115 от
15.05.2019г., издадено от ТП на НОИ – гр.Русе, ищецът бил уведомен, че спират
производството за изплащане на парично обезщетение, поради това, че бил с
прекратени осигурителни права и ответното дружество не го било осигурявало през
времето, когато е бил в отпуск за временна неработоспособност, а с разпореждане
№ О-17-999-00-********** от 11.06.2019г. на ТП на НОИ – гр.Русе, му било отново
отказано отпускането на парично обезщетение по болничен лист № Е20196346827,
поради това, че работодателят му е декларирал, че не бил осигурен към деня на
временната неработоспособност. От извлечението на банковата сметка на П.Н. е
видно, че на 02.05.2019г. той е получил сумата от 292.73 лева – трудово
възнаграждение за м.април 2019г., а на 16.05.2019г. е получил обезщетение за
временна неработоспособност за м.април 2019г. в размер на 129.92 лева. За
периода 22.05.2019г. до 19.08.2019г. на ищеца били издадени нови три болнични
листа за отпуск поради временна неработоспособност, а съгласно епикриза,
издадена от МБАЛ „Полимед“ ООД на 16.04.2019г. Н. бил приет в болница и му била
извършена операция на тазобедрената става в гр.София.
След извършената проверка от Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Русе, наложеното административно наказание и
коригираните данни в НОИ и НАП, с пратка на „Еконт Експрес“ ООД, ответникът
изпратил на ищеца писмо – искане за даване на обяснения по чл.193 от КТ за
неявяването му на работа за периода 01.01.2019г. до 16.04.2019г., както и да
възстанови неправомерно изплатената му парична сума от 798.01 лева /платените
трудови възнаграждения за м.януари и м.април 2019г. На 15.05.2019г. ищецът е
бил посетен от куриер на фирмата, но той е отказал да получи пратката, което е
удостоверено от куриера с подпис на служебния /л.239 от делото/.
В показанията си свидетелят Н. Й.Ш.
обяснява защо ищецът не бил включен в графиците за рейсове на корабите за
периода м.01.-04.2019г., как е търсил същия по телефона, но не му било
отговаряно и защо се е стигнало до дисциплинарното уволнение на ищеца. В
показанията си за периода на самоотлъчка на ищеца заявява: „…Заради това, че е
колега и да му помогнем се водеше на работа, но той спря да си вдига телефона и
се принудихме да го освободим от работа.“.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че ищецът не е
извършил дисциплинарното нарушение по чл.190, ал.1, т.2 от КТ и
незаконосъобразно същият е бил дисциплинарно уволнен. От събраните по делото
доказателства действително е видно, че за периода 01.01.2019г. до 16.04.2019г. П.Н.
не се е явявал на работа, но в случая това не е било без уважителни причини. За
този времеви период ищецът е бил воден от работодателя си - за една част, че е
бил на робота, а за друга, че е бил в неплатен отпуск. Това е така, тъй като за
м.01.2019г. е бил воден на работа и му е било заплатено трудово възнаграждение
в размер на 439.60 лева, а за месеците февруари, март и април 2019г. е бил
воден от работодателя си в неплатен отпуск, като през този период са били
заплащани здравните му и осигурителни вноски, като дори и му е била изплатена
на 02.05.2019г. сумата от 292.73 лева – трудово възнаграждение за м.април
2019г. След като на ищеца бил издаден болничен лист № Е20196225816 за периода
16.04.2019г. до 21.05.2019г. и когато той отишъл да представи същият пред
работодателя си, установил, че се водел в неплатен отпуск без негово знание. По
тази причина на 08.05.2019г. П.Н. подал жалба в Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Русе, да се извърши проверка дали ответникът имал право да извършва такива
действия и какви са правата му. При проверката се установило, че ищецът не е
подавал молба за ползване на неплатен отпуск и че през периода от 01.01.2019г.
до 16.04.2019г. не се е явявал на работа и неправилно е бил воден от
работодателя си в неплатен отпуск в нарушение на изискванията на чл.160, ал.1
от КТ, вместо да му бъде инициирано дисциплинарно производство. За тези
действия на ответното дружество било съставено наказателно постановление и му
било наложено административно наказание. На 14.05.2019г. ответното дружество
коригирали декларираните в НАП и НОИ обстоятелства със задна дата, като
променили същите, че за периода от 01.01.2019г. до 16.04.2019г. ищецът е бил
„самоотлъчка“ – не се явявал на работа без да посочи уважителни причини за това
и че за този времеви период той неправилно е бил осигуряван от работодателя си.
