№ 82
гр. Петрич, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р. СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
в присъствието на прокурора Е. Д.
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230101710 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, който се разглежда от Р. съд – гр.
Петрич, на основание чл. 23, ал. 3 ГПК.
Искът е обективиран в искова молба, подадена от Ю. А. А., с постоянен адрес
в гр. С., ж.к. „Н. IV“, бл. 435, вх. В, ет. 1, ап. 1, ЕГН **********, против Р. съд – гр.
С., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М.“ № 57, с код по БУЛСТАТ ***.
Настоящият ищец твърди, че има качеството на ищец по гр. д. № 371/23 г. на Р.
съд – гр. С., отнасящо се до присъждане на парично вземане. Поддържа, че
разглеждането на това дело, което още не е било приключило към момента на
подаването на сегашната искова молба, е продължило извън разумната
продължителност, от което той е претърпял неимуществени вреди. Пояснява, че
вредите се изразяват в: страхове и притеснения, че няма да успее да удовлетвори
претендираното вземане; недоверие в съдебната система; усещане за безсилие пред
бездействието на институциите; чувство, че в Б. никога няма да получи справедливост
и че всеки е свободен да ощетява другите, за което няма да понесе последствия
своевременно. Смята, че адекватната парична репарация, която му се полага, е 2 000
лв. Иска визираната сума да му бъде присъдена, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в първоначално сезирания съд (16.09.2024 г.) до
погасяването. Претендира съдебни разноски и предлага в полза на адвоката, който му
1
е оказал безплатна правна помощ в настоящото производство, да бъде определено
съответно възнаграждение.
Ответникът оспорва ищцовата претенция, настоява за нейното отхвърляне и за
присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че цитираното дело е
разгледано, а вече и решено, в рамките на разумния срок. Счита, че ищецът не е
доказал сочените вредни последици.
Прокурорът, участващ в сегашната съдебна процедура, съгласно чл. 10, ал. 1
ЗОДОВ, също намира иска за неоснователен, поради недоказаност на поддържаните
вреди.
Съдът приема следното:
1. Фактически и правни изводи по съществото на делото:
1.1.) Повдигнатият правен спор налага най-напред да бъдат отчетени някой
основополагащи принципни положения, които са релевантни за него и ще бъдат
изходна база за правилното му разрешаване.
1.1.1.) Предпоставките, пораждащи гражданска отговорност за вреди на
правозащитните органи по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, по правило са три – 1/ ищецът да е
страна по дело, чието разглеждане и решаване да не е извършено в разумния срок,
съобразно чл. 6, § 1 ЕКПЧ; 2/ настъпване в правната му сфера на конкретни вреди
(неимуществени и/или имуществени) и 3/ причинна връзка между вредите и
неразумната продължителност на делото.
1.1.2.) Едни от най-важните специфики на анализирания правен институт
са изяснени в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/22
г., ОСГК на ВКС, където е прието, че:
- Нормата на чл. 2б ЗОДОВ се отнася до всички производства
(граждански, наказателни и административни), давайки защита на правото за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, гарантирано от чл. 6, § 1 ЕКПЧ.
- Става въпрос за специална форма на деликт, вредите от който се
репарират чрез обезщетение, определяно от съда, според чл. 52 ЗЗД – по
справедливост.
- Насрещна страна е Държавата, действаща чрез процесуален
субституент по чл. 7 ЗОДОВ – органът, от чийто действия или бездействия са
произтекли вредите.
1.1.3.) По аргумент от чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ, допустимо е предявяването на
иск за обезщетение и докато е висящо производството, по което се твърди, че е
нарушено изискването за разумен срок, а приключването му по време на гражданското
дело, образувано по такъв иск, не е основание за прекратяване на последното, на
основание чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ (вж. Решение № 153/13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/17 г.,
IV г. о. на ВКС).
2
1.1.4.) Самата отговорност е обективна и не е поставена в зависимост от
виновно поведение на длъжностно лице от състава на съответния държавен орган (вж.
Решение № 30/07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/18 г., III г. о. на ВКС ).
1.1.5.) Критериите, по които се преценява дали е допуснато отклонение от
изискването за разумен срок, са примерно посочени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ и се
обединяват в 3 групи – сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение
на компетентните органи (вж. Решение № 76/11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/15 г., III г. о.
