Р Е Ш Е Н И
Е № 4316
гр. Пловдив, 13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3337 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба вх. № 14088/27.02.2018 г. на В.И.П.
срещу А.И.П., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.108 ЗС.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на описаните в движими вещи,
конкретизирани с уточняваща молба от 12.03.2019 г., а именно: 1) ремарке
тракторно – 4 тона, модел ***, рама № ***, рег. № ***, цвят – ***, на основание
договор за покупко-продажба от ***; 2) фадромно устройство, цвят – ***,
производител – Б., завод ***, модел – ***., на основание договор за
покупко-продажба от ***; 3) водоноска (***) – цвят – ***, модел ***.,
вместимост ***, военна, ***, произведена в Б., на основание договор за
покупко-продажба от ***.; 4) цистерна за нафта – цвят ***, модел ***,
произведена в Б., на основание договор за покупко-продажба от ***; 5) окопен
култиватор цвят ***, модел: ***, ***, ***, производител: Р., на основание договор
за покупко-продажба от ***.; 6) ерцепе, модел „***”, произведено ***.,
производител Б., на основание договор за покупко-продажба от *** Ищецът
поддържа, че описаните движими вещи се намирали на адрес: ***, който бил
собственост на ответника. Счита, че вещите били родово определени, като се
индивидуализирали, отделяйки се от рода си посредством местонахождението им в ***.
Посочва, че ответникът отказвал да предаде описаните вещи на ищеца, поради
което предявява настоящия иск за осъждането му да му предаде владението по
отношение на тях.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от
ответника А.И.П., със становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Счита, че процесните движими вещи не били индивидуализирани,
тъй като се касаело за земеделска техника по Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника. По същество оспорва предявените искове.
Твърди, че не е владял никога процесните вещи, като те не се намирали на
адреса, посочен в исковата молба: ***. Посочва, че самият той притежавал
множество механизирани техники, с които обработвал земеделска земя и които били
в двора на къщата му, като описва подробно същите. Сочи, че в края на 2017 г. –
началото на 2018 г. закупил от трето лице фадромно устройство, което монтирал
на трактора си, водоноска и цистерна. Твърди, че описаната техника се намирала
в дома му, но че тя не била процесната. Твърди, че не владее вещите, които
ищецът твърди да притежава. Моли за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено и приема следното от
фактическа и правна страна:
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл.108
ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на процесните шест броя
движими вещи на основание договори за покупко-продажба, както и за осъждане на
ответника да предаде владението по отношение на вещите на ищеца. За
основателността на заявената искова претенция, следва да се установи в
обективната действителност, че ищецът е собственик на процесните движими вещи
на соченото от него деривативно правно основание, както и че ответникът
осъществява фактическа власт по отношение на тях, с което препятства ищеца да
упражнява правото си на собственост. В доказателствена тежест на ищеца при
условието на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е
установяването на посочените обстоятелства.
С протоколно
определение от 03.06.2019 г. по повод оспорването от страна на ответника на
истинността, в частност автентичността на договорите за продажба от ***., ***.,
*** и ***. е открито производство по реда на чл.193 ГПК. Съгласно разпоредбата
на чл.193, ал.3, изр.2 ГПК съдът е разпределил доказателствена тежест по това
производство, като е указал, че в тежест на ищеца е да установи истинността на
процесните документи, а именно дали положените под договорите подписи изхождат
от лицата, посочените като техни автори. Този въпрос следва да се следва да се
обсъди преди разглеждане на описаните материално-правни предпоставки за
уважаване на ревандикационните искове.
В разпоредбата на чл.193, ал.1 ГПК е
предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността
на представен документ по делото и по този начин да постави началото на
производството по чл.193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда
доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната
доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена
сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или
съответно с потвърждаване на истинността на документа в резултат на оспорването
по чл.193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата
истинност. Оспорването истинността на документ по чл.193 ГПК представлява по
същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване на
истинността на документ. В посочения смисъл т.1 от ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на
ВКС.
С
договор за покупко-продажба от ***. М. Н. Т.в качеството си на продавач е
продал на В.И.П., в качеството му на купувач, окопен култиватор, цвят ***. С договор
от ***. Х. Б. Б. е продал на ищеца
водоноска, ***, ***, цвят ***. С договор от *** Г. Д. Н. е продал на ищеца
ерцепе, цвят ***. С договор от ***. М. Б. В. е продал на ищеца цистерна за нафта, цвят ***.
