Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003
гр. Трявна, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
в публично заседание на
четвърти февруари, две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Валентина Николова, като разгледа
докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 98 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, обективно съединен
при условията на евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл.79 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
В исковата
молба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против Д.О.У. се твърди, че на
16.10.2017 г. е сключен договор за потребителски кредит между „БНБ Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника, с който е отпуснат кредит на последния в
размер на 5300 лв. Кредотополучателят се задължил да върне сумата по кредита в
срок до 5.10.2021г., на 48 броя равни месечни вноски, всяка от които по 211,07
лв., съгласно погасителен план към договора. Погасителните вноски съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските по
кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща печалба на кредитора, като общата стойност на плащанията по
кредита била договорена в размер на 10 131,36 лв. Договорната лихва била в
размер на 4831,36 лв. Крайният срок за изпълнение на всички задължения бил
5.10.2021 г. Съгласно чл.5 от договора, при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер. Съгласно
договора, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава
за периода от 6.9.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер
на 792,71 лв. С приложение 1 от 12.02.2019г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД
прехвърлило в полза на ищеца вземанията по договора за кредит. На ответника
било изпратено уведомление за извършената цесия, както и за настъпилата
предсрочна изискуемост на 15.02.2019г., като същото било върнато в цялост с
отбелязване, че ответникът се е преместил на друг адрес. На 07.01.2020 г. било
изпратено повторно уведомително писмо, върнато отново в цялост. Във връзка с
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което
съдът уважил исканията за издаване на такава заповед, ищецът бил уведомен, че
следва да предяви иск за установяване на вземането си.
Претендира
се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми: 4753,56 лв. –
главница за периода 5.9.2018 г. – 5.10.2021 г.; 2317,34 лв. – договорна лихва
за периода 5.9.2018 г. – 10.01.2020 г.; 792,71 лв. – лихва за забава за периода
6.9.2018 г. – датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга. При условията на
евентуалност се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца горните
суми за главница и договорна лихва, както и сумата от 846,10 лв. като
обезщетение за забава за периода 06.09.2018 г. до датата на предявяване на иска.
Претендира се и заплащане на направените по делото разноски.
На
ответника са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК, а на същия на осн. чл.47 ал.6 ГПК е назначен особен
представител – адв. Ц. М..
В срока по
чл.131 ГПК особеният представител на ответника – адв. Ц. М., е депозирала
писмен отговор. В него сочи, че договорът за кредит не отговарял на изискванията
на чл.10 ал.1 ЗПК, включително по отношение на шрифта, на който бил изписан.
Освен първата му страница, следващите били изписани с шрифт по-малък от 12.
Всичко това водело до недействителност на договора. При обявяване на договора
за недействителен, потребителят дължал връщане само на главницата по кредита. В
случай че договорът бил действителен, предявеният иск се оспорва по размер.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на пълномощника си –
юрисконсулт Б.Р., поддържа предявения иск. Ответникът, чрез назначения му
особен представител адв. Ц. М., поддържа изразеното в писмения отговор
становище, с изключение на направеното възражение относно шрифта в договора за
потребителски кредит. Счита, че претендираната в исковата молба сума за
застраховка не е дължима, тъй като невнасянето на една от вноските по договора
за кредит водело до прекратяване на договора за застраховка.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Със заявление вх.№106/03.02.2020 г. ищецът е поискал издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника.
Със заповед №5/04.02.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №22/2020
г. по описа на Районен съд - Трявна, е разпоредено ответникът да заплати на
ищеца следните суми: СУМАТА от 4753,56 лв. - главница по договор за потребителски
кредит №PLUS-15364899/16.10.2017г. за периода 05.09.2018г. – 05.10.2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 03.02.2020г. до
окончателното изплащане на задължението; СУМАТА
от 2317,34 лв. - договорна лихва за периода 05.09.2018г. – 10.01.2020г.; СУМАТА от 792,71 лв. - лихва за забава
за периода 06.09.2018г. – 02.02.2020г.; СУМАТА
от 157,27 лв. - разноски по делото, включващи внесена ДТ в посочения размер; СУМАТА от 50,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1
т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск относно вземането си срещу
длъжника.