на ВКС, както и направеното там позоваване на практиката на ЕСПЧ по този въпрос).
1.1.6.) Високата натовареност не изключва отговорността по чл. 2б ЗОДОВ,
тъй като съдилищата са нейни носители именно като процесуални субституенти на
Държавата, която е длъжна да вземе навременни и ефикасни мерки за организиране на
съдебната система по начин, който да осигури разглеждането на всяко дело в разумен
срок (вж. Решение № 48/06.04.2020 г. по гр. д. № 1610/19 г., IV г. о. на ВКС , както и
цитираната там практика на ЕСПЧ).
1.1.7.) Както беше уточнено, размерът на обезщетението за
неимуществените вреди се определя при спазване на постулата, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – от съда по справедливост. „Справедливостта“ по смисъла
на този нормативен регламент не е абстрактно понятие, а е детерминирана от
преценката на редица конкретни факти, които са обективно съществуващи при всеки
отделен случай (вж. т. 11 от диспозитива и раздел II от мотивите на Постановление
№ 4/23.12.1968 г., Пленум на ВС). В тази връзка в производствата по чл. 2б ЗОДОВ
следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства като
личността на увредения, здравословното му състояние и др., но също общата
продължителност на производството, доколко тя надхвърля разумния срок, предвид
спецификите на конкретното дело, ангажираността на страната в съдебното
производство, повлияло ли е и как то върху начина й на живот, значението на делото
за самата страна и др. (вж. Решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/19 г., IV г. о. на
ВКС и Решение № 87/08.02.2024 г. по гр. д. № 1088/23 г., III г. о. на ВКС). Поначало
всяка неразумна продължителност на едно дело причинява неимуществени вреди,
поради което не е необходимо нарочно доказване на обичайните, типични вреди от
неимуществен характер, които винаги се търпят от лице, по отношение на което
съответното производство е продължило извън разумния срок, като притеснения и
безпокойство за неговото развитие, накърняване на чувството за справедливост и на
доверието в държавността (вж. Решение № 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/21 г., IV г. о.
на ВКС, както и посочената там съдебна практика, включително и на ЕСПЧ). За
негативни последици, надхвърлящи обичайните, обаче трябва да бъдат ангажирани
конкретни доказателства (вж. Решение № 50038/01.03.2023 г. по гр. д. № 2093/22 г., IV
г. о. на ВКС).
1.2.) Фактологията, която е релевантна в настоящия казус, се установява
3
посредством относимите към него доказателствени източници и е следната:
1.2.1.) От материалите, съдържащи се в кориците на гр. д. № 371/23 г. на Р.
съд – гр. С. (изисканото за послужване и приложено по сегашното дело), се
констатира, че:
1.2.1.1.) То е стартирало на 10.04.2023 г., въз основа на искова молба,
заведена от настоящия ищец срещу ЕТ „СК-С. С. С.“, като заявената претенция е по
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за присъждане на сумата от 1 300 лв. – платена на отпаднало
основание (развален договор за доставка и монтаж на климатик и бойлер).
1.2.1.2.) Още същия ден е било образувано гражданско дело в Р. съд –
гр. С. и по него е бил определен съдия-докладчик.
1.2.1.3.) С определение от 11.04.2023 г. е било извършено
положително произнасяне по искането на ищеца за обезпечение на предявения иск
(чрез запор на вземания до размера на исковата сума по банкови сметки на ответника в
конкретно визирани банкови институции), а на 12.04.2023 г. е била издадена и
обезпечителна заповед.
1.2.1.4.) С разпореждане от 11.04.2023 г. е било наредено изпълнение
на процедурата по чл. 131 ГПК спрямо ответната страна, а съобщението в тази връзка
е било връчено на ответника на 16.05.2023 г., при което 1-месечният срок за отговор на
исковата молба е изтекъл на 16.06.2023 г.
1.2.1.5.) Ответникът не е подал отговор на исковата молба и с
определение от 20.06.2023 г. съдът се е произнесъл по доказателствените искания на
ищеца и е насрочил първо открито заседание за 09.10.2023 г.