Описаните
договори представляват частни документи. Тяхната доказателствена сила е
определена в разпоредбата на чл.180 ГПК, съгласно която частните документи,
подписани от лицата, които са ги издали, представляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Законната
доказателствена сила на подписа би могла да се обори единствено чрез
установяване на неистинността на документа, а именно – в откритото производство
по чл.193 ГПК.
За
установяване на истинността на подписите, положени от страните по оспорените
договори, е изслушано заключението на допусната съдебно-почеркова експертиза.
Съгласно него, подписите положени за „продавач“ в договорите от ***., ***. и ***
са изпълнени от лицата, вписани като такива – М. Н. Т. , Х. Б. Б. и Г. Д. Н.. Подписът, положен за „продавач“ в
договора от ***. не е изпълнен от лицето, вписано като такова - М. Б. В. . Заключението
на СПЕ се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено с оглед
разпоредбата на чл.202 ГПК. От същото установи истинността на договорите от ***.,
***. и ***, с което се потвърди и обвързващата съда формална доказателствена
сила на тези документи. Дали същите създават права за страната, която ги е
представила, ще се разгледа в последващото изложение.
По
отношение на договора от ***. се установи, че подписът, положен за „продавач“,
не изхожда от лицето, което е посочено като негов автор. По този начин се обори
обвързващата съда формална доказателствена сила на частния документ, поради
което и договорът от ***. е неистински (неавтентичен) документ. Като такъв той
следва да се изключи от доказателствената съвкупност и съдът не би могъл да му
даде вяра, доколкото именно обвързващата съда сила, се обори.
Доколкото, както се изясни по-горе,
релевираното оспорване по реда на чл.193 ГПК решава със сила на пресъдено нещо
въпроса за истинността на оспорения документ, съдът дължи произнасяне с нарочен
диспозитив, а именно следва да се признае за установено, че договорът от ***. е
неистински документ. Съгласно чл.194, ал.3 ГПК препис от настоящото решение и
от признатия за неистински документ следва да се изпрати на Районна прокуратура
Пловдив, след влизането му в законна сила.
По материално-правните предпоставки за
уважаване на предявените осъдителни искове по чл.108 ЗС:
Общо
за всички предявени искове за собственост е, че се касае за движими вещи, които
представляват земеделска техника, а именно: тракторно ремарке, фадромно
устройство, водоноска, цистерна за нафта, окопен култиватор и ерцепе, подробно
описани в исковата молба и в уточнителната молба на ищеца. По отношение на тези
вещи законът не предписва специална форма за действителност на договора, с
който те се придобиват, така както е например, при моторните превозни средства,
регистрирани в страната – чл.144, ал.1 ЗДвП. Затова за възникването на валидна
облигационна връзка по договори за продажба на процесните вещи е достатъчно
постигането на съгласие по съществените елементи на продажбата – предмет и
цена. Изискването на чл.11, ал.1 от Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника за регистрация в 30-дневен срок от
придобиването на собствеността в съответната дирекция „Земеделие“, не се
отразява на придобиването на права. Нарушението на това изискване би довело до
ангажирането на административно-накателна отговорност за лицето, за което е
възникнало това законово задължение, но не би могло да се отрази на
титулярството на правото на собственост.
Установи
се по делото от ангажирани свидетелски показания, че страните по спора са братя
и са упражнявали заедно селскостопанска дейност, ползвали са съвместно
земеделски инвентар. Установи се също, че двамата братя са се разделили и вече
не работят заедно. По отношение на това какво се е случило с земеделския
инвентар, след като са разделили дейността, по делото са налице противоречиви
доказателства. От една страна, св. П.Г.П. (с. на ищеца), изяснява, че ищецът
притежавал следните движими вещи, а именно: фадромно устройство, ерцепе, окопен
култиватор, цистерна за вода, цистерна за нафта и ремарке, които след като
напуснали имота на ответника в ***, останали във владение на последния.
Изяснява също, че ищецът закупил други вещи, за да може да обработва земята, но
тях св. не може да опише подробно, за разлика от тези, които са се намирали в
имота на ответника, т.е. процесните. От друга страна, св. К. Г. П. (с. на
ответника) изяснява, че ищецът взел всички машини със себе си, а на ответника
му се наложило да закупи нови. Пояснява, че при ответника останали две
ремаркета, три броя трактори, единия с фадромно устройство, събирачка, косачка,
балировачка, пръскачка.
