РЕШЕНИЕ
№ 10432
Пловдив, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ЗДРАВКА ДИЕВА |
| Членове: | МАРИЯ ЗЛАТАНОВА ПЛАМЕН ТАНЕВ |
При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА и с участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ПЛАМЕН ТАНЕВ канд № 20257180701784 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. Д., чрез адв. Д. З., срещу Решение с номер 749 от 30.06.2025г., постановено по анд. с номер 4022/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено НП с номер 24-0444-000289 от 28.06.2024г., издадено от Н. С. в ОД МВР – Пловдив, РУ 05 Пловдив, с което на Д. му е наложена глоба в размер на 3000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, глоба в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и глоба в размер на 20,00 лв. за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП.
Касационният жалбоподател сочи, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че същото е постановено с доза пристрастност. Налице са противоречия в показанията на разпитаните свидетели от двете страни, както и неправилно тълкуване на фактическата обстановка.
В срока за отговор на касационната жалба ответната страна не е подала такъв.
В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив сочи, че касационната жалба е неоснователна.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.
Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.
Решението е и правилно.
Атакуваното НП е било издадено за това, че на 07.06.20204г., в 00:30ч., в [населено място], [улица], Д. Д., като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, е използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, а именно умишлено е превел МПС в състояние, в което гумите му губят сцепление с пътната настилка и завърта МПС на 180 градуса на място, като продължава движение в обратна посока. Освен това е било установено, че лицето не е носило в себе си свидетелство за управление на МПС и не е съобразило поведението си с пътната маркировка.
Изложеното в НП се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Свидетелят Б., явяваща се и актосъставител, е заявила пред районния съд, че с колегата си патрулирали в района на извършване на нарушението, когато чули свистене на гуми. Видели лично как автомобилът на санкционираното лице се завъртял в обратна посока, с което е застрашил и други участници в движението. Нейните показания се подкрепят и от показанията на свидетеля П., който също е бил очевидец на нарушението.
За оборване на изводите в НП в полза на Д. е бил разпитан свидетелят Мазев, който отрича извършването на „дрифт“.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че правилно районният съд е приел в мотивите си, че следва да се кредитират показанията на свидетелите Б. и П., доколкото същите са незаинтересовани от спора лица, а свидетелят Мазев е приятел на нарушителя, присъстващ на място към момента на нарушението, поради което е логично да се опита да обори установените факти от административния орган. Освен това са налице и разминавания относно скоростта, с която се е движел Д., които разминавания идват от показанията на св. Мазев и самия Д..
Правилно Районен съд – Пловдив е приел, че няма извършване на процесуални нарушения от страна на АНО, като АУАН и НП отговарят на законовите изисквания.
Административният орган правилно е приложил и материалния закон.
Чл. 175А, ал. 1, пр. 3 урежда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно уредената санкцията е фиксирана и органът няма как да я изменя.
Неносенето на СУМПС към момента на проверката също е правилно подведено през съответната материална норма, а именно чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП, действаща към момента на извършване на нарушението.
Чл. 6, т. 1, пр. последно урежда, че участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка. Установи се по делото, че при извършване на „дрифт“ санкционираното лице не е съобразило пътната маркировка на място, а именно тип М2, която представлява „двойна непрекъсната линия“. Т.е. същата не може да бъде пресичана, но това е сторено с извършване на „обратния завой“, за което няма и спор по делото. Санкционната норма на чл. 185 ЗДвП също е правилно приложена.
Не са налице данни за приложение на чл. 28 ЗАНН с оглед характера на извършените нарушения и тяхната съвкупност.
Като извод от горното касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила.
Разноски в производството не се дължат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 749/30.06.2025г., постановено по АНД № 4022/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |