№ 3582
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. ВА.а
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело №
20213110115997 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „У.е.“ ЕООД /с предишно наименование „Ю.” ЕООД/ твърди, че между
ответника А. А. И. и „Б.т.к.“ ЕАД е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от 18.04.2018 г. за ползване на
мобилна услуга за номер *********** при условията на тА.ен план Smart XL с месечна
абонаментна такса 31.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Поддържа, че ответникът не е
изпълнил свои задължения, начислени по следните фактури: № **********/08.05.2018 г., №
**********/08.06.2018 г., № **********/08.07.2018 г., № **********/09.08.2018 г. за
отчетния период 08.04.2018 г. – 08.08.2018 г. за сумата от 97.03 лева. Ищецът посочва, че
поради неизпълнение на задължението за заплащане на посочената сума процесният договор
за мобилни услуги е предсрочно прекратен на 10.08.2018 г. и на ответника е начислена
неустойка в размер на 79.98 лева. Излага, че съгласно т. 2 от договора в случай на
предсрочното му прекратяване по вина на потребителя последният дължи неустойка равна
на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти
за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
В исковата молба се твърди, че процесното вземане е прехвърлено от „Б.т.к.“ ЕАД на
„С.Г.Г.“ ООД по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. и впоследствие – от „С.Г.Г.“
ООД на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г. Наведени са доводи, че ответникът следва
да се счита за уведомен за извършените цесии с получаването на препис от исковата молба и
приложените писмени доказателства.
Обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че в негова полза
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 8593/2021 г. по описа на ВРС,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Отправя искане до съда за приемане за установено, че А. А. И. дължи на „У.е.“ ЕООД
/с предишно наименование „Ю.” ЕООД/ сумата от 79.98 лева – неустойка за предсрочно
1
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
*********** от 18.04.2018 г., сключен между ответника и „Б.т.к.“ ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени от последното дружество на „С.Г.Г.“ ООД по силата на договор за цесия от
16.10.2018 г. и впоследствие – от „С.Г.Г.“ ООД на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 8593/2021 г.
по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е
депозирал писмен отговор, с който навежда доводи за неоснователност на предявения иск.
Сочи, че по делото не се установява ответникът да е уведомен за начисляването на
претендираната неустойка. Оспорва същият да е уведомен и за извършените цесии. Прави
възражение за погасяване по давност на претендираното вземане.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема следното от фактическа и
правна страна:
От приложеното ч.гр.д. № 8593/2021 г. по описа на ВРС, се установява, че в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата,
предмет на настоящото производство. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК. Поради
изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото
производство и същото е допустимо.
Основателността на предявения иск е обусловена от наличието на следните
материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно
отношение между „Б.т.к.“ ЕАД и А. А. И. по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от 18.04.2018 г.; 2)
прекратяването на сключения договор; 3) наличието на валидна клауза за неустойка; 4)
наличието на валидно сключени договори за цесия между „Б.т.к.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД и
между „С.Г.Г.“ ООД и ищеца, предмет на които е вземането за неустойка за предсрочно
прекратяване на процесния договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 6)
съобщаването на цесиите на ответника.
С исковата молба е представен договор от 18.04.2018 г., сключен между ответника А.
А. И. и „Б.т.к.“ ЕАД. Видно от съдържанието му, с него са уговорени условия за ползване на
мобилен телефонен номер ***********. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, като
предвиденият с него месечен абонамент е в размер на 31.99 лева с ДДС. Включена е изрична
клауза, съгласно която в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения
срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми,
абонатът дължи на „Б.“ ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече
от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка.
В чл. 50.6, б. „в“ във вр. с чл. 43.1 от Общите условия на мобилния оператор, на
които клаузи се позовава ищецът, изрично е предвидено правото на оператора да прекрати
сключения договор с 30-дневно писмено предизвестие при неплащане в срок на дължимите
суми за предоставените услуги.
Макар в цитираните клаузи от договора и общите условия да се използва понятието
„прекратяване“ на договора, по същество се касае за развалянето му поради виновно
неизпълнение на насрещните задължения на потребителя и в частност – тези за заплащане
на дължимите суми за потребени мобилни услуги.
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
2
отношенията между страните по делото обстоятелството, че ответникът е потребил
далекосъобщителните услуги, начислени с описаните в исковата молба фактури, издадени в
периода от 08.05.2018 г. до 09.08.2018 г., като липсват доказателства за извършени
плащания от страна на А. И. по така издадените фактури. В този смисъл е възникнало
предвиденото в Общите условия на мобилния оператор основание за разваляне на договора.
Същевременно, липсват доказателства за отправено от „Б.т.к.“ ЕАД писмено предизвестие
съобразно предвиденото в чл. 50.6 от Общите условия. Доколкото не е спазен предвиденият
в ОУ ред за разваляне на договора, настоящият съдебен състав намира, че не се е
осъществило и основанието за начисляване на претендираната неустойка.
Допълнително следва да се отбележи, че от съдържанието на приобщените по делото
писмени доказателства не се установява прехвърлянето на процесното вземане в полза на
ищцовото дружество. Договорите за цесия, сключени съответно на 16.10.2018 г. между
„Б.т.к.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД /л. 22-27/ и на 01.10.2019 г. между „С.Г.Г.“ ООД и „Ю.“ ЕООД
/л. 28-29/, по отношение на описанието на прехвърлените вземания, препращат към
приложения, които не са представени по делото. Към исковата молба са приложени
потвърждение за прехвърляне на процесното вземане от „Б.т.к.“ ЕАД на „С.Г.Г.“ ООД, както
и извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, сключен между „С.Г.Г.“ ООД и
„Ю.“ ЕООД. И в двата документа вземането е индивидуализирано единствено посредством
име и ЕГН на длъжника и размер, без да е посочено основанието, от което произтича.
Поради това не може да се направи категоричен извод, че се касае именно до вземането за
неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги от
18.04.2018 г. при наличието на данни и за други задължения на ответника към мобилния
оператор. Наред с изложеното приложеното на л. 19 от делото извлечение съставлява
едностранно подписан от ищеца документ. Нещо повече, съдържанието на същия е неясно –
от една страна е вписано, че се издава от цедента /„С.Г.Г.“ ООД/, а от друга издателят е
индивидуализиран чрез изписване на ЕИК и седалище и адрес на управление, съвпадащи с
тези на цесионера „Ю.“ ЕООД и документът е подписан от управителя на последното
дружество.
Поради така изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Доколкото ответникът не е претендирал разноски в производството, такива не следва
да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.е.“ ЕООД /с предишно наименование „Ю.” ЕООД/,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, срещу А. А. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 79.98 лева /седемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер *********** от 18.04.2018 г., сключен между ответника и „Б.т.к.“
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от последното дружество на „С.Г.Г.“ ООД по
силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. и впоследствие – от „С.Г.Г.“ ООД на ищеца с
договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр. дело № 8593/2021 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
3
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4