Р Е Ш
Е Н И
Е
№…………/12.10. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в
състав :
Административен съдия : Мария Ганева ,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1492/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
186 , ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „ Б.е.г.“
ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес *** , представлявано
от управителя В.Д.Н. , срещу заповед №
155- ФК/30.06.2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при
ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,
с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна
административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“ – бърза закуска, находящ,
се в гр. ** за срок от 14 дни .
Подателят на жалбата отправя
искане за отмяна на наложената мярка с
доводи за материална незаконосъобразност , неспазване на формата на адм.
акт и несъответствие с целта на закона. Мотиви не орган относно срока на
мярката са бланкетни и необосновани.
Няма данни за предходни нарушения на търговеца и за настъпили вреди за
държавния бюджет . Приложената марка е прекомерна и засяга неоправдано в голяма
степен правната сфера на адресата. Твърди се неспазен принцип на
съразмерност по чл. 6 от АПК Органът не е обсъдил стойността на контролната
покупка, която не е регистрирана. Няма обсъждане на конкретика по случая, а са
изложени общи разсъждения за
продължителността на мярката. Като причина за извършеното правонарушение се сочи притеснението на продавача по повод питане на
контролните органи защо не носи предпазвана маска заради
епидемията от коронавирус .
Отправеното към съда искане е за отмяна на наложена ПАМ с присъждане
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят , редовно призован, се представлява от адв. К. К., който
поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът- началник на отдел
„Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,
редовно призован, не се явява в съд. заседание
, но депозира писмен отговор с теза за неоснователност на оспорването , която обосновава подробно .
Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Подадената жалба е
процесуално допустима . Същата изхожда
от лице с активна процесуална легитимация- адресат на заповедта, с която му е
наложена принудителна адм. мярка „ запечатване на обект“ , засягаща
неблагоприятно субективното му право на упражняване на търговска дейност . В
този контекст е налице правен интерес от
провежда на съдебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Тя е
връчена на оспорващото лице на 02.07.2020 г. видно от извършено отбелязване
върху заповедта, а на 06.07.2020 г. е подадена жалба до териториално
компетентния адм. съд , респективно потестативното процесуално право на
оспорване е упражнено срочно.
Разглеждайки по същество жалбата, съдът счита същата за основателна предвид следните съображения :
На 26.06.2020 г. инспектори по приходите при отдел „Оперативни дейности“ на ГД“
Фискален контрол“ на НАП са съставили
констативен протокол с данни за това ,че на 26.06.2020 г. , в 15.35
ч. в търговски обект , стопанисван от жалбоподателя – бърза закуска в гр. ** ,
търговецът не е издал фискална касова бележка при плащане на търговска продажба
на минерална вода с цена 0.60 лв.
Изведеният КЛЕН от фискално
устройство на търговския обект от същата дата не сочи за регистриране на
описаната по-горе търговска продажба .
Фактическите данни от
констативния протокол за неиздаден фискален касов бон са посочени като
фактическо основание в издадената заповед № 155-ФК/30.06.2020 г. от началника
на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на
НАП , с която на основание чл. 186, ал.3
от ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/
„запечатване на обект“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Като мотиви относно продължителността на постановената мярка се сочат характера
на извършеното нарушение и неговите последици,
преценка за необходимост от време за промяна на начина на работа в
търговския обект , по организиране
отчетността . Срокът на мярката се обосновава и със обстоятелството ,че
създадената организация на работа води до отклонение от данъчно облагане , а
това има негативни последици за фиска. По тези съображения адм. орган излага
позиция за спазен принцип на съразмерност.
Същите факти са описани и в
съставен АУАН № F557199/02.07.2020
г. срещу дружеството за нарушение по чл. 25, ал.1 от Наредба №
Н018/2006 г.
В протокола има констатация и за
разлика между разчетена и фактическа парична наличност в обекта от 2.41 лв.
