Решение по дело №3462/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 880
Дата: 23 юли 2021 г.
Съдия: Димитър Мирчев
Дело: 20201000503462
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 880
гр. София , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова

Д. Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Д. Мирчев Въззивно гражданско дело №
20201000503462 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 80 от 14.07.2020 г. по т. д. № 142/2019 г. Врачански окръжен съд /ВрОС/ е
осъдил „Бул Инс” АД да заплати на И. Ц. Т. сумата от 250 000 лв., предявени частично от
сума в размер на 300 000 лв. и на Д. И. К. сумата от 300 000 лв., предявени частично от сума
в размер на 400 000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, представляващи обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, причинени в резултат от ПТП, настъпило на
13.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2019 г. до окончателното
изплащане на обезщетението. В съответствие с изхода на делото, страните са осъдени да
заплатят и съответните съдебно-деловодни разноски в първата инстанция, както и
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ в полза на процесуалния
представител на ищците адв. Т. от АК-Кюстендил.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответника „Бул Инс“ АД, които го
обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. В жалбата на застрахователя се твърди, че решението, в осъдителната му
част е неправилно поради нарушение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като изтъква доводи за
намаляване на претенциите поради прекомерност на размера на присъденото обезщетение.
Излага съображения, че констативния протокол по делото, за ПТП с пострадали лица, няма
характер на официален документ и неправилно ВОС е приел, че следва да зачете
1
задължителната му сила. Твърди, че е неправилен извода на ВОС, че след като
наказателното производство не е приключило то следва вината и противоправното
поведение на водача на лекия автомобил да се установи в гражданския процес. Моли съдът
да отмени решението в обжалваните части, като намали размера на присъдените
обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното
плащане. Претендира присъждането на разноски и адвокатски хонорар пред двете съдебни
инстанции.
С писмен отговор по чл. 263 ГПК, въззивната жалба се оспорва от ищците като
неоснователна. Претендира се възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за втората инстанция.
С протоколно определение от 25.01.2021 г., въззивният съд е уважил заявеното с молба на
въззиваемите доказателствено искане за допускане към далото на нови писмени
доказателсва, както и е допуснал и назначил съдебно-психологична експертиза.
Експертизата е приета с протоколно определение на 17.05.2021 г. и се кредитира като
обективна и компетентно изготвена.
Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка с
атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е срещу
подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По делото са събирани нови
доказателства пред апелативния съд, във връзка молба с вх. № 916/21.01.2021 г. на
въззиваемата страна, както и е допусната и изслушана съдебно-психиатрична експертиза по
въпросите за промените на психологическото състояние на въззиваемите във връзка с
процесното ПТП.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ - претендират се обезщетения за
неимуществени вреди от ПТП, причинени от смъртта на И. Д. К. пряко от застрахователя по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” на участвалия в произшествието водач
на превозното средство – л. а. „Фолксваген“, модел „Джета” с рег. номер ********, ведно
със съответни обезщетения за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да уважи исковете в посочените по-горе размери, първоинстанционният съд, след анализ
на събраните по делото доказателства, е приел за установени предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че
управляваното от последния моторно-превозно средство е с покрита от ответника
застраховка по риска „Гражданска отговорност”. Приел е, че справедливият размер на
обезщетение възлиза на 250 000 лв. за И.Ц. Т. - К.а, предявени частично от сума в размер на
300 000 лв. и 300 000 лв. за Д. И. К., предявени частично от сума в размер на 400 000 лв. За
2
достигане до тези суми е намерено, че не е налице съпричиняване.
Оплакванията във въззивната жалба са, по размерите на определените обезщетения за
неимуществени вреди, че констативния протокол по делото за ПТП с пострадали лица, няма
характер на официален документ, както и че е неправилен извода на ВОС, че след като
наказателното производство не е приключило, то следва вината и противоправното
поведение на водача на лекия автомобил да се установи в гражданския процес.
На първо място САС намира, че от събрания по делото в хода на първоинстанционното
производство доказателствен материал категорично се установяват елементите от
фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, а именно: наличие на нанесени неимуществени
вреди от управляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправното
поведение и вината, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените
на ищците неимуществени вреди.
Също така до края на съдебното дирене в настоящото производство не бе установено
воденото по процесния случай досъдебно производство да е приключило и делото да е
изпратено за разглеждане в съда.
