№ 109
гр. Г., 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на шестнадесети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20245550100176 по описа за 2024 година
Производството е за развод по исков ред с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
Производството е образувано по искова молба на И. Ж. И. срещу П. М. И., с която се
предявява иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК. Ищцата твърди, че с ответника са сключили
граждански брак на 07.12.2021 г. в гр. Д. и от брака имали родено едно дете К.П.И., родена
на 22.02.2022 г. Твърди, че след сключване на брака заживели в жилището на баба й,
находящо се в гр. Д.. Твърди, че отношенията между двамата били нормални като за
семейство. Сочи, че през 2023 г. заедно с ответника и детето заминали при родителите й в
Австрия, където започнали работа и първоначално живеели при родителите на ищцата.
Сочи, че отношенията с ответника се влошили, когато се отделили да живеят сами. Твърди,
че започнали скандали, ответника престанал да се грижи за нея и детето, започнал да я бие.
Твърди, че след като ответника посегнал на баща й, прекъснала всякакви контакти с него и
се прибрала в България с детето, където се установила да живее и към настоящия момент в
гр. Г., в жилище на родителите й. Твърди, че сама се грижи за детето, подпомагана от
нейните родители. Поради което иска да бъде прекратен брака им чрез развод по
изключителна вина на ответника, като се предоставят на нея родителските права върху
роденото от брака дете, а на ответника се определи режим на лични отношения с детето и да
се осъди ответникът да заплаща издръжка на детето в размер на 350 лева месечно. Иска от
съда да постанови след прекратяване на брака ответника да носи предбрачното си фамилно
име – Р.. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника П. М. И..
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните изводи:
Установява се, че страните И. Ж. И. и П. М. И. са сключили граждански брак на
07.12.2021 г. в гр. Д., видно от удостоверение за сключен граждански брак № 160, издадено
1
въз основа на акт за граждански брак № 160 от 07.12.2021 г. от длъжностно лице по
гражданско състояние при Община Д. /л.4 от делото/. От брака си страните имат родено
едно дете – К.П.И., родена на 22.02.2022 г., ЕГН ********** /видно от удостоверение за
раждане №**********, издадено въз основа на акт за раждане № 334 от 24.02.2022 г. на
Община Стара Загора /л.5/.
І. 1. Относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака и въпроса за вината:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен.
Съобразно задължителната съдебна практика, съдържаща се в разрешенията, дадени в
ППВС № 10 от 1971 г., дълбокото и непоправимо разстройство на брака е налице, когато
запазването му не би създало нормални условия за живот на съпрузите. Дълбоко е това
разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски
отношения, като в тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма
такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството,
което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите,
като една от причините, която може да доведе до разстройството на брака е
продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тази раздяла не трябва да се счита за
абсолютно основание за прекратяване на брака, но при наличието й съдът е длъжен да
изследва с оглед на доказателствата по делото дали тя е причина или само проява на
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, т.е. дали това разстройство може да бъде
преодоляно, за да се възстановят нормални съпружески отношения на доверие, уважение,
взаимна грижа и разбирателство (в този смисъл решение № 306 от 06.10.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 1365/2010 г., ІІІ г.о.).
За установяване на спорните обстоятелства са събрани гласни и писмени
доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Иванка
Атанасова Георгиева /баба на ищцата/ и Красимира Гочева Сидерова, чиито показания съдът
прецени предвид всички останали доказателства по делото съгласно чл. 172 ГПК с оглед на
тяхната евентуална заинтересованост. Показанията им са последователни, взаимно
допълващи се и идентични, без противоречия, поради което съдът ги кредитира изцяло, а
също и съответстват на останалия доказателствен материал по делото. От показанията на
двете свидетелки е видно, че съпрузите не живеят заедно от 2023 г. По време на брака са
имали скандали, появила се и друга жена в живота на ответника. Ответникът не
дезинтересирал от детето и не помага с парични средства.
Съгласно чл. 14 и чл. 15 СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата
на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, като съпрузите живеят
съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделно. В случая се установява
като причина за раздялата на съпрузите поведението на ответника, съпроводено с физическо
насилие и изневери.
2
Отношенията между съпрузите са окончателно приключили, като няма никаква
възможност за заздравяване на брачната връзка. Съпругата е категорична в желанието си за
прекратяване на брачната връзка. В тази връзка ще се отбележи, че съдът макар и да има
правомощието да изследва доколко има възможност за заздравяване на брачната връзка, то
няма възможност да им налага брачно съжителстване против тяхната свободна воля. Затова
и съдът намира, че се установи не само наличието на дълбоко, но и на непоправимо
разстройство на брака между съпрузите, поради което следва да се допусне неговото
прекратяване чрез развод.
2. Относно брачната вина:
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК съдът се произнася по вината за разстройството на брака,
ако някой от съпрузите е поискал това. Ищецът И. Ж. И. в исковата молба иска бракът да
бъде прекратен по изключителна вина на ответника.
От гласните доказателства е видно, че ответникът е бил изключителна причина за
тоталния разпад на брачната връзка, като въпреки всички положени усилия от страна на
ищцата, същата е била подложена на физически тормоз и изневери от ответника.