Въз основа
на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото
доказателства, се установява следното от фактическа и правна страна:
На 16.10.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД /като кредитор/ и ответника Д.О.У. /като кредитополучател/ е
сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15364899,
по силата на който кредиторът е предоставил на ответника паричен кредит в
размер на сумата от 5300,00 лв., срещу задължението за връщането й чрез 48 броя
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 211,07 лв., първата от която
платима на 05.11.2017 г., а последната на 05.10.2021 г. Според условията на
договора: Месечните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора. При забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноската, вземането става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост. Годишният процент на разходите е 33.99 %, а лихвения процент е 27.39
%. Общата стойност на плащанията е 10 131,36 лв., като в тази сума е
включена такса ангажимент в размер на 185,50 лв., както е включена и
застрахователна премия в размер на 1424,64 лв. по сключена от ответника
застраховка „Защита на плащанията“, за което е издаден сертификат
PLUS-15364899.
На 27.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД
/като продавач/ и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД /като купувач/ е
сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който
продавачът прехвърля на купувача вземанията си срещу длъжници по потребителки
кредити, които не се изпълняват, като е уговорено вземанията и длъжниците по
тях да бъдат посочени в приложение №1 към договора. С приложение №1 от
12.02.2019 г. към сключения рамков договор са прехвърлени вземанията към
ответника по договора от 16.10.2017 г., които са в размер, както следва:
4753,56 лв. – главница; 2317,34 лв. – договорна лихва; 167,04 лв. – остатък от
лихва в просрочие, или общо 7237,94 лв.
С пълномощно №3230/2018 „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ЕАД да уведоми съгласно чл.99
ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 27.07.2017 г.
До ответника са изпратени 2 броя уведомителни писма,
съответно от 15.02.2019 г. и от 07.01.2020 г., с които ищецът „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД уведомява за извършената продажба и прехвърляне на вземания със
сключения рамков договор, но те не са били получени.
Въз основа на заключението на допуснатата по делото съдебно
– счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице К.Н.Д. и прието като
доказателство по делото, се установява, че кредитът по договора с ответника е
бил усвоен на 17.10.2017 г., като преводът е направен по сметка в Банка ДСК.
Застрахователната премия на застрахователя е заплащана съгласно погасителния
план, ведно с главница и лихва. Неплатената главница по договора за периода
05.09.2018 г. /падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до 05.10.2021 г.
/падеж на последна погасителна вноска/ е в размер на 4753,56 лв. Неплатената
главница по договора за кредит за периода 05.09.2018 г. до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в размер на 1754,17 лв.
Размерът на неплатената възнаградителна лихва към 10.01.2020 г. /датата на
обявяване на предсрочната изискуемост/ е 1507,54 лв. Размерът на обезщетението
за забава за периода от 06.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда - 02.02.2020 г. е 793,96 лв. Според заключението също, в исковата молба
към главницата са включени 6 броя месечни застраховки на стойност 178,08 лв.,
отнасящи се за периода 05.09.2018 г. – 05.02.2019 г. включително, като няма
данни за заплащането на застрахователна премия от кредитора на
застрахователната компания. Освен това, според договорните условия, при
неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на
погасителната вноска, застрахователното покритие се прекратява автоматично.
След приспадане на сумите по застрахователните вноски, неплатената главница е в
размер на 4575,40 лв. От обясненията на вещото лице в о.с.з. на 04.02.2021 г.
става ясно, че към датата на съдебното заседание падежиралата главница /без
застрахователните вноски/ е в размер на 3114,75 лв., а лихвата за забава към
тази дата е в размер на 669,63 лв. Остатъкът от дължимата главница /без
застрахователните вноски/ е в размер на 1460,73 лв.
При гореустановеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
По установителния иск:
Въз основа на събраните по делото доказателства се доказва
по безспорен начин наличие на облигационно правоотношение по сключен договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-15364899 от
16.10.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника Д.О.У..
Клаузите на договора не противоречат на разпоредбите на
ЗПК, а уговорените в тях годишна лихва и годишен процент на разходите са под
допустимите, предвидени в закона. Съгласно чл.19 ал.4 от Закона за
потребителския кредит, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва при просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Към датата на сключване на договора ОЛП определен от БНБ е в размер на 0.00 %,
а съгласно постановление №426 на Министерския съвет от 18.12.2014г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения,
законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент
на Българската народна банка в сила от 01 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. Следователно, размерът на законната
лихва към датата на сключване на договора е 10 %, поради което определеният ГПР
от 33.39 % не надвишава нормативно определения, а възражението на особения
представител на ответника за противоречие на възнаградителната лихва с добрите
нрави е неоснователно.