От представените по първоинстанционното дело доказателства – констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие,
заключението по САТЕ и свидетелските показания на св. П. Я. и Н. Х., се установява, че на
13.04.2019 г, около 22.34 ч, лекият автомобил „Форксваген Джета“ с per. № ******** след
излизане от двора на дом в с. Горно Пещене, ул. „***“ № ** е спрял на около 5 - 6 м. със
задната част на автомобила от линията на ориентира /от портата/ с насоченост на челната му
част в посока пътя и надлъжна ос - перпендикулярна на портата. В един момент от спряло
положение водача на лекия автомобил е включил на задна скорост на движение, автомобила
тръгва назад и със задната челна част на лекия автомобил в областта на ляв калник в задната
му челна част е достигнал до затварящото се крило на портата, зад което се е намирал
пострадалият И. К., удря се в крилото, което придобива скоростта на движение на
автомобила, като същото с тази скорост се повръща назад и удря тялото на пострадалия,
вероятно в начално съприкосновение в главата, челно. След навлизане на автомобила със
заден мост на около 2,5 м. в двора спира, след което водача включва на предна предавка и
излиза от двора. Пострадалият човек, след излизане на лекия автомобил от двора,
предприема действие на затваряне на портата, като първо хваща дясното крило на портата и
започва придвижването му със спокоен ход на затваряне. В момент на достигане на края на
крилото до положение на затваряне, с оставащи около 0,5 - 0,8 м., пострадалият се е намирал
с тялото си зад края
на крилото и в този момент същото е ударено от лекият автомобил с придобИ.е на скорост в
обратна на затварянето, от около 23,58 км/ч, с която скорост удря тялото на пострадалия.
3
Включването от предна на задна предавка, се е осъществило след спиране на автомобила.
След излизане от двора с движение на предна предавка, водача му е спрял автомобила,
изключил предна предавка, без изключване на двигателя и след това е включил задна
предавка.
От намиращите се по делото данни не се установява напускане на имота от пострадалия
през портата, от момента на напускане на автомобила от имота до настъпване на
произшествието, т.е. пострадалия не се е приближавал в този период до автомобила.
Заключението, прието в първата инстанция, изготвено от вещо лице-автоексперт е, че от
техническа гледна точка причини за настъпилото ПТП е неправомерно действие на водача
на лекият автомобил с лоста за превключване на скоростите - включване на задна скорост от
водача на лекият автомобил и тръгване назад с рязко подадена газ в момент, в който
пострадалият е затварял крилото на портата зад него на имот, находящ се в с. ***, общ. гр.
***, на ул. „***“ № **. Заключението се приема и от САС като обективно и компетентно.
Според заключението по приетата пред първоинстанционния съд съдебномедицинска
експертиза /СМЕ/ съществува пряка причинно-следствена връзка между настъпилата смърт
на И. К. и процесното ПТП. Смъртта е настъпила на 20.04.2019 г. вследствие на открита
черепномозъчна травма множествени счупвания на черепния свод, счупване на черепната
основа, импресионно счупване на тилната кост вдясно, надлежаща рана вляво челно,
мозъчна контузия, двустранни кръвоизливи над твърдата и под меките мозъчни обвивки,
довела до състояние несъвместимо с живота – мозъчна смърт.
Настоящия съдебен състав счита за напълно доказано по делото, че причинените вреди са в
резултат на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Доказателствата по делото ценени поотделно и
в тяхната съвкупност сочат, че делинквента е бил длъжен и е могъл да предвиди
общественоопасните последици от конкретно предприетото му поведение, като водач на
МПС, по повод реакцията му с лоста за превключване на скоростите – включване на задна
скорост от водача на лекият автомобил и тръгване назад с рязко подадена газ в момент в
който пострадалият е затварял крилото на портата зад него. С предприетата маневра е
нарушил правилата за движение от ЗДвП, а именно чл. 40 от този нормативен акт, сочещ, че
преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението, както и че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Тази разпоредба се явява нарушена от
делинквента.
По отношение справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и
оплакванията за това в жалбата:
Жалбата на застрахователя в тази й част е частично основателна. Според САС
4
справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за ищцата И.
Ц. Т., възлиза на 200 000 лева, на Д. И. К. на 200 000 лв. За да стигне до този извод, САС
отчита събраните пред ВрОС гласни доказателства относно интензитета на болките и
страданията при ищците. Нужно е още да се вземат предвид лимитите на застрахователните
обезщетения по застраховка „ГО на автомобилистите” за 2019 г., както и данните за
икономическата обстановка в страната, която също се е променяла предвид данните за
минималната работна заплата в България. Тя е била 560 лева към 13.04.2019 г.
В първата инстанция са разпитани свидетелите Л. В. К. и Ц. Н. Т. относно търпените от
ищците неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на И. К..
Свидетелят К. сочи, че познава пострадалия от около 30 години, като особено добър колега,
лекар, служител и професионалист. Амбициозен, широкоскроен с добри познания и опит,
добър човек, с голяма амбиция за напредване в професията. Станал е най-добрия акушер-
гинеколог. Колегите и пациентите разчитали на него.
