М О Т И В И към Присъда №96/16.04.2018 г., постановена по НОХД № 3387/2017 г. по описа на Пловдивски
районен съд, ХХІV н. с.
РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу Г.И.В.
- роден на *** ***, б., български
гражданин, живущ на семейни начала, с начално образование, безработен, осъждан,
ЕГН ********** за това, че на 02.09.2014 г. в с.Йоаким Груево, обл. Пловдив, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 9489/2013 от
23.08.2013 г., влязло в сила на 30.12.2013 г., за управление на МПС без
съответно свидетелство е извършил такова деяние - управлявал е моторно превозно
средство – л.а. “БМВ 316” с рег. № **без свидетелство за управление - престъпление по чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото
срещу подс. Г.И. обвинение, като предлага същият да бъде признат за виновен за
престъплението по чл. 343в, ал.2 вр.ал.1 от НК и да и бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер 6 месеца.
Защитникът на подс. В. – адв. Н.С. сочи
в пледоарията си, че не е осъществен състав на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, тъй като не е доказано наличието на пряк умисъл, подсъдимият не е бил
наясно, че е наказван по административен ред за управление на МПС без
свидетелство за правоуправление, сочи, че не му е било връчено лично НП №
9489/2013 от 23.08.2013 г., както и че подписът за получил в НП не е на
подсъдимия.
Съдът въз основа на събраните
доказателства счита за установено следното :
Г.И.В.
е роден на *** ***, б., български
гражданин, живущ на семейни начала, с начално образование, безработен, осъждан,
ЕГН **********.
Подс. Г.И.В. бил неправоспособен водач на моторно превозно средство, като спрямо него
били налагани множество наказания по ЗДвП.
С Решение на
ПРС, влязло в законна сила на 21.12.2010 г. подсъдимият бил признат за виновен
за престъпление по чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК и бил освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание
глоба в размер на 1000 /хиляда лева/.
С наказателно постановление № 9489/2013 г., издадено на 23.08.2013 г. от Началник Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив, подс. Г.И.В. бил наказан по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. Посоченото
наказателно постановление било връчено лично на подс. Г.И.В. на 18.12.2013 г. от св.К.С. и същото е влязло в законна сила на 30.12.2013
г.
На 02.09.2014 г., подсъдимият управлявал лек автомобил - марка „БМВ 316", с
peг. № **в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив.
На същата дата /02.09.2014 г./,
св. И.П. и колегата му С.Л., ** при РУ Стамболийски, при ОД на МВР - Пловдив, били на работа и изпълнявали служебните си задължения. Около 18:30 часа на 02.09.2014 г., спрели за проверка лек автомобил «БМВ 316» с peг. № **на ул. «Първа» в с.Йоаким
Груево, като установили, че автомобилът е собственост на И.С.Я., а се управлява
от подс.Г.В.. Същият не използвал обезопасителен колан и не притежавал
свидетелство за управление на МПС. За констатираното бил съставен АУАН с бл. № 301711, който бил подписан от подсъдимият без възражения. В последствие св.П. установил, че подс. Г.И.В.
бил наказван по административен ред за предходно нарушение на разпоредбите на
ЗДвП, като му било издадено наказателно постановление за управление на МПС без
свидетелство за управление, което било влязло в законна сила на 30.12.2013.
Поради това материалите били изпратени в РП Пловдив с мнение за образуване на
досъдебно производство за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие била изготвена
съдебно-графологична експертиза, в заключението на която се сочи, че в
представения за изследване документ – НП №9489/2013, подписът, положен от името на Г.И.В. в
разписката е изпълнен от Г.И.В..
Заключението на експертизата се
кредитира с доверие от съда, доколкото същото е отговорило на поставените
задачи, липсват основания които да мотивират съда да го приеме за необосновано,
вещото лице в съдебно заседание подробно отговори на поставените въпроси и
поддържаше изготвеното заключение.
За да бъде установена посочената по-горе
фактическа обстановка съдът кредитира събраните по делото доказателства :
гласни – показанията на св.И.П. и К.С. и писмени – наказателно постановление № 9489/2013 г. , издадено от Началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Пловдив, справка за нарушител водач, справка съдимост,
характеристична справка, заверено копие от АУАН с бл. №301711 от 04.09.2014
г., копия от удостоверения за раждане, 3 броя епикризи, заключението на съдебно –
графологична експертиза,
като при
така установената фактическа обстановка по
категоричен начин се налага изводът, че е доказано авторството
на деянието по чл. 343в, ал.2 от НК. От наличните доказателства, събрани и проверени по реда на НПК с поведението си по описания по-горе несъмнен начин се установява осъществяването на
престъпното деяние от подсъдимия
В. по посочените по-горе правна квалификация, както по време, място, механизъм
и начин на извършването.
От обективна страна
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК е осъществено от подсъдимия Г.В., чрез действие
– същия е управлявал на 04.09.2014 г. в с.Йоаким Груево МПС – лек автомобил „БМВ
316”, без да е правоспособен водач, в едногодишен срок от наказването му за
такова деяние по административен ред – с посоченото по-горе наказателно
постановление, влязло в законна сила на 30.12.2014 г.
От субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и независимо от това
е искал тяхното настъпване, като ясно е съзнавал че няма правото да управлява
МПС, тъй като е неправоспособен водач, знаел е че е наказван по административен
ред за такива нарушения, но въпреки това е пристъпил към управление на МПС –
лек автомобил „БМВ 316” на 04.09.2014 г.
Според съдебния състав обясненията на
подсъдимия, че не е знаел за това че е наказван по административен ред, че не е
получавал наказателно постановление не следва да се кредитират с доверие,
доколкото от доказателствата по делото /показанията на св.С., заключението на
приетата съдебно-графологична експертиза/ безспорно се установява, че лицето е
получило лично (и е положило подписа си за да устовери получаването)
наказателно постановление № 9489/2013 г., издадено на 23.08.2013 г. ,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Пловдив, не е
обжалвало същото и съответно е бил наясно че е бил наказван именно за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление. Евентуалното незнание от
подсъдимия за това, че ако продължи да управлява МПС без свидетелство за
правоуправление би могъл да извърши състав на престъпление не означава, че в
случая липсва пряк умисъл, тъй като от една страна лицето съзнава, че няма
право да управлява МПС поради липса на правоспособност, а от друга страна
незнанието на закона не e основание за отпадане на
наказателната отговорност. Ето защо с оглед на изложеното съдът счита, че
безспорно е доказано в конкретния случай, че деянието е извършено от подс.В.
при пряк умисъл.
Съдът , като
взе в предвид принципа на законноустановеност на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на извършителя, съдебното му минало, определи по следния начин
наказанието : При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия Г.В. за престъплението по чл. 343в, ал.2 вр.ал.1 от НК съдът отчете отново всички
необходими белези на извършеното, доказателствата по делото, съответно смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства : за престъплението по 343в, ал.2 вр.ал.1 от НК, законът към момента на деянието е предвиждал наказание лишаване от свобода до две години. Съдът отчита като
отегчаващи отговорността обстоятелства множеството налагани наказания за
административни нарушения по ЗДвП. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчита чистото съдебно минало, младата му възраст, както и тежкото семейно и
социално положение. Ето
защо, при съпоставяне на всички тези факти и при съпоставяне
с подбудите на извършеното от него и като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице лек превес на смекчаващите обстоятелства. Същевременно макар да са отчетени смекчаващи отговорността
обстоятелства, предвид наличието на отегчаващи такива и предвид
характеристиката на смекчаващите, то според съда не е налице основание за
приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Това мотивира съдът да
приеме, че следва да определи наказание по реда на чл. 54 от НК в размери
малко над минимално предвидените, а именно наказание „Лишаване от свобода” в
размер на ШЕСТ МЕСЕЦА.
Според съдебния състав изпълнението на
така наложеното наказание следва да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, доколкото от една страна не липсва законова
възможност за това – подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода,
а от друга страна целите на наказанието биха могли да се осъществят и без да се
налага да се постановява ефективно изтърпяване на определеното наказание
лишаване от свобода.
Според състава на съда именно
определеното наказание съответства на тежестта на извършеното и се явява
справедливо.
Същевременно според настоящия съдебен
състав не би могло да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК и лицето да бъде
освободено от наказателна отговорност с налагане на административна санкция
глоба, доколкото спрямо него е прилагана тази разпоредба и същият не е заплатил
наложената глоба.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият Г.И.В. е осъден да заплати в полза и по сметка на Районен съд гр.
Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт,
направените по съдебното производство разноски в размер на 100 /сто/
лева.
Причини за извършване
на престъпленията са незачитане на установения в
страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.