От всичко изложено до тук следва изводът, че единствената причина за раздялата на
съпрузите е изключително поведението на ответника.
Няма каквито и да било доказателства по делото вина за разстройството на брака да
има и съпругата-ищца.
Поради това ще се постанови, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има изключително ответника П. М. И..
3 Относно фамилното име на съпруга:
Ищцата е направила искане ответника да възстанови фамилното си име преди брака –
Р..
Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак. Разпоредбата на чл. 53 СК не поставя въпросът за фамилното име в
зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака и
ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за
възстановяване на фамилното име преди брака, то той запазва брачното си фамилно име.
Поради това искането на ищеца ответникът да носи занапред предбрачната си фамилия Р. не
може да бъде уважено и ще следва да се постанови съпруга да продължи да носи брачното
си фамилно име И..
4 Други въпроси:
По делото не са поставени други въпроси за разглеждане, свързани с придобито през
време на брака и относно издръжка между съпрузите, поради което съдът не дължи
произнасяне по тези въпроси.
ІІ. Относно родителските права, личните отношения, местоживеенето и издръжката
на детето К.П.И..:
3
ІІ.1. Относно родителските права спрямо детето и местоживеенето:
Съгласно чл. 59, ал. 4 във вр. ал. 2 СК съдът решава въпроса за родителските права
след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието
на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности. Заложените в закона правила, с малки изключения, се
припокриват с критериите на разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието
задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г.
(Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 712 от
15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., ГК). Законът поставя като основен и
водещ принцип при преценка на посочените обстоятелства висшите интереси на детето,
заложени в чл. 3 от Закона за закрила на детето и в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на
детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от
11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991
г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от
Конституцията на Република България.
От гласните доказателства и социалния доклад се установява, че детето К.П.И. живее
с майка си в гр. Г., в жилище собственост на родителите на ищцата. Жилището е обзаведено
с всичко необходимо за поддържане на едно домакинство, светло и просторно. За детето има
обособен кът за спане и игри. В доклада се сочи, че е налице сигурна и безопасна среда на
живот за детето. Детето К. е емоционално привързано към майка си. Помощ в грижите,
ищцата получава от своите родители – финансова и морална. Детето К. има личен лекар,
като детето е в добро здравословно състояние и рядко боледува, няма данни за хронични
заболявания или наследствена обремененост. Детето К. посещава детско заведение „Н.“ и не
отсъства без уважителни причини. Добро и лъчезарно дете, което се включва във всички
игри, участва активно в учебния процес. Установява се от всичко гореизложено, че всички
потребности и нужди на детето – от подслон, храна, дрехи, здравни и образователни такива
са обезпечени от майката, която е подпомагана финансово от своите родители. От гласните
доказателства се установи, че само и единствено ищцата полага грижи за детето Криси, като
бащата – ответник не търси контакт с детето и не предоставя финансови средства за
отглеждането му. Затова съдът намира, че родителските права спрямо детето К. следва да се
предоставят на майката И. И. и да се определи местоживеене на детето при майката на адрес
гр. Г., *******.
ІІ.2. Относно личните отношения:
Съгласно чл. 59, ал. 2 СК съдът служебно следва да определи режима на лични
отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че при
определяне конкретния режим на лични отношения между детето и родителя, който няма да
упражнява родителските права и при когото няма да живее детето, не е обвързан от искането
4
на страните, а следва да определи конкретния режим единствено с оглед интереса на детето
(Решение № 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение №
412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС).
Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските
права, е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от общуване
и с другия родител и за да може последният, независимо че не упражнява родителските
права, да участва във възпитанието на детето. Всяко дете има право на семейство и щастие,
на ласките, грижите и подкрепата на двамата си родители независимо, че са разделени, като
поддържането на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, е жизнено необходимо не само за родителя, но и за
детето. Критериите които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти
на детето с другия родител са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се
извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от
обстоятелства, за да се определи подходящ по време и начин режим на лични отношения.
Осъществяването на лични контакти с всеки един от родителите е от решаващо значение за
изграждане на детето като пълноценна личност. Личните контакти между детето и родителя,
който не упражнява родителските права трябва да са достатъчно и да са ефективни, така че
да се поддържа между тях естествената емоционална връзка; детето да се чувства свободно,
сигурно и закриляно от родителя си, а раздялата между родителите му да не е пречка за
физическото му, умствено, нравствено и социално развитие. Съдът дължи защита на тези
интереси, които следва да бъдат водещи при определяне режима на лични отношения.
Като взе предвид гореизложеното и събраните по делото доказателства съдът намира,
че в настоящия случай връзката между бащата и детето е прекъсната. Бащата не познава
навиците на детето за хранене, интереси, занимания, сън и т.н. С оглед на това съдът счита
следва да се определи период на адаптация с първоначално по-ограничени по брой и
продължителност срещи, през който бащата от една страна да има възможност да опознае
по-добре ежедневието, интересите, навиците на детето си за по-пълноценно и ползотворно
общуване и укрепване на връзката помежду им. Този по-ограничен режим, предвид ниската
възраст на детето следва да бъде: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 14,00
часа в присъствието на майката, по местоживеене на детето.