Свидетелят Т. сочи, че е баща на И. К.а и дядо на внука Д.. Живее на същия адрес с И. и
внука му Д. от 1989 г. С И. К. се познавал от 2001 г., когато дъщеря му започнала работа с
него. Официалният брак на починалия с дъщерята на свидетеля е от 2011 г. Преди ПТП
отношенията между И. и И. били прекрасни. И. бил много внимателен и грижовен. Бил
принципен, морален и отговорен човек. И. и И. били винаги заедно и в професионалния и в
личния им живот, в много добри отношения един към друг. И. се грижил за И. и за сина му
Д., като не ги лишавал от нищо. Към дъщерята на свидетеля винаги се е държал добре.
Изпитвал дълбоко уважение към И., нямали никакви пререкания и я държал като на
„пиедестал“, имал такова отношение към нея. Д. към момента на разпита е бил на 9 години.
И. бил много грижовен баща, бил много зает професионално, но всяка вечер отделял
достатъчно време на детето си. Почти всяка вечер ходили на вилата си. Свидетелят също е
присъствал, и е виждал как И. обръща изключително внимание на сина си. И. бил ловец,
водил го по ловни полета, по морето, запознавал го с природата, изпитвал голяма любов към
сина си. За ПТП-то свидетеля разбрал около 22 ч. от дъщеря си на 13.04.2019 г. В
болницата в София И. е изкарал шест дни в много тежко състояние, след което е починал.
От този факт И. се сринала, станала неадекватна. Това било жесток удар за нея. Свидетелят
не е могъл да разговаря с нея, тя била непрекъснато в тежко състояние, непрекъснато
плачела. Наложи се да взима успокоително, за да може да преживее нещата. Като разбрал за
смъртта на своя баща и Д. много се е разстроил и плакал. Състоянието на дъщерята и внука
на свидетеля, било много тежко, не могли да се грижат за себе си. И. била в шок. Изолирана
от света, тя въобще не излизала, не се хранела както трябва, загубила желание за живот.
Свидетелят се притеснява дъщеря му да не си посегне на живота. Свидетелят се опитва да
бъде непрекъснато с внука си Д.. Състоянието на детето не е добро. Учителите на Д.
казвали, че има промяна в поведението на детето. Не е съсредоточен. Появиха се тикове на
лицето на детето, на крайниците му. Контактува ограничено с децата.
5
От назначената и приета в първата инстанция съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че И. Т. и Д.К. след психотравмата /смъртта на И. К./ са преживели остра
стресова реакция, изразяваща се в тревожност, подтиснатост, разстройство на съня, плач и
тъга за починалия. Към настоящия момент острата стресова реакция в И. Т. е прераснала в
посттравматично стресово разстройство. Д.К. има тикове на лицето, които са израз на
невротични разстройства свързани с психотравмата. С отдалечаване от времето на
психотравмата, симтоматиката намалява своята интензивност в освидетелстваните лица.
От приетата във въззивната инстанция съдебно-психологична експертиза, относно
състоянието на ищците след изминалите две години от процесното ПТП и настъпилата
смърт на И. К. се установява, че при И. К.а нарушенията на психиката продължават и са
преминали в депресия, а при Д.К., въпреки че е в процес на възстановяване, тиковете не са
отшумели, макар и да са с намаляла интензивност.
Настоящата инстанция намира, че обезщетенията, присъдени от ВрОС са завишени.
Неправилно е намерено, че болките и страданията на преживелия родител и тези на сина на
пострадалия трябва да бъдат обезщетени с различни суми. Това е така, тъй като от
свидетелските показания, дадени от разпитаните в първата инстанция свидетели /колега и
бащата на И. К./ много подробно са описани и дават информация за болките и страданията и
на двамата ищци, които настоящата инстанция счита за еквивалентни. Смъртта на И. К. е
понесена тежко и от двамата. Синът остава без баща, на една крехка възраст, непълнолетна
възраст, в която израства и се оформя като личност, за което оформяне и физическо
израстване, трудно може да намери друг човек, който по-добре да се погрижи за него.
Поради силната връзка между детето и неговия баща, трябва да се отчете и силната душевна
болка и стрес преживени след загубата на единия родител. Същите душевни болки и стрес е
преживяла и съпругата на И. К., като е отчете, разбира се, силната връзка между нея и
починалия. В състояние на разстройство на адаптацията и в депресия, което се изразява в
невъзможност за изпълнение на обичайните си задължения, тя остава сама, на една
работоспособна, но не твърде млада възраст, в която сама трябва да отгледа и образова
своето непълнолетно дете.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както това изрично е прието и от
Върховния съд в ППВС № 4/1968 г., означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Ето защо и като съобрази всички обективни обстоятелства, които са от
значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди, а именно
характерът, тежестта, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
възрастта на пострадалите към датата на инцидента, както и стадия на обществено-
икономическо развитие на страната, в аспекта на нормативно-определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“, съобразявайки се с принципа на
6
справедливост и събраните по делото свидетелски показания, въззивният съд счита, че
справедливи да обезщетят болките и страданията се явяват сумите от по 200 000 лв. и за
двамата ищци. Преценените от окръжния съд суми са прекомерни, не изпълняват
обезщетителната си функция, като немотивирано предявените искове са уважени в пълно
предявените им размери във ВрОС /макар и като частични искове от още по-големи суми/,
без да се отчетат особеностите в казуса.