Със заповед ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018 г. на изп. директор
на НАП на основание чл. 186, ал.3 и 4 от ЗДДС на началниците на отдели „Оперативни
дейности “ при ГД „ Фискален контрол “ при ЦУ на НАП е делегирано правомощие по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ „ запечатване на
обект“ по чл. 186 от ЗДДС .
Изложената фактическа
установеност налага следните правни
изводи:
С атакувания индивидуален адм.
акт е разпоредено налагането на принудителна мярка по запечатване на обект ,
нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС.
Съгласно алинея трета на цитираната правна норма ПАМ по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по
делегиране на правомощието по налагане
на подобна мярка . Представената по делото заповед № ЗЦУ –
ОПР-16/17.05.2018 г. на изп. директор на НАП сочи за
подобно прехвърляне на правомощие в полза на началниците на отдели „Оперативни
дейности“ при ГД „ Фискален контрол “. В случая
оспорената заповед изхожда именно от такъв адм. орган. В обобщение
заповедта по налагане на ПАМ изхожда от компетентен адм. орган.
Оспореният адм. акт е постановен в писмена
форма съобразно правилото на чл. 59 от АПК като съдържа не само фактическото, но и правно основание
на взето решение по налагане на мярката. В достатъчна степен на яснота в
разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка ,
за нейния срок на правно действие и за
адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно , точно и
ясно са описани фактическите данни, въз основа на които е упражнено публичното
право по налагане на мярката на държавна принуда с отразяване на информация за
дата, място на извършено правонарушение
, с данни за търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална
бележка търговска продажба .
В обстоятелствена част на заповедта се
обективират и мотиви относно срока на
правно действие на ПАМ , а дали тези мотиви обосновават определената от органа
продължителността на адм. мярка е въпрос , който има отношение към материалната
законосъобразност и спазване целта на закона.
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила , а и такова оплакване не се
излага в жалбата до съда .
При проверка за
материалната законосъобразност на заповедта съдът се съобрази с разпоредбата на
чл. 186, ал.1 , т.1 от ЗДДС , която
гласи, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което:
1. не спази реда или
начина за:
а) издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба;
б) въвеждане в
експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност;
в) ежедневно отчитане
на оборотите от продажби, когато това е задължително.
В чл. 25 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. е разписан реда за издаване на фискален касов бон като се
предписва , че независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал. 1. Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1
се издава при извършване на плащането. Лицата
по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на
клиента издадената фискална касова
бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се
издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се
съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).
Лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка
от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка
се съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).
Жалбоподателят не оспорва съществуването на
описаните факти в констативния протокол
факт по извършената търговска продажба и неиздаване на фискална касова бележка
за същата , а само сочи причината,
поради която това се е случило. В тази
връзка съдът приема , че посочените в протокола факти са се осъществили по
описания начин в писмения документ .
На следващо място , безспорен
факт е съставянето на АУАН за същите факти , описани в мотивите на оспорената заповед . Според правната теория такъв актът има три функции:
установителна / служи като доказателство
за извършено нарушение: , обвинителна /
обвинява лицето, посочена в акта като нарушител/ и сезираща / служебно донесение до органа ,овластен
да наложи адм. наказание/ / виж Л. , К.
Административен процес ,Фенея 2000, стр. 41/ . Първата от тях придава
характеристика на акта на удостоверително изявление за факти на орган на
държавна власт, с което съдът е длъжен да се съобрази .
В контекста на
гореизложеното съдът приема, че е осъществен
фактическия състав по упражняване публичното право за налагане на
нормативно предвидената форма на държавна принуда „запечатване на търговски
обект „.
В производство по чл. 186 от ЗДДС
административният орган действа при
условията на обвързана компетентност .