1.2.1.6.) За откритото заседание и двете насрещни страни са били
редовно призовани, но не са се явили лично, нито са били представлявани от
процесуален пълномощник, при което е бил даден ход на делото. Докладвана е била
молба на ищеца за постановяване на неприсъствено решение. Изготвен е бил доклад
на делото по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК и то е било обявено за решаване, с посочване,
че ще бъде произнесено неприсъствено решение до 09.11.2023 г.
1.2.1.7.) Самото неприсъствено решение е било издадено на
20.09.2024 г. и с него искът е бил уважен.
1.2.2.) В откритото заседание по сегашното дело ответникът, чрез
процесуалния си пълномощник, е представил писмени доказателства, представляващи
справки за натовареността на съдията-докладчик по гр. д. № 371/23 г. на Р. съд – гр. С.
и за ползван от същия отпуск, включително и такъв по болест. Тези доказателствени
материали не подлежат на обсъждане, доколкото нямат отношение към съществото на
производството по чл. 2б ЗОДОВ, след като вече беше изяснено, че подобни
обстоятелства не рефлектират върху отговорността, предвидена в последния цитиран
законов текст.
1.2.3.) Ищецът не е инициирал никакво доказване относно вредите, във
4
връзка с които търси процесното обезщетение.
1.3.) Установените факти, преценени на плоскостта на очертаните по-горе
принципни постулати, са опора за Ю.дическите заключения, че:
1.3.1.) Доколкото приключването на гр. д. № 371/23 г. на Р. съд – гр. С. е
след предявяването на сегашния иск, това не води до неговата недопустимост по чл. 8,
ал. 2 ЗОДОВ.
1.3.2.) Разглежданата искова претенция се явява доказана от гледна точка
на нейното основание. Елементите, изграждащи фактическия й състав, са изпълнени,
тъй като продължителността на гр. д. № 371/23 г. на Р. съд – гр. С. е общо 1 година, 5
месеца и 10 дни (от 10.04.2023 г. до 20.09.2024 г.), което в случая действително
надвишава разумния срок по чл. 6, § 1 ЕКПЧ.
1.3.3.) Продължителност от такова естество не е съответна на фактическата
и правната сложност на делото, нито на поведението на страните по него, тъй като:
1.3.3.1.) Касае се за осъдителен иск за парична сума на сравнително
ниска стойност, произтичаща от класически институт на облигационното право,
какъвто е неоснователното обогатяване поради отпаднало основание. А неговите
особености са много добре изяснен и в правната доктрина (вж. Ал. Кожухаров
„Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения“, нова редакция и
допълнение от П. Попов, 2002 г., стр. 337 и сл.), и в съдебната практика (вж.
Постановление № 1/28.05.1979 г., Пленум на ВС).
1.3.3.2.) Събрани са единствено писмени доказателства и то в много
малък обем, като ответната страна по делото не е изразила никаква позиция, а ищецът
е поискал издаване на неприсъствено решение.
1.3.3.3.) Неприсъственото решение не разкрива затруднения от
Ю.дическо естество, тъй като не се мотивира по същество и е достатъчно в него да се
укаже, че се основава на наличието на предпоставките за издаване на такъв вид
решение (чл. 239, ал. 2 ГПК). От тълкуването на чл. 238 – чл. 239 ГПК може да се
заключи, че постановяването му, по искане на ищеца, е обусловено от кумулативната
даденост на четири условия – да няма законова забрана, с оглед вида на делото;
ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в
първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие; на ответната страна да са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и искът да е
вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в исковата молба, и на
представените доказателства.
1.3.3.4.) Страните, респ. техни пълномощници, не са имали поведение,
което да забавя своевременното провеждане и финализиране на съдебното
производство.
1.3.3.5.) Процесуалните действия на съда, с изключение на времето за
5
постановяване на решението, са били навременни. Срокът от 11 месеца и 11 дни, в
чийто рамки е бил издаден финалният съдебен акт, обаче е довел до неразумната
продължителност на цялата съдебна процедура. Обсъдените характеристики на
предмета на производството показват, че срок от такъв порядък е необоснован, като
разумният срок в тази насока е бил онзи по чл. 235, ал. 5, изр. 1 ГПК – до 1 месец след
откритото заседание, в което е било завършено разглеждането на делото.