Съдът не кредитира показанията на нито
един от разпитаните свидетели, посочени по-горе, по отношение на факта какво се
е случило с вещите, ползвани общо от двамата братя за съвместната им
селскостопанска дейност, след като ищецът е напуснал имота на ответника, с
оглед разпоредбата на чл.172 ГПК. Между всяка от свидетелките и страните по
спора са налице съпружески отношения, които предполагат възможна тяхна
заинтересованост от изхода на правния спор. Освен това показанията на нито една
от свидетелките не се подкрепят категорично от другите събрани по делото
доказателства.
От
значение за разрешаване на правния спор е дали ищецът е собственик на описаните
в исковата молба и уточняващата молба от 12.03.2019 г. движими вещи, които са
определени включително и чрез тяхното местонахождение в ***, ***. По отношение
на достатъчната индивидуализация на вещите следва да се имат предвид и
изложените мотиви в определение № 670/ 04.04.2019 г., постановено по
възз.ч.гр.д. № 721 по описа за 2019 г. на ПОС, IX граждански състав. Същите представляват задължителни
указания за настоящия съдебен състав и са в смисъл, че ищецът в достатъчна
степен е конкретизирал процесните движими вещи, предмет на предявените искове,
като ги е описал по начин и с белези, даващи възможност за тяхната
индивидуализиция, както и е посочил тяхното местонахождение.
За
доказване на претендирано право на собственост по отношение на процесните вещи
ищецът ангажира писмени доказателства – договори за покупко-продажба, както
следва:
-
договор от ***.
за покупко-продажба на окопен култиватор, цвят ***;
-
договор от ***.
за покупко-продажба на водоноска ***, ***, цвят – ***;
-
договор от *** за
покупко-продажба на ерцепе, цвят ***;
-
договор от ***.
за покупко-продажба на цистерна за нафта, цвят – ***;
-
договор от *** за
покупко-продажба на фадромно устройство, цвят – ***;
-
договор от *** за
покупко-продажба на ремарке – **., модел ***, рама № ***, цвят – ***.
По отношение на цистерната за нафта, доколкото по-горе се прие, че договорът, по
силата на който ищецът се легитимира да е собственик, е неистински документ и като
такъв се изключи от доказателствената съвкупност по делото, то и ищецът не
доказа да е собственик на процесната вещ. Други годни доказателства за
установяване на правото на собственост не се ангажираха. Затова искът за
признаване за установено, че ищецът е собственик на цистерна за нафта – цвят ***,
модел ***, произведена в Б., както и за осъждане на ответника да му предаде
владението по отношение на вещта, ще се отхвърли като неоснователен.
По отношение на ремарке тракторно – ***, съдът намира иска също за неоснователен по
следните съображения: В действителност, ищецът е представил договор за
покупко-продажба от *** на ремарке – **., модел ***, рама № ***, цвят – ***,
както и свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част I, видно от което ищецът е посочен като собственик на
ремарке тракторно с рег. № ***, с номер на рама ***. Съдът обаче не кредитира
посочения договор за продажба на основание чл.178, ал.2 ГПК, доколкото в него
са налице зачерквания и изтривания по отношение на съществени елементи за вещта
– държавният контролен номер, както и рамата – видно от представения в оригинал
документ на л.70 от делото. Съдът намира, че свидетелството за регистрация не
доказва правото на собственост по отношение на вещта, тъй като то се издава от посочения
в него държавен орган въз основа на данни, представени от декларатора. Затова
ищецът не доказа да е собственик на процесната вещ на соченото от него правно
основание.