Ако установи съществуването на
описаните в хипотезата на правна норма факти, е длъжен да
наложи посочената принудителна
административна мярка , а по отношение на нейният срок на правно действие той
действа при оперативна самостоятелност. Подобно тълкуване на правната уредба се съдържа в решение №
13650/08.11.2018 на ВАС по адм. дело №
9808/2018 г. /. Тази юридическа конструкция на
„преплитане“ на обвързана компетентност и оперативна самостоятелност е
възможна/ виж Л. К. , Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност ,
Фенея, 2000, с. 40/.
Обстоятелството, че ответникът
при условията на дискреция определя продължителността на ПАМ, не изключва провеждане на съдебен
контрол върху тази му деятелност , тъй като изрично с разпоредбата на чл. 169
от АПК е вменено задължение за съда да
проверява дали административния орган е
разполагал с оперативна самостоятелност
и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните
актове.
Нормативното предписание на чл.
186 от ЗДДС въвежда възможен срок на действие на мярката по запечатване на
търговски обект до 30 дни , което навежда на съждение за законово очертани
рамки на продължителност на ПАМ като адм. орган има право на избор за всеки
конкретен случай какъв срок да определи. По настоящия казус е определен срок от
14 дни, който попада в нормативно въведените граници.
След като съдът установи , че ответникът е
разполагал с оперативна самостоятелност
, е длъжен да определи дали с избрания
от органа период на действие на мярката се постига целта на закона и дали са спазени изискванията за
съразмерност / решение № 1206/25.01.2011 г. на ВАС , определение №
5023/05.04.2012 на ВАС ; решение №
2098/13.02.2013 г. на ВАС / .
Постановеното
запечатване на търговски обект е принудителна
адм. мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН . Съгласно предписанието на тази
правна норма целта на адм. мярка е предотвратяване и преустановяване
на адм. нарушения и техните вредни
последици. Подобна форма на
държавна принуда , реализирана поради неспазване на разписаните правила за
поведение, цели предотвратяване на последващи правонарушения под формата на
адм. нарушения.
Предвид описаните в
заповедта белези на неправомерно поведение
конкретната преследва цел с ПАМ е спазване реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Въвеждането на адм. санкция при противоправно бездействие
обслужва правомерната цел по съблюдаване на нормативните правила относно
регистрирането на търговски продажби и е гаранция за изпълнение на правна
регламентация, регулираща тези
обществени отношения , но при определяне на продължителност на
срока на мярката ответникът е нарушил
принципа за съразмерност .
Административните
органи упражняват правомощията си по
разумен начин , добросъвестно и
справедливо / чл. 6, ал.1 АПК/ .
Административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта , за която
актът се издава / чл. 6, ал.2 АПК/.
При въведена от
законодателя максимална продължителност на мярката по запечатване на търговски
обект до 30 дни ответникът е определил такава
от 14 дни с неубедителни общи правни разсъждения. Административният
орган се е задоволил да цитира необходимостта от „защита на обществения
интерес“, но подобно основание има отношение към законосъобразността на
предварителното изпълнение на мярката предвид правилото на чл. 60, ал.1 АПК .
Изложените мотиви за
срока на мярката не убеждават в
правилността на взетото решение . Органът изтъква като довод характера на
правонарушението , но това обстоятелство не е анализирано в единство с
отсъствие на предходни нарушения на търговеца и с липсата на други нарушения,
установени в хода на проверката на 26.06.2020 г. Изложените данни свидетелстват
за инцидентна неправомерна дейност . Органът посочва в подкрепа на своята теза
местонахождението на обекта в централната част на града и голям „човекопоток“ , но тези данни нямат достатъчно убеждаващо въздействие , защото не се придружават от
сведения и доказателства за брой търговски продажби и търговски оборот през
предходни периоди. Ответникът посочва ,
че обектът се намира в централната част на града, но този търговски обект е
бърза закуска, т.е. предлага ограничен
асортимент от стоки за разлика от ресторанти, барове, хранителни
магазини. Този обект не реализира голям търговски оборот , а конкретното
правонарушение не ощетява значително фиска.