Констатира се също така по делото, че въз основа на
сключения договор ответникът е получил уговорената като кредит сума, според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Възникналото за него
задължение за връщането й съобразно договорните условия е изпълнявано до 05.08.2018
г., като след тази дата, отново според заключението на съдебно счетоводната
експертиза, плащанията са преустановени и остава непогасена сума за главница в
размер на 4575,48 лв., включена в погасителните вноски за периода от 05.09.2018
г. до 05.10.2021 г. Възнаградителната лихва за предоставената като кредит сума,
за периода 05.09.2018 г. до 10.01.2020 г., е в размер на 1507,54 лв.
С договор за цесия вземанията към ответника по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-15364899 от
16.10.2017 г. са прехвърлени от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД в
полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, като прехвърлянето е
породило правно действие по отношение на длъжника, независимо от
обстоятелството, че за него не му е било съобщено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Към исковата молба,
инициирала образуване на настоящото съдебно производство, е приложено
уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, което е достигнало
до длъжника /чрез назначения му особен представител/ и представлява надлежно
съобщаване на цесията съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, като този факт следва да бъде
съобразен от съда, на основание чл.235 ал.3 ГПК.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 03.02.2020 г., като към тази дата са били дължими и
падежирали вноски по договора от 11 до 27 включително, поради което и съгласно
договорните условия кредиторът е разполагал с възможността да обяви кредита за
предсрочно изискуем. В договора за потребителски кредит е уговорено, че предсрочната
изискуемост настъпва автоматично, т.е. без изпращане на уведомление, но с оглед
задължителните указания по т.18 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ, относими за кредитните институции, но
намиращи аналогично приложение и при финансовите институции, какъвто е ищецът
по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ, е необходимо длъжникът да е бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В случая няма данни това да е сторено, поради което към
датата на подаването му кредиторът не е упражнил това право. Независимо от
това, с оглед указанията по Тълкувателно решение №8/02.04.2019г. по т.д.
№8/2017г. на ОСГТК на ВКС, в производството по предявен иск с правно основание
чл.422 ГПК съдът следва да съобрази и настъпилите след предявяване на иска
факти, като може да уважи иска и за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо.
В случая съобразно погасителния план по договора, към
датата на приключване на устните състезания по делото /на 04.02.2021 г./ главницата
по падежирали вноски през периода 05.09.2018 г. – 05.01.2020 г. е в размер на
3114,75 лв.
Възнаградителната лихва върху вноските за периода
05.09.2018 г. – 10.01.2020 г. за тях е в размер на 1507,54 лв.
Обезщетението за
забава към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК е 793,96 лв.
До размера на горните суми предявеният установителен иск е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Следва да се има предвид, че в признатата като дължима сума
за главница съдът не включва сумата за застрахователни вноски по сключена
застраховка „Защита на плащанията“. Претенции за установяване дължимост на суми
по такава застраховка не са направени пред съда, а същите представляват
самостоятелно вземане, което е различно от вземането за главница, договорна
лихва и обезщетение за забава по договора за кредит. Включването на
застрахователните вноски в погасителни план на договора за кредит, не ги
приравнява на главница по договора.
Поради изложените по-горе съображения, следва да се признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: СУМАТА от 3114,75
лв. - главница по договор за потребителски кредит №PLUS-15364899/16.10.2017г. за периода
05.09.2018г. – 05.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението 03.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; СУМАТА от 1507,54 лв. - договорна лихва за периода 05.09.2018 г.
– 10.01.2020 г.; СУМАТА от 792,71 лв. - лихва за забава за периода 06.09.2018
г. – 02.02.2020 г. В останалата част предявеният установителен иск следва да се
отхвърли, като неоснователен.
По евентуалните
осъдителни искове:
С оглед частичното отхвърляне на предявения установителен
иск съдът дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност спрямо
него осъдителни такива.
