Р
Е Ш Е Н И Е
№
1026
гр. Перник, 27.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на тридесет и първи май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 09085 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” срещу Т.П.Д., с адрес: ***,
с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 626,78 лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „“, бл. , вх. , ап. , от
които: главница в размер на 534,93лева за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г. включително, сумата от 91,85 лева, представляваща законна лихва за
забава за периода от 10.07.2016г. до 25.09.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК, до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
06932/2018г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение
на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по
облигационното правоотношение, в което се намират с ответника, като е доставяло
топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от време, но
от страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията му, респ.
незаплащане на дължимите за това суми.
В
законоустановения едномесечен срок, ответната страна, е депозирала писмен
отговор, в който оспорва по основание и размер предявените искови претенции,
като оспорва наличието на облигационна връзка между него и иищеца. Ответникът е
посочил, че не оспорва размера на исковите претенции, както и отнасящите се към
тях периоди от време, като същевременно излага твърдения за погасяването им по
давност
В съдебно заседание, ищеца поддържа
исковете така, както са предявени с исковата молба. Ответникът пледира за
неоснователност и недоказаност на предявените искове, като излага доводи за
наличие на безвъзмездно ползване на имота от страна на ответника, което
изключва задълженията му към трети лица. Алтернативно се иска решение, при
което съдът да съобрази обема от права на ответника, налични преди
прехвърлителната сделка.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 5069 от 11.10.2018г. по ч. гр. д. № 06932 по описа за 2018г. на
ПРС, която е била връчена на ответника (в хода на заповедното производство –
длъжник). В срокът по чл. 414 ГПК същият е депозирал писмено възражение, поради
което за ищецът по настоящото дело е възникнало задължение да предяви
установителните си искове в предвидения в разпоредбата на чл. 415 ал. 4 ГПК
срок. Настоящата искова молба е предявена предоставения от закона едномесечен
срок, поради което съдът намира същата за допустима и следва да се произнесе по
нея.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч.: заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
169, том. ХХІІІ, дело № 5742/97г. на нотариус Ивайло Иванов, както и заверено
копие на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ,
се установява, че ответницата притежава пожизнено правото на ползване
върху процесния имот, който е топлофициран, поради което и същата се явява
клиент на топлинна енергия.
Съдът
не споделя доводите, наведени във възражението на ответницата, че върху същата
не тежи задължението да заплаща разходите за обслужване на процесния имот, в т.
ч. и разходите за топлинна енергия, тъй като същата е запазила правото на
ползване безвъзмездно. При прехвърляне на правото на собственост със запазване
на правото на ползване, дали това право е възмездно или не е, се явява без правно
значение в отношенията с топлофикационното дружество, като трето по сделката
лице. Договореностите, направени с обсъдения по-горе нотариален акт не се
отнасят до облигационната връзка на ищцовото дружество и ответника по делото.
Както се сочи и в Решение № 450/18.06.2009г. по гр. д. № 508/2008г. ІІІ ГО, ВКС,
договора има силата на закон, но само между страните, които са го сключили /чл.
20а ЗЗД/, а в договора между ответницата и лицето Георги Асенов Савов, ищцовото
дружество не участва.
С оглед горното, съдът намира, че облигационната връзка между страните е възникнала по силата
на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито
от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-Перник”АД. Облигационната връзка между страните по делото е възникнала
ex lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна
енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището
и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни
единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която
е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на
показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда
енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните
сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с
енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на
топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на
изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление,
което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти),
наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона
и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части,
топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
В
съдебното заседание, ответникът, чрез пълномощника си, е посочил, че не оспорва
обстоятелството, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия на стойност,
идентична с претендираната от ищеца. Ответната страна не оспорва и размера на
претендираната лихва за посочения исков период. Предвид това, на основание чл.
146 ал. 1 ГПК съдът е обявил тези обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от
доказване.
Тук
следва да се отбележи, че съдът споделя доводите на ответната страна, че същата
следва да отговаря само до размера на 4/6 от задълженията за имота, доколкото
същата е запазила правото на ползване спрямо обема от права, които е
притежавала преди процесната прехвърлителна сделка. С оглед на това
обстоятелство, предявения установителен иск за сумата от 534,93 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.
Перник, ул. „“, бл. , вх. , ап. за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.
включително, следва да бъде уважен до размера на 356,62 лева, представляващи
4/6 от общия размер, и отхвърлен в останалата му част до 534,93 лева, като
неоснователен.
Съгласно
ал. 6 на чл. 34 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за
плащане, купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Както
беше посочено по-горе, поради неоспорване на размера и периода на
претендираната лихва за забава, това обстоятелство е обявено за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване. С оглед това обстоятелство, и предвид
обема от права, притежавани от ответницата, предявения установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до
размера от 61,23 лева, представляващи 4/6 от дължимата законна лихва за забава за периода от
10.07.2016г. до 25.09.2018г., а в останалата му част – до пълния претендиран
размер от 91,85 лева – отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата от 356,62 лв., считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 10.10.2018г. до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за
заповедното и исковото производства (150.00 лв. – за исковото и 50.00 лв. – за заповедното
производства).
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 260.00 лева, от които: 150,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 25.00 лв. – държавна
такса в исковото производство, 10.00 лева – държавна такса за издаване на 2 бр.
удостоверения, 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и 25.00лв. – държавна такса в заповедното производство. В
съответствие с уважената част от исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 173,33лв. за направените по делото разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Ответникът е доказал
разноски в исковото производство в размер на 200.00 лева, от които, съобразно
отхвърлената част, следва да му бъдат присъдени 66,67 лева. Ответникът е
направил искане за присъждане на разноски и в заповедното производство, но в
материалите по същото не се съдържат доказателства, които да сочат за извършени
такива. С оглед на това обстоятелство, съдът е изправен пред невъзможността да
стори това.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск,
предявен от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр.Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Т.П.Д., с адрес: ***, че ответника ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 356,62 лева, представляваща стойност
(главница) на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „“, бл. , вх. , ап. за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително, сумата от 61,23 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 25.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.10.2018г.
до окончателното й изплащане, за която сума по ч. гр. дело № 07363/2018г. по
описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ в останалите им части, до пълния размер от
534,93 лв. за иска по чл. 422 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и до пълния размер от 91,85 лв. – за
иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.П.Д., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Топлофикация - Перник”АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,
сумата от 173,33 лв., представляваща
направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение, в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к.
„Мошино“, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ
на Т.П.Д., с адрес: *** сумата от 66,67лв., представляваща направени в
исковото производство разноски за
адвокатско възнаграждение, в съответствие с отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила ч. г. д. № 06932/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.