По отношение на останалите движими вещи:
окопен култиватор, водоноска ***, ерцепе,
фадромно устройство, съдът намира също исковете за неоснователни. Ищецът не
доказа при условията на пълно и главно доказване да е собственик на процесните фадромно
устройство, цвят – ***, производител – Б., завод ***, модел – ***., водоноска (***)
– цвят – ***, модел ***., вместимост ***, военна, ***, произведена в Б., окопен
култиватор цвят ***, модел: ***, ***, ***, производител: Р., ерцепе, модел „***”,
произведено ***., производител Б., които вещи се намират в имота на ответника. От
представените договори за покупко-продажба се установява, че в действителност
ищецът е закупил окопен култиватор, водоноска ***, ерцепе, фадромно устройство,
но не и че това са именно вещите, които се намират в имота на ответника. Не се
установи вещите описаните в договорите да са тези, които е оценило вещото лице
по изслушаната СТЕ, нито пък тези описани от частния съдебен изпълнител в
протокола от 17.05.2019 г. В действителност, тези вещи (описаните от ЧСИ и от
вещото лице) са установени да се намират в имота на ответника, но те не са
тези, описани в договорите за покупко-продажба, от които ищецът черпи правата
си. Освен това, индивидуализирането на вещи, предмет на договори за продажба
чрез определянето им по местонахождение в имота на едно трето за договорната
връзка лице, какъвто е ответникът, е ирелевантно на индивидуализацията на
родово определени вещи. Индивидуализация извършват страните по тези договора, а
не се установи те са постигнали съгласие, тя да се осъществи чрез
местонахождението им именно в имота на ответника.
Последният от своя страна, проведе
насрещно доказване, с което разколеба тезата на ищеца да е собственик на
процесните вещи, като представи свидетелства за регистрация на земеделска и
горска техника – л.46 – 48 от делото, за вещи, които се намират в имота в ***, ***.
С оглед описаната от ищеца индивидуализация на вещите, в това число и по
отношение на тяхното местонахождение, и с оглед ангажираните от ищеца писмени
доказателства, по делото не се установи претендираното право на собственост.
Затова исковете подлежат на отхвърляне.
Следва само за пълнота да се отбележи,
че въпросът, който се повдигна и от ответника в хода на устните състезания,
защо в договорите от ***., ***., *** и ***., е вписан номер на лична карта на ищеца
от 2012 г., остава извън предмета на спора, доколкото отговорът му не се
отразява на изводите на съда за неоснователност на исковете.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответника. Доказаха се разноски в размер на 454 лв. за адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № *** от ***
Наведеното от ищеца възражение за прекомерност съгласно чл.78, ал.5 ГПК, на
претендирания адвокатски хонорар съдът намира за неоснователно. Адвокатското
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради
което не следва да се намаля, а да се присъди в пълния му претендиран размер от
454 лв. На основание чл.77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пловдив в
размер 6 лв., за заплащането на която сума е задължен с разпореждане на съда от
14.10.2019 г.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.П.,
ЕГН: **********, адрес: ***, против А.И.П., ЕГН: **********, адрес: ***,
обективно съединение искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следните
движими вещи, а именно: 1) ремарке тракторно – ***, модел ***, рама № ***, рег.
№ ***, цвят – ***, на основание договор за покупко-продажба от ***; 2) фадромно
устройство, цвят – ***, производител – Б., завод ***, модел – ***., на
основание договор за покупко-продажба от ***; 3) водоноска (***) – цвят – ***,
модел ***., вместимост ***, военна, ***, произведена в Б., на основание договор
за покупко-продажба от ***.; 4) цистерна за нафта – цвят ***, модел ***,
произведена в Б., на основание договор за покупко-продажба от ***; 5) окопен
култиватор цвят ***, модел: ***, ***, ***, производител: Р., на основание
договор за покупко-продажба от ***.; 6) ерцепе, модел „***”, произведено ***.,
производител Б., на основание договор за покупко-продажба от ***, както и за
осъждане на ответника да предаде владението по отношение на вещите на ищеца.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните – ищецът В.И.П., ЕГН: ********** и ответникът А.И.П., ЕГН: **********,
по заявеното оспорване от ответника, на основание чл. 194, ал.1 ГПК, че договор
за продажба на моторно превозно средство от ***., представлява неистински, в
частност неавтентичен документ по отношение на подписа на лицето - продавач,
което е посочено като негов автор, поради което на основание чл.194, ал.3, във
вр. чл.194, ал.2 ГПК го изключва от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК В.И.П.,
ЕГН: **********, адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Пловдив сумата в размер на 6 лв. (шест лева) – държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК В.И.П.,
ЕГН: ********** да заплати на А.И.П., ЕГН: ********** сумата от 454 лв. (четиристотин петдесет и четири
лева), представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
След
влизане в сила на решението препис от него, ведно с признатия за неистински
документ – договор за продажба на моторно превозно средство от ***. да се
изпратят на Районна прокуратура Пловдив на основание чл.194, ал.3 in fine ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ВЕСЕЛА
КЪРПАЧЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.