1.3.4.) На тази плоскост трябва да се приеме, че за ищеца са настъпили
типичните неимуществени вреди от установената неразумна продължителност на гр. д.
№ 371/23 г. на Р. съд – гр. С., свързани с обичайните неприятни преживявания в
подобна ситуация (притеснения, безпокойство, засягане на чувството за справедливост
и на доверието в правораздавателната система).
1.3.5.) Адекватната парична репарация за тези вреди следва да се фиксира
на сумата от 500 лв., по повод на което е съобразено, че не са ангажирани никакви
доказателства за вредни последици, надхвърлящи обичайните.
2. Относно съдебните разноски:
2.1.) Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски и на двете
насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
2.2.) Съдебно-деловодните разходи, които се полагат на ищцовата страна,
пропорционално на уважената част от иска, са 2,50 лв. и се формират от заплатената
държавна такса (10 лв.).
2.3.) Ищецът е получил безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в
производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – В.
И. Т. от С. а. к., с адрес на кантората в гр. С., пл. „Б.“ № 1, ет. 15, с личен адвокатски
№***, трябва да бъде присъдено съответно възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). То
е нужно да се фиксира на 150 лв. Определянето му е извършено от сегашния съдебен
състав на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото, при
отчитане на частичната неоснователност на иска (уважаването му е само за 1/4 от
предявения размер) и при зачитане на приетото в Решението от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд,
съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат
ограничение от националното законодателство за минимален размер на адвокатските
възнаграждения, а преценката трябва да се концентрира върху характеристиките на
защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални
действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените
съдебни заседания, като не следва да се пропуска, че все пак става въпрос за
квалифициран труд, полаган от лице с Ю.дическа правоспособност, което носи
завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на
разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение
6
кореспондира напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от
правна страна, на фона на частичното уважаване на исковата претенция. В хода на
съдебното производство е изготвена подробна искова молба, която е ориентирана към
доводи за дължимостта на претендираното обезщетение. Проведено е само едно
открито заседание, в което процесуален представител на ищеца не е взел лично
участие. Събрани са единствено писмени доказателства, които са малко по обем.
Спорът включва имуществено притезателно право на невисока материална стойност.
Разгледаната правна проблематика не е с особено висок интензитет на сложност,
включително по нея има трайно установена съдебна практика.
2.4.) На ответника не могат да бъдат присъдени търсените разходи за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска, тъй като не е удостоверено
тяхното реално извършване. В представения договор за правна защита и съдействие,
сключен между него и представлявалия го адвокат, е отразено, че уговореният хонорар
(600 лв.) ще бъде платен по банков път, но не са ангажирани доказателства за това,
което е задължително условие за положителна преценка в коментирания аспект (съобр.
т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д № 6/12 г., ОСГТК на ВКС).
Ръководейки се от изложените съображения, Р. съд – гр. Петрич, Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. съд – гр. С., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М.“
№ 57, с код по БУЛСТАТ ***, да заплати на Ю. А. А., с постоянен адрес в гр. С., ж.к.
„Н. IV“, бл. 435, вх. В, ет. 1, ап. 1, ЕГН **********, следните суми:
- 500 лв., на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от Ю. А. А., в резултат на нарушение на правото
за разглеждане и решаване на гр. д. № 371/23 г. по описа на Р. съд – гр. С. в разумен
срок, съгласно чл. 6, § 1 ЕКПЧ, по което дело същият е бил ищец, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.09.2024 г. до погасяването, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената му част до пълния претендиран размер
от 2 000 лв., както и
- 2,50 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляващи съдебни
разноски, дължими за производството по делото, пропорционално на уважената част
от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., Р. съд – гр. С., със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „М.“ № 57, с код по БУЛСТАТ ***, да заплати на
адвокат В. И. Т. от С. а. к., с адрес на кантората в гр. С., пл. „Б.“ № 1, ет. 15, с личен
7
адвокатски №***, сумата от 150 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
безплатната правна помощ, която е оказал на ищцовата страна на по делото, съобразно
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните по делото, пред Окръжен
съд – гр. Б., в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Р. съд – гр. Петрич.
Съдия при Р. съд – Петрич: _______________________
8