Съдът намира, че в хода на производството по настоящото
дело ответникът е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15364899 от
16.10.2017 г., с връчването на съдебните книжа на назначения му от съда особен
представител /в с.см. решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на ВКС/,
поради което дължи връщане и на главницата по непадежиралите към датата на
приключване на устните състезания погасителни вноски за периода 05.02.2021 г. –
05.10.2021 г., която е в размер на 1460,73 лв. Тази сума следва да бъде
присъдена в полза на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, като в останалата част предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Доколкото от заключението на съдебно счетоводната
експертиза се установи, че размерът на възнаградителната лихва по договора за
кредит за посочения в исковата молба период 05.09.2018 г. – 10.01.2020 г. е
1507,54 лв., за която сума е признатото вземане по установителния иск, то
предявеният осъдителен иск за сумата от 809,80 лв., представляваща разликата
между претендираната като възнаградителна лихва сума в размер на 2317,34 лв. и
признатата за установена като дължима в размер на 1507,54 лв., е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава съдът
не следва да се произнася, тъй като установителният иск относно нея е уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното
искане от ищеца, ответникът следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 137,51
лв. - направени разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
заявлението, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ
във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед
изхода на делото, направеното искане от ищеца и представения от него списък по
чл.80 ГПК, ответникът следва да му заплати сумата от 960,71 лв. - направени
разноски в настоящото исково производство съобразно уважената част от исковете.
Разноските по делото включват ДТ в размер на 175,56 лв., възнаграждение за вещо
лице в размер на 200,00 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на
723,18 лв. Ответникът следва да заплати и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100,00 лв., предвид фактическата и правна сложност
на делото, както и обема и вида на извършените от юрисконсулта процесуални
действия.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Д.О.У., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** /с
назначен особен представител адв. Ц. М. ***/, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Люлин, ж.к. Люлин №10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от Д. Б.Б., следните суми: СУМАТА от 3114,75 лв. /три хиляди сто и четиринадесет лева и 75 ст./ -
главница по договор за потребителски кредит №PLUS-15364899/16.10.2017г. за периода
05.09.2018 г. – 05.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението 03.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; СУМАТА от 1507,54 лв. /хиляда петстотин и седем лева и 54 ст./ -
договорна лихва за периода 05.09.2018г . – 10.01.2020г.; СУМАТА от 792,71 лв.
/седемстотин деветдесет и два лева и 71 ст./ - лихва за забава за периода
06.09.2018 г. – 02.02.2020 г., за което е издадена заповед №5/04.02.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.
№22/2020 г. по описа на Районен съд - Трявна, на основание чл.422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск В ЧАСТТА досежно признаване за установено дължимостта на сумата над
3114,75 лв. - главница по договор за кредит №PLUS-15364899/16.10.2017г. до
претендирания размер от 4753,56 лв., на сумата над 1507,54 лв. до
претендирания размер от 2317,34лв. - възнаградителна лихва за периода 05.09.2018 г.
– 10.01.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.О.У., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** /с назначен особен представител адв. Ц. М. *** /, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин №10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от
Д. Б.Б.,
сумата от 1460,73 лв. /хиляда четиристотин и шестдесет лева и 73 ст./ - главница по договор за потребителски кредит №PLUS-15364899/16.10.2017г. за периода
05.02.2021 г. – 05.10.2021 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.06.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл.79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част за горницата
над 1460,73 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Люлин, ж.к. Люлин №10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от Д. Б.Б., против Д.О.У., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** /с
назначен особен представител адв. Ц. М. ***/, иск за заплащане на сумата от 809,80
лв. /осемстотин и девет лева и 80 ст./, представляваща разликата над сумата от 2317,34 лв. до сумата от 1507,54 лв. - възнаградителна лихва за периода 05.09.2018 г.
– 10.01.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.О.У., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** /с назначен особен представител адв. Ц. М. ***/,
да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин №10, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван
от Д. Б.Б., сумата от 137,51 лв. /сто тридесет и седем лева и 51
ст./ - направени разноски в заповедното производство съобразно уважената част
от заявлението, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
/петдесет лева/ на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона
за правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА Д.О.У., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** /с назначен особен представител адв. Ц. М. ***/,
да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин №10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от
Д. Б.Б.,
сумата от 960,71 лв. /деветстотин и шестдесет лева и 71 ст./- направени разноски
в настоящото исково производство, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лв. /сто лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: