№ 699
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110206690 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Ц. Д., ЕГН: **********, с адрес /адрес/
срещу Наказателно постановление /НП/ № 20 – 4332 – 013407 от 05.08.2020
г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР
/ОПП – СДВР/, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 100.00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/
месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
изцяло отменено като незаконосъобразно. Същият оспорва фактическите
констатации в наказателното постановление, като твърди, че не е извършил
вменените му административни нарушения.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не релевира становище по жалбата.
1
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. №
695942 от 22.06.2020 г. на мл. автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция”
при СДВР е установено, че на 25.05.2020 г., около 00.15 часа в гр. София, на
бул. „България“ и бул. „П. Ю. Тодоров“ жалб. А. Ц. Д. управлявал лек
автомобил „К.“ с рег. № /ххххх/ и поради недостатъчен контрол върху
автомобила реализирал ПТП в лек автомобил „БМВ“ с рег. № /хххххх/, след
което не изпълнил задължението си като участник в ПТП.
В акта е отразено, че са били нарушени разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00
/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Б. Я. Н., както и от приложените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени
административни наказания, т.е. от субект с надлежна процесуална
легитимация, като същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
2
съображения:
Относно вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Касае се за общо правило за движение по пътищата, което по никакъв начин
не е конкретизирано в акта и в наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля Б.
Н., както и от приложените писмени доказателства /попълнена декларация от
жалб. Д., протокол за ПТП № 1765801 от 25.05.2020 г., ведно със схема на
ПТП към него, скица, декларация, попълнена от св. Н., и докладна записка по
случая/, съдът намира, че не се установява по безспорен начин причината за
настъпване на пътния инцидент. В протокола за ПТП е отбелязано
единствено, че МПС 1 /с рег. № /ххххх// реализира ПТП с МПС 2 /с рег. №
/хххххх//, след което напуска. В съставената по случая докладна записка по
данни на св. Б. Н. се сочи, че водачът на лек автомобил „К.“ с рег. № /ххххх/
при престрояване от лява в дясна пътна лента реализирал ПТП с
управлявания от Н. лек автомобил „БМВ“ с рег. № /хххххх/, след което
напуснал ПТП по неустановени причини, обстоятелства и щети по дясната
страна на МПС. На следващо място, единствено в протокола за ПТП е
отбелязана посоката на движение на автомобилите. Това обстоятелство
липсва както в акта, така и в издаденото наказателно постановление. В
попълнената от св. Н. декларация същият е заявил, че лек автомобил – такси,
застанал в лентата за наляво, го засякъл на светофара, като продължил
направо. В разпита си пред съда св. Н. твърди, че другият водач се намирал в
съседната лента за ляв завой, но при зелен сигнал на светофара в последния
момент решил да продължи направо и ожулил автомобила на Н.. В
попълнената декларация от жалбоподателя пък същият е заявил, че другият
водач е реализирал пътния инцидент. От горното следва, че в хода на
административно-наказателното производство по никакъв начин не е
изяснена действителната фактическа обстановка, което е рефлектирало върху
описанието на нарушението, както в акта, така и в наказателното
постановление. Описанието е непълно, неточно и неясно, липсва отразяване
на посоката на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, както
3
и каквито и да е обстоятелства относно движението на другия автомобил. Не
са описани и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение.
В този смисъл е възможно да се изграждат различни предположения и
версии, но не и безспорно установени факти за настъпило пътнотранспортно
произшествие. Освен това за съда остава неясно по какъв начин
актосъставителят и наказващият орган са достигнали до извод за извършено
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, след като от материалите по
административно-наказателната преписка се извличат данни за нарушение на
правилата за движение при извършване на маневра, визирани в чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП, а не за „недостатъчен контрол“ върху управляваното превозно
средство.
С оглед горепосоченото съдът намира, че актът за установяване на
административно нарушение и издаденото наказателно постановление са
издадени при неизяснена фактическа обстановка, което е рефлектирало върху
отразеното в тях като описание на извършеното нарушение и дадената му
правна квалификация. По този начин не са спазени изискванията на чл. 42, т.
4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление в частта относно
нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Относно вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ от ЗДвП съдът намира от правна страна следното:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
На първо място, нито в акта за установяване на административно
нарушение, нито в издаденото наказателно постановление, е отразено, че при
произшествието са причинени само имуществени вреди. Действително в акта
е вписано, че от нарушението са претърпени имуществени вреди, описани в
4
протокол за ПТП, но това не санира допуснатото процесуално нарушение, тъй
като тези обстоятелства следва да са надлежно изложени в описателната част
и на акта, и на постановлението, а не да се извличат от приложени по делото
писмени доказателства.
На следващо място, по никакъв начин не е очертано задължението,
което жалбоподателят не е изпълнил като водач на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие. В акта за установяване
на административно нарушение като описание на нарушението единствено е
посочено, че жалбоподателят „реализира ПТП …, след което не изпълнява
задължението си като участник в ПТП“. По този начин липсва описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. В наказателното
постановление е отразено, че при наличие на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП водачът го напуска, не уведомява службата за
контрол, както и не изпълнява указанията . Следователно налице са
обстоятелства, които не са включени във фактическия състав на
административното обвинение, поради което е недопустимо с наказателното
постановление да се въвеждат нови фактически положения.
В административно-наказателното производство пълното описание на
нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за
законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране
правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е
изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на
релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните
въпроси във връзка с ангажирането на административно-наказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила
и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на
описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до
невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава
правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при
какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната
за нарушена правна норма.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление
в цялост е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
5
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 – 4332 – 013407 от
05.08.2020 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя А. Ц. Д., ЕГН: **********, с адрес
/адрес/, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6