Посоченият в решението режим на лични контакти на бащата с детето К. цели да
гарантира само минимално необходимите условия за осъществяване на техните отношения,
като не ограничава родителите по общо съгласие и предварителна уговорка да прилагат
друг, включително по-разширен режим. Следва да се отбележи също, че така определените
мерки на лични отношения могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие на страните, както
и при изменение на обстоятелства по искане на някоя от страните.
ІІ.3. Относно издръжката:
Съгласно чл. 59, ал. 2 СК съдът следва служебно да се занимае с въпроса за
издръжката на децата. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
5
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на дължимата издръжка се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи съгласно чл. 142, ал. 1 СК, но издръжката на едно дете не може да
бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата или към настоящия момент 233,25 лв.
(чл. 142, ал. 2 СК).
Съгласно чл. 59, ал. 5 СК размерът на издръжката трябва да осигури условията на
живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени
затруднения на дължащия издръжката родител, като при определянето нейния размер съдът
е задължен да спазва указанията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 5/1970 г.
Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда
детето. От значение при определяне на размера на издръжката са доходите на родителите му,
условията, при които то живее, заболявания от които страда, изискващи отделяне на
допълнителни средства за лечението им.
Нуждите на детето, обичайни за деца на неговата възраст, се установява от самия
факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Не
се установява по делото нуждите на детето К. да са по-големи от обичайните. Поради това
съдът намира, че за задоволяване на нуждите на детето е необходима сума в размер на 500
лв. Относно възможностите на бащата - другият критерий за определяне размера на
издръжката, не се установи същият да има регистриран трудов договор в Република
България. Установи се по делото, че бащата не участва във физическите грижи за детето, но
се установи, че не предоставя и финансови средства за детето К.. Съдът намира, че с оглед
на това, че ответникът е здрав и работоспособен мъж / предвид процесуалното му
поведение, доказателства в обратна насока няма/, същият може и е в състояние да реализира
средна и над средна за страната работна заплата, както и да осигури подобаваща издръжка
на дъщеря си, да осигури базовите й потребности и възможности за развитие.
Претендираният от ищцата размер на издръжката от 350 лв., съдът намира за реален, а за
остатъка над 350 лв. до необходимите 500 лв.следва да се поемат от майката, тъй като тя ще
полага непосредствени грижи за детето К..
Поради това искът за издръжка ще се уважи за сумата от 350 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба – 01.04.2024 г. до настъпването на обстоятелства, налагащи
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до изплащането й.
По разноските:
С оглед на установената вина на съпруга П. М. И., съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК следва
разноските да се поемат от него. Поради това ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 50 лв. платена държавна такса и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение.
6
Съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси към ГПК съдът определя
окончателна държавна такса за производството в размер на 50 лв., която следва да се поеме
от ответника.
Ответникът ще следва да заплати държавната такса з присъдената издръжка в размер
на 504 лв., представляваща 4% от присъдената издръжка за детето.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД, на основание чл. 49, ал. 1 СК, брака, сключен на
07.12.2021 г. в гр. Д. с акт за сключен граждански брак № 160 от 07.12.2021 г. на Община Д.,
между И. Ж. И., ЕГН **********, с адрес гр. Г., ******** и П. М. И., ЕГН **********, с
адрес гр. Д., *********, като дълбоко и непоправимо разстроен, по ВИНА на съпруга П. М.
И..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпруга П. М. И., ЕГН **********, да
продължи да носи фамилното си име И..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете
К.П.И., родено на 22.02.2022 г., с ЕГН **********, на майката И. Ж. И. и определя
местоживеене на детето при майката в гр. Г., кв. Строител, бл.37, ет.1, ап.50, като
местоживеенето на детето ще следва това на майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата П. М. И., ЕГН **********, с
адрес гр. Д., *********, и детето К.П.И., родено на 22.02.2022 г., с ЕГН **********, както
следва: бащата П. М. И. има право да вижда и взема детето К.П.И. всяка първа и трета
събота от месеца от 10,00 часа до 14,00 часа в присъствието на майката, по местоживеене на
детето.
ОСЪЖДА П. М. И., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете К.П.И.,
родено на 22.02.2022 г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.
Ж. И., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/,
считано от 01.04.2024 г. до настъпването на обстоятелства, налагащи нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането
й.
ОСЪЖДА П. М. И., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ********* да заплати на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Г. сумата от 554 лв. (петстотин петдесет и
четири лева) представляваща държавна такса за производството и за присъдената издръжка
на детето.
7
ОСЪЖДА П. М. И., ЕГН **********, с адрес гр. Д., *********, да заплати на И. Ж.
И., ЕГН **********, с адрес гр. Г., ******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 329,
ал. 1 ГПК общо сумата от 1050 лв. (хиляда и петдесет лева) двеста деветдесет и четири лева
и 80 ст.), представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
8