Освен това органът не
е отчел факта ,че за периода от 13 март до 13 май 2020 т. в страната беше
обявено извънредно положение, последвано от извънредна обстановка . Всички
търговски обекти бяха затворени . Търговците бяха лишени от възможност да
развиват своята дейност, съответно да получават приходи , но същевременно за
тях възникваха публични и частни задължения. Въпреки тези факти
дружеството-жалбоподател няма просрочени
публични задължения, което навежда на извод, че е изряден данъкоплатец .
В тази връзка налагането на мярка на държавна принуда към средния размер съдът
счита , че нарушава принципа на съразмерност. Според ответника търговският
обект на жалбоподателя следва да се запечата за срок от 14 дни заради тежестта
на извършеното нарушение , рефлектиращо
върху фискалната дисциплина и осигуряване на бюджетни приходи , но спазването
на нормативно установените правила по регистриране и отчитане на търговски
продажби и в частност по издаване на фискални касови бонове е възможно с прилагане на мярката на
държавната принуда и за по-кратък срок от средния такъв по чл. 186 от ЗДДС.
Запечатване на обекта за срок от половин месец
след продължителния период ,през който не работил заради епидемията от
коронавирус , намаленият брой
клиенти заради същата епидемия може да
доведат до неплатежоспособност на търговеца. В тази връзка съдът счита, че е
нарушен чл. 6, ал.2 от АПК, тъй като с определеният срок на правно действие на
мярката от 14 дни се засягат в по-голяма степен от необходимото за целта на
закона не само правото на жалбоподателя на стопанска дейност, но и на
законния му интерес по реализиране на
доходи от разрешена търговска деятелност. Временното преустановяване за половин
календарен месец на дейността на обекта, който с оглед предмета на продажби и
ограничения брой клиенти не реализира големи
приходи , има сериозни финансови последствия за търговеца , защото въпреки липса на
приходи за него възникват разходи по изплащане на работни заплати,
възникват задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски . Тези обстоятелства застрашават същия да
изпадане в несъстоятелност , респективно пряко рефлектират върху неговото
съществуване като правен субект . В този смисъл периодът на действие на ПАМ не
може да се определя произволно и при отсъствие на цялостен и задълбочен анализ
на всички относими факти и обстоятелства относно продължителността на мярката.
Изрично в чл. 6, ал.5 от АПК е разписано ,че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Всички изложени по-горе правни съображения предполагат
заключение за допуснато нарушение на принципа на съразмерност при определяне
срока на наложената ПАМ . С оглед законодателното решение по чл. 169 АПК изборът на административния орган е
правно регулиран от правилата на чл. 4 ,
ал.2 и чл. 6 от АПК. Неспазването на някое от тях представлява несъответствие
на издадения административен акт с целта на закона , а неспазването на целта на
закона е самостоятелно основание за отмяна на акта по аргумент на чл. 146 , т.5 АПК.
При този изход на делото и на основание
чл. 143 от АПК съдът следва да удовлетвори своевременно
направеното искане на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни
разноски- платена държ. такса от 50 лв. и
платен в брой адв. хонорар от 900 лв. на
основание договор за правна защита и съдействие от 08.07.2020 г. / л. 22-23/.
Предвид
гореизложеното Варненският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „ Б.е.г.“ ЕООД, ЕИК ***, със
съдебен адрес *** ,представлявано от управителя В.Д.Н. , заповед № 155- ФК/30.06.2020 г. на началника
на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на
НАП , с която на основание чл. 186, ал.3
от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на
обект“ – бърза закуска, находящ, се в гр. ** за срок от 14 дни .
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „ Б.е.г.“ ЕООД, ЕИК ***,
със съдебен адрес *** ,представлявано от
управителя В.Д.Н. , съдебно-деловодни разноски в размер на 950 /деветстотин и петдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен
съдия: