гр. С., 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Калина Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 3893 по описа за 2021 година
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20274829 от 12.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 53436/2019 г. на Софийски районен съд, 73 състав, е признал
за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът С.В.А. с ЕГН:**********
е задължен да плати на ищеца „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *****, следните суми:
на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД - 574,23 лв.,
претендирана като цената на доставената топлинна енергия в жилището й в гр. С.,***
2015 г. — м. април 2018 г., заедно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №2640/19 г. на CPC, 73-ти с-в - 17.01.2019
г., до изплащане на сумата; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД - 15,77 лв. -
възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за жилището й в гр. С.,*** в периода май 2015 - април 2018
г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. №2640/19 г. на CPC, 73-ти с-в — 17.01.2019 г., до изплащане на сумата, като
са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 39,21 лв.,
претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 150, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и за сумата от 2,52 лв., претендирана като
обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В
отхвърлителната част решението на районния съд е влязло и сила и не е предмет
на въззивното производство.
Решението
е обжалвано от ответника в пръвоинстанционното производство С.В.А. в
неизгодните за нея установителни части. Изложените доводи във въззивна жалба са
за неправилност в обжалваната част на съдебното решение. Оспорва се изводът на
районния съд за дължимост на вземането на „Топлофикация С.” ЕАД за главницата и
дяловото разпределение. Поддържа се, че съгласно приетите от районния съд
доказателства – заявление - декларация от В.А.(брат на ответницата) за
откриване на партида и декларация от С.А. за даване на съгласие за откриване на
партида на името на брат й, е налице споразумение на съсобствениците, че консумираната
топлинна енергия ще бъде заплащана от В.А.. Моли се да се уважи въззивната
жалба, като се отхвърлят изцяло предявените искове и се присъдят сторените пред
двете съдебни инстанции разноски.
Ответникът
по въззивната жалба - „Топлофикация С.“ ЕАД, действаща чрез процесуалния си
представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивната
жалба. С него въззиваемият изразява становище за неоснователност на въззвината
жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство.
Третото
лице-помагач не е взело становище по жалбите.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В
случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се
установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя
и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваните
части въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за
неоснователни.
Договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител
на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл.
106а ЗЕЕ /отм./, §1, т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или
по силата на облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща до края на процесния
период/ право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по
договорът за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на
възникване на правото на собственост, респ. вещното право на ползване. В разглеждания
случай С.В.А. не оспорва, че по силата на наследствено правоприемство притежава ½ идеална част от право на
собственост върху процесния апартамент. Това обстоятелство води до качеството й
на потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а
следователно и длъжник за ½ част от цената на доставяната в съсобствения
й апартамент топлоенергия (чл. 155 ЗЕ), включително и на тази, отдадена от
сградната инсталация. В съдебното производство не е спорно подаването на
топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният апартамент за
периода от м. май 2015 г. — м. април 2018 г. В тази насока въззивният съд
кредитира изцяло установеното в приетата от районния съд съдебно-техническа и
счетоводна експертиза. Предвид изложеното правилен се явява изводът на районния
съд, че процесните установителни искове за дължима цената на доставена топлинна
енергия и за извършената услуга за дялово разпределение са доказани по
основание и съобразно правото на дела на ответницата от съсобствения имот
възлизат съответно на 574,23 лв. и 15,77 лв., като липсват данни длъжникът да е
заплатил процесните задължения.
В разглеждания случай липсва сключено
между съсобствениците на апартамента споразумение, по силата на което
съсобстевеникът В.А.(брат на ответницата) да отговаря изцяло за задълженията
към „Топлофикация С.” ЕАД. Въззивният съд намира, че заявлението - декларация
от В.А.за откриване на партида и декларацията от С.А. за даване на съгласие за
откриване на партидата на името на брат й не представляват споразумение в тази
насока. Ако между двамата съсобственици има действително такова споразумение,
което не е доказано по делото, е налице неоснователно обогатяване на В.А.за
сметка на С.А., като последната може да иска да й бъдат възстановено от него
платени в полза на „Топлофикация С.” ЕАД суми за доставената топлинна енергия в
процесния имот. Ето защо неоснователни
са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба. Тези
възражения са безпочвени и са оборени от приетите доказателства в
първоинстанционното, които по-горе бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид
техния бланкетен характер и липсата в тях на конкретност, относима към предмета
на спора, въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда по-детайлно.
Поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено за
юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл.
37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
въззивният съд определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито съдебно
заседание на процесуалния му представител.
Воден
от изложеното, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваната част решение № 20274829 от 12.12.2020 г., постановено по гр. д. №
53436/2019 г. на Софийски районен съд, 73 състав.
ОСЪЖДА С.В.А.
с ЕГН:********** да плати на „Топлофикация С.” ЕАД с ЕИК:***** сумата от 100
лева - разноски по водене на въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на „Топлофикация
С.“ ЕАД - „Н.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.