Относно оспорването в жалбата, че представения по делото констативен протокол за
процесното ПТП с пострадали лица, рег. № 967000-10174 от 23.08.2019 г. на Областна
дирекция на МВР-Враца, няма характер на официален, настоящата инстанция, счита за
правилно заключението на първоинстнционния съд за неоснователнос на същото. Този
протокол по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което обективираните в него обстоятелства
удостоверени от контролните органи се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила. В случая, той напълно кореспондира с останалия доказателствен
материал, приобщен по делото.
По изложените съображения САС приема, че на ищците И. Ц. Т. и Д. И. К., следва да се
присъдят обезщетения от по 200 000 лв. за всеки от тях.
Поради всичко изложено, въззивната жалба на ответника се явява частично основателна.
Решението на СГС ще следва да се отмени в частта, в която са уважени исковите претенции
за сумите от 50 000 лв. /над 200 000 лв. до 250 000 лв./ за И. Ц. Т. Ц. и от 100 000 лв. /над
200 000 лв. до 300 000 лв./ за Д. И. К.. В останалата обжалвана част решението на
първоинстанционния съд е правилно и ще следва да се потвърди.
Разноски:
Въз основа на уважения и отхвърлен материален интерес по жалбата на ответника /уважен
150 000 лв., неуважен 180 000 лв./ следва да се изчислят и разноските за втората инстанция.
САС намира, че възнаграждението за един адвокат, за процесуално представителство по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв на въззиваемите, следва да е в размер на 4 434,92 лв. съобразена с
минимумите по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и величината на обжалваемите материални интереси. Останалите разноски
се вземат и се изчисляват съобразно представените от страните в двете инстанции списъци
по чл. 80 ГПК.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 80 от 14.07.2020 г., постановено по т. д. № 142 г. по описа за 2019 г.
7
на Врачанския окръжен съд, в частта, в която са уважени исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ,
предявени против „Бул инс”, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 от И.
Ц. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ул. „***“, № **, за сумата от 50 000 лв. /разликата
над 200 000 лв. до 250 000 лв./ и от Д. И. К., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ул. „***“, №
**, за сумата от 100 000 лв. /разликата над 200 000 лв. до 300 000 лв./ ведно с лихвите от
02.09.2019 г., както и в частта, в която „Бул инс” АД е осъден да заплати държавна такса в
полза на окръжния съд за сумата от 6 000 лв. /разликата между действително дължимите 16
000 лв. и 22 000 лв./, сумата над 145,46 лв. заплатени депозити за вещи лица в полза на
окръжни съд, за един адвокат за сумата от 4 601 лв. /разликата между действително
дължимите 12 271 лв. и 16 872 лв./, както и за деловодни разноски за сумата над 218, 19 лв.
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на
неимуществени вреди, предявени от И. Ц. Т. и Д. И. К. против „Бул инс” АД за следните
суми: за И. Ц. Т. - за сумата от 50 000 лв. /разликата над 200 000 лв. до 250 000 лв./ и за Д. И.
К. - за сумата от 100 000 лв. /разликата над 200 000 лв. до 300 000 лв./ ведно със законните
лихви върху главниците, считано от 02.09.2019 г. и във връзка с ПТП, реализирано на
13.04.2019 г. в с. Горно Пещене, общ. Враца, ул. „***“ № ** по вина на застрахования при
акционерното дружество водач на лек автомобил Н. Ц. Х..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 80 от 14.07.2020 г., постановено по т. д. № 142 г. по описа за
2019 г. на Врачанския окръжен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Бул инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на адв. Ж. Т. от КАК на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от
4 434,92 лв. /четири хиляди четиристотин тридесет и четири лева и деветдесет и две
стотинки/ адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И. Ц. Т., ЕГН: **********, лично и како законен представител на Д. И. К., ЕГН:
********** и двамата с адрес гр. ***, ул. „***“, № ** да заплатят на „Бул инс” АД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
3 000 /три хиляди/ лв. от платената държавна такса и сумата от 2 683,37 лв. /две хиляди
шестстотиносемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ възнаграждение за един
адвокат, представляващи направени разноски за въззивната инстанция според уважената
част от обжалваемия материален интерес.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9