Т.е. от горното е видно, че първоначално неявяването на Н. на работа не е било
счетено за дисциплинарно нарушение и той е воден в неплатен отпуск /имал е
уважителна причина за неявяване на работа/, а едва след наложеното
административно наказание, работодателят отстранявайки собствените си
незаконосъобразни действия е счел, че е налице нарушение на трудовата
дисциплина от страна на работника и коригирайки собственото си
незаконосъобразно поведение е инициирал дисциплинарно производство спрямо
ищеца. Съдът намира, че тези факти доказват, че уволнението на П.Н., извършено
със Заповед № 268/18.07.2019г. на управителя на “Рубишипс транспорт” ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Славянска” № 5, ет.2, с която му е
било наложено наказание “дисциплинарно уволнение” и прекратено трудовото му
правоотношение е незаконно и като такова то следва да бъде отменено и отменена
процесната заповед, като незаконосъобразна. Следва да се отбележи и че
времевият период за неявяването на работа на ищеца в заповедта за налагане на
дисциплинарното му наказание противоречи на действията на ответното дружество,
тъй като последното му е заплатило трудови възнаграждения за месеците януари и
април 2019г., т.е. със заплащането на такива се приема, че работникът се е
явявал на работа и е полагал работна сила. За периода от м.февруари – м.април,
ищецът не е бил включван в графиците за работа, не е бил викан да се яви на
такава, което допълнително доказва, че е воден неплатен отпуск, т.е. към
периода на твърдяното дисциплинарно нарушение, той е имал уважителни причини за
неявяването си на работа, независимо, че след това тези причини са били приети,
като нарушение на правилата на КТ и санкционирани с административно наказание.
В случая ищецът не може да бъде наказван дисциплинарно за извършени от неговия
работодател незаконосъобразни действия и те да се преписват като негово виновно
поведение и нарушение на трудовата дисциплина. Поради това, че съдът намира, че
не е извършено твърдяното дисциплинарно нарушение, не следва да се коментира
процедурата на неговото налагане – искане на обяснения и дали наказанието е
било наложено в законовоопределения срок.
С оглед уважаването на главния иск
следва да бъде уважен и акцесорния за възстановяване на ищеца на длъжността и
местоработата преди уволнението – моряк” с код по НКП 83502006, в “Рубишипс
транспорт” ООД.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА и
предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на редовно упълномощения от ищеца адвокат, оказал безплатна правна
помощ – адвокат Б.С. от РАК с адрес на упражняване на дейността: гр.Русе,
ул.“Църковна независимост“ № 3, ет.2, офис 6, адвокатско възнаграждение в
размер на 610.00 лева – определено на основание чл.7, ал.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и
предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, държавна такса за
производството по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1 и т.2 от КТ в размер на 100.00 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на
П.Г.Н. ***, с ЕГН: **********, извършено със Заповед № 268/18.07.2019г. на
управителя на “Рубишипс транспорт” ООД със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.”Славянска” № 5, ет.2, ЕИК *********, с която му е било наложено
наказание “дисциплинарно уволнение” и прекратено трудовото му правоотношение и
ОТМЕНЯ Заповед № 268/18.07.2019г. на управителя на “Рубишипс транспорт” ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Славянска” № 5, ет.2, ЕИК
*********, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА П.Г.Н. ***, с ЕГН: **********,
на длъжността и местоработата преди уволнението – „моряк” с код по НКП
83502006, в “Рубишипс транспорт” ООД със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.”Славянска” № 5, ет.2, ЕИК *********.
ОСЪЖДА “Рубишипс транспорт” ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Славянска” № 5, ет.2, ЕИК
*********, представлявано от управителя Владимир Христов Градинаров, да заплати
на адвокат Б.С. от РАК с адрес на упражняване на дейността: гр.Русе,
ул.“Църковна независимост“ № 3, ет.2, офис 6, адвокатско възнаграждение в
размер на 610.00 /шестстотин и десет/ лева, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА “Рубишипс транспорт” ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Славянска” № 5, ет.2, ЕИК
*********, представлявано от управителя Владимир Христов Градинаров, да заплати
по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 100.00 /сто/ лева -
държавна такса за производството по делото.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: